Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2016 14:49 - ПОЛ ВАЛЕРИ – ЕСЕТА /Фрагменти/, Галимар, 1949 - превод на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
1



 
           ПОЛ  ВАЛЕРИ – ЕСЕТА /Фрагменти/, Галимар, 1949            
Реалната същност на историята е да играе роля в самата история. 
===================================================
Увеличаване на яснотата и точността, нарастване на мощта й – ето тези са същностните характеристики на съвременната история, които аз смятам за основополагащи, тъй като чрез тях тя се стреми стреми да промени самата природа на човека. Считам също, че промяната на живота, на начините му да се охранява, да се разпространява, да влиза в зависимости се превръщат, според мен, в критерии за значимостта на фактите, които трябва да се запомнят и да предизвикат размишления. Това становище налага промяна в оценките за историята и политиката, предизвиква появата на диспропорциите и на непълнотите, на произволните присъствия и отсъствия...  =================================================
Европа ще бъде наказана заради нейната политика; ще бъде лишена от виното, бирата и силните алкохолни питиета. И от много други неща. Очевидно е, че Европа се стреми да бъде управлявана от някоя американска комисия. Цялата й политика е насочена в тази посока. Тъй като не знаем как да се разтоварим от нашата история, ние ще се окажем разтоварени от нея от щастливи народи, които нямат никаква или почти никаква история. Това са щастливи народи, които ще ни наложат тяхното щястие...
====================================================
Всяка политика включва в себе си /а общо взето не осъзнава, че включва/ някаква определена идея /представа/ за човека и дори някакво мнение за съдбата на човешкия род, някаква завършена метафизична философия, която тръгва от най-грубия сенсуализъм и стига чак до най-дръзката мистика... 
===================================================
Трябва да се напомни на бързо увеличаващите се нации, че никъде в природата не съществува дърво, което, поставено при най-благоприятни условия – силна светлина, плодородна почва – да може да расте и се разпростира безкрайно... ==============================
Всяка политика се основава на безразличеито на по-голямата част от заинтересованите, без която изобщо не е възможна никаква политика...Политиката е била преди всичко изкуство да се попречи на хората да се намесват в това, което е жизненоважно за тяхната участ.   През някоя следваща епоха към нея ще бъде прибавено и изкуството да се принуждават хората да решават проблеми, които те не разбират. Този втори принцип се съчетава чудесно с първия...
Резултатът от политическите борби е да се обърка и фалшифицира /подправи/ в ума на хората представата за разреда от важни въпроси и разреда от спешни за решаване въпроси. Това, което е жизнено важно е маскирано /скрито/ зад онова, което си е едно скромно благосъстояние. Онова, което е далечно бъдеще се скрива зад това, което е близко бъдеще. Това, което е много необходимо се скрива зад онова, което прави силно впечатление. Това, което е смислено и бавно постижимо се скрива зад онова, което е възбуждащо страстите. Всичко, което е политически практично е неизбежно повърхностно.  ….. Историкът прави за миналото, което гледачката на карти върши за бъдещето. Но магьосницата се излага на възможна проверка, историкът – не.   Същността на всяко нещо винаги се осъществява от някакви неизвестни, неразличими и напълно незначителни хора. Ако не бяха те, ако те не бяха такива, нищо нямаше да се осъществи. Ако нищо не се осъществи, те биха загубили най-малко. Важни за постигане на същността, а без значение...
Политиката и свободата се изключват взаимно, защото политиката – това е всъщност господство на идолите... 
На път съм да направя заключението, че политическата свобода е най-сигурното средство хората да бъдат превърнати в роби, защото се предполага, че принудите произлизат от волята на всички..., че изобщо не може да се противоречи и че този род притеснения и злоупотреби с авторитарно влияние, наложени от власт без лице,  изцяло абстрактна и безлична, действат с безчувствеността, с хладната и неизбежна сила на една механична машина, която от раждането до смъртта, превръща живота на всеки индивид в неразличима съставна част от едно трудно обяснимо чудовищно съществуване...
Към гореизложеното добавете: ако държавата е силна, тя ни смазва, ако е слабо, ние загиваме. 
