Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2015 14:53 - ЛАГЕРЪТ НА СВЕТЦИТЕ /IX глава/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1333 Коментари: 0 Гласове:
0



                         ЛАГЕРЪТ  НА СВЕТЦИТЕ /IX глава/

 

„Индия стар“, закотвен до кея от една година, беше шейсетгодишен параход, пренасящ пощата между Лондон и Индия по време на господството на англичаните в страната, използван след това за превоз на бедняци по време на масови преселения или през периодите на колективните поклоннически пътувания до Мека. От петте си вертикални комина, оформени като гигантски тръби, той беше загубил четири, скосени от изминаващото време, от ръждата, от липсата на поддръжка и от ударите на съдбата на различни височини.  Така както изглеждаше сега корабът едва ли можеше да извърши нещо друго освен да се изяви в някакъв последен отчаян героичен подвиг преди кончината си. Така може би беше решил капитанът му, който се разпореди на екипажа си от дрипльовци да подмени с нови изрязаните преди три дни прогнили греди от мостчето, което свързваше кораба с кея, когато забеляза че тълпата на брега започна заплашително да нараства.

Всъщност разпореждането на капитана на „Индия стар“ изглеждаше напълно необяснимо, ако не беше разумното предположение, че то му е било подсказано от някой друг. Балан се беше качвал на борда през предишнната нощ, тайно, без определена цел, само за да провери и уточни извънредното стечение на обстоятелствата и неумолимото скачване на събитията. Но се оказа, че той не е сам. И други бяха завладяни от същата идея – индийци, бели, както и един китаец. Те бяха окултни наставници и водачи, които много добре познаваха психологията на тълпите. Никой не узна имената им. Макар че те действаха по вдъхновение свише, те знаеха много добре какво правят. Един се настани нта капитанския пост, а другите започнаха да разпитват капитана: какви запаси имаше от въглища, от храна за бедни, от вода, от материали за поддръжката на парахода, колко щеше да струва едно пътуване до Европа?

- А за връщането обратно? – беше попитал капитана. - Ако корабът успее да издържи толкова дълго плаване...

-  Няма да има връщане назад – беше се обадил някой.

Точно тогава се бешеш появил Балан. Те се разпознаха без да се познават, разбраха се без да съгласуват мненията си, съвсем като посветени. Но посветени в какво? И по какъв начин.

Много рядко се случва спонтанните придвижвания на тълпи да не бъдат, в една или друга степен, манипулирани. И веднага на въобрлажението се натрапва представата за някакъв всдемогъщ диригент, за някакъв велик главен манипулатор, който дърпа хилядите конци, с които са впрегнати всички страни в света – диригент, който ръководи гениални солисти. На пръв поглед би могло да ни се стори, че няма по-голяма лъжа от тазиIl semblerait que rien nest plus faux. В този свят, станал плячка на безпорядъка в човешкия ум, някои от най-интелигентните, добродетелни или вредни, хора се раздвижват отведнъж, спонтанно. Те решават, че точно така трябва да се води борбата със съмнението, че точно така хората могат да избягат от собствената си участ, чиято хармония,  наложила се през отминалите векове, те отказват да спазват. Без да знаят какво им отрежда бъдещето, те въпреки всичко се втурват в една безумна гонитба, която е всъщност бягство все напред, и по своя маршрут взривяват всички пътища за отстъпление, очевидно и тези на мисълта. Всеки от тях дърпа собствените си конци, свързани с двете полукълба на мозъка му и точно там е скрита загадката на днешното време: всички тези конци се съединяват и се оказва, че, без да се сплитат в една нишка, те водят началото си от едно и също течение на мисълта. Създава се впечатлението, че светът се подчинява не на диригента на определен оркестър, а на едноа ново апокалиптично животно, на някакво анонимно чудовище с власт над целия свят и като че ли дало клетва да разруши най-напред Запада. Животното няма точен план. То улавя възможностите, които му се представят, струпаната на брега на Ганг тълпа беше само последният случай, поднесен му от изтичащото време, и безспорно зареден с най-много проследствия. Възможно е този случай да е дело на Бога, макар че много по-сигурно е, че той е дело на Дявола? Този твърде малко правдоподобен феноменa зародил се малко повече от два века, е бил анализиран от Достоевски. Анализиран е бил и от Пеги /Шарл Пеги, френски писател, бел. на прев./, но в други негови проявления. Както и от един от нашите предходни папи – Пол VI, който достига до това прозрение в края на своя понтификат. Нищо не може да възпре животното. Всеки знае това. Точно това поражда, у посветените, вярата в победата на мисълта, докато тези, които продължават борбата са обсебени от мисълта за безполезността й. Като изпаднал ангел Балан разпозна веднага слугите на животното и им предложи услугите си. Това може да се приеме като обяснение. Той предложи месещия тесто от лайна и отвратителния му син. Мощното им въздействие върху тълпата за три дни беше достигнало такъв връх, че тази възходила по вертикала двойка се беше превърнала бързо в безспорен лидер на кръстоносния ноход. Балан с удоволствие следваше и слушаше лайнояда като междевременно, между два негови подема на ентусиазъм, той му подшушваше някои практични идеи, които бяха веднага включвани в епическото повествование с изумително ноу-хау.

