Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2015 13:23 - МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ /1475 - 1564/ - Първа част /Презентация на доц. Г.Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1195 Коментари: 0 Гласове:
0



                

          Изкуството на Микеланджело, извисеността на наговите концепции и оргиналността на творбите му се оказват често несъизмерими със сведенията за делничния му уединен, скромен и заседнал живот, изпълнен със страхове, изцяло отдаден на самотен труд. Налага му се да бяга шест пъти от вражески войски и заплахите, които носят те. Имал е малко приятели и е бил общо взето неразговорлив.

    Микеланджело Буонароти е роден в околностите на Флоренция, в градчето Капрезе, на север от Арецо. Произхожда от знатно семейство (баща му е бил градоначалник на Капрезе и Кюзи). Родителите му хранят надежди да го изучат както братята му за “чиновник”, т.е. интелектуалец. Още като дете е насърчаван да рисува от своя приятел художник  Франческо Граначи. На 1 април 1488 година баща му го изпраща да чиракува при братята Доменико и Давиде Гирландайо, които ръководят най-дейното и най-прочутото ателие по живопис във Флоренция по онова време. Макар че Вазари по-късно открива договора за чиракуването, Микеланджело отрича, че е чиракувал, тъй като това признание би навредило на престижа му на вече утвърден художник. Той създава за себе си представата за начеващ свободен художник, който няма “дюкян” /занаятчийска работилница/, повече или по-малко самоук или най-вече творец, просмукан от духа на кръга от художници и учени, формирал се около Лоренцо Великолепни. Вероятно неговото чиракуване е продължило твърде кратко.

       Някои критици изказват хипотезата, че Микеланджело е получил подобна, кратка и неформална, подготовка по скулптура, също премълчавана, при Бенедето да Майано, до чийто стил той стои много близо в началото на творческата си кариера. Твърди се, че през периода 1505-1506 година той е получавал уроци по архитектурно майсторство при Джулиано да Сангало (който най-вероятно го е препоръчал на Юлий ІІ, за да проектира гробницата му). По-късно Микеланджело се явява съперник на Антонио да Сангало, Младият, племенник на Джулиано, и за това не е склонен да признава, че е задължен на Джулиано, от когото се вдъхновява за изработването на проекта за фасадата на църквата Сан Лоренцо във Флоренция и за съединяването на стените на капелата на Медичите (разположена близо до сакристията на Санто Спирито на Джулиано).

      Забелязан от Лоренцо Великолепни Микеланджело е поканен в двореца на Медичите, където престоява като гост от 1489 до 1492 година. Той получава наставления от частния фамилен възпитател Анжело Полициано, който препоръчва дързостта и стремителността в изкуството, съчетани със отворената култура. Тези качества са веднага приложени от Микеланджело в практиката му. Той се посвещава на скулптурата под покровителството на Бертолдо ди Джовани, “наследникът” на Донатело, високо ценен от Лоренцо за малките му бронзови фигури, които бележат началото на новата концепция за ролята на творбата на изкуството налагаща се във Флоренция. Творбата на изкуството се превръща в изцяло колекционерска вещ, без практическо или обредно предназначение. Това схващане за изящната творба ще окаже голямо влияние върху Микеланджело. Той изучава гравираните камъни и онтичните скулптури в колекцията на Медичите. След смъртта на Лоренцо Микеланджело е приет от игумена на манастира Санто Спирито, който му дава възможност да участва в дисекциите, които се практикуват в обслужваната от монасите болница.

При нашествието на войските на френския крал Шарл VIII през 1494 година Микеланджело бяга от Флоренция във Венеция, а после в Болоня, където намира прют и работа при местния благородник Джанфраческо Алдобранди, който му дава да чете Данте и тосканските поети. Алдобранди възлага на художника да изработи три статуетки, за да разкраси гробницата на Санто Доменико в едноименната църква на Болоня. През 1494 година е възстановена републиката във Флоренция и Микеланджело се завръща в града и наблюдава със съпричастие укрепването на новия режим, чието иззграждане е вдъхновено от писанията на Савонарола. Художникът се настанява при Лоренцо Пиерфранческо, произхождащ от едно разклонение на фамилията на Медичите, което защитава ревностно Републиката, е започва да работи за него. Изпълнен е с желание да напусне града след като крайните поддръжници на Савонарола, известни като Piagnoni  (Хленчещите), създават непоносима за творците атмосфера. Умножават се отодафетата /публичните изгаряния на хора и книги върху клада/.

