Реч, произнесена на 9 юли 1850 година

Господа, въпреки че основополагащите истини, които са основата на всяка демократична държава и в частност на великата френска демокрация, бяха грубо пренебрегнати на 31 май тази година, след като бъдещето е пред нас, все още му е времето да ги припомним пред едно Законодателно събрание. Тези истини според мен са следните.

Върховната власт на народа, всеобщото избирателно право и свободата на печата са три равнозначни свободи или, по-точно казано, това е свободата, назована с три различни имена. Тези три свободи изграждат цялата ни правна система. Първата съставлява нейния принцип, втората - начина на прилагане, третата - нейното слово. Върховната власт на народа въплъщава нацията като абстракция, това е душата на страната. Тя притежава две ръце: с едната ръка пише; това е свободата на печата; с другата - гласува; това е всеобщото избирателно право.

Тези три свободи, три дадености, три принципа, свързани от осмислящата съществуването им солидарност, изпълняват предопределената им функция - върховната власт на народа твори живота, всеобщото избирателно право управлява, печатът осведомява, - слети в тясно и неделимо единство. Това единство изгражда Републиката.

И така, виждате, че всички тези истини се пресичат и обединяват; след като имат обща изходна точка, те неизбежно се сливат в обща крайна точка. Върховната власт на народа осигурява свободата, всеобщото избирателно право осигурява равенството, печатът осигурява братската съпричастност, разпръсквайки светлина в умовете.

Навсякъде, където тези три принципа - върховната власт на народа, всеобщото избирателно прави и свободата на печата - са живи и въздействуват всеобхватно с цялата си мощ, републиката не умира дори когато се назовава "монархия". Там, където тези три принципа са спъвани в развитието си, възпрепятствувани като въздействие, незачитани като единство, оспорвани като всемогъща сила, се настанява монархията или олигархията дори когато става дума за "република".

И тъкмо тогава, когато редът е окончателно разстроен, може да се види онова чудовищно явление - правителство, отричано от собствените му служители. А от отрицанието до предателството крачката е само една.

И именно тогава дори и най-твърдите души започват да се съмняват в революциите, тези велики, често несръчно организирани събития, които извеждат от мрака едновременно възвишени идеи и подли души. (Аплодисменти.) Избухват революции, чиито благодеяния възхваляваме, изхождайки от принципите им, които бихме могли да назовем и катастрофи, ако ги оценяваме според техните водачи! (Въодушевени одобрителни възгласи.)

Връщам се, господа, към онова, което казах преди малко.

Нека ние, законодателите, бъдем предпазливи и не забравяме, че тези три принципа - народът, върховен суверен, всеобщото избирателно право и свободният печат - живеят в тясно единение. И така, разберете, че те се защитават един друг! Ако свободата на печата се окаже в опасност, всеобщото избирателно право се вдига на крак, за да я защитава. Ако всеобщото избирателно право се окаже под заплаха, печатът му се притичва на помощ, за да го защитава. Господа, всяко посегателство върху свободата на печата, всяко посегателство върху всеобщото избирателно право е покушение срещу националния суверенитет. Осакатяването на свободата означава да се парализира суверенитетът на народа. Върховната власт на народа престава да съществува, ако не може да действува и не може да говори открито. Така че, ако се издигат препятствия пред избирателното право, се отнема възможността му да действува. Ако се издигат препятствия пред свободата на печата, се отнема всъщност думата.

И така, господа, първата част от застрашителното начинание беше осъществена на 31 май тази година. Днес искат да се осъществи втората част. Такава е целта на предлагания закон 1. Организира се явно процес срещу суверенитета на народа, който непрекъснато се води, и сега някои искат да бъде изведен докрай. (Гласове: "Да!" "Да!" "Така е!") Що се отнася до мен, аз не мога да не предупредя Законодателното събрание.

Господа, ще призная, че самият аз повярвах в един момент, че правителството непременно ще се откаже от този закон.

