Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2015 10:53 - ВИКТОР ЮГО – Из мемоарите му «ВИДЯНИ НЕЩА»
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 958 Коментари: 0 Гласове:
1



  

КАК  СЕ  РОДИ  ИДЕЯТА  ЗА  "КЛЕТНИЦИТЕ"

 

Вчера, 22 февруари, вървях към Камарата на перовете. Времето беше хубаво, но много студено, макар че грееше слънце и беше по пладне. Видях, че по улица Турнон срещу мен приближава, воден от двама войници, мъж. Той беше русокос, бледолик, слаб, с блуждаещ поглед. Беше приблизително трийсетгодишен, с панталон от груб плат, бос, с ужулени ходила, с налъми, с навити около прасците вместо чорапи окървавени парцали. Носеше къса, изцапана с кал по гърба риза, което показваше, че обикновено нощува по улиците. Беше без шапка, с щръкнала коса. Под мишницата си носеше един хляб. Хората, които го бяха заобиколили и вървяха зад него, разправяха, че бил откраднал хляба и са го задържали за това му провинение. Когато стигнаха до портала на казармата на стражарите, единият от тях влезе вътре, а мъжът остана пред вратата, охраняван от другия.

Някаква кола беше спряла пред портала на казармата. Беше разкошна, покрита отгоре карета, с герб и херцогски корони по фенерите, впрегната в два сиви коня, с двама лакеи отзад, обути в гетри. Страничните й стъкла бяха вдигнати, но можеше да се види, че отвътре е тапицирана с дамаска, украсена със златни копчета. Погледът на човека, вторачил се в колата, привлече погледа ми. В колата беше седнала жена с розова шапка на главата, облечена в рокля от черно кадифе, свежа, бяла, красива, ослепително красива, която се смееше и си играеше с едно очарователно шестнайсетмесечно бебе, потънало сред скъпите кожи, дантели и панделки.

Жената не виждаше вторачилия се в нея, предизвикващ ужас мъж. Спрях и се замислих.

За мен този човек не беше вече просто мъж, това бе призракът на клетниците, внезапно появил се посред бял ден под ярко греещото обедно слънце, безформено и зловещо привидение, предизвестяващо някоя все още таяща се в мрака, но приближаваща към нас революция. Някога бедният е живеел редом с богатия, призракът често се е срещал с излъчващото блясък богатство, но те никога не са се взирали един в друг. Просто са се разминавали. Това би могло да продължи дълго време. Но от момента, в който такъв мъж открие, че съществува такава жена, макар че жената все още не забелязва, че той съществува, катастрофата е неизбежна.

4 ноември 1847 г.

 

КАК  СЕ  РОДИ  ФАНТИНА

В. Ю. е приет за член на Академията един вторник. 7 Два дни след това госпожа Дьо Жирарден, която тогава живее на улица Лафит, го кани на обяд.

...........

В. Ю. си тръгна сравнително рано от приема в дома на госпожа Дьо Жирарден. Беше 9 януари. Валеше сняг на едри парцали. Беше обул леки обувки и когато се озова на улицата, разбра, че е невъзможно да се върне вкъщи пешком. Той пое по улица Тетбу, тъй като знаеше, че на ъгъла на улицата има спирка за кабриолетите, които минаваха по булеварда. Не се задаваше никакъв кабриолет. Той зачака да дойде някоя кола.

Вече се беше спрял, когато видя как един добре облечен младеж, от облеклото му личеше, че е от заможно семейство, се наведе, направи една голяма топка сняг и я натъпка в гърба на проститутка, която бе застанала на ъгъла на булеварда, облечена в рокля с дълбоко изрязано деколте.

Проститутката нададе пронизителен вик, нахвърли се върху дендито и започна да го удря с юмручетата си. Младежът отвърна на ударите и момичето се настърви, боят се разгорещяваше. То крещеше толкова силно и звучно, че притичаха двама от дежурещите из града стражари.

Те хванаха здраво само момичето, младежа не докоснаха.

Като видя, че стражарите я хващат, за да я отведат, нещастницата се помъчи да се освободи. Но тъй като я държаха здраво, тя успяваше да изрази единствено непоносимата болка, която й причиняваха.

След като двамата стражари я повлякоха насила, хванали я под ръка от двете страни, тя започна да крещи:

- Не съм сторила нищо лошо, уверявам ви, господинът постъпи зле с мен. Не съм виновна, умолявам ви, пуснете ме. Не съм сторила нищо лошо, разберете ме, разберете ме!