  Тъй като точно тогава, както много свои флорентински предшественици, Микеланджело проявява интерес към античното изкуство, през 1496 година той заминава за Рим, където той е гост на кардинал Рафаеле Риарио в двореца му Канцлерството /Ватикана/. Той работи за кардинала и обкръщението му от видни хуманисти, сред които се откроява банкерът Якопо Гали (за когото изработва един “Спящ Купидон”, нестигнал до нас). Благодарение на застъпничеството на банкера художникът подписва през 1498 договор с кардинал Жан Билер дьо Лагрола, посланник на Шарл VІІІ при папа Александър VI (1492-1503), според който трябва да изработи една “Пиета” за страничен параклис /капела/ в старата базилика “Свети Петър”.

    През пролетта на 1501 година Микеланджело се завръща във Флоренция, където Републиката е вече укрепнала и станала по-умерена (след екзекуцията на Савонарола през 1498 г.) под властта на гонфалониера Пиеро Содерини. Несъмнено той е привлечен от проекта на настоятелството на Катедралата да предостави огромен мраморен блок /оформен донякъде от предишен майстор ваятел/ на волно наемен скулптор, който да издяла колосална статуя на пророка Давид, за да се украси един от контрафорсите на църквата. Художническият аеропаг на Флоренция, в който влизат петнадесетина утвърдени майстори, сред които са Леонардо да Винчи, Ботичели, Пиеро ди Козимо и Перуджино, решава да изправи “Великана” пред Сеньорията като по този начин изтъква повече гражданската, отколкото библейската му значимост. Веднага след това Содерини възлага на Микеланджело една фреска за Залата на Съвета в същия дворец, в която трябва да се пресъздаде епизод от войната с Пиза през 1364 година, Битката при Кашина. Тази поръчка е инспирирана от същите подбуди: да се дават на флорентинците впечатляващи примери, с които да се укрепи патриотизма им и да се подтикнат да дадат отпор на външните врагове. Тези подбуди съответстват на идеите на тогавашния секретар на Флорентинската република, Николо Макиавели, който учредява постоянна Гражданска милиция и се отказва от услугите на платените наемници (condottiere ).  Фреската е била изработена върху картон, проектът е изложен в двореца Сеньорията, после в двореца на Медичите, но по-късно е разкъсан на части и изгубен. През следващите години Микеланджело работи за богати търговци от Флоренция, по-точно за членовете на корпорацията на сукнарите (Аньоло Дони, Тадео Тадеи). Той изработва и един скулптиран олтар за кардинал Франческо Пиколомини (който през 1503 година е папа под името Пий III), предназначен за катедралата в Сиена.

       Този творчески период, в който Микеланджело създава картини за местни покровители. От месец април 1508 година Микеланджело е отново в Рим, където му възлагат нова поръчка: много по-малко струващата декоративна фреска върху тавана на Сикстинската капела, построена през 1475 година от Джованино деи Долчи за Сикст ІV Дела Ровере (1471-1484), вуйчо на папа Юлий ІІ. Микеланджело изработва фреската за четири години, а после, след смъртта на папата през февруари 1513 година, сключва нов договор за изграждане на гробница с наследниците на починалия папа.

