Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2013 09:53 - Виктор Юго - "Ернани" - анализ на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1974 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

 

  Изследвачите на историята на френския театър единодушно определят драмата на Виктор Юго “Ернани” като най-съвършеното и най-свободното сценично претворяване на предизвикателните теоретични постулати, заложени от автора й в Предговора-манифест на новата /романтическа/ драма, предшестващ историческата му драма “Кромвел”. Представянето на сцена на тази пиеса на Юго се отбелязва от всички литературни историци като паметно събитие, като революционен преврат в литературата на следреволюционна Франция /1830/.

   На 26 февруари 1826 година младите поддръжници на романтизма във Франция отвоюват една дълго само мечтана победа над ограничаващия творческото им вдъхновение класицистичен “добър вкус”, наложен от придворния теоретик на драмата Никола Боало сред ценителите на театралното изкуство още през втората половина на ХVІІ век – по-точно от 1674 година, когато излиза авторитетното “Поетическо изкуство” на Боало. По време на премиерата на “Ернани”, състояла се в залата на парижкия “Театр Франсе”, сред зрителите се развихра, без преувеличение, ожесточена битка /ръкопашен бой/ между пламенните последователи на “вожда Юго” – младите писатели и поети, обединени във Втория романтически сенакъл /кръжок/, и ревностните защитници на неизменния и вездесъщ класицистичен “добър вкус”.

     “Битката за “Ернани” се превръща в етапно събитие, отприщващо навлизането на един по-реалистичен и по-демократичен оценъчен усет във френската култура. Тя провъзгласява трайното възцаряване на романтическата художествена тенденция на френска сцена. С новата си драма Юго предизвиква на открит двубой суховатия рационализъм внедрен в теорията на драмата от законодателя на класицистичния вкус Боало. Като драматург той пренебрегва дръзко традиционните за дворцовия театър изисквания за правдоподобие и благоприличие, съчинява за сцената без да се съобразява с нормативното “правило за трите единства” – единство на действие, място и време. Той разполага фикционалните събития сред динамично сменящи се декори, следва изцяло приумиците на богатата си творческа фантазия, които възпроизвеждат субективните му представи за страната Испания и личните му спомени, натрупани в ранното му детство, когато заедно с майка си е пътувал за да се срещне с баща си, офицер в армията на императора Наполеон, която окупира кралството на иберийците.

   Първоначалното заглавие на пиесата “Трима за една” е изписано върху работния екземпляр на автора на испански език.  То всъщност предава по-точно от окончателното заглавие централната ситуация, която обуславя разрояващите се колизии в драмата.  Легендарният вожд на бандитска дружина, неуловимият Ернани, е преследван от младия крал на Испания дон Карлос. Още в началото на тази и творба Юго пробужда благоприятните нагласи на тогавашните зрители към “човека извън закона” чрез всеотдайната любов, с която Ернани се посвещава като рицар на красивата Доня Сол.

     В явен контраст със саможертвената обич и щедрото душевно благородство на “човека извън закона” в действието е въведен върховния повелител на Испания, нейният крал, който преднамерено е охарактеризиран още в началото като изобретателен измамник и дързък авантюрист в любовта – обичайни характеристики на колоритния типов персонаж от модната през 20 – 30-те години на ХІХ век във Франция мелодрама.

   Третият, не по-малко усърден в преследването на женското благоволение на красивата доня Сол, е комично галантният “рицар на честта” дон Руи – притворно безкористният “покровител” на очарователната дама, също типова фигура, често срещана в сантименталните френски мелодрами.

    Важен обрат в развоя на драматичното действие внася “сцената на избора”, която пренасочва изненадващо колизиите, обвързва по нов начин тримата мъже преследващи благоволението на желаната жена доня Сол. Дон Карлос е провъзгласен за император на Испания, Германия и Нидерландия. Увенчан с новата, задължаваща го титла, приел новото име Карл V, той изоставя отведнъж предишния си стил на живот, за да се посвети всецяло на държавническите си отговорности и задължения. Така изведнъж от враг и съперник на Ернани кралят се превръща в благоразположен покровител на влюбения в доня Сол разбойник. След като разбира, че превърналият се в легенда предводител на злосторниците е всъщност дон Хуан от Арагон, обединил около себе си недоволните “доброволни изгнаници от обществото”, за да отмъсти за поруганата му семейна чест, новоизбраният Император благославя брачния съюз на двамата влюбени.

