Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2013 12:01 - Мадам дьо Стал - За философията
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2104 Коментари: 0 Гласове:
3



          МАДАМ  ДЬО СТАЛ    

 

 ЗА ВЛИЯНИЕТО НА СТРАСТИТЕ

            ВЪРХУ ЩАСТИЕТО  

 НА ИНДИВИДИТЕ И НАЦИИТЕ

              / Ф р а г м е н т и /

 

Част трета

Глава втора: За философията

.....................

     Философията, чиято помощ мисля, че е най-полезна и възможна за страстните души, е спасително средство от най-висше естество. Трябва да се извисиш над себе си, за да се владееш, над другите, за да не очакваш нищо тях. Нужно е, изтощен от напразните усилия да постигне щастие, човек да се реши да се отдаде на тази последна илюзия, която, като се изпарява, увлича всички други след себе си. Трябва човек да се научи да възприема живота пасивно, да понася, че неговият развой е еднообразен, да допълва всичко чрез мисълта си, да вижда в нея единствено събитията, които не зависят нито от съдбата, нито от хората. Когато човек си каже, че е невъзможно да се постигне щастието, той се оказва по-близо до нещо, което прилича на него, така както хората, чието състояние е застрашено, отново си възвръщат спокойствието, само когато си признаят, че са били разорени.

..............................

   В очите на обладания от страстите човек външните обекти представляват само една идея, защото те се преценяват единствено чрез чувството. Философът, чрез една велика проява на смелост, след като е освободил мислите си от ярема на страстта, не насочва вече всичките си мисли към една единствена цел и се наслаждава на приятните впечатления, които всяка една от неговите идеи може да му достави последователно и поотделно

    Това, което би довело най-вече до мисълта, че животът е пътешествие, е, че нищо в него не изглежда уредено като престой.  Ако поискате да обвържете вашето съществуване с абсолютната власт на някоя идея или на някое чувство: всичко се превръща в препятствие, всичко е нещастие при всяка следваща стъпка. Искате ли да оставите животът да се развива по волята на вятъра, който го подтиква леко да преминава през най-различни ситуации; търсите ли удоволствие от всеки ден, без да го принуждавате да съдейства за пълното щастие на цялата ви съдба: вие можете лесно да го направите; а когато никое от събитията в живота не е предшествано от изгарящи желания, нито последвано от горчиви съжаления, човек намира достатъчна степент блаженство в онези самостойни наслади, които случайността раздава без определена цел.

....................................

  Когато философията завладява душата, тя несъмнено започва да я подтиква да придава много по-малка стойност на това, което притежава и на онова, на което се надява. Страстите увеличават много повече всички стойности; но когато тарифата на умереността е точно  установена, тя продължава да бъде валидна за всички възрасти; всеки миг се ограничава в самия него, една епоха никога не изпреварва другата, бурите на страстите никога не ги смесват, нито ги ускоряват. Годините и всичко, което те носят със себе си, следват спокойно една след друга според замисъла на природата и човекът се приобщава към спокойствието на вселенския порядък.

.............................

   Нищо обаче не предизвиква толкова ужас, колкото възможността да съществуваш, единствено защото не знаеш да умреш; и тъй като това е съдбата, която очаква всички силни и страстни индивиди, един ужасяващ обект като смъртта е достатъчен за да предизвика пламенна обич към мощта на философията, която поддържа непрестанно човека в живота, без да го привързва твърде много към него, но и без да го принуждава да го мрази. Философията не означава липса на чувствителност; макар че тя намалява пораженията от тежките страдания, нужна е голяма духовна и душевна сила за да се постигне тази философия, чиято помощ възхвалявам тук; всъщност липсата на чувствителност е привичка на характера, а не резултат от някакъв триумф. Философията има съзнание за своя произход. Тъй като тя винаги се ражда от дълбочината на размисълите и е често вдъхновена от нуждата да се устоява на слините страсти, предполага се, че тя притежава превъзходни качества и доставя наслада със собствените си възможности, напълно непозната за безчувствения човек; за него светът е по-удобен, отколкото за философа; той не се страхува, че вълненията в обществото ще смутят мира, на който той сладко се наслаждава. Философът, който дължи този мир на труда полаган от собствената си мисъл, обича да изпитва наслада от самия себе си в своето уединение.

.............................

      Чрез едно трудно определимо абстрахиране, насладата от което е обаче реална, човек се издига на известно разстояние от самия себе си, за да се вижда как мисли и как живее; и тъй като човек не иска да властва над събитията, той разглежда всички събития като видоизменения на нашето същество, които развиват неговите възможности и ускоряват по различни начини развоя на способността му за усъвършенстване. Човекът вече не се изправя лице в лице пред съдбата, а пред своята съвест и, като се отказва от всякакво влияние върху съдбата и хората, той намира много по-голямо удоволствие в упражняването на властта, която си е запазил, властта над самия себе си, и той всеки ден извършва удачно някоя промяна или някое откритие в единствената собственост, над която той смята, че има права и влияние – самия себе си.

       За този вид занимания е необходима пълна самота и, ако е вярно, че самотата е единственото средство, чрез което философът си доставя наслада, то тогава той е наистина най-щастливият човек. Не само да живееш сам е най-доброто от всички състояния, тъй като е най-независимото, но и задоволството, което човек намира в него, е пробният камък за щастието; неговият източник е толкова интимен, че когато човек реално го владее, размишлението непрекъснато ни приближава все повече до сигурността да го изпитваме.

.............................

      Тъй като много рядко се стига до философията, преди да си положил известни усилия, за да постигнеш онези блага, които приличат повече на химерите на младостта, душата, която се отказва завинаги от тях, изгражда щастието си върху една трудно обяснима меланхолия, която има по-голямо очарование, отколкото човек си мисли, и към която като че ли ни отвежда всичко в живота. Перипетиите, които отвеждат до компанията на меланхолията, са толкова аналогични на тазиа духовна нагласа, че човек би се изкушил да повярва, че Провидението е пожелало тя да стане присъща за всички хора и всичко да съдейства тя да се поражда у тях, когато те достигнат времето, когато душата е вече изчерпана в изграждането на собствената си участ, изморява се дори от надеждата и единствената й амбиция е да се освободи от мъките. Цялата природа като че ли се приспособява към чувствата, които хората изпитват тогава. Шумът на вятъра, пристъпите на бурята, ведрите летни вечери, заскрежените зимни дни; всички тези пориви, тези противоположни картини предизвикват подобни впечатления и пораждат в душата тази сладка меланхолия - най-истинското чувство у човека, резултат от развоя на съдбата му, единствената ситуация в душата, при която медитацията придобива цялата си действена мощ и разгръща цялата си сила.

 

                                                                Превод на доц. Гено Генов 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075184
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031