 Но замислените проекти от новия папа, Лъв X от рода на Медичите (1513-1521) забавят изработването на статуите за гроницата на Юлий ІІ. Папата, произхождащ от Флоренция, иска на всяка цена да внесе нещо ново в облика на родния си град. Той заповядва да се изгради пищна фасада на недостроената църква на Медичите Сан Лоренцо. Микеланджело побързва да се запише за конкурса редом с много изтъкнати архитекти на епохата, Сангало, Сансовино /мн.ч./ и Рафаело. По не особено почтен начин той измества съперниците си и сътрудниците, които искат да му натрапят. През периода 1513 – 1518 година той често ходи в мраморните кариери на Карара, за да надзирава извличането на големите блокове, които е избрал за гробницата на Юлий ІІ и за фасадата на Сан Лоренцо. Накрая Лъв Х се отказва да изгради скъпо струващата фасада и отдава предимство на начинание, което му се струва по-важно след смъртта на двама членове на рода на Медичите, които са управлявали Флоренция – Юлиян, херцог на Немур (1513-1516) и Лоренцо, херцог на Урбино (1516-1519). Така се ражда идеята за надгробна капела /параклис/, в която да бъдат положени останките на Лоренцо Великолепни (умрял през 1492 година), бащата на Лъв X, и на брат му Юлиян, убит по време на съзаклятието на Паци през 1478 година.

Натоварен с твърде скромен проект Микеланджело успява, както в случая със Сикстинската капела, да накара Медичите (връзката с художника поддържа кардинал Джулио, бъдещият папа Климент VII) да одобрят един много по-амбициозен проект, който включва по-богата архитектурна рамка и множество изсечени на ръка скулптури. Към големия строителен обект от 1524 година се прибавя изграждането на Библиотека Лоренциана, разположена от западната страна на манастирския комплекс Сан Лоренцо. Това е първата обществена библиотека на Ренесанса, която е била предопределена да съхранява ръкописите на Лоренцо Великолепни.

     Разработването на тези проекти се проточва, защото Медичите, след опустошаването на Рим през 1527 година, са отново прогонени от Флоренция и в града е възстановена последната република. След като спечелва отново симпатиите на републиканците Микеланджело започва да работи за новото правителство и на 6 април 1529 година е назначен за Главен отговорник за градските укрепления. Тъй като усеща слабостта на новата управа на Флоренция и се страхува от контраофанзивата на папските и императорски войски, тогава обединени, художникът се възползва от една инспекция на укрепленията на Ферара и избягва във Венеция, където замисля да откликне на поканата на Франсоа І и да избяга във Франция.

      Но Микеланджело решава да се завърне за сетен път във Флоренция в края на 1529 година, къдено поема ръководстово на строежа на отбранителните укрепления на хълма Сан Миниато, ключова позиция за овладяване на града. Той участва в защитата на града обсаден от императорската войска. След като републиканците се предават, той се крие в църквата Сан Лоренцо, където, затворен в едно избено помещение, изрисува около дузина рисунки по стените. Чрез посредничеството на приора на църквата получава опрощение от папа Климент VII (1523-1534) и художникът отново работи по проекта Сан Лоренцо до смъртта на папата. Лишен от подкрепата му той се чувства заплашен във Флоренция, управлявана от жестокосърдечния Алесандро деи Медичи, и се устхановява окончателно в Рим, въпреки настойчивите покани, които му отправя Великият херцог на Тоскана Козимо І Медичи (1537-1574).

        Микеланджело поддържа приятелски връзки с видните флорентинците, които са напуснали града си заради авторитарния полицейски режим на Козимо: кардинал Ридолфи, за когото изработва мраморен бюст на Брут, убиецът на тирана Цезар (Музеят Барджело, Флоренция); Донато Джианоти, авторе на един “Диалог”, в който главният събеседник е Микеланджело; Луиджи дел Рикио и племенникът му Франческо Брачи, много красив младеж, който умира млад и за когото художникът написва около петдесет римувани “Епитафии” и чийто гроб в Санта Мария в Аркоели рисува.  През 30-те години на ХVІ век Микеланджело се сближава и с римски приятели, които вдъхновяват някои от оригиналните му произведения: той става близък с един ерудиран млад човек, Томазо Кавалиери, на когото посвещава петраркистични сонети и съвършено изработени алегорични рисунки, в които утвърждава неоплатоническата концепция за любовта; сближава се и с Витория Колона, маркиза на Пескара, благочестива муза на кръг от духовници и ерудити, които са ревностни застъпници на една реформа в сферата на морала, която се поддържа от поета и художника Микеланджело, който по това време разработва строго религиозни сюжети.