Струваше ми се наистина, че свободата на печата е изцяло във властта на правителството. Подпомогнато от юриспруденцията, то разполага с цял арсенал от съвършено неконституционни по същество средства за борба с мисълта, които иначе са съвършено законни. Какво повече и по-добро би могло да се желае? Та нима свободата на печата, чиято персонификация е разносвачът на новините из града, не е стисната за гърлото от градските жандарми? Нима продавачите на вестници от ръка и разлепвачите на афиши не са постоянно преследвани? Нима продавачите на вестници в павилионите не са постоянно заплашвани с глоби? Нима книжарите не са под постоянно наблюдение? Нима печатарите не са постоянно заплашвани с уволнение? Нима отговорните редактори не са постоянно заплашвани със затвор? Липсва само един ритуал, жалко, че нашият невярващ век се е отказал от подобни зрелища, та днес свободата, персонифицирана от някой писател, не може да бъде изгорена жива на градския площад върху една хубава правоверна клада. (Недоволство сред десницата. Одобрителни смехове сред левицата.)

Но и това може да се случи. (Одобрителен смях сред левицата.)

Разбирате ли, господа, в какво положение се намирахме и колко добре уредено беше всичко! Законът за патентите, осигуряващи право за книгопечатане, чието оздравително влияние се разбираше много добре, се превърна в преграда между журналиста и печатаря. Списвайте си вестника, добре, но не го печатайте! Законът за разпространение на печатното слово, който се тълкуваше както бе удобно, се превърна в преграда между вестника и читателите. Печатайте вестника си, съгласни сме, но не го разпространявайте. (Насърчителни викове: "Много добре!")

Между тези две прегради, двойна крепостна стена, заграждаща мисълта, на печата му се казва: "Ти си свободен!" (Смехове.) Към задоволството от произвола се прибавя радостта от ироничните подмятания. (Нови смехове.)

Колко възхитителен е действително този закон за патентите, осигуряващ правото на печатарите! Непреклонните държавни мъже, които изискват да се спазват неотстъпно конституциите, да се събират техните плодове, тъй като те съдържат някаква логика, тези същите мъже си въобразиха, че законът от 1848 година е потенциално обезсилен с член 8 на Конституцията, който провъзгласява или създава впечатление, че провъзгласява свободата на печата. Те решиха заедно с господата Бенжамен Констан, Йозеб Салверт, Фирмен Дидо и почитаемия господин Дьо Траси 2, че законът за патентите е вече обезсмислен, че свободата да се пише означава свобода да се печата, или изобщо не съществува, че като освобождава мисълта, духът на напредъка освобождава неизбежно, с един замах, всички материални посредници, които й служат - мастилницата в работния кабинет на писателя и механичната преса в работилницата на печатаря, че без освобождението на тези материални посредници освобождението на мисълта е всъщност присмех. Те решиха, че всички начини да се полага мастило върху хартията принадлежат на свободата, че мастилницата и печатарската преса са едно и също нещо, че печатарската преса е мастилницата, издигната до най-голямата й мощ. Те решиха, че мисълта е творение на Бога, което трябва да полети свободно, след като се прероди в ума на човека, че именно печатарските преси й дават милион крила, за които се говори в Светото писание 3. Бог я превръща в орел, а Гутенберг в безбройно ято. (Аплодисменти.) Ако това е нещастие, трябва да се примирим с него, защото през деветнайсети век за човечеството няма друг въздух, от който би могло да черпи сили, освен от въздуха на свободата. Накрая тези господа, като всички упорити хора, стигнаха до убеждението, че във време, което би трябвало да се превърне в епоха на всеобщото образование, гражданинът на една действително свободна страна - при единственото условие, че влага собствена мисъл в творчеството си - би трябвало да ползува трите си равностойни права: правото да има собствени идеи, правото да разполага с мастилница на работната си маса и правото да притежава печатна преса в дома си. Да се отрича едно от тези права, означава да се отричат и останалите две. Всички права трябва непременно да са съобразени със законите, но само при условие, че законите са защитници, а не надзиратели на свободата. (Одобрително оживление сред левицата.)

Ето как размишляваха хората, които, подвластни на недостатъка си да отстояват упорито принципите си, изискваха от институциите в една страна да охраняват логиката и истината. Но ако се позова на законите, които гласувате, имам достатъчни основания да предположа, че вашата истина е всъщност демагогия, че вашата логика е всъщност руж за лицето (смехове), че мненията и езикът ви не се различават от мненията и езика на анархистите и размирниците.

