Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2013 11:28 - Мадам дьо Стал - За любовта
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1215 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.01.2013 11:31


МАДАМ  ДЬО СТАЛ    

 

 ЗА ВЛИЯНИЕТО НА СТРАСТИТЕ

 ВЪРХУ ЩАСТИЕТО  

 НА ИНДИВИДИТЕ И НАЦИИТЕ

        / Ф р а г м е н т и /

 

Глава четвърта: За любовта

.................

   Всички други сърдечни привързаности ни се предават с истинските чувства, които ги характеризират: любовта единствена ни се представя било с най-грубоватите си черти, било като толкова неотделима или от сладострастието, или от трескавата лудост, така че тя се превръща по-скоро в картина, отколкото в чувство, по-скоро в болест, отколкото в страст на душата. Точно и единствено за тази страст поисках да пиша и отхвърлих възможността да разглеждам любовта по някакъв друг начин. В изграждането на предходните глави включих всичко, което съм забелязала в историята и в светския живот; в написването на тази глава аз използвах само моите лични впечатления; аз повече мечтах, отколкото наблюдавах: нека тези, които си приличат, се разпознаят.

...............

      Ако Всемогъщият, който е захвърлил човека върху тази земя, е пожелал той да придобие представа за съществуването  на небето, Той е позволил през няколкото мига от младостта му човек да обича страстно, да може да заживее в другия, да може да допълни битието си като се съедини със съществото, което му е скъпо. Поне за известно време пределите на съдбата на човека, анализът на мисълта, размишлението върху философията, се изгубват в неяснотата на едно прелестно чувство; животът, който досега е бил тегоба, става увличащ поток и целта, която винаги е изглеждала под нивото на нашите усилия, започва да излежда разположена много над тях. Човек не престава никога да преценява това, което има връзка с него; но качествата, прелестите, насладите, интересите на това, което той обича, могат да се определят само от нашето въображение. Ах, колко е щастлив денят, в който човек отдава живота си на несравнимия приятел, който е избрала нашата душа! Денят, в който някой акт на абсолютна всеотдайност му дава поне някаква представа за чувството, което е подтискало душата заради невъзможността да го изрази!

     Една жена, в тези ужасни времена, които ние изживяхме като съвременници; една жена, осъдена на смърт заедно с този, който е обичала, оставяйки далеч зад нея помощта от смелостта, вървеше към най-суровото наказание с радост, изпитвайки наслада, че се е изплъзнала от мъката да надживее възлюбения си, беше горда, че споделя участта му и предусещайки може би предела, в който тя можеше да изгуби любовта, която той е изпитвал към нея, изпитваше едно нежно и всепоглъщащо я чувство, което я подтикна да обикне смъртта като вечен съюз с любимия.

   Славата, амбицията и фанатизмът са подвластни на  проявяващ се от време на време ентусиазъм; опиянението от любовното чувство е постоянно; нищо не изтощава влюбените, нищо не изморява в този неизчерпаем извор на идеи за щастливи вълнения; и докато човек вижда и изживява всичко само чрез другия, целият свят е другият в различни проявления; пролетта, природата, небето – това са местата, които той е обходил; удоволствията на света са това, което той е казал.

.........

   Първата цел, която трябва да си предначертаем, преди да се заемем със съдбата на хората, не е запазването на живота им; отличителният белег на тяхната безсмъртна природа е да оценяват физическото съществуване само чрез постигнатото духовно щастие.

