АРТУРОВ ЦИКЪЛ
Roman courtois = “дворцов роман”; терминът “роман” произлиза от латинския израз romanice fabulari = говоря на романски; появява се в англо-нормандска културна среда през ХІІ век в Северна Франция...
За пръв път сюжет около живота и приключенията на война Артур изгражда Галфрид Монмунтски в своята “Хроника на британските крале” /1130 – 1136/. Същият автор пише и “Пророчествата на Мерлин”, където вълшебникът Мерлин се свързва с война Артур...Младите крали от фамилията Плантадженет търсят мит за соя произход. И понеже фолклорът от двете страни на Ламанша е дълбоко свързан с Артуровите сказания, те се оказват най-ефективния източник за подобен мит...Нормандският поет Вас /починал през 1174/ открива като текстов източник “Хрониката” на Монтмутски и я превежда с много собствени добавки под името “Роман за Брут” /1155/. Брут е братът на Еней, митичен основател на Британия. Вас създава мотива “Кръгла маса” и го включва в своя сюжет...Романите на Кретиен дьо Троа ще влязат по-сетне в съкровищницата на европейската словесност като фабули, и като етически, и като естетически идеи...
...В Германия куртоазния роман, свързан с рицарите около крал Артур, ще развият родения в Бавария Волфрам фон Ешенбах и швабския минезингер Хартман фон Ауе.
Схема: келтски митоепически разкази= саги = легенди за войната между брити и сакси – Артур войн-герой /V-VІІ век/ –мотивът за крал Артур и Кръглата маса /ядро на митологичния свят, съчетаващ езическа и християнска символика/ /VІІ-ІХ век/-- нови рицари от френската област Бретан /Ланселот/ + нови сюжети от френската област Бретан /Тристан и Изолда/ /Х – ХІ век/ --- Англо-френски куртоазен роман /Волфрам фон Ешенбах, Кретиен дьо Троа/ ХІІ век/ ---Томас Мелори, “Смъртта на Артур” /ХV век/.
Кой кой е в Аруровия цикъл
Авалон – в келтската митология “Остров на блажените”
Артур – името му може да бъде тълкувано като “врана или мечка”; син на Утер Пендрагон и Игрейн; съпруг на кралица Гуенивир
Балин Свирепи – рицарят с двата меча, нанесъл Пагубния удар върху пазителя на Светия Граал
Бедивер – последният жив рицар на крал Артур, върнал меча Ескалибур на Владетелката на езерото
Броселианд – тайнствена гора, царство на феите, свързана най-вече с действията на крал Артур и вълшебника Мерлин, погребан в нея
Галахад – Достойният рицар, призван да намери Светия Граал
Гауейн/фр. Говен/ - символ на образцовия воин, племеник на Артур и негов наследник; името му означава “майски сокол”
Граал – потир, в който Йосиф Ариматейски събира кръвта на разпнатия Христос; чашата, в която са пили апостолите по време на Тайната вечеря; евхаристичен символ; символиката му се свързва с чудодейното копие, с което е прободен Христос на кръста и с меча на цар Давид...
Гуиневир /Джиневра, фр. Гениевра, нем. Гиневра/ - съпруга на крал Артур; Дама на сърцето на Ланселот; според Мелори изневярата й предизвиква гибелта на рицарския свят
Ескалибур – мечът на крал Артур
Ивен – в цикъла за Кръглата маса има 17 рицаря с това име
Хубавата Изолда – съпруга на крал Марк
Белоръката Изолда – съпруга на Тристан
Камелот – наименование на двора на крал Артур; според Мелори се е намирал в Уинчестър, столица на Англия до 1066 г.
Кей /Ки, фр. Ке/ - син на рицаря Ектор, който отгледал Артур по волята на вълшебника Мерлин
Корбин – замъкът, където се е намирал Светия Граал
Кръгла маса – направена от вълшебника Мерлин за бащата на Артур Утер, за да няма разпри между седящите около нея
Ленселот /нем. Ланцелот/ - Рицарят от езерото, отгледан от Дамата на езерото; образцов рицар; прототипът му е келтски, свързва се с бог Луг /Мелори/
Логрис – владенията на крал Артур
Лоенгрин – син на Парцифал според немските романи
Мелиагант – син на мъдрия и почтен крал Бадмагю; надменен и зъл рицар, влюбен в кралица Гуиневир
Мерлин – чародей и гадател, фигура от келтския фолклор, среща се под името Маг Мурлу
Моргана – фея, едноутробна сестра на Артур, една от 9-те сестри-пазителки на Авалон /при келтите= Отвъдния свят/.