     Но ако Кралят, придобил новия сан Император, забравя бързо някогашната надпревара за благоволението на доня Сол, смехотворно печалният “рицар на честта” Дон Руи не е забравил обета на Ернани. Веднъж, по времето когато Ернани е все още вожд на разбойниците, дон Руи му дава подслон и го спасява от преследващия го Крал. Той го скрива в двореца си, но го обвързва с рицарска клетва, която му предоставя правото да разполага с живота на Ернани до края на земните си дни. В тържествената сватбена нощ застаряващият благородник, не успял да преодолее страстното си влечение към доня Сол, призовава младежа, възвърнал междувременно благородническата си титла, да изпълни обета си. Прозвучалите отдалеч звуци на рога на дон Руи внасят трагичен в съдбата на щастливите влюбени, които бързо са спечелили покровителството на императора Карл V. В края на драмата “Ернани”, вероятно с намерението да изгради пародия на типичния за сантименталните мелодрами “жесток финал”, Юго “покрива сцената” с труповете на неудачниците в постигането на съвършената любов – Ернани, доня Сол и дон Руи.

     Всъщност в своята цялост драмата на Юго “Ернани” би могла да се разглежда като последователно изградена пародия на традиционната за Франция класицистична трагедия. Не е трудно да се установи, че в тази си сценична творба драматургът романтик преднамерено “сгъстява напрежението” по маниера свойствен за убедения класицист Пиер Корней. Както обикновено се случва в класицистичния театър и тук изключително значение се придава на “волята на Краля”, не е подминат и обезателният за класицистичната етика “феодален дълг”, чрез който всеки високо поставен аристократ е обвързан с върховния, благословен от Бог, повелител в кралството.

   Особено важна за развитието на конфликта е борбата между психологическите подбуди, които предопределят благоприличието, задължителен принцип, върху който се изгражда поведението на Краля и безукорния царедворец Дон Руи. В случая се пародира преднамерено добродетелта-стожер на феодално-аристократичния морал, който се налага във Франция през втората половина на ХVІІ век. По подобен начин Юго пародира в тази си творба и някои типови ситуации, характеризиращи строгата монотонна атмосфера на класицистичната трагедия. Още в първа сцена, например, той изнася на преден план на сцената смехотворната “изобретателност” на върховния повелител в кралство Испания, която той проявява като “нощен ухажьор” на красивата млада аристократка доня Сол.

  По-късно, в “сцената на избора”, спечелването на новата титла и провъзгласяването на дон Карлос за Император идват някак неочаквано за зрителя, възприемат се като “игра на случая”, т.е. напомня се за невероятно бързото преуспяване, “по волята на Съдбата”, на централния герой в простолюдните фарсове. Радикалното преобразяване на дон Карлос след успешния му избор, неочакваното му щедро благоволение, което се “излива” над влюбените Еранани и доня Сол трудно биха могли да се възприемат само в сериозно-драматичен план от внимателния зрител. Съвсем открита е пародията, която обгражда пердонажа на дон Руи, който без съмнение е замислен като гротескна персонификация на кризисните тенденции проявяващи се в съсловния морал на потомствената аристокрация.

    Романтичният патос в драмата “Ернани” се внася преди всичко чрез съвършената взаимност и себеотрицание на влюбените, които, въпреки изпитанията, отредени им от съдбата, остават верни на собствената си представа за истинската любов. Посредством образа на Ернани, преследваният от закона млад човек със свободолюбив дух и жадуваща обич душа, драматургът Юго извежда на сцената един ярко колоритен, типичен за френския мелодраматичен театър персонаж – отчужденият от светските условности, вградени в морала на рожденото му съсловие, изгнаник от аристократичното общество. Доня Сол напомня в голяма степен за често срещания в народните приказки типаж на “нещастната красива принцеса”, която принудена да следва волята на един нелюбим “покровител”, е обречена от съдбата да крие съкровените си въжделения. Коренната промяна в поведението й става явна за зрителите след като тя попада под омагьосващото въздействие себеотрицателната обич на Ернани. Опознала щастието, което дава истинската любов, младата аристократка покорява с прелестната си решителност да последва своя възлюбен в смъртта.

   “Романтизмът, толкова пъти невярно определян, е, общо взето, ако се разглежда откъм войнствената му страна, а това е точното му определение – либерализъм в литературата”, провъзгласява с присъщата му категоричност Виктор Юго в предговора на “Ернани”. В близко време “литературният либерализъм ще бъде не по-малко популярен от политическия либерализъм – продължава той. Свобода в изкуството – свобода в обществото – ето двойната цел, към която трябва да се стремят всички последователно разсъждаващи и логични умове...” След като Франция веднъж завинаги е скъсала със Стария режим, хората на изкуството да допринасят с непрестанните си творчески експерименти за излизането от “остарялата политическа форма”. “На нов народ – ново изкуство” – обявява с лаконична сентенция дръзкия реформатор на класицистичната театрална поетика. Творецът Юго призовава освободилите се от старите теоретични предразсъдъци писатели да се освободят от ограничаващите вдъхновението им канонични правила и да положат основите на нова по дух и форма литература – “литературата за народа”.

