Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2015 13:19 - ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ /1452 – 1519/ - Трета част /Презентация на доц. Г.Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове:
0



 АЛПАТОВ, с. 57: В картината на своя учител Верокио “Кръщение” /Уфици/ Леонардо /1452 – 1519/ е нарисувал само един ангел и няколко стръкчета трева, но този ангел на да Винчи се отличава от миловидния, къдрокос ангел на Верокио с възвишената си красота, изящество и одухотвореност...В поръчаното ме “Поклонение на влъхвите” /1481 г./ Леонардо си е поставил за задача да изрази във фигурите на овчарите обзелото ги вълнение и възхитата им при вида на новороденото. Художникът се е постарал да предаде тези преживявания чрез позите и движенията на фигурите, а същевременно да обхване цялата многофигурна група в пирамидална композиция и да я обедини посредством светлосянката.

С. 58...При Леонардо научно-познавателните интереси били най-тясно свързани с естетическото възприемане на света...

  У никой човек жаждата да обгърне с поглед целия видим свят не се е изявила така властно, както у Леонардо: “Нима не виждаш колко различни животни има, а също и дървета, треви и цветя, и какво е изобилието на гористи и равнинни местности, на извори, реки, градове, на обществени и частни сгради, на оръдия, предназначени да бъдат употребявани от човека, на различни дрехи, украшения и занаяти? Всички тези неща заслужават да бъдат в еднака степен добре изпълнени и както следва приложени от оногова, когото искаш да наречеш добър живописец”....

С. 59 На самия себе си той казвал: “Рисувай го така, че тебе да не те виждат!”

...Този необятен простор, който Леонардо предавал в пейзажните си скици, западноевропейското изкуство преди него не познавало; намираме го може би само при китайците...Но не му била достатъчна видимостта на нещата, той се стремял да намери обяснение на всичко....

с. 60 ...Аналитичният ум на Леонардо, неутолимата му жажда да разбере всичко, да го разложи на съставните му части и да го разглежда, често лишават творческата му фантазия от онази топлота и цялост, с които ни радват и тай-простодушните картини от 15 век...Той също така рисувал с ледено спокойствие смъртоносни оръдия, истински чудовища на техниката, около които се суетят дребни като мравки хора.

...Леонардовите образи обаче преминават пред нас като нещо възвишено и необикновено, едва ли не отвъдно, като красива мечта или сън, въпреки че са рисувани в натура....Рисунката особено привличала Леонардо, защото му давала възможност непосредствено да изразява идеите си, и в нея художникът влагал най-добрите сили на своя гений.

С. 61 ...Най-значителната творба на Леонардо от този период е неговата “Тайна вечеря” в “Санта Мария деле Грацие” /1495 – 1496/.

С. 62 ...Злодеят Юда с хищно лице конвулсивно стиска в ръка кесията със сребърниците...С внимателното изучаване на човешката природа и всичките й слабости Леонардо сякаш изпреварва Макиавели, който призовава да не идеализира човека и в политиката да се изхожда от положението, че “хората са неблагодарни, променчиви, неискрени, страхливи при опасност и алчни за печалба”...

  В своята “Тайна вечеря” Леонардо противопоставя на силната възбуда на апостолите величествено спокойния образ на Христос. Христос е истинският възел на цялата композиция, главната фигура в драмата...Леонардо разделя отчетливо цялата композиция на четири групи от по три фигури, които същевременно са обединени помежду си от фигурата на Христос.

С. 63...В “Мона Лиза” Леонардо виждал нещо много повече от изображение на жената на заможния флорентински благородник Джокондо...За Леонардо усмивката е изразно средство, обогатяващо вътрешния живот на човека. В неговата картина в Лувър усмивката на Света Ана изразява снизходителността на все още младата жена към палавостите на внука-младенец; поо-късно, при Йоан, в нея се долавя нещо греховно и предизвикателно. У Джоконда усмивката се съчетава със съсредоточения и проницателен поглед; тази усмивка привлича, а студеният поглед отблъсква...Местейки поглед от очите й към устата и от устата към нежните, но волеви ръце, зрителят открива във външния облик на Джоконда цялото богатство и противоречивост на нейната природа. Затова не е чудно, че говорят за загадъчността на Джокондата.  Полуфантастичният пейзаж с кафяво зелените си голи скали, лъкатушни пътеки и мостчета не само образува фона, но и сякаш въплъщава духовната атмосфера на картината. Образът на Мона Лиза е облъхнат от мъглява недоизказаност и мечта.

С. 64...Допоясният портрет на Джоконда създава впечатление за завършеност и величавост като портрет в цял ръст...

...Отделните бележки, които художникът е правил за себе си по различни поводи, не са събрани в някакъв строен “Трактат за живописта”, но те поразяват с широтата, многостранността и проницателността на мисълта. Дори в Древна Гърция разумът не е прониквал така дълбоко в сферата на художественото творчество...

с. 65...Леонардо търси в изуството закономерности, мерки и пропорции, които в еднаква степен са присъщи на живописта, на поезията и музиката....Това упорито търсене на съвършенство поставяло Леонардо в противоречие с живота такъв, какъвто той е в действителност, и често го тласкало, както впрочем и много негови съвременници, към възсъздаването на някакъв “отделен живот”, на някакъв особен свят и особена красота в изкуството.

