Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2016 10:59 - ФРЕНСКИТЕ ФИЛОСОФИ НА РОМАНТИЗМА - лекция на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1201 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.01.2016 12:22


          ФРЕНСКИТЕ ФИЛОСОФИ НА РОМАНТИЗМА

  Мен дьо Биран: Изтъкнатият изследвач на френския литературен романтизъм Анри  П е и р анализира задълбочено влиянието на френския философ спиритуалист Мен дьо  Б и р а н/1766 - 1824/ върху писателите и поетите романтгици в родната му страна, творили в началото на ХІХ век. Той изрежда трите студии, с които дьо Биран се вписва като “уважаван строител” на тенденцията към мистицизъм в духовната атмосфера на романтизма.:”Научно изследване  върху привичката”/1802/,”Научно изследване на неясните възприятия”/1807/, Съображения относно съня и съновиденията”/1809/.

     В интимния си дневник този френски мислител е зафиксирал мига, в който у него се е зародило особеното усещане за Безкрая на света като творение на Бога:”Една вечер, по време на самотна разходка почуствах у себе си някакви мигновени озарения за тази неизразима наслада, която бях  вкусвал и преди, тази чиста сладка радост, която като че ли ни изтръгва от всичко земно и ни помага да усетим предвкуса на небето...Над всичките ми усещания и смътни, неразгадаеми отражения, които се пораждаха от обграждащите ме вещи и вътрешните ми нагласи, изплува това усещане за Безкрая, което ни грабва понякога от този свят на реалните неща, извисява ни към Бога, за да ни съедини с Него  като първозданна и единствена реалност. Изглежда, че в това състояние, когато всичките ни вътрешни и външни сетива са спокойни и изпълнени с блаженство, у нас се появява някакво особено усещане, предразполагащо ни да възприемаме небесните дарове, което, заглушено от сегашния ни начин на живот, е може би предопределено да заговори ясно някой ден, когато душата  ще напусне тленната си обвивка.” 

  Дьо Биран разграничава два типа усещания: едните, които можем да назовем с възприетия термин “усещания”, са пасивни; другите са съпътствани от известно усилие на съзнанието и биха могли да се нарекат възприятия.  Този втори тип усещания, т.е. възприятията, играят по-важна роля при обособяването на индивида сред общността на другите хора, тъй като го освобождават от  водещата до обезличаване пасивност на мисълта: “Още през ранното си детство бях обзет от  почудата, че се усещам как съществувам и у мен се разви инстинктивната способност да се разглеждам обстойно отвътре” - споделя дьо Биран. Една от конститутивните особености на романтическия литературно художествен анализ  е непрекъснатото вглеждане на автора в съкровената му интимна   същност, което  е проекция на   собствената му  самовзискателност  като живеещ предимно чрез духовните си прозрения индивид.


Баланш: Към кръга на френските философи спиритуалисти, живяли и творили през първата половина на ХІХ век, принадлежи и  Пиер Симон  Б а л а н ш/1776 - 1847/. В  историята на френската философия  като принос се определя  рационалният синтез,  който той постига при съчетаването на  концепцията на италианеца Джанбатиста Вико за историческата еволюция и теологическата доктрина за духовното възраждане на човечеството след възприемането на непреходните  морални принципи,  отстоявани от християнските първоучители и от католическите проповедници.

  В  съчинението си  “Есета за социалната палингенеза” /1827/, където анализира възможностите  за обновление на обществото чрез въдворяването в съзнанието на хората на Божията премъдрост, Баланш пише:” Да се изкачим на свещения хълм, за да достигнем висините, където  човек може  да вдъхне уханието на религиозната истина, което се просмуква  в  ядрото на всички човешки творения...Защото всички човешки убеждения трябва да бъдат обосновани,  тъй като отделният човек не може сам нито да учреди обществото, още по-малко да измисли религията. Първото важно основание е, че всеобхватната религия се изгражда върху здравата основа на истината. Другото важно основание е, че  Църквата, създала и охраняваща традициите, може да каже:”Няма спасение извън Църквата!” Мистичните  прозрения на Балаш относно възможностите за духовно спасение чрез вярата, чиято достоверност този мислител доказва чрез   констатацията, че Разумът възхваляван от  философите просветители е безсилен срещу набезите на Злото, упражняват решаващо въздействие върху формирането на мирогледа  на френските романтици, живяли и творили през 30-40-те години на ХІХ век.

