Августин Блажени/354 - 430/
Аврелий Августин (на лат.: Aurelius Augustinus) или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден. В западната християнска мисъл Августин е познат като един от Отците на Църквата и се счита от изследователите за Учител на Запада. Редица философи и теолози са повлияни от учението му. Неговите произведения (включително и "Изповеди" - често считано за първата западна автобиография) все още се четат масово по света.
1/ Манихейски период
За съжаление на майка му, Августин се присъединява към манихейската ерес. Като младеж Августин живее хедонистично за известно време и завързва любовна връзка с жена, която остава негова любовница за около 15 години. Ражда му се син на име Адеодат. Образованието на Августин и ранната му кариера е в областта на философията и реториката - изкуството на убеждаването и публичното говорене. Той преподава в Тагаст и Картаген, но пожелава да пътува до Рим, където смята, че практикуват едни от най-добрите реторици. Но Августин е разочарован от римските училища и ги намира за апатични. Когато идва времето за заплащане на учебната такса, студентите просто си отиват. Манихейските му приятели го запознават с префекта на Рим на име Симах, който е имал задачата да намери професор по реторика за императорския двор в Милано.
Младият провинициалист печели мястото и заминава на север за да го заеме през 384 г. На тридесет годишна възраст Августин е спечелил най-видната академична позиция в латинския свят. Епохата е такава, че подобни постове, давали възможност за добра политическа кариера. На своя пост той усеща силно напрежението от живота. Един ден на път към императора с цел да произнесе важна реч, Августин се оплаква, че пияният просяк, който той подминал по пътя, имал по-малко изтощителен живот от него.
2/ Нео-платонистичен период
Майката му се опитала да го притисне да стане католик, но епископът на Милано Амвросий оказал най-голямо въздействие върху Августин. Амвросии бил магистър по реторика, така както и Августин, но бил по-възрастен и по-опитен. Повлиян отчасти от проповедите на Амвросий, някои допълнителни проучвания и една разочароваща среща с един типичен представител на манихейската теология, Августин се отказал от манихейството. Но вместо да стане католик като Амвросий и майка му Моника, той се обърнал към езическия нео-платонизъм. Самият той твъдрял за известно време, че преживява личен духовен прогрес, но накрая завършил това духовно пътешествие потънал в скептицизъм.
Майка му го придружила до Милано и той ѝ позволил да му уреди брак, в следсвие на което той напуснал любовницата си (след като изчакал 2 години годеницата си да навърши зряла възраст, вероятно е бил с друга жена през това време).
3/ Християнски период (386 г. - 430 г.)
През лятото на 386 година, след като прочел за живота на Свети Антоний пустинник и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Милано, отказал се от женитба си и се отдал изцяло на служение на Бога и на свещенството, което включвало целибат (отказ от женитба). Ключов момент в неговото обръщение е гласът на едно дете, което викало "tolle lege" ("вземи и чети".)
В този момент Августин бил отворил случайно Библията на Римляни 13 глава, 13 стих. В своите "Изповеди" той детайлно се спира върху своето духовно пътешествие. Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература. Амвросий кръстил Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин се върнал в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му починала и Августин останал сравнително сам без семейство.
След завръщането си в Африка, той създал монашеско общество в Тагаст в което влизали той и група негови приятели. През 391 г. той бил ръкоположен за свещеник в Хипон (лат. Hippo Regius, сега Анаба в Алжир.) Станал известен проповедник. Повече от 350 пропведи, които се считат за автентични са запазени. Той е забележителен с идейното си противопостявяне на манихейството, което преди защитавал.
През 396 г. Августин става помощник епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Той напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което го му дава титлата "патронен светия на обиновеното духовенство" - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.
Августин умира през лятото на 430 г., по време на обсадата на Хипон от вандалите.
Августин остава централна фигура както в християнството, така и в западната мисъл. Той се счита за първият средновековен учен и последният класически учен. Както във философските си съчинения, така и в теологическите (богословските) си съчинения, той е силно повлиян от стоицизма, платонизма и нео-платонизма, най-вече от Плотин - авторът на „Енеадите”. Тази привързаност към нео-платоничната мисъл, способствала за християнизацията на старогръцката мисъл и въвеждането на тази мисъл в християнството и в еропейската интелектуална традиция. Неговите въздействащи трудове върху волята на човека (централна тема в етиката) по-късно стават обект на изследване от философи като Шопенхауер и Ницше. Като добавка, Августин е повлиян и от трудовете на Виргилий (познат с учението си за езика) и Цицерон (познат с учението си за аргумента.)
Възгледът на Августин за първородния грях е развит в трудовете му срещу пелагианите. Въпреки това, източно-православните теолози (богослови), въпреки, че вярват, че всички хора са увредени от първородния грях на Адам и Ева, са в ключов спор Августин по отношение на тази доктрина и поради това тя става точка на разделениемежду изтока и запада.
Трудовете на Августин спомагат за формулирането на теорията за "правдивата война". Той също подкрепя използването на сила срещу донатистите.
Тома Аквински взима голяма част от теологията на Августин, въпреки че създава свой уникален синтез от гръцка и християнска мисъл след широкото преоткриване на трудовете на Аристотел.
Августиновата доктрина за божественото предопределение не бива напълно забравена от римо-католическата църква и намира израз в трудовете на Св. Бернар от Клерво.
Теолозите реформатори като Мартин Лутер и Жан Калвин преоткриват Августин и той става за тях източник на вдъхновение и разбиране на библейското Благовестие.
Фундаменталното му съчинение “За Божия град” /De Civitate Dei/ , което се състои от 22 книги и е по обем повече от1500 страници. То било отговор на обвиненията, че християните предали Древен Рим, тъй като подронвали светската власт и проповядвали края на света.
Според Августин Земният и Божият град зависят от две различни чувства любов. Той твърди, че видът на обществото зависи от начина, по който хората насочват сърдечните си желания. Зависи от това дали тяхната воля е корумпирана, охранявана за самите тях, или е посветена на ревностното служене на Бога.
Ако з л о т о съществува, не справедливия Бог, а човекът вероятно го е пожелал по някъкъв начин. Той е злоупотребил със свободата на волята си в Рая и е извършил зло като е приел да живее не по отредения от Бога начин, а по човешки си маниер: “Не с това човек е станал приличен на дявола, че има плът, която Дяволът няма, а с това че живее само за себе си, т.е. по човешки егоистичен начин. Когато човек живее по човешки начин, а не по начина отреден от Бога, той става подобен на Дявола.”
Според Августин детето, дори да е невинно, споделя злоупотребата на Адам със своодата на волята и поне потенциално споделя егоизма, себичността, алчността и високомерието присъщи на падналата човешкост.
Августин пише: “ Римската република не е била никога република, защото в нея никога не е имало истинска справедливост. Истинска справедливост няма никъде, освен в тази република, основатели управител на която е Христос, тъй като не може да се отрече, че само тя е дело на народа /res publica/. Истинска справедливост има само в този Град, за който Светото писание говори: преславная глаголишая ся с тебе, Граде Божий.”
