Инстинската антитеза на поезията не е прозата, а науката. Поезията е противоположна на науката, а прозата  -  на стихотворението. Истинската и непосредствена цел на науката е да открива и да съобщава за откритите истини, истинската и непосредствена цел на поезията е да създава пряко естетическо удоволствие...Това естетическо удоволствие може обаче да се почувства напълно само при най-активно участие на умствените сили, които са по-скоро спонтанни, отколкото съзнателни и при които усилието, вложено за тяхното активизиране, не е пропоционално на насладата от тяхната дейност. Това е състоянието, което позволява да се създаде едно доставящо огромна естетическа наслада цяло, всяка част от което сама по себе си също поражда ясно и осъзнато удоволствие. Поезията или по-скоро стихотворението е вид художествено творчество, противоположно на науката, което има за цел да достави интелектуално удоволствие и която цел то постига с помощта на езика, присъщ на човека в състояние на възбуда. Поезията се отличава от другите видове художествено творчество, за които горният критерий е също валиден, но това, че стихотворението позволява да се изпита естетическо удоволствие както от цялото, така и от отделните му съставни части; неговият краен ефект е да породи възможното най-голямо непосредствено удоволствие от всяка част, съчетано с най-силно наслаждение от цялото. Тази естетическа наслада, разбира се, ще бъде различна в различните видове поезия. Така например великолепието на някои стихове, които заслужават възхищение в една прочувствена елегия или в една гневна сатира, ще бъдат недостатък и признак на лош вкус в една трагедия или епическо произведение.

...Защото първото условие – простотата, от една страна, отличава поезията от трудните, мъчителни процеси на науката, насочени към постигането на една все още нереализирана цел. Простотата в поезията внушава чувството на гладък и извървян път, по който читателят, вместо да се труди с пионерите и мъчително да проправя път на другите, върви с лекота. В своето пътешествие той е съпроводен от бълбукащи потоци, дървета, цветя и домове и това прави неговото пътуване толкова очарователно, колкото е възпитателна и целта му. От друга страна, простотата не допуска предвзетост и болезнена субективност. Второто условие – сетивността, осигурява основата за обективност, конкретност и яснота на образността, както и онази динамичност на образите, без която поезията се превръща в монотонно упражнение по дидактика, или пък се изпарява в мъгляви, безсмислени бълнувания. Страстността е трето условие, което постановява, че  смисълът и образността трябва да бъдат не просто обективни, но че те трябва също така да бъдат стоплени и одухотворени от тази passio vera /от лат. истинска чувствителност/ на човечеството...

                          Превод на Наталия Клисурска

/Източник: Сб. Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството, НИ, С. 1982, с.178 - 181/