Поводът за този постинг е отново пълното мълчание относно „високия скок“, към който се е устремил ДС-ректорът на Великотърновския университет „професор“ Пламен Легкоступ, известен повече в РБ като ДС-явочника Оазис. И така явочникът Оазис след мафиозно скалъпена професура предприема опит „да се изпусне по-високо от нивото на отвръстието между задните му бузи“, както биха казали разкрепостените французи, т.е. ДА СТАНЕ АКАДЕМИК. Художникът Оазис, боравещ изкусно с фотошопа, методистът Оазис, издал три хилави книжки по методика на рисуването за 1 – 4 отделение, ректорът Оазис, поканил като атаман КГБ-офицера Пут/к/ин да става спонсор и Хонорис кауза на ВТУ кандидатстват за АКАДЕМИЧНА ТОГА.

    В блокирания от ДС ВТУ пълно мълчание, зелникът е поднесен от раболепни и купени рецензенти, Академичният съвет, със шест ДС-мафиоти и двама новоизлюпени депутати, мълчи упорито и колективно като обсадена шумкарска чета, орнаменталните „колективни“ органи Контролен съвет, Омбусман, Комисия по етика, Прокитайското лоби на ККП с предводител Изкрящата гейша от село Мандово са тотално индиферентни към грижата за позитивния национален имидж на Великотърновския университет. Скорострелно изфабрикуваните професори се таят кротки и хрисими, защото при повечето от тях зарибяването на рецензенти е по образеца зададен от ДС-явочника Оазис,  чиято „академична“ стратегия е изконно заразена от модела на Арбанашката мутра.

  Духовната ситуация, в която е замразена държавната просветна институция Великотърновски  университет ми е позната от горчив опит. Когато вече покойната ДС-агент Олга, в качеството си на декан, реши под натиск от водещия я подмолно ДС-офицер да разформирова катедра „Обща и сравнителна литературна история“, отваряща се доста динамично към Италия и Франция, аз, като ръководител на катедрата, изнесох фактите около показната институционална екзекуция пред Комисията по етика. Глас в пустиня. Когато отправих две обжалвания до АС на ВТУ по повод скоропостижното ми пенсиониране заради мой постинг в Интернет с ясната позиция „РЕКТОРЪТ НА ВТУ Е ГОЛ“ „колегите“ в този напълно ялов колективен Съвет бяха принудени да гледат пошлия ДС-театър на ДС-ректора Оазис, който демонстративно излязъл от заседателната зала, за да не прочете сам перифразата на лозунга на Луи ХIV „ВТУ – ТОВА СЪМ АЗ“, вписана напълно съзнателно в едно от прошенията ми.

В края на постинга следва и най-горчивото размишление за всички нас. В случая ДС-доносникът Оазис като продукт на предишната комунистическа система ни е ясен. Юношата Пламен бил запален по планинското спортно ориентиране и искал да кандидатства във ВИФ. Но леля Яна и татко Толчо искали синът им да ги прослави в Търново. И тръгват бъчонките с вино от Арбанаси към скараните с трезвеността казионни БКП-преподаватели в тогавашния Художествен факултет на ВТУ. И от Пламтящ по спорта синът просто решава да стане „художник“ като съдейства на ДС да подслушва колегите-студенти и придобива освежаващото ново име Оазис.

    Та нека се абтрахираме от ДС-кариерата на един ректор. По-важно в случая е „академичното“ обкръжение на Оазис, което независимо от Промяната /1989 г./ в държавата трайно е избрало „да игра ролята на стенните килими“ – френски израз за човеци избрали кротко и безмълвно да бъдат свидетели на събитията без да реагират. Потресаващото е, че в РБ радикално се разминават по гражданска ангажираност две елитни просветни среди – столичната академична интелигенция и провинциалният академичен колектив, погълнат безропотно в един институционален вакуум. Не само като интелектуалец, но и като родител най-драматнично ми настръхват косите! Накъде се е запътила нацията ни, в която стотици елитни интелектуалци, заради единия комат хляб, обричат от респектиращата висота на университетската катедра поколения студенти да се подготвят за верноподаници на една продажна партия /БКП/или за безмълвни жертви на една зловеща репресивна институция/ДС/.  А повечето то тях /Спасявай ни Боже!/ ще се влеят като учители в състава на националната ни интелигенция.

                                                            Доц. д-р Гено Генов