ФРАНСОА МОРИАК /1885 – 1970/

         Роден е в Бордо, в семейството на ревностни католици. През целия си живот той остава здраво свързан с католицизма като верска доктрина. Действието в повечето негови повести и романи се развива в родния му край, в долината на река Гарона или в Ландите, сред дюните или боровите гори в околностите на Бордо.

   В романите си Мориак пресъздава един “тройно затворен свят” – на католицизма, на провинцията и на еснафската самоувереност. При изображението на този свят романистът следва философските прозрения на Паскал и опита на романисти като Флобер и Мопасан. Мориак изследва като писател греховността заложена у хората и пороците произлизащи от нея.

   Съзнанието на този романист е обсебено от стройната логика, върху която се гради католическата религиозна доктрина. За разлика от много други религии католицизмът обръща особено внимание на отделната личност, макар че не й оставя особено голяма свобода за нравствено самоопределение. Стесненият от вярата светоглед на неговите герои ги прави подтиснати и нерешителни същества.

   Във фикционалния свят на този романист е душно, цари постоянно напрежение. Човекът при него е обречен да се бори постоянно с естествените наклонности и предразположения на земната му природа. Той полага упорити усилия да ги задуши или да ги преодолее като насочи мисълта си към Бога и постигне Божията благодат. Възпитани в нормите на една еснафска среда неговите герои често влизат в конфликт с втълпените от родителите и семейните проповедници религиозни убеждения. Този романист се опитва да открие в героите си разведряващите пориви към Доброто, които са упорито прикривани заради ревностната им посветеност на Бог.

                       Мориак пред Въпросника на Пруст

Най-голямото нещастие: Да бъдеш лош писател, какъвто познавам.

Идеал за земно щастие: Съвпадението между любовта, която изпитваме, и любовта, която вдъхваме.

Към кои грешки съм най-снизходителен: Към онези, които причинява любовта.

Предпочитаните ми романни герои: Пиер Безухов, Дейвид Копърфийлд, Жюлиен Сорел, Вотрен и Марсел на Пруст.

Предпочитаните ми героини от литературата: Федра, Наташа Ростова...

Предпочитани художници и композитори: Мане, Моцарт и много други.

Предпочитани качества у мъжа: Верността в любовта и приятелството, съчетанието на нежност със сила.

Предпочитани качества у жената: Вярност в любовта и приятелството, доброта.

Предпочитана добродетел: Верността.

Любимото ми занимание: Да мечтая, да разказвам сам на себе си някоя история, да чета.

Главната черта на характера ми: Упоритостта.

Кое би било най-голямото ми нещастие: Няма по-голямо нещастие от старостта.

Онова, което ненавиждам най-много: Самодоволството на някой глупак и една известна форма на светска претенциозност.

Природен дар, който бих искал да притежавам: Добротата.

Девиз: Противно на Мериме, който твърди: “Спомняй си, че не трябва да се доверяваш!”, аз поддържам максимата: “Забрави, че не трябва да се доверяваш!”