Опитайте се да вникнете в доводите на противната страна! В нея всичко е свързано и обосновано. За сетен път повтарям, че законът за патентите, осигуряващи правото на печатарите, разбран както трябва и практикуван както е удобно, е добър закон! Има ли по-голяма нелепост от едновременното провъзгласяване на свободата на труженика и на заробването на средството му за труд от оповестената вече разпоредба: перото принадлежи на писателя, но мастилницата е на полицията, печатът е свободен, но печатарската преса е робиня.

А сега чуйте какви блестящи резултати са постигнати, колко несправедливости са изправени след прилагането на гореспоменатата разпоредба! Преценете сами! Ето един пример.

Преди една година на 13 юни беше разграбена една печатница. (Слушат напрегнато.) От кого? Засега не разглеждам този въпрос, а се опитвам по-скоро да подмина произшествието, отколкото да се задълбочавам в него. Още две печатници бяха посетени по този начин. В момента се ограничавам с едната. И така, една печатница беше опустошена, разграбена и обърната с главата надолу.

Назначената от правителството комисия, чийто член беше говорещият сега пред вас, провери фактите, изслуша докладите на експертите, оповести, че има основание за обезщетение, и предложи, ако не се лъжа, целенасочено за възстановяването на споменатата печатница сумата 75 000 франка. Решението за обезщетение все още не е излязло. След една година печатарят, жертва на нападението, най-после получи писмо от министъра. Какво му известяваше това писмо? Отпуска му се обезщетение? Съвсем не, отнема му се разрешителното за упражняване на занаята.

Това предизвика недоумение, господа! Разбеснели се злосторници опустошават една печатница. Като компенсация правителството разорява печатаря. (Ново раздвижване. В същия момент ораторът прекъсва речта си. Той е много блед, придобива болнаво изражение. От всички страни го съветват: "Починете си!" Господин Ларошжаклен му подава шише с вода. Той пие и след няколко мига продължава да говори.)

Нима всичко това не ви изумява? Нима всичко това не води, като се вземат предвид многобройните средства за въздействие, с които разполага правителството, до най-различни заплахи? Нима всичко това не насърчава всякакви произволни и тиранични действия и не допуска неразрешени от закона деяния?

Да, така е, но сега се появява този закон.

Господа, признавам, че ми е трудно да говоря без вълнение за този проектозакон. Самият аз съм просто човек, привикнал още от рождение да изпълнява дълга си към святата и изискваща усилия свобода на мисълта, така че, когато чета този недостоен проектозакон, изпитвам чувството, че бият собствената ми майка пред самия мен. (Раздвижване.)

И все пак ще се опитам да анализирам хладнокръвно този закон.

Този проект, господа, е замислен така, че да обгради отвсякъде мисълта с препятствия. Той налага върху политическия печат, наред с обичайното поръчителство, едно ново поръчителство - поръчителството според случая, непредвиденото в закона поръчителство, поръчителството според нечия прищявка (смехове и викове "Браво!"), което според приумиците на правителството може изведнъж да нарасне до огромни суми, които трябва да се изплатят в срок от три дни. Противно на всички правила на наказателното право, което винаги предпоставя невинността, този проект предпоставя виновността и осъжда предварително на разорение всеки вестник още преди да е обследван от правосъдието. В момента, в който забраненият вестник преминава от обвинителната зала в заседателната зала, поръчителството според случая се озовава там, между двете врати, като своеобразен безмълвен страж, който се вкопчва в шията на провинилия се вестник. (Всеобщо дълбоко вълнение.) После, след като вестникът бъде удушен, той го подхвърля на съдебните заседатели и се провиква: съдете го! (Викове: "Много добре!")

Този проект покровителствува едни вестници за сметка на други и предоставя цинично в ръцете на закона две мерки и две теглилки.

