Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2015 13:40 - ДЖОРДЖОНЕ /ок.1478 – 1510/ - Презентация на доц. Г.Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1805 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.04.2016 10:53


 

    Съществува впечатляващо разминаване между известността и влиянието на Джорджоне, може би заради малкото оцелели творби, които му се приписват без колебание. Не зе знае нищо за изграждането му като художник. В животоописанието му има много бели полета. Вазари го описва като високо културен мъж, чиито интереси били изцяло насочени към живописта, макар че е познавал развитието на поезията и музиката. Балтасаре Кастилионе в “Книга за придворния” го нарежда сред най-добрите майстори на Венецианската школа, които са оказали определящо влияние върху развоя на италианската живопис.

    Във Венеция пристига съвсем млад, вероятно през 1495 гоина. Заедно с Тициан изработва фреските за Склада на немците в града към 1508 година, от които е запазен само един фрагмент “Голо младо момиче” ( Галерията на Академията, Венеция). Най-вероятно е въведен в изкуството на живопистта от Джонвани Белини, но негов кумир е бил Антонело да Месина. След като се прочува Джорджо все по-често е назоваван Джорджоне, т.е. големият Джорджо. Още като млад се запознава с изкуството на Албрехт Дюрер и с пейзажната живопис на фламандските майстори. От 1548 година отрежда важно място в творчеството си на пейзажа, разработван от него не само като красива гледка, а и като природна среда, с която човекът е здраво обвързан.

    С картината си за олтара на църквата в Кастелфранко, известна като “Девата и Младенеца заедно със светците Либеро и Франческо”, този художник променя схемата въведена от Белини. Фигурата на Девата, седнала върху леко издигнат трон, се откроява върху озарен от ярка светлина пейзажен фон. Двамата светци, вдадени в съзерцанието, са разположени в геометрично пространство, което  е категорично отделено от лъчезарния свят, в който пребивава Богородица. В композицията се открояват два контрастно разчленени плана, които внушават настойчиво недостъпността и извисеността на Божията майка.

    В картината “Тримата философи и бурята” е подчертана дълбочината на пейзажа и всички трептения на светлината, които го оживяват. За този нов подход (maniera nuova) пише още Вазари като подчертава, че използващият го художник нанася боите без да се ръководи от предварително изработена рисунка. В упоменатите по-горе картини Джорджоне използва изключително удачно новия маниер, макар че до днес тълкуванието им продължава да затруднява изкуствоведите. Вероятно Тримата философи персонифицират очертаващите се в началото на ХVІ век направления в спекулативното мислене. Някои пък ги възприемат като алегорични образи на трите тенденции вътре в аристотелизма. Безспорно е, че в “Тримата философи и бурята” доминира характерната за хуманистичния неоплатонизъм извисяваща духовност.

      След продължителни спорове в професионалната среда на италианските историци на изкуството на Джорджоне се приписват без възражения “Спящата Венера” (ок. 1509 г. Дрезден), “Портрет на млада жена” (или Лаура), който е от 1506 година (Музей на историята на изкуството, Виена) и “Портрет на мъж” (Сан Диего, Калифорния). Съвременната художествена критика като се придържа преди всичко към стилистичните критерии причислява към творчеството на Джорджоне още двадесет-тридесет творби. Някои критици настояват авторството на “Концерт” (Палацо Пити, Флоренция) и “Полски концерт” (Лувър, Париж) да бъде прихвърлено на Тициано, който вероятно се е включил и в завършването на “Спящата Венера”. Естествено тези продължаващи до днес спорове не бива да засенчват майсторството заложено в спорните картини, чиито красота и поетичност не бива да се пренебрегват.

       Изнамереният от Джорджоне нов изобразителен почерк, в който са вплетени новите културни и поетични нагласи на Ренесанса, открива пътя към модерната живопис.

 

 

 

АЛПАТОВ: С. 87 Джорджоне /ок.1478 – 1510/ - първият от големите венециански майстори на ХVІ век...Своеобразието на Джорджоне се проявява най-ярко в онези негови картини, които са лишени от определен сюжет, от позната литературна фабула. С тях започва нов етап в историята на живописта.

  В картината “Буря” /ок. 1506-1508/ са изобразени далечен град, покрито с облаци небе и две високи дървета с гъсти корони; на ниско хълмче седи полугола жена, коята кърми дете, а малко встрани от нея стои строен войник с алебарда. В лувърския “Полски концерт” виждаме двама свирещи на лютня кавалери; пълна полугола жена черпи вода от един кладенец, в далечината се очертават дървета с кръгли, кичести корони...Нахвърляните съпоставки напомнят за нещо видяно или чуто...

 Картините на Джорджоне звчат като нежна симфония, чието съдържание е почти невъзможно да се предаде с думи, макар тя да има дълбок човешки смисъл...Неговата живопис се гради върху меките отенъци и плавните тонални преходи, които по-ранните майстори не познавали...

  Най-зрялото произведение на Джорджоне е неговата “Венера”. Макар и завършена от Тициан, тя носи неоспоримия отпечатък на стила на Джорджоне. С изключение на незапазения днес амур в картината не са изобразени нито един от атрибутите на богинята, които придружават появата й в картината на Ботичели...

С. 88  Трудно е да се посочи в историята на изкуството друг толкова красив женски образ като Венера на Джорджоне...Само в неговата Венера намираме рядкото и щастливо съчетание на чувствено-пълнокръвна голота и възвишено целомъдрие...

 

Джонсън, с. 160: Джорджоне /Джорджо да Кастелфранко/ 1477 – 1510/...