  От 1535 година новият папа Павел III от рода Фарнезе (1534-1549) става ревностен почитател на художника и потвърждава поръчката на фреската “Страшният съд” за олтарната стена на Сикстинската капела, изработена през периода 1537 – 1541 година. Отзивите на публиката за тази изцяло новаторска творба отразяват еволюцията в представите и вкусовете след изработването на фреската върху тавана на Капелата. От едната страна се поява прочита на Вазари, издържан в духа на маниеризма: «В мисълта на този изключителен мъж, най-важното е било да покаже съвършенството и хармонията на човешкото тяло в разнообразието на позите му и освен това страстните пориви и онези, които изпълват душата. Той намира задоволство да се придържа към този регистър – в който надминава другите художници – като предначертава пътя на величавия стил, на голото тяло и на науката за рисунъка.» От другата страна се явява реакцията на умовете покорени от тенденцията към ригоризъм, наложила се с Контрареформацията, които укоряват ожесточено художника за допуснатите в композицията “непристойности” и посегателствата върху теологическата догматика.

…..

      Трудно обхватното разнообразие на творчеството на Микеланджело се дължи на това, че той работи както във Флоренция, така и в Рим, а в двата града той е принуден да следва наложилите се там модни тенденции в живописта, скулптурата и архитектурата. Изумителна за времето е и продължителността на неговата творческа кариера. Микеланджело е толкова многолик творец, че трудно може да се установи сходство между този, който с толкова любов и нежност извайва Пиета в римската катедрала Свети Петър, и онзи, който в Милано, обзет от съмнения и умора, разбива и изработва отново друга своя Пиета. Учудващо голяма е разликата в условията, при които работи този художник: в началото той работи за обзети от хуманистичен ентусиазъм мецанати, страстни колекционери на статуи на изящни антични богини, а в края на живота си той е принуден да работи за покровители от Реформираната църква, които приемат с недоверие и подозрителност красотата, защото тя нарушавала нормите на благоприличието и благочестието.

     Не бихме могли да схванем неговата концепция за изкуството, ако търсим в него лични послания от философски и психологически разред, откъснати от формите, които ги носят. При него съдържателните послания и формалните находки са свързани в диалектична връзка. Според него изкуството е автономен език, чиито тънкости той непрекъснато изследва, за да успее да го подчини като безспорен победител. Бихме сбъркали, ако си въобразим, че той е искал да удовлетвори вкусовете на разнородната публика на своето време. През целия си живот той се е стремял “да задоволи собствената си гледна точка за изкуството” (така се е изразил той пред папа Юлий ІІ, когато изработвал тавана на Сикстинската капела). Радвал се е на одобрениеуто само на ограничен кръг ценители на изкуството, принадлежащи към средата на художниците или към образования аристократичен елит. Накрая, както самият художник преосмисля непрекъснато смисъла и средствата на изкуството, така и подходът към творенията на Микеланджело се променя постоянно с оглед на нови разкрития и фактори. Всички нови условия както и променящата се любознателност на новите поколения, новите социални и икономически аспекти, които се отчитат при оценяването на живописта и архитектурата, внасят напрекъснато промени в съвременните оценки на многобройните творения на Микеланджело...