Извън политиката този проект прави всичко възможно, за да намали славата и светлината на Франция. Към неизброимите трудности, които вече отдавна спъват изявата и развитието на талантите във Франция, прибавя материалните трудности и паричните дългове. Ако Паскал, Лафонтен, Монтескьо, Волтер, Дидро и Жан-Жак бяха живи, той би ги обложил с таксовата си марка. Нито една славна страница не би могла да бъде отпечатана, без да бъде опетнена с таксовата марка. Какъв срам, господа, този проект стоварва нечистата лапа на данъчната повинност върху литературата, върху всички хубави книги и всички шедьоври! Ех, и през миналия век палачът изгаря хубавите книги, но поне не ги зацапваше с данъчния печат. Те се превръщат в прах, но този прах се оказва безсмъртен, вятърът го поема от стъпалата на Съдебната палата и го отнася, разпръсква го из душите като семе, от което покълнват животът и свободата! (Продължително вълнение в залата.)

Отсега нататък книгите няма да се изгарят, а ще се бележат с печат. Но да продължим.

Под заплахата от безумно високи глоби, чиято сума според собствените изчисления на "Журнал де Деба" се движи от 2 500 000 до 10 милиона франка само за едно закононарушение. (Разгорещени протести от редовете, където са седнали членовете на Комисията 4 и министрите.) Повтарям, че това са изчисленията на "Журнал де Деба", които можете да откриете в петицията на книжарите. Преписал съм си ги тук, на този лист. (Ораторът показва лист хартия, който вдига високо в ръката си.) Невероятно е, но е така! Под заплахата от тези извънмерни глоби (нови протести от редовете, където са се настанили членовете на комисията: "Вие клеветите закона!") този проектозакон осъжда на облепване с марка всяко излизащо в отделни книжки периодично издание, независимо какво е то, независимо кой го издава, независимо кой е авторът му, жив или мъртъв. С други думи, този проект убива книгоиздаването. Нека се разберем, той убива само френското книгоиздаване, докато, напротив, белгийското книгоиздаване процъфтява. Той внася разорение в книгопечатането, книгоразпространението, леярните и хартиените работилници, руши цеховете, манифактурите, фабриките. Той осигурява работа на фалшификаторите, отнема хляба на нашите работници и го подхвърля на чуждестранните работници. (Всеобщо одобрение, дълбоко вълнение.)

Продължавам.

Този проектозакон, белязан от озлобление, облага с таксова марка всички театрални пиеси без изключение, засяга както Корней, така и Молиер. Той си отмъщава заради "Тартюф" върху "Полидевк" 5. (Смехове и аплодисменти.)

Така е, забележете, повтарям, той е не по-малко враждебно настроен спрямо литературното творчество, отколкото спрямо политическата полемика, и именно в това отношение той се озовава под властта на клерикалния закон. Той преследва не само вестника, но и театъра. Би искал да счупи в ръката на Бомарше огледалото, в което вижда себе си Базил 6. (Викове "Браво!" от страната на левицата.)

Продължавам.

Той е не само неуместен, но и зловреден. С един замах спира само в Париж около триста специални, безобидни и полезни издания, които насърчават умовете към просветляващи и успокояващи размисли. ("Това е истината." "Това е истината.")

Накрая, онова, което изчерпва и увенчава тези насочени срещу цивилизацията престъпни деяния: той налага възбрана върху издаването на малките популярни книжки, които си остават най-евтиният хляб за изгладнелите умове. (От страната на левицата викове "Браво!" От страната на десницата: "Стига с тези книжки! Така е по-добре!" "Така е по-добре!")

От друга страна, този законопроект създава благоприятни условия за разпространението на идеите на тази окаяна котерия - ултрамонтани 7, в чиято власт постепенно се предава цялото народно образование у нас. ("Така е!" "Така е!") Скоро и Монтескьо ще се окаже под забрана, а отец Лорике ще си възвърне свободата 8.

Господа, в основата на този законопроект е омразата спрямо интелигенцията. Той сграбчва и души като разярено дете, но какво? Мисълта на публициста, мисълта на философа, мисълта на поета, гениалните мислители на Франция. ("Браво!" "Браво!)