Мордред – син на крал Артур от неволна кръвосмесителна връзка със сетра му Анна/Маргоиз или от Моргана; образ на своеобразен анти-Артур – рушител на всичко благородно
Нимю /Вивиана, Ниниан, Нивием/ - келтска митична героиня свързана с водата и плодородието; възлюбената на Мерлин = Дамата на езерото
Парсифал /фр. Персевал, нем. Парцифал/ - един от Тримата дойстойни рицари /Ланселот, Парсифал и Галахад/, които, според Мерлин, ще стигнат до Граала; след смъртта на Галахад го погребва и става монах
Тристан – племенник на крал Марк, влюбен в жена му, Хубавата Изолда; според Мелори името му произлиза от френския епитет triste
Утер Пендрагон – бащата на Артур.
Крал Артур според Малори
Сър Томас Малори /ок.1408 – 1471/, произхожда от нормандси род; служи в гарнизона на фамилния си патрон граф Уоруик; връща се от война през 1445 г.; през периода 1450 – 1468 г. го описват като подсъдим, или осъден, или свободен, т.е. като престъпник; воюва във Войната на Червената и Бялата роза на страната на Ланкастърите; по време на царуването на Едуард ІV Йорк /1461 – 1483/ прекарва дълги години в тъмница; написва роман в проза за крал Артур, който е озаглавен от печатаря Какстън “Смъртта на Артур” /1485 г. 21 книги/:
1. За крал Артур и за римския император Луций;
2. За крал Артур;
3. За сър Ланселот;
4. За сър Гарет;
5. За Тристан и Изолда;
6. За Светия Граал;
7. За сър Ланселот и кралица Гуиневир;
8. За смъртта на Крал Артур.
В края рицарите биват победени от Мордред, Артур умира, Гуиневир отива в манастир, същата съдба има и Ланселот – въпреки покаянието прекрасният свят на крал Артур и на рицарите на Кръглата маса загива.
Тълкуване:
...От Владетелката на езерото Артур получава меча Ескалибур срещу обещание. После се оженва за Гуиневир, въпреки че Мерлин му загатва, че тя няма да му е вярна съпруга. От баща вместо земя взема като дар Кръглата маса за 150 рицари заедно със 100 рицари. От Артуровото кралство намират останалите 48. Сър Гауейн, син на сестрата на Артур също е посветен в рицарското звание...
...В този комплексен свят си дават среща правилата на кръвната връзка /неслучайно образцовият и докрай верен на Артур рицар е неговият племенник сър Гауейн/, на брачната връзка /Гуиневир е избрана от Артур и баща й я дава заедно със 100 рицари и един символно-ритуален предмет/. Въпреки че всички рицари харесват кралицата и се бият за нея, като включително я отвличат /Мелиагант/ и я принуждават да се омъжва отново /Мордред/, единствено погазването на съпружеската вярност от нейна страна разрушава семейно-дворцовата хармония...
...Образът на Ланселот е натоварен с представите на по-новия тип рицарственост, при която куртоазната вярност /т. е. любовта/ е по-силна от васалната вярност...
...От гледна точка на епическото действие Артур е по-скоро пасивна фигура – основни действени фигури са Ланселот, Тристан, Парсифал и Галахад. От гледна точка на разказания живот на Артур краят му е в двубой с узурпатора на властта Мордред /негов син и племенник, издънка от кръвосмесителна връзка/, когото убива, но самият той е смъртно ранен...Мерлин символизира подкрепата на природния свят за идеалния крал Артур и се явява гарант в надеждата за успех.
Като помощници трябва да причислим и рицарите Гауейн – кръвен родственик на Артур, и Кей – млечен брат на Артур. Те са символ на родовата опора на властта – чистата кръв /за разлика от кръвосмешението/ винаги остава най-вярна на човека.
...И рицарят Тристан бива свързан с проблематиката на голямата, но нещастна любов и със семейната изневяра. След като в двубой със сър Мархаус /Мортхолд/, рицар на Кръглата маса, Марк побеждава в името на своя чичо крал Марк, последният го изпраща в Ирландия, за да доведе Хубавата Изолда за съпруга...Символиката на Граала като изтичник на изобилие, жизнено обновление, власт, но също така и съединяване с кръвта и тялото на Христос, също има фантастични характеристики. Но е освободена от фолклорната обвързаност с някакъв тип притежател или притежателка, които трябва да бъдат победени или завладени и така да бъде спечелен Граалът. По този начин постигането на Граала става в един вид пътуване към светостта, в която най-важното качество е праведността.