...     «Рисунката, чието друго име е точното очертание, е това, което съставлява и изгражда източника и съдържанието на живописта, на архитектурата и на вички други видове изкуства, а и коренът, от който се раждат всички науки ». Това са думите, които приписва на великия художник португалският миниатюрист Францишко да Оланда в своите “Диалози с Микеланджело”, написани вследствие на проведените между тях разговори в Рим през 1538 година. Но рисунката, майката на трите изкуства, които овладява Микеланджело, не е само обичайната способност, която е необходима за да се пресъздават многобройните обекти от природата, както е при Леонардо да Винчи. Тя е всъщност търсенето на разрешение за «трудността на съвършенството»,  “възпроизвеждане на съвършеството на Бога и спомен за божествените живопис, музика и мелодия, които могат да бъдат възприети само от интелекта”. “Божествената живопис е толкова рядко постижима, колкото малко са тези, които успяват да я постигнат и практикуват”. От тези реплики, приписани на Микеланджело, се вижда, че този художник не само е имал елитарна концепция за изкуството, но и е поддържал схващането, че рисунката е винаги подчинена на идеята и е винаги в тясно взаимодействие с нея. При него идята включва много значения и нюанси: Тя съответства на идеологията на неоплатониците, с които художникът общува активно през младостта си във Флоренция. Според тях интуицията, смътният спомен за красивото, е всъщност отражение на Божията природа, която е разпръсната из природата. Идеята се възприема в същата общност и като простигната в самота и съзерцание кристализация, която се осъществява на основата на личния опит, включващ страданията и мъките.

      При Микеланджело идеята отразява като огледало собствения му характер, който според Вазари излъчва “страховитост” (terribilitа), породена от величието на духа му, грубоватостта на маниерите му и необичайната усложненост на стила му. “Страховитостта” на Микеланджело е плод на безбрежната му фантазия, на неизчерпаемата мощ на въображението му, за чиято свобода той ожесточено се бори. В “Диалозите” на Францишко да Оланда се упоменават гротескните и ирационални съчетавания, от които се пръкват неговите химерични създания. Всяващата страх изобретателност на великия художник е продукт на «недохранеността» на предходните шедьоври на изкуството, които се приемат от него като стимуланти за нови творчески находки. Накрая Микеланджело е като че ли влюбен в трудността, не като търсена самоцелна виртуозност, а като метафора на взискателното интелектуално изследване. Той грижливо прикрива тази трудност във всяко свое произведение както и в цялото си творчество.

      Пред Францишко да Оланда Микеланджело обяснява идеала за аристократична непринуденост, който се представя и анализира в трактата на Катилионе “Царедворецът” като “презрителност” (sprezzatura) : «Колкото повече трябва да се изучава една творба на живописта и да се работи върху нея с много разходи на време и труд, толкова по-малко осъщественото произведение трябва да предполага вложен труд. То трябва да създава впечатлението, че е направено набързо, без особени мъки, с такава лекота като че ли не представлява нещо особено.»...

...       Мисълта за смъртта натрапчиво присъства в почти цялото творчество на Микеланджело – факт, който може да се потвърди чрез първите поръчки, които получава: гробници, Пиета, разпятия. По-късно същата мисъл ще подтикне художника да използва все по-пестеливо пластическите средства и ще го накара да се съсредоточи върху дълбокота същност на собствения му живот. В едно негово писмо четем: «Тази мисъл е единствената, която ни кара да разпознаем самите себе си, която поддържа вътрешното ни единство, не ни оставя да се крием от самите себе си ». С тази мисъл са свързани въпросите, които се разискват оживено по времето, когато Микеанджело рисува грандиозната си композиция “Страшният съд”. Тогава най-важното за художника е да си изработи представа за Божията милост и за Спасението. Виждането, което се обективира в “Страшния съд” е песимистично: избраниците са представени като обезумели, а прокълнатите – като отхвърлени без опрощение, нито застъпничество. Това виждане по-късно се опровергава от духовната сила, която излъчват “Разпъването на кръста на Свети Петър” /Капела Паолина/ и “Пиета” /Милано/.

....

    Още по негово време ценителите на живописта констатират, че в живописния му стил се вписва привичката да възпроизвежда фигурите в три измерения. Когато през 1547 година флорентинския хуманист Бенедето Варки му поставя въпроса кое от двете изкуства, скулптурата или живописта, е по-високо поставено, Микеланджело отговаря: «Аз твърдя, че живопистта трябва да бъде считана за толкова по-добра, колкото е по-близка до релефа.» Според него красотата на очертания, виртуозността на постигнатите ракурси, точността на моделирането, постигнато чрез светлосянката са най-важното.