И така, какво представлява всъщност този законопроект - потискане на всички форми на мисълта и печата, преследване на вестниците, създаване на пречки пред книгоиздаването, налагане на цензура върху театъра, литературата и талантите, счупване на перото в ръцете на писателя, разоряване на книгоразпространителите, разстройване на десетте или дванайсетте големи промишлени отрасъла, принасяне на Франция в жертва на чуждестранните предприемачи, покровителствуване на белгийските фалшификатори, отнемане хляба на работниците, лишаване на будните умове от книги, отнемане на привилегията да се чете от бедните и предоставянето й изцяло на богатите (раздвижване), задушаване на ентусиазирания народен устрем към просвета, възпиране на народните маси, какво нечестиво дело, на възхода им към светлината на знанието, вездесъщо изопачаване на законите, премахване на колегията съдебни заседатели и заместването им с наказателни съвети, възстановяване на конфискациите чрез налагане на непосилни за изплащане глоби, осъждане и екзекутиране преди произнасянето на присъдата. (Продължителни възторжени аплодисменти.)

Не правя никаква оценка, само излагам фактите. Ако трябваше да охарактеризирам накратко законопроекта, бих го определил само в една фраза: това е единствено възможната клада в днешно време. (Вълнение. Протести от страна на десницата.)

Господа, след като в продължение на трийсет и пет години тази страна се образова посредством свободен печат, след като беше доказано чрез блестящия пример на Съединените щати, на Англия и Белгия, че свободният печат е едновременно неотменимото условие и най-сигурната основа за изграждане на обществения мир, след като от трийсет и пет години, повтарям, ние притежаваме свободен печат, след като в продължение на три века сме изграждали интелектуалното и литературното си могъщество, ето къде се озовахме днес! Не мога да намеря думи, всички измислици от времето на Реставрацията са вече достатъчно разкрасени. При наличието на подобен законопроект законите за цензурата са самото милосърдие, като законът за справедливостта и любовта 9 например. Аз настоявам да се издигне статуя на господин Дьо Пероне 10! (Смехове и викове "Браво!" от страната на левицата. Неодобрителен ропот от страната на десницата.)

Не ме разбирайте погрешно! Това не е обида, а отдаване на почит. Господин Дьо Пейроне беше надбяган с голяма преднина от онези, които подписаха присъдата му така, както господин Гизо беше изпреварен от онези, които му отправяха обвинения 11. (Викове от страната на левицата: "Да! Така е!") Пред присъствуващите в тази зала аз отдавам дължимата почит към господин Пейроне, който, не се съмнявам, би гласувал възмутен против този закон, а що се отнася до господин Гизо, чийто талант би бил желана чест на всички събрания, ако можеше да участвува в нашето събрание, би отправил, надявам се, от тази трибуна обвинителна реч срещу господин Барош 12. (Продължителни одобрителни аплодисменти.)

Сега продължавам. Ето какво представлява, господа, този проект, а вие дори го наричате закон! Не! Това, което ни се представя, не е закон! Не! Аз призовавам като свидетели честта и съвестта на тези, които ме слушат, и заявявам, че в моята страна никога няма да се приеме такъв закон! С него се прекалява, той ще има твърде много зловредни и зловещи последствия! Не и не! Вие никога няма да наденете върху закона йезуитското расо, под което могат да се скрият толкова несправедливости! (Викове: "Браво!")

Искате ли да ви кажа какво представлява този закон, господа? Той е протест на нашето правителство срещу самите нас, протест, който е заложен вътре в законопроекта, протест, който избликна отвътре, от душата на министъра чрез вчерашната му реч. (Всеобща изненада.) Това е протест на правителството и на неговите съветници срещу духа на нашия век и инстинкта на нашата родина, т. е. протест на факти срещу идеята, на правителствени интереси срещу интересите на живота, на власт срещу народното всемогъщество, на преходното срещу непреходното. Това е протест на няколко изгубили позициите си хора, които не разполагат дори с минутата, която изтича, срещу една велика нация и едно необхватно бъдеще! (Аплодисменти.)

Макар че този протест все още е детински, той вече е гибелен! Вие няма да го подкрепите, господа, и тъй като добре разбирате опасността, която носи, ще отхвърлите този закон!

Колкото до самия мен, аз не се отказвам от надеждата, че по-прозорливите от мнозинството - в деня, в който пожелаят да се преброят, ще разберат, че те са по-многобройната част - накрая ще се наложат над заслепените, ще възпрат навреме самопогубващата се власт. Ще дойде време, когато от това събрание, предопределено да застане един ден с открито лице пред народа, ще се формира истинското правителство на страната.