-         Те ще нахлуят на борда на „Индия стар“ още утре – каза китаецът.

Те вече са готови за това, но още не го знаят. Остава да открият идеята, от която веднага ще се роди неоспоримата нужда.

-         Ще трябва да платим въглищата и хранителните запаси – казаха

индийските вождове. И най-бедните ни жени пазят няколко бижута. Нашите най-бедни братя пазят по някоя рупия за боговете. Това наистина е малко. Но колкото и да е малко това, умножено веднъж по хиляда, а след това по още хиляда, ще се получи сума достатъчна да се платят въглищата, ориза и водата необходими за пътуването до Европа.

-         Колкото до идеята, с нея ще се заема аз – отговори Балан.

Впоследствие той не можеше вече да си спомни дали наистина той беше подшушнал идеята или лайноядът я беше уловил чрез телепатия. Един неграмотен индийски парий, който цитира Апокалипсиса, транспонира Евангелието и пресъздава събитията като легенда, би могъл спокойно да прочете мислите на Балан...Лайноядът беше казал: «...после те събраха своите огърлици, диадеми, гривни и пръстени и казаха на капитана: «Редно е да ти платим, вземи всичко това и ти, който знаеш всички пътища на света, отведи ни днес в рая. » Първите събирания на просия започнаха веднага след края на разказа на лайнояда. Малките чудовища, слуги на тотема, се промъкваха сред тълпата, с протегнати малки плетени панерчета. Тези нещастници, свикнали повече с ругатните и ритниците, отколкото със състраданието и милосърдието, просещи с почти винаги празни панерчета, с ръце протегнати към нищото, ето че те сега започнаха да изсипват в краката на пророка просешките си купички, пълни догоре с монети, тичайки с кривите си крака из тълпата, която имв подвикваше:

 «Оттук! Оттук ! » След този порив на щедрост на тълпата, сарафите поеха делото в свои ръце. Те обслужваха бързо оформилите се опашки, организираха армията от просяци и, случи се нещо невероятно, тълпата се отнасяше с пълно доверие към сарафите /чейнчаджийте/! При вида на златото и рупиите, които се изсипваха като пясък в гигантски пясъчен часовник, всеки от тълпата се разпозна като действащо лице в разиграваща се легенда.  А когато лайноядът призова боговете да покровителстват флотата до пристигането й пред дверите на Запада и описа народа, пеещ върху палубата на „Индия стар“, всеки един от тълпата отправи поглед към „Индия стар“ и протегна с надежда ръце към рая.

 

                                                          Превод на Гено Генов



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075675
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031