   Точно чрез помощта на разсъждението, като отстранявам от аза най-вече ентусиазма на младостта, ще разгледам внимателно любовта или, за да се изразя по-добре, абсолютното посвещаване на битието му на чувствата, на щастието, на съдбата на някой друг като най-висшата идея за пълно щастие, която може да пробуди надеждата у човека. Тази зависимост от само един човек освобождава толкова много от всичко останало на земята, че чувствителният индивид, който има нужда да се изплъзне от всички претенции на самолюбието, от всички подозрения на клеветата, накрая от всичко онова, което изсушава взаимоотношенията, които човек поддържа с хората, този чувствителен индивид намира в тази страст нещо пораждащо самота и съсредоточеност, което подтиква душата към извисяването чрез философията и към самоотдаване на чувството. Човек се спасява от света чрез по-животворни интереси от всички онези, които той може породи у него; човек се наслаждава на спокойствието на мисълта и на вълнението в сърцето и, в най-пълната самота, животът на душата е по-динамичен отколкото върху трона на Цезарите.

     Накрая, в който и период от възрастта си човек да пренесе едно чувство, което го владее още от младостта, няма да се открие нито миг, в който животът заради някой друг да не е по-сладък от живота за себе си, в който тази мисъл да не излъчва едновременно угризения и неувереност.

.......................

 Наистина само в живота извън себе си могат да се открият безкрайните наслади. Ако човек иска да почувства стойността на славата, му е нужно да види този, когото обича увенчан с блясъка й; ако човек иска да научи стойността на съдбата, му е нужно да отдаде своята; накрая, ако човек иска да благослови непознатия дар на живота, той трябва да почувства нужда от вашия живот и вие да можете да отчетете в себе си подкрепата, която получавате от щастието му.

    В каквато и ситуация да ни въведе една всепоглъщаща страст, никога няма да повярвам, че тя ни отдалечава от правилния път към добродетелта; всичко е саможертва, всичко е самозабрава в екзалтираната отдаденост на любовта, а единствено себелюбието ни унизява; всичко е доброта, всичко е състрадание у съществото, което знае как да обича, а единствено безчовечността прогонва всякакъв морал от душата на човека. Но ако има в света две същества, които едно съвършено чувство свързва и които бракът е съчетал едно с друго, нека те всеки ден благославят на колене Висшето същество; нека гледат отвисоко света и неговите величия в краката им; нека се чудят, нека дори се тревожат от такова щастие, за осигуряването на което са били нужни толкова благоприятни обстоятелства, от такова щастие, което ги отдалечава на толкова голяма дистанция от останалите хора; да, нека изпитват малко страх от подобна участ.

...................

    Въпреки картината, която по-горе очертах, безспорно е, че от всички  страсти любовта е най-фаталната за щастието на човека. Ако човек знаеше да умира, той все още би се осмелил да се отдаде на надеждата за една толкова щастлива участ; но той отдава душата си на чувства, които обезцветяват остатъка от живота му; в продължение на няколко мига човек изпитва щастие, което няма никаква връзка с обичайния развой на живота и той иска да надживее неговата загуба: инстинктът за съхранение надделява над порива на отчаянието и човек съществува без да може да си предложи в бъдещето шанса да се върне  в миналото, без да може да си предложи дори някакъв повод да не престане, да страда в преследването на страстите, най-вече в преследването на едно чувство, което, като черпи сила от всичко, което е истина, не може да получи утеха дори от размищлението.

........

    Остават само хората способни да вземат решението да се убият [Страхувам се, че ще ме обвинят, че много често, в разработката на това съчинение, говоря за самоубийството като за деяние достойно за похвали: никога не съм го разглеждала във винаги достойната за почит връзка с религиозните принципи; но в плана на политиката вярвам, че републиките не могат да минат без чувството, което е отвеждало древните до решението да изберат смъртта; а в особените ситуации страстните души, които се оставят на тяхната природа, имат нужда да разгледат тази възможност, за да не се поддадат на покварата в нещастието, а още повече, може би, насред усилията, които те предприемат, за да я избегнат.] , които могат, в някой пристъп на мъдрост, да опитат да поемат по този велик път към щастието: а този, който иска да живее, се излага на регрес; а този, който иска да живее и се отказва, по някакъв начин, от владеенето на самия себе си, се обрича като безумец на най-жестокото нещастие....Строгите моралисти се страхуват от безумните блуждаения на една такава страст.