Сен Мартен: Една година след избухването на Великата революция Луи-Клод дьо  С е н   М а р т ен /1743 -1802/ насочва изследванията си в неизбродната  сфера на мистичните догатки, прозрения и тълкувания със съчинението си “Човекът на желанието”/1790/.  Повлиян от прочутия немски мистик  Якоб  Б ь о м е/”Аврора или изгряваща утринна зора”/ този френски философ   твърди, че материята няма собствено съществуване: видимият свят е само вместилище на символи, външната проява на всеобхватното творчество на невидимия Дух. Хората са обречени “да блуждаят под всепокриващата сянка на Духа в атмосфера населена от привидения”.  Участта на човека е да разгадава и тълкува тези видения, да търси първопричината  за  появата им, да установява съответствията между  тях и сътворяващата ги сила, да открива  изплъзващите се на анализите на разума значения на  явленията и процесите около него.

    Ако човек успее да се  освободи от самочувствието си на самозван учен и  осъзнае онова, което постоянно му липсва през земното му съществуване. Ако упорства като “човек изпълнен с желание”, той би могъл в края на тези си усилия да усети духовната хармония във Вселената и  да прозре духовното единство, което е възникнало в ранните епохи на човешката цивилизация, когато  “светлината е издавала звуци, а музиката е раждала светлина”. Според Сен Мартен  едно от най-убедителните доказателства  за величието на човека е речта, която той разглежда  като  земния отзвук на първозданното Слово,  тъй като тя дава възможност на говорещия човек да създава нещата като ги назовава.

  В търсенето на вечната и неизменна Истина човек трябва да отвори душата си към ближния, да възприеме човеколюбието като неотменима добродетел, към която е постоянно напътстван от Бог.  Мистикът Сен Мартен си представя Бог като  непоносимо ярка светлина, твърде интензивна за да бъде възприемана от човешките очи,  които реагират само на поносимите й  отблясъци. Едва в момента след смъртта  човек успява да се издигне до изкрящото Блаженство, да се приобщи към Божията премъдрост и да се превърне  от “човек на желанието” в “човек на Духа”.


Кузен:
Високо уважаван от романтиците, които се изявяват във френската литература през 30-40-те години на ХІХ век, е философът Виктор  К у з е н/1792-1867/, който си осигурява известност с ревностната  защита на мистичното допускане, че Бог притежава неизчерпаема творческа мощ и трябва да бъде почитан преди всичко като Първосъздател на вселената. Във фундаменталното си съчинение “За Истината, Красотата и Доброто” той излага и обосновава  тези и възгледи , които вече е изложил пред студентите на Сорбоната в лекционния си курс, разработен през периода 1815 - 1821 година. Кузен се самоопределя като спиритуалист, който е убеден в съществуването на отвъден свят.  Той отстоява спиритуализма като “солидно обоснована и неизчерпаемо щедра философска система, която започва със Сократ и Платон, разпросранява се чрез Евангелието из целия свят, въведена е в строгите форми на модерния рационализъм благодарение на Декарт, пренесена е в литературата и изкуствата от Шатобриан, Мадам дьо Стал и Томас дьо Куинси”.

   Кузен излага по следния начин представата си за спиритуализма:” Основната характеристика на тази философска система е подчиняването на сетивата на Духа, стремежът й да извисява и възвеличава човека с всички средства, с които разполага разума.  Тя проповядва облагородяването на душата, свободата, отговорността на човека за действията му, нравствения дълг, безкористната добродетел, достойнството на справедливостта, красотата на милосърдието. Насочва човека отвъд пределите на този свят към един Бог, създател на човешкия род и  образец за подражание от хората,  който, след като е създал човечеството и му е  отредил извисяващо го осъществяване, няма да го изостави в непредсказуемия развой на съдбата му.”

