Ако с охота човек си припомня дела превъзходни,

    след като мисли, че бил благочестиво живял,

ако не е нарушавал свещената вярност, ни мамил

    някого в някой съюз, ни пък похулил е бог,

вярвам, Катуле, и ти ще изпитваш наслада от тази

     неблагодарна любов дълги години напред.

Всяко добро, що могли са да кажат и сторят на други,

    казано то е от теб, сторено то е от теб.

Всичко, което до днес повери на душа недостойна,

    то се забрави. Защо се измъчваш сега?

Но укрепи си духа, от неволята освободи се,

    тъжен и блед не бъди – бога Амур не сърди!

Трудно е да се простиш с любовта, продължила тъй дълго,

     вярвам ти, трудно е то, трябва все пак да решиш.

То е едничкият път и на всяка цена постигни го,

     преодолей си страстта, можеш ли ти, или не. –

О, богове, ако сте милостиви и давате често

      вашата помощ дори в сетния час пред смъртта,

ако живях в чистота, към нещастника вий погледнете,

      та изтръгнете от мен мъката, тежкия мор,

в тялото, който вдълбан надълбоко, го сякаш сковава,

      който от радостен лъч мойте зеници лиши.

Бягам от моя копнеж да постигна пак нейната обич,

      нейната вярност е прах, нейната честност е дим.

Моля да бъда накрай от ужасната болка свободен.

      Чуйте зова, богове, заради искреността!

                                   Превод  на Борислав  Георгиев