През същия ден и през следващите дни, във всички пристанища на Ганг, по същия начин, бяха завладяни сто кораба, със съучастието на екипажите и капитаните. Достатъчно беше лайноядът да се появи и заговори пред тълпата. В сведенията от местната полиция бе отбелязано няколко пъти, че се бил появил  на мостика на два кораба едновременно, в един и същи миг – сведение, което по-скоро показваше, че и полицията е обзета от същото безумие, което завладяваше тълпите. Всъщност, в този обсебен от лудостта град мощният прилив на човешкото множество беше разрушил всички форми на власт и авторитет. След като получи заповедта да прегради достъпа до пристанището елитният армейски полк на града хвърли цялото си въоръжение в Ганг и беше погълнат от вълните на прииждащата тълпа. ангТ

Това се оказа единствената реакция на местното правителство, която в действителност то се реши да предприеме само поради натиска, който наложиха обединилите се консули на всички западни държави. По-късно министрите потърсиха убежище във вилите си, отдалечени от града, всички ръководители на местните служби изведнъж се оказаха неоткриваеми, с изключенние на един, отговорникът на Информационната служба, с когото консулът на Белгия, доайенът на консулските представителства в града, успя да се свърже веднъж по телефона, след което и той изчезна. Този висш чиновник, високо образован мъж, изглеждаше необичайно самоуверен и се държеше така, сякаш този масов юруш към Запада беше най-нормалното събитие в града:

-         Защо, скъпи приятелю, трябва да упорстваме да налагаме властта си

като правителство над това спонтанно събитие? Това, което се случва на кейовете е само видимия външен предел на случващото се, това е лавата, която избликва от вулкана, вълната, която се разбива върху прибоя на плажа, тласкана от следващата я вълна, притискана от идващата след нея и така до първата вълна, от която води произхода си бурята. Най-напред се взривява тълпата на най-бедните – тази, която видяхте, че атакува корабите, която вие вече познавате, чиито семейни нещастия вече не предизвикват никакъв страх у вас, но знаете ли следващата втора вълна, която ще придойде след нея? Половината от страната тръгна на път и едва ли ще се изненадате, когато научите, че хиляди млади и красиви хора, все още неизгладнели, вече са се присъединили към раздвижилата се тълпа. Втората вълна, скъпи приятелю, е вълната на красотата. Не са ли най-съвършеното нещо в света, създадено от Бог, мъжът и жената от тези страни? Голите статуи от нашите храмове се втурнаха по пътищата и се спускат към пристанището. Защото настъпи времето, когато грозните хора ще бъдат унизени от красотата. Отзад напира третата вълна: страхът. А след страха идва гладът. През последните два месеца, скъпи приятелю, измряха пет милиона души. Една друга вълна носи името наводнение, а под наводнението бе залята цяла една област, в която реколтата беше напълно изгубена, а земята бе опустошена и едва ли ще роди нещо през следващите пет години. А върху тази земя, като по-отдавнашна вълна премина войната, и, преди тази война, други вълни от глад и още милиони мъртъвци са предшествали една още по-близка до бурята вълна, вълната на срама през времето, когато Западът е окупирал и владял тези страни...Но носен от тези вълни този народ продължава да се съвкуплява, с радост завладяваща телата и душите, за да роди нови милиони мъртъвци и там се намира скрития център на бурята. Защото това не е буря – това е триумфиращият живот. Вече няма Трети свят. Защото именно вие измислихте точно този израз, за да охранявате отдалечаването ви от нас. Всъщност има само един свят и този свят ще бъде завладян от потопа на живота. Моята страна е вече само една река от сперма, която внезапно измени коритото си и потече към Запада.

В ръката си държаща телефона, оказал се твърде близо до носа му, консулът без да иска изсумтя от недоволство. Той си спомни за ръкостисканията със своя събеседник – двамата често се срещаха на коктейлите или на пресконференциите – които навлажняваха толкова обилно дланта и пръстите му с тежкия и дълготраен парфюм на индиеца, че той трябваше да се мие двадесет пъти, в продължение на три дни, със сапун за пране, за да отмие миризмата.

«Това е вонята на Изтока! » си казваше тогава консулът докато си търкаше ръцете под чешмата на мивката си. Дали и другият не си казваше същото докато на свой ред си миеше ръцете за двайсети път: «Ами ето,това си е вонята на Запада! »

-         Имам един въпрос, скъпи приятелю! – изрече бързо консулът.

