ФРАНЦ КАФКА /1883 - 1924/
Франц Кафка е роден в Прага през 1883 година и умира през 1924 година.
Смята се за един от най-големите творци не само на немскоезичната,
но и на световната литература. В творчеството му намират отражение
отчуждението и изолацията на съвременния човек в обществото.
Целия си живот Кафка прекарва в Прага, учи в немски училища, следва
право в Пражкия университет. Въпреки че той самият предпочита да се
занимава с философия, в крайна сметка се подчинява на желанието на
баща си и става чиновник в държавно учреждение. С писателска дейност
се занимава още като студент. Неговата първа творба е "Описанието на
едно състезание" (1904) - разпокъсан текст с характер на дневник.
След 1912г. навлиза в периода на своята писателска зрялост, а малко по късно са публикувани "Метаморфоза" и първите глави от незавършения му роман
"Америка". Други негови творби са "Процесът", "Колония на осъдените",
"Китайската стена", "Писма до бащата", " Замъкът". След смъртта му
излизат "Дневникът", "Писмата" и незавършените му разкази.
В новелата “Превръщението” протагонистът Грегор Замза, търговски пътник, се превръща за една нощ в отблъскваща стоножка. Яката коруба, многобройните му крехки крачета му пречат да се занимава с каквато и да било работа. Той е принуден да преустрои живота си. В новата си метаморфоза Грегор стига до убеждението, че единствените му занимания отсега нататък ще бъдат само яденето, усещането на света, мърдането, за да се самоуверява, че е жив и мисленето, което той вече не може да се изрече пред другите хора.
Бащата си възвръща привичната си агресивност след като вижда, че синът му е обречен занапред на бездействие. Той отново заема позата на неоспорван властник в дома, която е изоставил през периода на налагащата се работливост на сина. Майка изпитва едновременно съжаление и отврата към превърналия се в насекомо неин син. Единствено сестрата Грета се опитва да облекчи участта на метаморфозиралия брат, но и тя скоро ще се поддаде на общата настройка срещу непотребната стоножка, която се възцарява в дома на Замза. Семейният кръг се стеснява, той вече е съставен от трима души. Грегор е изключен от него, тъй като неговата другост е недопустима за семейството. Синът умира от мъка, убит от баща си, който замерва с ябълки. Но когато Грегор, примирил се с участта си, издъхва, той усеща в последния миг, че се издига към някаква успокояваща ведрост, която приема с удовлетворение.
Кафка не използва превръщението като обикновена метафора, а го представя като реално случване, с което си служи за да изтъкне необичайността на кондицията на човека на изкуството обречен да съществува сред задушаващата еснафска атмосфера на предприемчивите “нормални” хора.
Протагонистът в романа на Кафка “Процесът” скромният банков чиновник Йожеф К. е изцяло погълнат от сивия делничен живот. Една сутрин готвачката на неговата хазайка не идва да му донесе закуската. Той я вижда през прозореца, но не разбира защо тя не се качва при него. Изведнъж се почуква на вратата му и двама униформени мъже влизат в стаичката и му известяват, че е арестуван. Той трябва да бъде на разположение на следователите, които разследват по делото, но може да се чувства като с в о б о д е н а р е с т а н т и да не прекъва обичайните си занимания.
Обвинението предявено към него не му е известено и за миг му хрумва, че това е може би някакава нелепа шега, която са му организирали неговите колеги в чест на наближаващия му рожден ден.
Скоро той започва да чувства, че започват да го обземат някакво неудобство и своеобразна виновност. Тогава, за да докаже своята невинност, той избира да потърси онези, които са му предявили обвинение. Йозеф К. е твърдо решен да докаже грешката на местната администрация. Разкарван от съд към съд той се озовава в хватката на една октоподна администрация, той започва да се отчайва, че може да се пребори с нея. Процесът се превръща в натрапчива мисъл в него и той запуска работата си, за да си намери адвокат. Изолацията започва все повече да му тежи. Вече всички знаят за арестуването му, целият град се превръща за него в трибунал, животът му се превръща в драма - драма на подозрението и съмнението. Една вечер двамата господа идват отново, отвежда Йозеф К. в една каменна кариера край града. Скоро нещастникът усеща как острието на ножа прониква в сърцето му.
“Процесът” може да се приеме като полицейски роман, в който не се търси да се разкрие виновния, а да се узнае в какво е обвинен той. Както повечето герои на Кафка Йозеф К. вижда как ежедневието му, вещите и хората, привидно успокояващи, постепенно се зареждат със загадъчни заплахи, с будещи мнителност предизвикателства и с брутална и абсурдна враждебност. Животът и фикцията представляват за Кафка двата полюса на една и съща действителност, която се конституира чрез представата за законите, които я охраняват. Около схващанията за тази превстава гравитират интерпретациите на “Процесът”, където законите приемат облика на тези, които им служат - бюрократично изпълняващи задълженията си чиновници. Законите носят в творчеството на Кафка постоянни характеристики - непроницаеми, непредвидими и безмилостни, постоянно изплъзващи се на онзи, който иска да ги ползува.