Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2015 13:44 - ЕРИК ЗЕМУР - САМОУБИЙСТВОТО НА ФРАНЦИЯ /финал/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 501 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 16.06.2015 09:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           

/Бележка: Драги ФБ-приятели с истински приятно опиянение изчетох през изтеклите две седмици книгата на Земур „Suicide francais“/800 стр./ и реших да преведа за вас финалната й глава. Сега ви предоставям в мой превод само увода й./

 

И оттогава досега...

 

Дьо Гол не успя. Четиридесет години след смъртта му неговият шедьовър е развалина. Той възстанови суверенитета на Франция като го построи върху суверенитета на народа. След 1992 година Франция изостави грижата за националния си суверенитет на брюкселското бюрократично чудовище, чиито благодеяния все по-трудно се проумяват. След 2007 година за да се хареса на тази „Империя без империализъм“ нейната политическа класа, почти единодушно, изхвърли в боклучийските кофи на Историята народния суверенитет като разкъса здраво ушития мундир на референдума, който генерал Дьо Гол беше скроил, за да наложи волята на народа над всички „знатни и общоизвестни личности“, които бяха придобили през вековете обичая да си я конфискуват.

  Народът разбра урока. Народът се разсърди. Народът вече не гласува. Народът се самообяви за дисидент, стана резервиран спрямо Републиката. Дьо Гол повярва също, че е разрешил отлагания през отминалите сто петдесет и девет години въпрос като върна главата на гилотинирания през 1793 година крал върху раменете на президента на Републиката. Той изпълни отново със смисъл поразяващо точната формулировка на Шарл Пеги: „Републиката е една и неделима, тя е всъщност Френското кралство.“ Той разграничи президента на Републиката „поел товара на нейната същност“ от обязаностите на Първия министър, за да придаде реалност на прецизното разграничение на вдъхновителя на списанието „Кайе дьо ла Кензен“ / Шарл Пеги/ между мистика и политика.Но това разграничение се оказа с течение на времето и с изреждането на неговите наследници все по-неработещо, тъй като президентите на Републиката, особено след узаконяването на петгодишния им мандат, не успяваха да бъдат нещо друго освен първи министри; като че ли обществото, преминаващо в продължение на четиридесет години през пералнята на егалитаризма и индивидуализма, вече не можеше да произведе човешка раса, която да може да живее при тип управление с „Баща на нацията“.

Французите продължават да живеят озарени от „излъчването на властващия принц“, както казваше Анатол Франс, но вече никой не е негово олицетворение.

   Ние живеем в ерата на карнавала. Никола Саркози беше един карнавален Наполеон; Франсоа Оланд е един карнавален Митеран, а Манюел Валс е един карнавален Клемансо на най-лошия вариант на една Радикална република. Едно време всички тези Клемансо, Жорес, Валдек-Русо. Поанкаре, Бриан и др. все още притежаваха поведение, осанка, характер, но институциите ги спъваха и ги задушаваха.

В днешно време единствено институциите поддържат изправени, както корсетите някогашните жени, сегашните отпуснати и вяли превъзходителства. Ширак прикриваше под осанката си на хусар хитрата предпазливост на високопоставения радикал-социалист. Саркози криеше зад вихрената си нервност и вглъбения в пъпа му авторитаризъм неподвластен на разума страх от улицата и чувствителност на юноша. Оланд скрива зад колежанския си хумор челичен цинизъм и мека като кадифе ръка, която трепери в желязната си ръкавица.

   По-голямата част от нашите елити изоставиха позициите си. Нашите политически елити изоставиха защитата на националната независимост и суверенитет в името на техния голям европейски проект. Нашите икономически елити вършат предателство спрямо интересите на Франция в името на мондиализацията и на необходимата интернационализация. Повече от половината предприятия от CAC 40 са изкупени от чуждестранни фондове. Френската индсустрия вече не принадлежи на Франция. От двадесет години CAC 40 не е приемал нови предприятия. Собствениците им напускат Хексагона, за да следват или предшестват децата си, които следват в университетите на Лондон, Монреал, Лос Анжелос, настаняват седалищата на дружествата си в Англия, Холандия, Америка, Сингапур или Шанхай, като че ли техният минал икономически растеж не се е дължал на тяхната скъпа и стара родна страна.

Нашите медийни елити оправдават и възхваяват този „велик“ отказ от родината смъмрят и преследват рядко появяващите се бунтари и изливат непрекъсната струя от „морализиращи препарати“, за да натоварят общественото мнение със „съзнанието за вина“.

Общата им цел е да прикачат Франция към общността на западноевропейските държави, които се съюзяват пред новата заплаха идваща от Изток, в частност от Китай. Договорът за трансатлантическа свободна търговия има за цел, според твърденията на американските преговарящи да изгради едно „търговско НАТО“ Този договор ще подчини европейската икономика на санитарните, технически, юридически, културни и опазващи околната среда норми възприети в САЩ. Това ще бъде последният погребален звън за солидарността и независимостта нао Европа..../Следва./

                       Превод на доц. Гено Генов



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075596
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031