 

 

Бицили, с. 97: “Както Николай Кузански, и Леонардо прилага законите на математиката към всичко познаваемо. Законът за пропорциите има всеобщо значение, “пропорцията се намира не само в числата и мерките, но и в звуците, в теглилките, във времената и пространствата, и навред царува тя”. Следвайки Николай Кузански, Леонардо развива мисълта за безкрайно малката величина, явяваща се основна, за точката, която сама по себе си е нищо и която в същото време е всичко, тъй като от нея възниква всичко, за момента, който е точка от времето в пресичането на всичко минало и на всичко бъдеще: “...това нищо е съпричастно на всичко...и делимото е причасно на неделимото”...Точката и нулата дават понятието как частта може да се окаже равна на цялото: “всички тези нищо във вселената са равни, по отношение на тяхната субстанция и на тяхната екзистенция, на единственото “нищо”. Нищото е всичко”.

Бицили, с 100 : “Живописта представлява наука и законна врата на природата, тъй като тя е родена от самата природа. Той отрича умозрителните науки, неосновани върху опита: “вярно е, че природата започва от разсъждението /от идеята за предмета/ и завършва с опита /т.е. със създаването на предмета/, но ние трябва да започваме по друг начин: да започваме от опита и чрез опита да откриваме законите”.”

Бицили, с. 102 : “Познанието на Бога и познанието за Природата за Леонардо е едно и също, макар че на едно място, изразявайки се математически, той говори, че Природата така се отнася към Човека, както Човекът към Бога. “Първодвигателят” за него е по-скоро Природата, отколкото Бог. Или по-точно: едва ли той отделя Бог от Природата.”

Бицили, с. 108 : “Мона Лиза е изобразена в състояние на пълен покой, върху фона на пейзаж, изписан така, че трябва внимателно да се вглеждаме в него, за да различим отделните подробности. Нито една рязка черта, нито един ярък тон, всичко е изгладено, туширано, завоалирано. В бележките си за изкуството на живописеца Леонардо критикува художниците смятащи, че всяко нещо непременно има свой собствен цвят – дърветата са зелени, морето е синьо, небето светлосиньо и т.н. Всичко зависи от въздушната перспектива, от осветлението....”

Бицили, с. 109: “В “Джокондата” впечатлението за единство е напълно постигнато. Младата жена и пейзажът се сливат в едно цяло, подчинени са на общия ритъм на пулсиращия в тях живот, отгатван зад измамната тишина. Тихо тече лъкатушещата като змия река, подобно на змийчета се вие косата на Джокондата и усмивката на устните й също е лъкатушна; дрехите й падат на свободни, като че струящи гънки. Всичко тече и всичко е тук. Джокондата е възникнала от размишленията на Леонардо за Хераклитовия проблем – panta rhei, - образуващи нещо като духовен фон на всичките му разсъждения.”

 

Джонсън, с. 144: Най-известният помощник на всестранния майстор Верокио е Леонардо да Винчи /1452 – 1519/...Все пак не бива да превъзнасяме чак толкова флорентинското изкуство, родено в ателиетата. То е бизнес начинание, чиято основна цел е сдобиването с доходни поръчки, изпълняването им с печалба и надминаването или отстраняването на конкуренцията...В ателието на Верокио работата трябва да бъде безупречна – той настоява за това, - но всяко нещо, което може да бъде от полза за ефикасното производство, се заимства безогледно...

 

Джонсън, с. 145: Докато Верокио е организиран човек, Леонардо не е. Той е интелектуалец, който се интересува повече от идеи отколкото от хора. Произхожда от заможно семейство на тоскански нотариус...Когато остарява, хората се отнасят към него със страхопочитание: той е мъдрецът, магът, геният. С него е трудно да се работи или да бъде нает...

  Леонардо се интересува от всеки аспект на видимия свят и най-ранната му достигнала до нас творба е блестящ тоскански пейзаж...Може би наистина е имал хомосексуални наклонности, защото през 1476 г., когато е двайсет и четири годишен, го обвиняват в содомия, макар това да не предполага непременно практикуване на противоестествени пороци /обвинението е анонимно и остава недоказано/.

 

Джонсън, с. 148: Той се занимава с анатомия, оптика, хидравлика, свързва части на летателни апарати, проектира бастиони и обсадни машини, интересува се от израженията на лицето и човешката психология, като всички тези занимания са описани най-подробно в бележниците и на хвърчащи листове...бил е обсебен и от мисълта за разрушителната буря и други природни стихии...Той пише надълго и нашироко за живописта, макар никой от трудовете му да не е публикуван до средата на ХVІІ век. Но възгледите му са известни – например, че “точната” математическа перспектива всъщност не създава онова, което си мислим, че виждаме, и се нуждае от корекция...той стои зад замяната на строгите очертания, предпочитани през ХV век и от които Ботичели например се възползва толкова блестящо, с окръглените, по-живописни техники на ХVІ век, включващи до голяма степен загатването, системната употреба на силно осветени точки и светлосянката.

 

Джонсън, 149: Леонардо въвежда или във всеки случай популяризира практиката на скициране със стрити на прах черни и кървавочервени бои, често със силно осветени бели точки, върху хартия с различни отенъци...той е смятан за основоположник на периода, известен като Висок ренесанс – годините на границата между ХV и ХVІ век.

 
                                                                         Доц. Тено Генов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075596
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031