Истинското правителство на страната не е това, което ни предлага за обсъждане подобни закони. (От страната на левицата: "Не!" "Не!" От страната на десницата: "Да!" "Да!")

Господа, във век като нашия, за народ като френския, след три революции, които повдигнаха в неочакван ред множество съдбовни за цивилизацията въпроси, единствено достойното правителство, наистина справедливото правителство е онова, което отчита всички породени от общественото развитие условия, което наблюдава, изучава, изследва, експериментира, приема будния разум за съветник, а не се отнася към него като към неприятел, помага на истината да излезе невредима от схватката между системите, обслужва всички свободи, които оплодяват всички сили, подхожда добронамерено към проблемите за образованието на детето и работа за мъжа! Наистина справедливо е онова правителство, което не се страхува от разпространението на просветата и от насърчаване на величието на народа! (Одобрителни аплодисменти от страната на левицата.)

Справедливо е онова правителство, което поставя открито на дневен ред, за да ги изучи задълбочено и да ги реши благоприятно, всички онези неотложно спешни и неотложно сериозни въпроси като кредитирането, заплащането, безработицата, движението на капиталите, производството и потреблението, колониалната политика, разоръжаването, недоимъка и благоденствието, богатството и бедността, обещанията на Конституцията, с една дума, големия въпрос за благосъстоянието на народа!

Справедливо е онова правителство, което налага организация, а не онова, което налага потисничество, онова правителство, което насърчава всички нови идеи, а не това, което раздухва всички стари злоби! Единствено достойното за Франция правителство в деветнайсети век не е и никога няма да бъде това, което се връща назад! (Дълбоко вълнение.)

Господа, във времена като сегашното трябва да се пазим от отстъпления към миналото!

Днес много ни се говори за бездната, за онази бездна, която ни чака отворена, зееща, ужасяваща, за бездната, в която може да пропадне обществото.

Господа, тази бездна безспорно съществува, но не е пред вас, а зад вас.

В нея не се влиза, ако се върви напред, а ако се отстъпва назад. (Аплодисменти от страната на левицата.)

Бъдещето, към което ни води една безразсъдна реакция, е твърде близко и лесно предвидимо, за да можем отсега да посочим застрашителните му очертания. Слушайте, все още има време да спрем. През 1829 година можехме да избегнем 1830-а. През 1847 година можехме да избегнем 1848-а. 13 Достатъчно беше да се вслушаме в онези, които предупреждаваха двете, понесени от събитията монархии: бездната е пред вас!

Господа, имам правото да говоря по този начин. В неведението си аз бях от тези, които направиха каквото можеха, бях от тези, които предупреждаваха двете монархии, които им служеха лоялно, които им служеха напразно, но които им служеха с най-горещо и най-искрено желание да ги спасят. (Викове на неодобрение и протести от страната на десницата.)

Отричате това?! Добре тогава, сега ще ви припомня една дата. Прочетете речта ми, произнесена на 14 юни 1847 година пред Камарата на перовете. Господин Дьо Монтебело би трябвало да си спомни за нея.

(Господин Дьо Монтебело свежда глава и остава безмълвен. Спокойствието в залата се възстановява.)

Сега ви предупреждавам за трети път. Може би и този път няма да успея? Уви, страхувам се от това.

Обръщам се към вас, хората, които ни управлявате, министрите - а като ви призовавам от тази трибуна, се обръщам не само към тези министри, които са тук, в залата, но и към онези, анонимните министри, защото в настоящия момент има два вида управляващи: тези, които се явяват на публични места, и онези, които се крият. (Смехове и викове: "Браво!") Всички знаем, че господин президентът на републиката твърде много прилича на Нума 14, въпреки че неговите Егерии са седемнайсет. (В залата избухват смехове.) Господа министри, знаете ли какво правите? Виждате ли накъде вървите? Не?

Сега ще ви обясня.

Законите, които вие ни предлагате да одобрим, законите, които налагате на мнозинството, ще се окажат след по-малко от три месеца, в това ще се убедите самите вие, напълно неефикасни, повтарям ви, напълно неефикасни и усложняващи положението в страната.

Първите избори, които се опитате да проведете, първото изпитание, пред което изправите вашето прекроено избирателно право, ще предизвикат, това може да се предскаже, каквото и да предприемате, объркано поведение. Толкова по въпроса за изборите.

