Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2016 14:55 - Фридрих Ницше - Ecce Homo /5/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 688 Коментари: 0 Гласове:
2



 Фридрих Ницше - Ecce Homo

Как се става такъв, какъвто си

 (5)

Когато говоря за почивките в живота си, не мога да не споделя моята благодарност към онова, което най-много ми е помогнало да се разтоварвам. Без съмнение това бяха близките ми отношения с Рихард Вагнер. Не оценявам така високо всички други мои контакти — за нищо на света не бих заменил дните, прекарани в Трибшен — дни на доверие, на веселост и сублимност — на дълбоки мигновения… Не зная какво други са преживявали с Вагнер, — нашите отношения бяха безоблачни. И тук отново се връщам във Франция — без основание, но с презрителна усмивка към всички вагнерианци, които смятат, че му оказват чест, опитвайки се да го видят подобен на тях самите. За мен, който съм чужд на всичко немско и само от близостта си с немци получавам стомашни смущения, докосването ми до Вагнер бе просто първата глътка свободен въздух в живота ми — чувствах го, почитах го като нещо чуждо, като противовес, като страстен протест срещу всички „немски добродетели“. Ние, които сме прекарали детството си в застоялия въздух на 50-те години, по необходимост гледаме песимистично на понятието „немско“ — просто не можем да бъдем други, освен революционери — няма да приемем нищо, начело на което стои някой лицемерен мърморко. Безразлично дали е облечен в яркочервено или е намъкнал хусарска униформа… Е! Вагнер бе революционер, затова той избяга от немците… Един истински артист няма в Европа друго отечество, освен Париж — деликатес за всички изкуства — усетът, нюансът, психологическата нежност — тия неща се срещат единствено там. Никъде другаде не съществува тази страст в отношението към формата — тази сериозност към par mise en scene /инсценирането/ — това е парижката сериозност par excellence. В Германия нямат и понятие за чудовищната амбиция, скрита в душата на парижкия артист. Немецът е добродушен — Вагнер не бе такъв… Но аз говорих достатъчно в „Отвъд добро и зло“ за това — към какво принадлежи Вагнер и кои са неговите най-близки родственици: това е късната френска романтика, ония устремени художници и артисти като Дьолакроа, като Берлиоз — просто болни в същината си, неизлечими, фанатици на израза, виртуози във всичко… Кой бе изобщо първият интелигентен привърженик и последовател на Вагнер? Шарл Бодлер — същият, който пръв разбра Дьолакроа, този типичен декадент, в когото се припозна целият артистичен род — вероятно Бодлер бе и последният… Онова, което не мога да простя на Вагнер — че умишлено обърна погледа на немците към произхода им — че се свърза с Райха… Там, където се простира Германия, културата се разлага… 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075599
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031