С какво се парфюмирате? Другият издаде странно звучащо хълцане от учудване. После изпусна кратко хихикане, сякаш разбираше скрития смисъл на въпроса. А той наистина го разбра, защото беше проницателен човек:

-         Смятате ли, драги ми консуле, че в ситуацията, в която сме се

озовали сега, този въпрос има толкова голямо значение?

-         Откровено казано, каза консулът, като на свой ред се разсмя, в този

момент нищо не може да има по-голямо значение от този мой въпрос.

-         Тогава веднага ще ви отговоря: никога не се парфюмирам. Аз никога

не си слагам парфюм. Въпросът в отговор на въпроса Ви: а Вие?

-         Аз също не се парфюмирам, отговори консулът. Никога не си слагам

парфюм.

-         Така и предполагах.

-         И аз също така предполагах, каза консулът.

Настъпи кратко мълчание, през което и двамата престанаха да се смеят.

-         След като изключим тази много важна констатация, рече тогава

консулът, от нашия разговор вече няма никаква полза. Така и очаквах да се случи. Както винаги вие си измислихте основателни философски доводи, за да оправдаете присъщото Ви нехайство. Вие сте интелигентен човек. Тази страна е препълнена с интелигентни хора. Впрочем, Вие знаехте всичко това! Кратката реч, която произнесохте преди малко, е безукорна. В нея вие изредихте всичко - гладните години, войните, наводненията, епидемиите, изключително бързо увеличаващото се население, суеверието, мощно въздействащите митове, тежестта от нарастващия брой новородени. Не е нужен компютър, за да се предвиди бъдещето, макар че вие разполагате с достатъчен брой компютри... Вие предвиждахте всички тези надигнали се вълни от бежанци, които така добре описахте! И какво направихте? Нищо.

-         А вие? Бог е свидетел, че ние поискахме спешна помощ от вас, но

нашите вопли се оказаха недостатъчни! Вие чакахте да започнем да се въргаляме по земята, в краката ви. От друга страна, ние знаехме, че това нямаше да промени нищо. Световното мнение, единственото, което има значение, т.е. вашето мнение, беше надлежно уведомено. Колко пъти, докато бях дипломатически представител на правителството ни в Лондон или в Париж съм пил уиски с приятели и сме гледали заедно вашите телевиизии, които показваха по екраните си как умира моя народ! Разгръщах вашите превъзходно списвани вестници и четях новини от този род, описвани от хора, които имаха много точна преценка за случващото се, но тези събития без съмнение не им пречеха да спят добре и да ядат до насита: «Като че ли хуманитарната съвест на богатите страни не се вълнува твърде много от новините за ежедневно понасяните от народите на Третия свят страдания и т.н. Помощта на Запада и на институциите на ООН е нищожно малка в сравнение с нуждите на страните от Третия свят и т.н. Основният проблем, проблемът за бъдещето на Третия свят и т.н.... »

Вие, хората от вашите страни, знаете да четете, не сте глухи. Ето вече от двайсет години ние ви повтаряме по различни начини все същото, но трябва да се намесят специалистите по угризенията на съвестта, за да ви го потвърдят. Във вашите страни те са неизброими, но единственото нещо, което вие правите, е да си доставяте угризения като се молите на не знам си кой всичко това да продължава възможно най-дълго време. Вие, хората от Запада, би трябвало да запазите желязното си презрение. Може би то би ви помогнало да постигнете много по-добри резултати! А сега вие умирате от страх. В момента се случва нещо непоправимо и ако му се виждаше края, вие нямаше да бягате от него и никой нямаше да му се противопостави. Дори във вашата страна. Ето ви още едно истинско доказателство за вашия упадък.

-         Аз нямам никакви угризения, отговори му консулът. Нито пък

изпитвам презрение. В този момент аз наистина изпитвам страх и това е единственото човешко чувство, което буди у мен вашата страна. Ето защо сега ще сложа край на този страх като просто изпълня дълга си. Ще Ви видя ли на пристанището?

-         Вие шегувате ли се, скъпи мой консуле...

Той действително се изсмя и разговорът бе прекъснат. От този миг  до отплуването на флотилията от пристанището всички, които носеха някаква отговорност в правителството на областта, през която течеше Ганг, потънаха в мълчание и се изпокриха.