    Единствената живописна картина, която е стигнала до нас и авторството й не се оспорва е “Всички дарове”/?/ (Tondo Doni, галерия Уфици, Флоренция), е рисувана през 1504 година. Тя е вдъхновена от подготвителния картон на Леонардо да Винчи за “Света Ана”. Микеланджело очертава с изключителна прецизност и използва ярък колорит, за да пресъздаде фигурите на персонажите в Светото семейство. Темата и рисунъкът в тази картина предизвестяват майсторството, заложено в изработването на фреските в Сикстинската капела. В картината са представени трите епохи: преди Закона (голите пастири в отдалечен план, алегории на митичната древност), преди Божието благоволение (заелият средния план Свети Йоан Кръстител, последният пророк предизвестил появата на Детето Исус) и епохата на Божието благоволение, която се открива с жеста на Свети Йосиф, който в първия план поднася Детето на Майката.

     Без съмнение иконографският проект за разкрасяването на тавана на Сикстинската капела е отзвук от оживените спорове, които Микеланджело води с теолозите от обръжението на папа Юлий ІІ. Към него се прибавя и проектът /1480 – 1482 г./ да се украсят стените на Капелата, вдъхновен от “Историите за Господ и Христос” (Histoires de Moпse et du Christ), в който се открояват съпоставките между Стария и Новия завет. Централната част на сводестия таван е украсена със сцени извлечени от Сътворението. Това са сцените на създаването на Вселената и на човека, на греха на прародителите и на историята на Ной. Те са обградени от голи тела, които са подредени като гирлянди от дъбови клонки. На прехода от свода към стените и в кръглите люнети са представени поколенията, които според Библията живеят в очакване на възшествието на Христос. Позите им издават страх, изтощение, умора, затваряне в себе си. В пандативите по ъглите на свода са разположени епизодите свидетелстващи за чудодейната помощ изпратена от Бог на неговия народ. Величествена живописвана “архитектура” (арки, корнизи, кариатиди и пути /игриви ангелчета/) обгражда ясновидците, Сибилите /5/ и Пророците /7/.

КЕНЕТ КЛАРК, с. 153: Потонът на Сикстинската капела страстно утвърждава единството на човешкото тяло, ум и дух...Централният епизод е ътворяването на Човека. Това е едно от онези редки произведения, които са едновременно неповторимо възвишени и напълно разбираеми, дори за хора, които обикновено не откликват на творбите на изкуството. Значението му е ясно и се налага още от пръв поглед, и все пак колкото по-дълго го гледаме, толкова по-дъблоко ни поразява. Човекът с невиждано дотогава прекрасно тяло се е излегнал на земята в позата на всички онези богове на реките и на виното от древния свят, които били свързани със земята и не се стремели да я напуснат. Той протяга ръка, така че тя почти докосва ръката на Бога и сякаш между пръстите им преминава електрическа искра. От това разкошно тяло Бог създава човешката душа; и наистина е възможно да изтълкуваме целия Сикстински потон като поема за творческата сила, този богоподобен дар, който толкова е занимавал ренесансовия човек. Зад Всевишния, в сянката на наметалото му, съзираме фигурата на Ева, вече влязла в мислите на Твореца, и вече имаме чувството, че това е един потенциален източник на беди.

  

      Ако трябва накратко да охарактеризираме изкуството на Микеланджело би трябвало да подчертаем неговата сложност, която предопределя трудния достъп до него. То притежава изключително семантично и формално богатство. Художникът използва най-различни техники, разработва най-различни теми, изявява интелекта и уменията си в склуптурата, живописта, архитектурата и поезията, прави дръзки експерименти със стила, за да преодолее традиционните ограничения. Неговите най-значими творения придобиват световна известност. Подминаването на второстепенните му постижения създава прекалено стереотипна представа за този гениален творец, който предприема осъществяването на изключително амбициозни проекти.

 
                                                                              Доц. Гено Генов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075561
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031