    Кузен привлича вниманието на френските романтици като радетел за съхраняването и развитието на религиозния усет, който той разглежда като необходима духовна предпоставка за раждането на истинското изкуство. Той препоръчва на поетите да отстояват неотстъпно христианските духовни ценности, на творящите литература да славят величието на човешкия дух  и да отхвърлят тиранията и демагогията, които пречат на хората да се уважават и обичат. Творците на изкуството трябва  да култивират търпеливо изконните християнски морални ценности. Високо благородни са призивите на Кузен към неговите съвременници да отстояват свободата, справедливостта и отечеството си, да ненавиждат атеизма и претендиращият да обяснява всичко материализъм, който според него би могъл да доведе някоя тиранична диктатура във Франция.


Ламне:
Особено важен принос за формирането на светогледа на романтиците, творили през втората четвърт на ХІХ век във Франция, има френският философ Фелисите дьо  Л а м н е/1782 - 1854/, който осъществява убедителен синтез между теологическите нравствени максими и политическите принципи, върху които се гради идеологията на роялистката/защитаващата краля и наследствената монархия, бел.на Г.Г./ партия. Вдъхновен от убеждението, че тронът и олтарят са призвани заедно да съдействат активно за усъвършенстването на обществото и държавата, преживели Юлската революция/1830/, той отстоява ревностно тезата, че Църквата е последователен радетел за социалния прогрес, тъй като има огромно значение за човешкия род като земна духовна инстанция охраняваща общочовешките морални ценности - хуманността, толерантността и справедливостта.

  През 1834 година Ламне завършва теологическото си есе “Напътствените слова на един вярващ”, своеобразна поема в проза, в която той преосмисля досегашната си социално нравствена позиция и признава, че либерализмът е единствената политическа доктрина, която би могла да възроди и да утвърди християнските нравствени ценности в общественото съзнание. Католическата църква не е в състояние вече да отстоява и пропагандира идеите на ранното християнство и да внася  ред и хармония в морала на обществото, тъй като нейните платени проповедници са обременени от користта и фарисейщината, които в зората на новата ера са спъвали всеотдайните усилия на първосъздателя на вярата Исус Христос. Заради тази му позиция “вярващият” Ламне е отлъчен от Църквата, но като че ли именно  заради нейната яснота и категоричност той се спечелва много ревностни съмишленици, сред които би трябвало да упоменем утвърдените вече писатели романтгици  Алфонс дьо Ламартин и Виктор Юго.

     Католическата църква не е успяла да възпре неправомерното разпределение на природните богатства между хората и да осъществи през миналите векове проповядваните от първоотците на християнската  Църква идеи за равенство, братство и милосърдие. Отдал се на активна политическа дейност Ламне убедено твърди, че евангелските напътствия за съхраняването на равноправието и справедливостта биха могли да бъдат осъществени единствено от републиканската партия, която защитава ревностно демократичните институции и ценности. Като общественик  той се противопоставя на догматичната постановка на теолозите, че християнската вяра, гарантираща равноправието и справедливостта в отвъдния свят, не би могла да ги въведе и наложи в земния живот, тъй като всеки бунт  срещу установените от земните владетели порядки представлявал нечестиво деяние.

     С увереността на уважаван от младите си съвременници мъдър наставник Ламне проповядва:”Земята е като огромен кошер, в който хората са като пчели. Всяка пчела има правото на порция мед, необходима за оцеляването й. Ако сред хората и днес има несретници, които са лишени от необходимото за прехраната им, става ясно, че милосърдието и справедливостта не са се утвърдили в междучовешките отношения. Защото справедливостта означава живот, както и милосърдието, но спокоен живот, живот сред изобилие. Хората са се родили равни, за да се обрекат на един справедлив Бог и който твърди противното се обрича на богохулство”.

 
                                             Доц. Гено Генов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075556
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031