Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2016 13:35 - НИКОЛА КУЗАНСКИ и ЛОРЕНЦО ВАЛА - презентация на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 750 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.09.2016 13:35


             НИКОЛА КУЗАНСКИ /1401 - 1464/

    Никола Кузански е италианизиран немец, който създава доктрината за “ученото невежество” .

“...Николай Кузански споделя гледната точка на християнския неоплатонизъм, възродител е на мистико-логичните спекулации на така наречения Дионисий Ареопагит и на западния му тълкувател Скот Ериугена. Нашето съзнание е крайно, а Бог е безкраен. Как безкрайното може да бъде разбрано от крайното? Как? Като предел. Анализирайки нашето “незнание” за неговия пряк обект, въздигайки това незнание до степента на “учено” незнание (docta ignorantia), т.е. превръщайки го в рефлексия на самото себе си, ние достигаме до негативно определение на неговия обект, т.е. на Бога. Това, което не можем да знаем, е пределът на това, което можем да знаем. Ние сме в състояние да изразим същността на Бога в отрицателни определения. Щом всички възможни неща, дадени ни в опита, са крайни, т.е. непълни, несъвършени, ограничени, значи Бог е “maximum” – понятие не количествено, а качествено, величина с безкрайно богато съдържание. Като такава Бог е и “minimum”...Бог е едновременно и maximum, и minimum. В предела противоречията съвпадат...” /3, с. 73/.

“...Така, мислейки индивидума енергетично, като процес, като развитие, като сила, Николай Кузански – и в това се състои твърде плодотворната идея на неговата философия – диалектично примирява във висш синтез номинализма и реализма. Бог, разсъждава той в друго свое произведение, в диалога за духа (De mente), е Всеединство като синтез на конкретни индивидуалности...Качествените различия между хората, проявени в тяхната плът, като че изчезват след тяхната смърт, когато душата се разделя с тялото. По същия начин в предела, в безкрайността, като че ли изчезват качествените различия между отделните числа...” /3, с. 74/.

 “...Учението на Николай Кузански за индивидуума като за сила, творчески реализираща своята същност, е всъщност философски израз на господстващата вече в съзнанието на ранното Възраждане идея за virtщ. Разкривайки философски тази идея,  Николай Кузански чрез това подготвя почвата за най-грандиозните мисловни стремежи на Ренесанса. Това, че саморазвитието на личността, нейното следване на своята virtщ я довежда до нейния предел, означава, че за личността се разкриват безкрайни перпективи. Потенциално индивидуумът е всичко. Микрокосмосът по свой начин отразява в себе си целия макрокосмос...”/3, с. 75/.

 

ЛОРЕНЦО ВАЛА /1407 – 1457/

        Лоренцо Вала е представен в монографията на Боянов “Хуманизмът в западноевропейския Ренесанс” като “първият италиански мислител, който открито защитава конкретно съществуващия земен човек от претенциите на теолозите, че човекът е подчинено на Бога същество”. /7, с.45/. Роден е в семейството на висш служител във Ватикана.- От малък има възможност да се запознае с античната култура до такава степен, че тя изиграва важна роля при формирането на интелекта, душевността и характера му. Главната му амбиция като мислител е да въведе античната мъдрост в христианската религия, за да може тя да прониква бързо в ума и душата на вярващия.

Трите произведения, с които Вала оставя дълбока следа в историята на ренесансовата философия са “Диалектиката против аристотелистите”, “За свободния арбитър”  и  “За волеопределението и за доброто”. “Според него самата природа ни води към Бога, а не срещу Бога - навлиза в основните му философски постановки Слави Боянов. - Истинската добродетел не е далеч от човешкото действие, от човешката милост, която се състои в това, да се обича Бог и да се обича човека чрез обичта към Бога.

Вала се стреми да свърже човеколюбието с религията и почитта към Бога с любовта към човека. Така той е  можал да избегне бдителното око на Църквата и спокойно да изложи своето учение за човека, което е диаметрално противоположно на верските схващания…

Най-характерната особеност в учението на Вала за човека е волята, която той свързва със самата природа. За да избегне атаката на Църквата, Вала допуща, че природата е идентична на Бога. Така че не Бог, а природата е благосклонна към човека. Вала отхвърля вековния предразсъдък на християнската теология, че природата и светът са нещо противно на човешкия дух, на човешката душа.

Епикуреизмът на Вала обаче е далеч от античния епикуреизъм, защото Вала го свързва много повече с особеностите на човешката природа, отколкото това е направил самия Епикур - продължава обясненията си Боянов.

Той свързва умело природата с особеностите на човека, че тя го е създала такъв, какъвто го изисква и висшето същество, защото това същество не е различно от самата природа. Ето тук е залегнал хуманистичният принцип, който свързва човека с прародителката, която го е създала и е вложила у него своя собствен смисъл, красота и насока.” /стр.45 - 46/.

Последователите на Платон от кръга на ранноренесансовите италиански хуманисти Марсилио Фичино и Пико дела Мирандола приписват на човека все повече отговорности като  личност  като обръщат внимание главно на етичните му принципи, които той следва като самообособил се индивид. Те отдават предимство на търсенето на истината пред постигането на сигурността. Обявяват се за поддръжници на Сократоватовата майевтика /изкуството да се “акушира” самобитно мислене у обучавания/, говорят за педагогическа революция, благодарение на която диалогът ще бъде едновременно в постоянна проверка на натрупаното  знание и средство за преоткриване на самия себе си и опознаване на другите хора.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075161
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031