Катуле мой, ти, беден и нещастен,

сложи на глупостта си край най-после.

Загубил ли си, примири се ти.

За теб блестеше слънцето в небето

и младото момиче те зовеше,

обичахте се двамата взаимно -

тъй много никой не е бил обичан…

То време бе на весели игри.

Тя искаше това, що искаше и ти -

наистина тогава ведър бе денят,

днес тя не иска нищо, нищо вече.

Ти, бедний, престани и ти да искаш.

Не я преследвай…Не бъди нещастен…

Душата затвори, понасяй твърдо.

Момиче, сбогом…Друг е днес Катул.

Той няма да те търси, да те моли -

и ти ще плачеш изоставена.

Окаяна, горко ти… Що те чака?

Кой ще те доближи? - Ти, “мила”,

кого ще любиш и чия ще бъдеш?

И ще целуваш ли? Кому ще шепнеш…

Ах, ти, Катуле, твърд бъди докрай!

                 Превод на Борислав Георгиев