Най-прочутата му картина, известна като “Буря” /Галерия на Академията, Венеция/ има странен, дори ексцентричен сюжет: една полугола красавица, която кърми бебе пред очите на един войник. Това е любимата картина на Байрон и предизвиква безкрайни спорове върху това какво би могъл да означава този сюжет, загадка, останала неразрешена и до днес...тази творба е между четирите, единствените, за които е сигурно, че са негови...Другите са портрет на потънала в строг размисъл девойка, “Лаура” /Виена/, един удивително високомерен “Портрет на мъж” /Сан Диего/ и “Момче със стрела” /Виена/...Сред приписваните му творби е може би най-прекрасното изображение на гола жена, “Спящата Венера” /Дрезден/, “Тримата философи” /Виена/, още едно мистериозно произведение и очарователната картина “Селски празник” /Лувъра/ - весел разговор между две пищни голи девици и двама облечени музиканти на горист фон, която обаче се приписва на Тициан или и на двамата...Джорджоне умира неочаквано от чума на 33 години...

 

Джонсън, с.161:...Необикновеното многообразие на сюжетите на Джорджоне, неговата оригиналност, тънък усет за цветовете, поразителният начин, по който композира една картина, интерпретацията му на човешката и особено женската плът, толкова коренно различна от мускулестите тела на съвременника му Микеланджело, всички тези качества го определят като пионер...Дори когато избира прост и ясен сюжет, Джорджоне създава загадки...

 

Карло Арган -ДЖОРДЖОНЕ:

С. 53 Тъкмо през онези години във Венеция, и то в най-близкия кръг около Джорджоне, Бембо работи над трите си книги “Азолански беседи”, в които излага “размисли за любовта”. Неговият повърхностен платонизъм оказва дълбоко влияние върху младата венецианска живопис, тъй като с него имат безспорна връзка “Полски концерт” в Лувър, дрезденската “Венера” и загадъчната картина на Тициан в галерия Боргезе, известна с даденото й по-късо неподходящо наименование “Небесната и земната любов”, както и множество малки еротично-митологични изображения със сюжети най-вече от Овидий...

С. 54 Чрез творбите на Джорджоне “чувството” за пръв път навлиза или поне бива съзнателно въведено в живописта. Но не е достатъчно да говорим за чувство, за да кажем с облекчение, че в такъв случай няма проблеми; основанията на сърцето са също така законни, но не по-малко сложни и исторически мотивирани, от основанията на разума, и в случая с Джорджоне въпросът е именно да се открият произходът, съставките и ролята на чувството...

Граматици и философи /става дума за схоластиците-коментатори на Аристотел/ са единни: твърдението, че мъдростта на древните, тяхната същинска философия е поезията като натурфилософия. Типичният пример е Лукреций...

С. 55 Джорджоне е първият, който е почувствал това противоречие в живописта, затова и неговата живопис вече не е дори “историйна” живопис. Миналото е “поетично” именно защото не може да влияе върху настоящето, да го обуславя; то не подтиква към действие, а го възпира; за миналото нямаме никакви познания – само чувство: то е различно от нас като природата, която ни заобикаля и чиито тайни не познаваме...

...А “поезията” на Джорджоне се очертава именно като антитеза, като бягство от тази етична обвързаност; тя е свобода, своеволно бродене на душата из капризните селения на природата. Разумът, както казва и Пиетро Бембо, “се движи по пряк и сигурен път”, а любовта или чувството със своите “колебания” говори, “катерейки се по най-криволичещи и съмнителни пътеки”.

С. 56 ...Затова може да се каже, че живописта на Джорджоне е първата /и ще остане за дълго време единствената/ появила се живопис с невинно, но изцяло светски характер. Не е необходимо да се отбелязва, че малкото религиозни картини, рисувани от Джорджоне, са религиозни само по сюжет.

...Струва ни се по-скоро, че Джорджоневата живопис е обърната към миналото, изпълнена с въпроси и съмнения и дори с пророчески прозрения или трепети. Новото в нея всъщност е това, че тя е живопис на влечение и на настроение, която бяга от морални становища и обвързаност. Както вече се каза, тя кръжи около темата на любовта, защото любовта е желание, а желанието предпоставя непритежанието, затова тя запазва някаква невинност, но и меланхолията на Лимба, не познава чувствеността, грехопадението, но не познава също така и духовното, триумфа на спасението. Нейният кръгозор е чисто природен, едемски и в него има право на достъп само митът, а не историята...

с. 57...Затова с основание може да се каже, че влиянието на Джорджоне е много сполучливо определено с термина “джорджизъм”, ъведен от Лионело Вентури през 1911 година; той означава именно една широко разпространена душевна нагласа, почти поетичен ореол, засягащ всички художнизци, работили във Венеция към началото на 16. век, без при това да създаде традиция, без да сочи задължителен път...

...няма съмнение, че именно в живописта на Джорджоне се развива и избистря, също и в духовен план, онзи “простонароден език” в живописта, който е известен под названието “тон”...Трябва обаче да е ясно, че природата на Джорджоне е “поетичната” природа на Овидий или на Лукреций дори когато в творбите му откриваме познати места и че художникът никога не си е поставял за задача да излага на слънце своите фигури...

с.58...За Джорджоне пространството е винаги раздяла, отдалеченост, смътно желание да бъдем там, където не сме. Високата преграда закрива близките планове на пейзажа, виждат се само далечните, толкова далечни, че дори не знаем дали това, което виждаме, е нещо реално или плод на фантазията; там като че ли стават странни неща, от друго пространство и от друго време, случки, които са сякаш природни явления...


                                                                        Доц. Гено Генов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075390
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031