Уви! В наше време колко щастлив би бил народът, колко щастливи биха били отделните индивиди, които биха зависили от хора способни да се увличат от чувствата! Но, в действителност, толкова мимолетни пориви приличат на любовта, толкова привличания от съвсем друг род приемат, при жените благодарение на суетата,  при мъжете благодарение на младостта им, облика на това чувство, че тези принизени прилики са почти изличили спомена за самата истина.

..........................

    Накрая, съществуват изпълнени с любов характери, които, дълбоко убедени във всичко онова, което се противопоставя на щастието в любовта, в препятствията, които тя среща и в съвършенството й, а най-вече в продължителността й; изпитващи страх от мъките на собственото си сърце, от непоследователните пориви в сърцето на някой друг; отблъскват с разум изпълнен със смелост и с изпълнена от страх чувствителност всичко, което може да ги увлече в тази страст: от тези именно причини се пораждат и възприетите, дори от философите, грешки относно истинското значение на сърдечните обвързвания и безграничните болки, които изпитва човек, когато им се отдава.

...............

  В първия миг, в който тези характери, които толкова пъти са поднасяли най-свещените клетви на любовта, вписват с бронзови букви, че са престанали да ги обичат; тогава, когато, като сравняват всички писма, написани от една и съща ръка, очите им не могат да повярват, че само и единствено времето обяснява разликата в тях; когато този глас, чиито интонации са ги следвали в самотата, сега отеква в тяхната потресена душа и като че ли връща все още в настоящето най-сладките спомени; когато този същият глас сега им говори без вълнение, без запъване, без да издава какъвто и да било сърдечен порив, ах! още дълго време страстта, която са чувствали, не им дава възможността да повярват, че са престанали да представляват интерес за обекта на тяхната нежност.

   Тези характери са  убедени, че изпитват чувство, което трябва да се предаде на друг; струва им се, че са разделени от другия от преграда, която изобщо не произлиза от неговата воля; че като му говорят, че като го гледат, той ще се вчувства отново в миналото; че той отново ще намери онова, което е изпитвал преди; че сърцата, които са си доверили всичко, не биха могли да престанат да се разбират;...и нищо не може да накара да се възроди увлечението, на което някоя друга знае тайната и вие знаете, че той е щастлив далеч от вас, че той е често щастлив с обект, който най-малко му напомня за вас: симпатичните черти са си останали вътре във вас, а връзката им с другия е унищожена

   Отчаянието се настанява в дъното на душата ви, докато хиляди задължения, както и самата гордост, ви заповядват да го прикривате; човек не може да привлече състрадание чрез никое външно проявило се нещастие; тайно единствено цялото ви битие е преминало от живота към смъртта

................

     Ревността, тази ужасна по своята същност страст, дори когато не е подбудена от любовта, въвежда душата в трескава лудост, когато всички сърдечни чувства се обединяват с най-злостните огорчения на самолюбието. Не всичко е любов в ревността както във съжалението, че вече не си обичан: ревността подбужда нуждата за отмъщение; съжалението поражда единствено желанието да умреш. Ревността е по-мъчително състояние, тъй като е съставено от противопоставящи се усещания, защото тя е недоволна от самата себе си; тя се разкайва, тя се самопоглъща и болката е поносима, само когато тя захвърли човека в крайното униние. Афектите, които принуждават човека да се вълнува в нещастието увеличават мъката чрез всеки порив на човека да го избегне. Афектите, в които се смесват гордостта и нежността, са най-жестоките от всички други; всяко изживяно от вас нежно чувство отслабва енергията, която бихте намерили в гордостта, а огорчението, което тя поражда отравя сладостта, която съдържат в себе си мъките на сърцето, дори когато те убиват.

.....................

