Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2016 12:18 - БЕНЕДЕТО КРОЧЕ, Е С Т Е Т И К А - първа част /Прочит на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.08.2016 12:22


                      БЕНЕДЕТО КРОЧЕ, Е С Т Е Т И К А,

 Библ. Естетика и изкуствознание, Изд. Наука и изкуство, София, 1996 г.

 

С.34 Интуицията е неразделното единство от възприемането на реалното и от обикновения образ на възможното...

С. 35 Това, което се възприема интуитивно в едно произведение на изкуството, не е пространство или време, а е неговият характер или индивидуалната физиономия.

С. 36...Материята, разглеждана в нейната абстракция, е устройство, е пасивност; тя е това, което човешкият дух понася, а не произвежда...Материята, съборена и победена от формата, отстъпва място на конкретната форма...

С. 39...Духът възприема интуитивно само когато действа, оформя, изразява. Онзи, който разделя интуицията от израза, не успява никога вече да ги свърже.

  Интуитивната дейност възприема дотолкова, доколкото изразява...Какъвто и да е изразът, живописен, музикален или както другояче се представя и нарича, изразът, в която и да е от своите форми, не може да не присъства в интуицията, от която той е просто неделим.

С. 40..Светът, който ние възприемаме интуитивно, е съвсем ограничен и се състои от малки изрази, които постепенно се разрастват и стават по-обширни само благодарение на нарасналото духовно съсредоточаване в някои отделни моменти...

С. 41...Художникът е художник, защото вижда това, които другите само чувстват или забелязват, но не виждат...

С. 45...Ние трябва твърдо да държим на нашето отъждествяване, тъй като отделянето на изкуството от общия живот на духа, превръщането му в някакво аристократическо съсловие или в някаква особена функция, е била една от главните причини, които са попречили на Естетиката, наука за изкуството, да разбере неговата истинска природа, неговите истински корени в човешкия дух...

С. 47...В естетическия факт изразителната активност не се присъединява просто към факта на впечатленията, а те биват от нея преработени и оформени. Те се появяват отново, така да се каже, в израза като вода, която е прекарана през филтър и се появява отново – едновременно същата и различна, след като премине през него. Така че естетическият факт е форма и нищо друго освен форма...

С. 49...Видяхме, че интуицията е познание, свободно от понятия и много по-просто, отколкото така нареченото възприятие на реалното: и поради това изкуството е познание, е форма и не принадлежи към сферата на чувството и психическата материя...

С. 52 ...художественото произведение трябва да притежава единство, или, което е същото, единство в многообразието. Изразът е синтез на многообразието или множественото в единното...

С. 53...Чувствителността или страстността се отнася за тази богата материя, която артистът поглъща в своя психически организъм; нечувствителността или спокойствието се отнасят за формата, с която той преодолява чувствения и емоционалния хаос и господства над него...

С. 58...На поета, на художника, комуто не достига формата, не му достига всичко, защото самият той не достига на себе си. Поетическата материя тече в душата на всеки човек, само изразът, тоест фразата, прави поета.

...Поезията е езикът на чувството, а прозата – езикът на интелекта, но тъй като интелектът в своето конкретно и реално състояние е също така чувство, всяка проза има и поетическа страна.

С. 63...Науката, истинската наука, която не е интуиция, а понятие, е  не индивидуалност, а универсалност, не може да бъде нищо друго освен наука за духа или за това, което действителността има за универсално: философията...

С. 70...Всяко истинско произведение на изкуството е бивало съпровождано с нарушаването на някой установен вид, като по такъв начин е обърквало мислите на критиците, които са се виждали принудени да разширяват пределите на вида, без да могат впрочем да попречат на това, щото разширеният по този начин вид да е изглежда след това твърде тесен за появяващите се нови произведения на изкуството, като това естествено предизвиквало нови скандали, нови обърквания и нови разширявания.

С. 83...Формата или практическата активност – това е волята...Човек разбира нещата чрез теоретическата форма; чрез практическата форма той внася в тях промени...Сляпата воля не е воля; истинската воля има силно зрение...

С. 88 Невъзможността за избора на съдържанието заключава смисъла на теоремата за независимостта на изкуството и е също така единственото законно значение на мотото: изкуство заради самото изкуство. Изкуството е също така независимо от полезното и от морала, както и от науката...

С. 97...Духът, който иска самия себе си, истинския самия себе си, универсалното, което е в емпирическия и крайния дух – това е формулата, която може би по най-съответстващ начин определя същността на нравствеността. Това искане на самия себе си е абсолютната свобода...

С. 114...чувството се разглежда като специална дейност от непознавателен порядък, имаща своите полюси – положителен и отрицателен – в лицето на удоволствието и неудоволствието.

...Дейността, която се приписва на чувствата, представлява не нещо друго, а най-елементарната и основна практическа дейност, която ние отличихме от естетическата форма и признахме нейното съществуване като желание и стремеж във всяка индивидуална цел, свободна от каквато и да е морална характеристика.

С. 119...затова ни се струва позволено и удобно да определим красотата като сполучлив израз или просто като израз, тъй като несполучливият израз не е израз.

...От това следва, че грозното е несполучливият израз, а по отношение на неудачните произведения на изкуството е в сила следният парадокс: красивото означава единствеността на красотата, а грозното – нейната множественост...

с. 123...Само нравствеността не може да бъде стремеж към игра /по силата на противоречието, което не допуска това/; обратно, тя господства над самия акт на играта и го регулира.

С. 125...образът на страданието или на нещо отвратително може да бъде прекрасен или поне че може да претендира за красота със същото право на приятното и доброто.

...Но естетическият хедонизъм не може да се чувствува сигурен, докато не се съедини с общо философския хедонизъм, който не признава никакви други форми на ценност...

с. 130...Естетиката не познава нито симпатичното, нито антипатичното, нито техните различни формации, тя знае само духовната активност на представянето.

С. 133...Комичното е било определяно като неудоволствие, възбуждано от възприемането на нещо нелепо и съпътствано веднага от настъпването на по-интензивно удоволствие, дължащо своя произход на освобождаването на нашите психологически сили, задържани от очакването на това възприятие, на което преди това се е придавало голямо значение...

С. 140...Грозното следователно е продукт на произвола, то е нещо шарлатанско...

С. 145...Естетическата дейност всякога може да постигне съгласие с практическата дейност, тъй като изразът е истина.

С. 162...Ние правим подбор от масата интуиции, вътрешно оформени или, най-малкото, загатнати. Този подбор се ръководи от критериите на икономическата подредба на живота и от нейната морална насоченост...

С. 163...Естетическото съждение за художествените произведения няма нищо общо със съждението за нравствеността на артиста като човек от практиката, а също така и с тези мерки, до които трябва да се прибягва, за да се окаже противодействие на подчиняването на изкуството към недобри цели, чужди на самата му природа, което се състои в чистото теоретическо съзерцание.

С. 166...Дейността, която съди, се нарича вкус, а творческата дейност – гений. Гений и вкус по своята същност са следователно тъждествени.

С. 178...Ерудицията, насочена към облекчаване на разбирането на произведенията на изкуството, съдейства за възникването на определено вътрешно състояние – естетическото пресътворяване. Историята на изкуството и литературата, обратно, се ражда само тогава, когато е постигнато такова пресътворяване и по такъв начин означава по-нататъшна работа...

...Следователно историята на изкуството и литературата е произведение на историческото изкуство, възникващо по повод на едно или много произведения на изкуството.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074833
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031