Из “Естетически фрагменти” /1798/:

Фр. 1211 “Поезията е изображение на душата, на вътрешния свят в неговата целокупност.”

Фр. 1190  “оезията разтваря чуждото битие в своето собствено.”

Фр.1197 ”Поезията лекува раните, които нанася разсъдъкът. Тя се състои от диаметрално противоположни съставни части - от възвисяваща истина и приятна заблуда.”/

Фр.1203 ”Поезията е героят на философията. Философията издига поезията в принцип. Тя ни учи да опознаем същността на поезията..”

Фр.1208 ”Критиката на поезията е пълна безсмислица. Достатъчно трудно е да се реши изобщо дали нещо е поезия, или не и все пак това е единственото възможно решение… Усетът за поезия има много общо с усета за мистицизъм. Той е усет за особеното, личното, непознатото, тайнственото, за това, което тепърва ще се разкрие, за необходимо-случайното…Поетът наистина е лишен от усет за реалността, затова пък всичко се извършва в него самия. Той представлява в най-истинския смисъл на думата субект-обект - душа-свят…Усетът за поезия има близко сродство с усета за пророкуване и религиозния, ясновидския,  усет изобщо.”

” Фр.1209 ”Има специален усет за поезия, поетично настроение в нас самите. Поезията е изцяло лична, поради това не се поддава на описание и дефиниция.”

Фр.1229 “Истинският поет е всезнаещ; той е един истински микрокосмос.”   Фр.1221 “Царството на поета трябва да бъде светът, съсредоточен във фокуса на неговото време.”