=============================================
Трябва да се признае, че свободата е най-трудното изпитание, което може да се предложи на един народ. Да умеят да бъдат свободни не е поравно раздаден на всички хора дар и би било невъзможно те да бъдат класифицирани според това им умение /знание/. Нещо повече: свободата в наше време е и може да бъде, за повечето индивиди, само привидност. Никога най-либералната в същността си и в твърденията си Държава не е налагала такъв строг плен, дефинирала, ограничавала, надзиравала, фасонирала и регистрирала живота на хората.      =============================================                                                                                               Ние сме роби на създаването, чиито неудобства непрекъснато растат благодарение на средствата, които ние изобретяваме, за да действаме с все по-голям размах в общо известните сфери на живота. Любителят на високите скорости става неудобен за любителя на високите скорости; същото се случва помежду им и с любителите на високите вълни, с любителите на плажовете и на планините. Ако се добавят към тези притеснения, възникнали от намесите в нашите удоволствия, ограниченията, които налага на повечето от нас сборът от правилници за всяка трудова дейност, ще открием, че диктатурата всъщност само доизгражда системата от принудителни въздействия и обвързвания, на които съвременните хора, дори в най-свободните в политиката си държави, са повече или по-малко осъзнати  жертви.
Европа изпрати на двете Америки своите послания, съобщаемите творения на нейния интелект, най-позитивното, което тя е открила и, общо взето, всичко, което най-малко се променя при транспортиране и при отдалечаване от необходимите за зараждането му условия. Всъщност това е една истинска „природна селекция“, която се извърши и извлече от европейския дух неговите произведения с универсална стойност като същевременно всичко прекалено конвенционално и твърде много свързано с историята й остана в Стария свят.
Не съществува нация по-открита /отворена/, нито, без съмнение, по-загадъчна от френската; не съществува нация по-достъпна за наблюдение и създаваща впечатлението, че може да бъде упозната отведнъж. Впоследствие обаче всички се убеждават, че не съществува нация с толкова трудно предвидими промени, нация по-способна бързо да се възстановява и да осъществява неочаквани обрати в поведението си...
  При французите привидното непостоянство на характера е съпътствано от необичайни издържливост и гъвкавост. Към благосклонността и любезността на французите във взаимоотношенията им с другите трябва да се добави и страшният им, винаги буден, критически усет. Франция може би е единствената страна, в която присмехът е играл толкова важна роля в историята й; той е минирал и разрушил  няколко политически режима; достатъчни са само една дума, някое уместно проявено остроумие /а понякога и твърде уместно/, за да разрушат на часа мощта на някоя влиятелна власт или на някоя съдбовна ситуация в общественото съзнание.
...На тази земя живее един народ, чиято история се свежда главно до непрекоснатите усилия насочени към собственото му духовно изграждане. Независимо дали става дума за етническото му обособяване, независимо дали става дума за психологическото му обособяване, този народ е повече от всеки друг създание на завладяната от него територия и многовековно творение предопределено от особеното му географско разположение. Не съществува друг народ, които да е установил по-тесни връзки с мястото в света, което обитава. Не можем да си го представим, че ще напусне масово отредените му земи, че ще емигрира като неделимо цяло устремен към други географски ширини и че ще се отдели от територията назовавана Франция...
Франция е може би единствената страна, в която съображенията касаещи чистата форма, особената загриженост за самата  форма са се запазили като изключително устойчиви и господстващи през модерната епоха. Усетът и култът по отношение на формата ми се струват, че са страстите на интелекта, които най-често са свързани с критическия дух и със скептичната нагласа на ума. В действителност те са съпътствани от една особена свобода по отношение на съдържанието и често съжителстват с изтънчената склонност към всеобхватната ирония...
Французинът се задоволява с малко. Той няма големи материални нужди и инстинктите му са умерено развити. Той стига дотам, че разглежда с известен скептицизъм развитието на механизацията и напредъка в тази сфера, в която често му се случва да изобретява и да заспива върху славата от творенията си, оставяйки на другите грижата и печалбата от използването им. Би могло да се каже, че французите въплъщават всичко онова, което интелектът и общоприетите стойности могат да изгубят с безкрайното нарастване на организацията и специализацията...
 ПАРИЖ съответства на присъщата на френската нация сложност /усложненост/. Някога е било е много належащо провинциите, толкова различните им обитатели, обичаи и говори, да се слеят в един регулиращ взаимоотношенията им център, в един активно действащ агент и да си издигнат паметник на взаимното им разбирателство. Това е наистина великата, славната и дълбоко присъща на Париж функция.
================================================
Ако наистина искаме да приобщим тези народи към нас, а тази нужда все повече се осъзнава от всички, нашият ангажимент би трябвало да бъде да учредим отношения основани върху взаимопомощта между нас и тях, една реална размяна чиято възможност аз се опитах да докажа като обясних накратко, че се заблуждаваме като си мислим, че те могат само да получават и нямат какво да ни дадат. С всеки изминал ден поддържането на догмата за неравенството между човешките общности става все по-опасно в политиката: то ще се окаже съдбоносно за Европа. Развитието на техниката се разпространява като чума...