   Това, което казах е приложимо в еднаква степен и към двата пола; остава ми да разгледам внимание онова, което по-конкретно ни засяга. О, жени, вие, жертвите на храма, в който казват сте обожествявани. Природата и обществото са лишили от наследство половината от човешкия род; сила, смелост, гений, независимост, всичко принадлежи на мъжете; и ако те обграждат с почитание нашата младост, то е за да си доставят забавата да свалят един трон; това е все едно да позволим на децата да ни командват след като сме сигурни, че те не могат да ни принудят да им се подчиняваме. Истина е, че любовта, която вдъхновяват дава на жените за миг абсолютна власт; но всъщност през целия им живот, в самия развой на чувството тяхната плачевна участ си възвръща неизбежно мощта в съществуването им.

      Любовта е единствената страст на жените; амбицията, дори стремежът към славата им подхождат твърде зле, че с право много малък брой жени им се посвещават. Аз вече го потвърдих, когато говорих за суетата: ако една жена се издигне, хиляда други се принизяват под равнището на пола им като заради него изоставят правенето на кариера. Едва половината от живота може да бъде заета от интереса към любовта, така че остават да бъдат изживяни още трийсет години до момента, в който идва краят на съществуването. Любовта е историята на живота на жените; тя е само епизод в живота на мъжете: репутация, чест, почит, всичко зависи от поведението, което жените са възприели в изживяването на любовта; докато законите на самата нравственост, според мнението на едно несправедливо светско общество, са като че ли временно отложени в отношенията на мъжете с жените; те могат да минат за добри, макар че са причинили на жените най-ужасната болка, която е отредено да предизвиква едно смъртно същество в душата на друго същество; те могат да минават за поддръжници на истината, макар че  непрекъснато изневеряват на жените си; накрая, те могат да са получавали от една жена услугите, доказателствата за преданост, които биха свързали заедно двама приятели, двама събратя по оръжие, които биха опозорили единия от двамата, ако той се покажеше способен да ги забрави; те могат да са ги получили от една жена и да се измъкнат от всичко, приписвайки всичко на любовта, като че ли едно чувство, един дар в повече обезценява цената на другите. Без съмнение, съществуват мъже, чийто характер е достойно за почит изключение; но такова е общоприетото мнение в това отношение, че има твърде малко мъже, които биха  се осмелили, без да се страхуват да станат посмешище, да огласят в сърдечните си връзки деликатността на принципите, която една жена би се чувствала задължена да приема неизменно, дори ако не я осъзава ясно.

........

   Някой би могъл да каже, че идеята за дълг има твърде малко значение за чувството, че то няма нужда от нея докато съществува и че то вече не съществува след като няма нужда от нея.

    Изобщо не е вярно, че в морала на човешката душа една връзка не потвърждава някаква вътрешна склонност; не е вярно,  че в развоя на една превързаност не съществуват множество периоди, в които нравствеността отново стяга възлите, които някоя заблуда на въображението разхлабва. Неразривните връзки се противопоставят на свободните влечения на сърцето; но една крайна степен на независимост прави почти невъзможна трайната нежна връзка; нужни са спомени, за да бъде разтърсено сърцето, а няма обогатяващи спомени, ако човек не вярва в правата на миналото над бъдещето, ако ясната представа за признателност не е неизмената основа на влечението, което непрекъснато се обновява: във всичко, което принадлежи на въображението, има интервали и ако нравствеността не ги запълва, в някой от тези бързопреходни интервали, хората ще се разделят завинаги. Накрая, жените са обвързани със съкровени сърдечни взаимоотношения, а мъжете не са: тъкмо тази идея е още едно препятствие за дълготрайността на предаността на мъжете; защото там, където сърцето не е изпълнено с дълг, се налага въображението да бъде подбуждано от безпокойството; а мъжете са сигурни в жените поради причини, които са съвсем различни от мнението, че жените са с по-голяма чувствителност от тях; те са сигурни в тях, защото ги ценят; те са сигурни в тях, защото нуждата, която те имат от подкрепата на мъжа, когото обичат, е съставена от подбуди независими от самото привличане.