Колкото до печата, няколко разорени или забранени вестника ще обогатят с останките си вестниците, които ще ги надживеят. Вие ще се озовете под обстрела на още по-разгневени и по-влиятелни сред народа вестници. Такива ще бъдат удивителните последици от вашия закон! След три месеца влиянието на вестниците ще нарасне два пъти. Истина е, че самите вие ще удвоите силата на гнева им. Вие, държавните мъже! (Смях в залата.)

Толкова за вестниците.

Колкото до правото на събрания, всичко изглежда много добре! Народните събрания ще започнат да се провеждат като събранията на тайните дружества. Вие ще принудите тези, които искат да се изкажат открито, да се крият. Такъв ще бъде неизбежният отглас. Вместо в зала "Мартел" или в зала "Валентино", където вие неизменно присъствувате посредством вашия полицейски комисар, вместо събранията на открито, където произнесените речи се разсейват бързо, вие ще предизвикате създаването на тайни огнища на пропаганда, в които всяка реч ще пробужда ожесточение, всяка идея ще прераства в страстен порив, всички думи, които досега са предизвиквали гняв, ще пробуждат омраза.

Толкова за правото на събрания.

По начина, по който действувате, вие ще бъдете уязвени от собствените си закони, ще бъдете ранени от собствените си оръжия!

Принципите ще се насочат отвсякъде срещу вас. Като ги преследвате, вие укрепвате силите им. Като се възмущавате от тях, вие ги превръщате в заплаха.

Вие ще повтаряте: опасността се увеличава. Вие ще кажете: премахнахме всеобщото избирателно право, но това не доведе до нищо. Премахнахме правото на събрания, но това не доведе до нищо. Премахнахме свободата на печата, но това не доведе до нищо. Злото трябва да се изтръгне от корена.

И какво ще направите тогава, увлечени неудържимо като онези нещастници, които ,обладани, поробени и подмамени от злия демон, от най-неумолимата логика, от логиката на грешките, допуснати от самите тях (викове "Браво"!), подтиквани настоятелно от съдбовния глас, който непрестанно ще ви крещи: "Вървете напред! Продължавайте напред!" Не е нужно да продължавам по-нататък. Аз съм от тези, които предупреждават, но престават да настояват, когато почувствуват, че предупреждението им може да бъде прието като оскърбление. В този момент ви говоря само защото предусещам опасността и се ръководя от дълга си. Не искам да гадая относно едно бъдеще, което е може би твърде близко. (Всеобщо вълнение.) Не искам да ви причинявам болка, като изяснявам докрай догадките и изследвам докрай последствията от грешките, в които се забърквате. Не е нужно да продължавам по-нататък. Но ви заявявам, че всеки съвестен гражданин изпитва страх, когато вижда как правителството му тръгва по познатата наклонена плоскост, в края на която го чака бездната.

Заявявам, че вече сме били свидетели как не едно правителство се е търкаляло по тази плоскост, но нито едно не е успявало да се изкачи обратно по нея. Заявявам, че достатъчно сме препатили всички ние, които не сме в правителството, всички ние, които сме просто от народа, от неблагоразумните действия, провокациите и необмислените начинания на реакцията, от неуместните ходове, които се предприемат от твърде опитните политици, от безумните ходове, които се предприемат от твърде мъдрите политици! Достатъчно си изпатихме от хора, които ни погубват под претекст, че са наши спасители! Заявявам, че не желаем нови революции! Заявявам, че както всички печелят много от напредъка, така никой няма какво повече да спечели от революциите. (Оживление и единодушна подкрепа.)

Ех, това трябва да бъде ясно на всички будни умове! Време е да сложим край на непрекъснатата реторика, с която се обосновават всички начинания, насочени срещу нашите права, отричащи всеобщото избирателно право, отричащи свободата на печата и дори, за това свидетелствуват някои допълнения към правилника 15, отричащи свободата да се изказваме от тази трибуна. Колкото до мен, аз никога няма да се уморя да повтарям и ще използувам всички възможности, за да докажа, че при сегашното разпределение на политическите сили, ако има революционери в Законодателното събрание, те не са сред хората отляво. (Ораторът посочва редовете на левицата.)