      С драмата си “Ернани” Юго доказва пламенната си съпричастност с идеята за бързо либерализиране и демократизиране на френската литература. В нея той следва свободно неизчерпаемото си въображение, изнася и защитава на сцената съкровените си, дълбоко лични, представи за чест и свобода, за благоприличие и достойнство, за отговорност и любовна всеотдайност. Авторът на “Ернани” обогатява драматургичната поетика чрез пределно отчетливото подчертаване на контрастите и чрез драстично разширяване на обхвата на сценичното изображение към емоционалния живот на персонажите, към съкровените им етични пристрастия и житейски избори.

   Протагонистът в пиесата, приел чрез свободния си избор осъдителната за здравомислещите участ на скитника-разбойник, се възприема не само като пародия на колоритния мелодраматичен “търсач на авантюри”, а и като обобщаваща персонификация на романтическия индивидуалист, който е най-вече обсебен от защитата на личната си чест и достойнство, като и на съкровено личната си концепция за любовта. Кралят, неговият съперник за любовта на доня Сол в началото на пиесата, е тенденциозно принизен в морален план от драматурга романтик, който се ангажира да детронира върховния феодален владетел не само като социална фигура, но и като харизматичен персонаж, като безукорния лидер на всички поданици в класицистичната трагедия.

  Внезапната промяна у дон Карлос, след като го провъзгласяват за Император, многословно изразената му загриженост за съдбата на всички поданици, неправдоподобното от гледната точка на индивидуалната психология, отведнъж появилото се у него щедро милосърдие към съперника Ернани, се възприемат от зрителите като сценични знаци за провала на съсловния морал и като сигнали за застаряването на аристократичната етика пред напора на много по-либералните етични нагласи на възцарилото се във френското общество гражданско съсловие. Чрез натрапчивата съпоставка на велеречивата “императорска” щедрост на ощастливения с по-висока титла владетел с дребнавото озлобление на провалилия се в поредната му любовна авантюра крал в съзнанието на тогавашната публика се изгражда една категорично неблаговидна представа за морала на монарха – елитният представител на феодално-аристократичното съсловие.

 

 

 

ІІ вариант:  По време на премиерата на драмата на Юго  “Е р н а н и”, състояла се на 26 февруари 1830 година, в залата на парижкия “Театр  франсе”  се развихря истинска битка, без преувеличение, между младите романтици бунтари, поддръжници на реформата в театъра, обявена от автора на  Предговора  към “Кромвел”, и ревностните последователи на традиционната  класицистична драматургична школа. “Битката  за “Ернани” се определя от историците на френския театър като етапно събитие, благодарение на което драмата се освобождава от спъващите я предзвзети норми и конвенции, а в театъра  се  “възцарява”  една демократична по дух естетика. С тази си драма Юго преднамерено предизвиква класицистичния тип рационализъм, пренебрегва дръзко нормите за блогоприличие и правдоподобие, не зачита демонстративно “ правилото за трите единства”.

   Легендарният вожд на известна разбойническа дружина Ернани е преследван от младия крал на Испания дон Карлос.  Още в началото на драмата авторът пробужда съчувствие към “човека извън закона” като го представя всецяло отдадзен на любовта си към красивата доня Сол. В контраст със саможертвената му обич в действието се представя върховния повелител на Испания като изобретателен измамник и безскруполен авантюрист в любовта. Третият претендент за нежното благоволение на доня Сол е комично галантния “рицар на честта” дон Руи, неин родственик и “покровител”.

   Изненадващ обрат в развоя на драматичното действие внася “сцената на избора”,  която пренасочва изцяло взаимоотношенията между тримата претенденти за любовта на доня Сол. Провъзгласен тържествено за Император Дон Карлос се отказва отведнъж от разгулния живот, превръща се изненадващо от враг и съперник на Ернани в благоразположен негов покровител. След като разбира, че предводителят на разбойническата банда е всъщност знатен благородник, дон Хуан от Арагон, Императорът благославя любовната му връзка с доня Сол.

     Но ако кралянт бързо се отказва от авантюрата си с испанската принцеса, смехотворният ухажьор дон Руи не забравя  дълга на Ернани. Веднъж той е спасил “вожда на разбойниците” от преследващия го крал, укрил го е в двореца си, но го е обвързал с клетва, която му дава право да разполага с живота на възлюбения на доня Сол до края на земните си дни. Изоставил миналото си на “човек извън закона” Ернани се жени за избранницата на сърцето си, но точно по време на сватбеното тържество дон Руи  призовава младия гранд да изпълни обета си.   Призивните звуци на бойния рог на обидения благородник внасят нов обрат в живота на младоженците, спечелили благоразположението на Императора.

    В края на драмата се пародира традиционния за мелодрамата “жесток финал”: завесата се спуска над труповете на “неудачниците в любовта” Дон Руи, Ернани и доня Сол.

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1071894
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031