..............

   Тази сигурност, това доверие, толкова приятно за слабостта, са често отегчителни за силата; слабостта търси спокойствие, силата бива окована; а в обединяването на контрастите, върху което мъжът иска да изгради щастието си, колкото природата го е създала, за да бъде цар, толкова той обича да намира препятствия: обратно, жените, недоверчиви към власт без реално основание, търсят господар и намират удоволствие да се оставят на покровителството му. Така че това е всъщност последствие от този съдбовен порядък – жените да се отчуждават от себе си, за да  се отдават и да губят заради самата крайност на тяхното себеотдаване.

   Себелюбието, което обществото и общественото мнение са свързали много здраво с любовта, едва-едва се усеща в отношението на мъжете спрямо жените: тази, която се осмелява да бъде невярна към тях се унижава като ги обижда и сърцето им бива излекувано чрез презрението. Гордостта задълбочава още повече у една жена нещастията от любовта; това е чувството, което отваря раната, а самолюбието добавя отровата. Себеотдаването, тази толкова голяма саможертва в очите на една жена, трябва да се промени в угризение, в изпълнен със срам спомен, когато тя вече не е обичана; и когато болката, която в началото е породена от само една мисъл, накрая призове на помощ най-различни размишления, мъжете, осъдени да изстрадат непостоянството, се утешават с всяка мисъл, която ги привлича към едно ново бъдеще; жените отново се потапят  в отчаянието чрез всичките комбинации, които умножават величината на подобно нещастие.

  Възможно е да съществуват жени, чиято душа е изгубила своята изтънчена нежност; те са еднакво отчуждени от любовта и от добродетелта; но има и такива, които единствено заслужават да бъдат причислявани към техния пол, които разбират, че все още съществува дълбоко неравенство във взаимоотношенията им с мъжете: Нежните привързвания на сърцето им се обновяват рядко; блуждаещи из живота, след като тяхният водач им е изневерил, те не могат нито да се откажат от едно чувство, което оставя след себе си само бездната на небитието, нито да се преродят за нова любов, тъй като душата им изпитва страх от нея.  

        Един безкраен, безцелен, непрестанен смут завладява съществуването им; едните деградират, другите се озовават по-близо до екзалтираната набожност, отколкото до успокояващата добродетел; всички те са най-малкото белязани от съдбовния отпечатък на болката; а през това време мъжете командват войските, ръководят империите и едва си спомнят името на тези, на които те са предопределили съдбата: само един порив към приятелство оставя повече следи в сърцето, отколкото най-пламенната страст; целият живот на мъжете се отчуждава напълно от отминалото време, всеки миг от живота на жените е обвързан с него чрез спомена; въображението на мъжете е завладяло всичко, когато са били обичани, сърцето на жените е неизчерпаемо запълнено със съжаления; мъжете имат някаква цел в любовта, дълготрайността на това чувство е единственото щастие за жените.

       Накрая, мъжете са обичани, защото те обичат; жените трябва да се страхуват от всеки емоционален порив, който изпитват и от любовта, която ги увлича, и от любовта, която ще разруши престижа, който е сковавал техните стъпки.

     О, вие нещастни същества! О, вие чувствителни същества! Вие се излагате с беззащитни сърца на тези битки, в които мъжете влизат опасали тройна броня; останете в пътя водещ към добродетелта, останете под нейната благородна стража; там се намират законите предназначени за вас, там вашата съдба може да намери неразрушими опори: но ако се поддадете на нуждата да бъдете обичани, мъжете са господари на общественото мнение, мъжете разполагат с властта над самите себе си; мъжете ще преобърнат съществуването ви само за няколко мига от тяхното собствен




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074790
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031