ДРАГИ КОЛЕГИ,ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ЖЕЛАЯ ЗДРАВЕ И УСПЕХИ на тези от вас, които са природно интелигентни; сами са избрали академичното поприще; сами са избрали смирението и алтруизма като духовни стълбове на индивидуалната си житейска философия; сами, без „патерици“ от БКП и ДС, са си изградили честно педагогическата и научна кариера; не са ламтели за конюнктюрни, спуснати им „отгоре“, научни титли и звания, административни длъжности и апаратнически постове; не са се издигали в университетската йерархия „с наколенки“ пред нарцистични и авторитарни доценти и професори, нито са слугували на самозвани „титуляри“; са били винаги „отворени“, толерантни и човечни към колегите-преподаватели и колегите-студенти; са обгрижвали студентите „със сурова нежност“ /Монтен/; преподавали са от катедра с извиращо дълбоко от интелекта им „густо“, а не с омерзение към „преподаването-служба“; са били пред аудиторията ведри и вдъхновени актьори без излишен сценичен страх и изтощаващо напрежение; не са градили „кариера“ в Университета, а са преминали през аудиториите му като перманентно вдъхновени сътрапезници на античен симпозиум от взаимно уважаващи се безкористни мъдреци!
НЯМАМ МОРАЛНА СИЛА ДА ПРИОБЩЯ С МОЯ СЪРДЕЧЕН ПОЗДРАВ КЪМ ПРАЗНИКА НА ПРОСВЕТАТА безгръбначните „академични“ мижитурки; безскрупулните антиакадемични ДС-ченгета с откупена чрез жертвано човешко достойнство университетска „кариера“; продажното поколение след Промяната /1989/ на многобройните във ВТУ угодливи млади „академични“ мужици; фалшиво „бунтарското“ поколение от синове и дъщери на дългогодишни „университетски“ ДС-доносници; поколението на някои нови „професори“ купували „юнашки“ антиакадемични журита и продажни рецензенти; старите и младите професори-апаратчици, които преподават и оценяват студентите като вносители на такси в университетския бюджет; екзаминаторите „клекнали“ пред атакуващата все по-нагло мафия от посредствени студенти-рекетьори; „колегите“, които възприемат деканите/ректорите не като ръководещи Факултета/Университета, а като безконтролно властващи мандарини; и накрая „колегите“ сковани от панически страх пред някогашните и сегашните БКП и ДС-ченгета, независимо дали са огласени официално или са неофициално добре известни на академичната ни общност!
Доц. Гено Генов