=============================================
Нашият синтаксис е известен с много строгите си правила. Със строгостта на своите условности той се изравнява с класическата ни прозодия. Не може да не се забележи, че един народ, чийто дух се възприема като изключително свободен и логичен, си е наложил в изразяването му толкова ограничения,, много от които са необясними. Французите може би са усетили, че съществува някаква свобода от по-висок разред, която се разкрива и придобива чрез заобикаляне на принудите, дори ако те са безполезни...
==================================================
Много често нашият език се противопоставя на непосредственото изразяване на мисълта и ни задължава да я формулираме по много по-труден начин и, без съмнение, по-интимно близък до нашите намерения или импулси, който не е задължителен за някои други нации. Но конструкциите, които се раждат по този труден начин, които биха могли да бъдат успешно създадени само при стечението на антагонистични обстоятелства и които изискват както начетеност, прозорливост и упорита воля, така и изобретателност, създават много често впечатлението за едно възхитително съгласуване между живота и времетраенето, светлината и материята, "формата" и "съдържанието"... ===========================================
Стилът е резултат от особената чувствителност на човека към езика. Тя не се придобива; тя се развива. Това развитие протича вътре в нас, не само в разговора на четири очи  на твореца на изкуството с мисълта, с амбциите му на самотник и със словесния му запас, но и благодарение на възбудатта, която възниква от конкуренцията и примера в затворените общности, каквито през различните епохи са представлявали кралския двор, аристократичните салони, кафенетата, затворените реелигиозни братства и постоянните зрители на някои престижни театри...
=================================================
В продължение на четири века развитието на нашите изкуства преминава през последователно развили се школи, начинания и ответни реакции, манифести и памфлети. Ние обичаме новостите да се обясняват и традициите да се отстояват; една цяла библиотека може да се създаде само от предговорите, прокламациите и теориите, които съпътстват с разсъжденията, изложени в тях последователното създаване на естетически стойности. В това отношение нашата литература прилича на нашата политика. Любопитно, че накрая тя се превръща, в продължение на повече от един век, в своеобразно поле за експерименти, на което се подлагат на изпитание всички възможности ( както и всички невъзможности) на езика и прозодията - някои опити са много дръзки и по различни начини успешни; едните, провеждащи задълбочени анализи на мисълта и на изразните й средства; другите, напълно авантюристични и вдъхновени единтствено от пламенното желание да се направи нещо различно от онова, което е вече направено. Настоящето състоянние на нашето литературно творчество е забележително със съжителството на най-разнообразни подходи при писането: на почит са едновременно всички богове, без шумни разпри между поклонниците им. Времето, което настъпва, вече не е на битките, анатемосванията и на размяната на обиди...
====================================================
 Ще изложа накратко с няколко думи цялостното ми впечатление от обсъжданата от мен тема: струва ми се, че френският дух вече не се доверява и избягва всяка концепция, която не отговаря на надеждата му, че в крайна сметка тя ще бъде сведена до една ясна и недвусмислена формулировка. Успехът на всяка филисофия във Франция се заплаща с тази цена. Не мога да твърдя, че е невъзможно да се родят други идейни системи, които да не се съобразяват с този принцип: искам да кажа само, че те не са реално възпринимаеми като органично присъщи на френския дух. Освен това намирам, че в областа на изкуствата и в областа на политиката във Франция се реагира по един и същи начин...
===================================================
Французите вярват повече в човека, отколкото на илюзиите, които си създават хората.
=================================================
Всъщност наша особеност ( а, понякога, и наша смешна слабост, макар че тя често минава за най-красивата титла), е да се смятаме, да се чувстваме универсални, т.е. универсални човеци...Обърнете внимание на парадокса: да имаш като специална национална особеност усет за универсалното /Вселената/...
====================================================
Всяка власт неизбежно се стреми да възпрепятства публикуването на неща, които са неподходящи за укрепването на влиянието й. Тя прави всичко възможно в тази насока. В края на краищата  политическият дух се оказва винаги принуден да се подправя /фалшифицира/. Той въвежда в обръщение, в общуването с хората фалшифицирана интелектуална монета; въвежда фалшифицирани исторически понятия; развива несъстоятелни разсъждения; накратко, тя си позволява всичко, за да запази авторитета си, който се назовава, не зная защо, морален…    Трябва да се признае, че във всички възможни случаи политиката и свободния дух се изключват взаимно. Свободният дух е главният враг на партиите, каквато е, от друга страна, всяка доктрина, която притежава властта.
====================================================
Аз съм свободен, когато се чувствам свободен; но аз не се чувствам свободен, когато се осъзнавам ограничен, когато започна да си представям някое състояние, което е в контраст със сегашното ми състояние.    Така че свободата е неосезаема, тя не се възприема, тя само се пожелава под въздействието на някакъв контраст. 
                                        Превел от френски: доц. Гено Генов



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075374
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031