Дежурните стражари й отвърнаха, без да я изслушат:

- Хайде, върви, хайде, ще те осъдят на шест месеца. Нещастното момиче при думите "ще те осъдят на шест месеца" започна отново да се оправдава и удвои трогателните си увещания и молби. Стражарите, без изобщо да се трогнат от сълзите й, я повлякоха към участъка на улица Шоша, зад Операта.

В. Ю., неволно въвлечен в злощастието на нещастницата, ги последва през струпалата се тълпа хора, които не пропускат никога подобни зрелища.

Озовал се пред участъка, В. Ю. се замисли дали да влезе вътре и да защити момичето. Но реши, че е станал твърде много известен, след като през последните два дни вестниците непрекъснато повтаряха името му, така че намесата му в подобен инцидент означаваше благоприятен повод за всякакъв род злостни присмехи. Накратко, не влезе вътре.

Стаята, в която бяха вкарали момичето, беше приземна и се виждаше от улицата. Той погледна през прозореца, за да разбере какво става вътре. Видя, че нещастната жена се влачи отчаяна по земята и скубе косите си. Състраданието надделя, той размисли и след като размисли, реши да влезе.

Когато влезе в стаята, седналият зад една осветена от свещ маса мъж, който пишеше нещо, се обърна към него и го запита с троснат, нетърпящ възражение глас:

- Какво желаете, господине?

- Господине, бях свидетел на това, което току-що се случи. Идвам да дам показания относно видяното и да помоля да освободите тази жена.

При тези думи жената погледна към В. Ю., онемяла от учудване, сякаш обезумя.

- Господине, вашите показания ще бъдат повече или по-малко пристрастни и няма да имат никаква стойност. Това леко момиче е виновно, че е предприело насилствени действия на обществено място, удряло е с юмруци един господин. Ще бъде осъдена на шест месеца затвор.

Момичето започна отново да хлипа, да стене и да се търкаля по земята. Други проститутки, които се бяха събрали около него, започнаха да го успокояват: "Ще идваме да те виждаме. Успокой се. Ще ти носим бельо. Вземи сега това." Предлагаха му пари и бонбони.

- Господине - рече В. Ю., - когато разберете кой съм, може би ще промените тона и отношението си и ще ме изслушате.

- Но кой сте впрочем, господине?

В. Ю. нямаше основание да не се представи. Каза името си. Полицейският комисар, защото мъжът беше полицейски комисар, се разтопи в извинения, стана толкова учтив и внимателен, сякаш преди това не е бил арогантен, предложи му стол и го покани да бъде така любезен да седне.

В. Ю. му разказа това, което беше видял със собствените си очи: как един господин грабнал голяма топка сняг и я натикал в гърба на момичето; как момичето, което било изненадано от господина, надало вик, свидетелствуващ за непоносимата му болка; как наистина се било нахвърлило върху господина, ала с пълно право; че освен грубостта на постъпката острият, внезапен студ, предизвикан от топката сняг, би могъл, както често се случва, да причини най-голямото зло; че осъждането на момичето, което навярно има майка или дете, му отнема спечеления от него по толкова окаян начин хляб; че всъщност виновник за посегателство срещу него е мъжът, който би трябвало да бъде осъден за нанесената обида; накрая, че всъщност би трябвало да се арестува мъжът, а не момичето.

По време на горната защитна реч момичето, чиято изненада все повече нарастваше, греещо от радост и умиление, непрекъснато повтаряше: "Колко е добър този господин! Боже мой, колко е добър! Най-изумителното е, че никога не съм го виждала, че изобщо не го познавам!"

Полицейският комисар обясни на В. Ю.:

- Вярвам на всичко, както го разказахте, господине. Но дежурните стражари преди малко дадоха показанията си и протоколът вече е съставен. Вашето свидетелство ще бъде включено в протокола, бъдете сигурен. Но правосъдието ще трябва да разгледа делото, така че сега аз не мога да пусна това момиче на свобода.

- Как така! Господине, след всичко, което ви разказах, което е самата истина, истина, в която не бива да се съмнявате, в която, сигурен съм, не се съмнявате, нима ще задържите това момиче? Но такова правосъдие е ужасна несправедливост!

- Остава само една възможност, господине. Бих могъл да прекратя делото само ако подпишете показанията си. Съгласен ли сте?

- Ако свободата на тази жена зависи от моя подпис, разписвам се веднага.

И В. Ю. се подписа.

Жената непрестанно повтаряше:

"Боже мой, колко е добър този господин! Боже мой, как може да бъде толкова добър!"

Такива нещастни жени не само се учудват и са признателни, когато някой човек прояви съчувствие към тях. Те са не по-малко учудени и признателни, когато се докаже справедливостта.

 

1846 година 

                                                                    Превод на доц. Гено Генов



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075159
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031