Има истини, които трябва да се повтарят непрекъснато, истини, които трябва да се отстояват непрекъснато пред народа. В днешно време анархисти са абсолютистите 16, а революционери са реакционерите! (Викове от страната на левицата: "Така е!" "Така е!" Неописуемо безпокойство обхваща цялата зала.)

.............

Господа, преди да гласувате за този необмислен законопроект, размислете върху следното:

В днешно време всичко - изкуствата, науките, литературата, философията, политиката, кралствата, които се превръщат в републики, народите, които се превръщат в големи семейства, хората на инстинкта, хората, отстояващи вярата си, гениалните хора, масите, - всичко днес върви в една посока, към една цел, по един и същи път, непрекъснато увеличавайки скоростта си, във впечатляващо отмерен ритъм, благодарение на който се разкрива неотклонният творчески замисъл от Бога. (Дълбоко всеобхватно вълнение.)

Движението на деветнайсети век, на великия деветнайсети век, е движение не само на един народ, а движение на всички народи. Франция крачи пред всички и всички я следват. Провидението ни направлява: вървете напред! То знае накъде отиваме.

Ние преминаваме от стария в нов свят. Ех, горко на нашите управници, горко на онези, които мечтаят да спрат напредъка на човечеството, които се опитват да преградят пътя на цивилизацията - не могат ли да размислят върху онова, което вършат! Нима не си дават сметка за катастрофата, която могат да предизвикат, нима не разбират, че се излагат на много по-страшна от железопътната злополука при Фампу 17, социална катастрофа тъкмо сега, когато човешкият род е все още във властта на най-удивителния напредък в сферата на идеите, тъкмо сега, когато безкрайният и смайващ с размерите си влак препуска с пълна пара, идват и тайно, с жалки и необмислени предложения се опитват да блокират с подобни закони валяците на печатарската преса, този мощен локомотив на световната мисъл! (Всеобщо вълнение.)

Господа, разберете ме добре, не ни представяйте едно толкова недостойно зрелище, в което законите се противопоставят на идеите. (Викове "Браво" от страната на левицата. Глас от страната на десницата: "Нима тази реч няма да струва двайсет и пет франка на Франция!")

По същия повод, тъй като трябва да знаете добре коя е силата, срещу която се противопоставя и с която ще се сблъска проектозаконът, тъй като би трябвало добре да прецените шансовете, които би могло да има в подобно, насочено срещу свободата начинание, партията на страха - защото във Франция и Европа вече съществува партия на страха. (Всеобщо вълнение.) Същата, която вдъхновява политиката на натиск, а единственото, за което настоявам, е да правите разграничение между тази партия и партията на реда - тъй като непременно трябва да знаете накъде ви водят, в какъв възможен дуел ви въвличат и срещу какъв противник; позволете ми още няколко последни думи.

Господа, в кризата, през която преминаваме, общо взето, благотворна криза, чиято развръзка ще е благоприятна, такова е моето убеждение, от всички страни се чуват предупредителни подвиквания: моралният безпорядък е надхвърлил всякакви предели, над обществото е надвиснала опасност.

Всички се оглеждат неспокойно около себе си, всички се вглеждат един в друг, всички се питат: кой причинява тази разруха? Кой причинява цялото това зло? Кой е виновният? Кой трябва да се накаже? Срещу кого трябва да се насочи ударът?

В Европа партията на страха заявява: виновният е Франция. Във Франция се заявява: виновният е Париж. В Париж се заявява: виновният е печатът. Безпристрастният човек, който просто наблюдава и мисли, заявява: Виновният не е нито печатът, нито Париж, нито Франция, виновният е човешкият дух! (Различни реакции в залата.)

Да, виновникът е човешкият дух. Човешкият дух, който създава народите, като им придава определена самобитност, който от зараждането на всичко наблюдава внимателно, изследва, обсъжда, оспорва, съмнява се, отрича, вглъбява се, утвърждава и непрестанно търси, неуморно, разрешението на непрекъснато поставяния от създателя на творението вечен проблем. Именно човешкият дух, непрекъснато преследван, отхвърлян, потискан, тъпкан, изчезващ, за да се появи отново, преминаващ от едно към друго начинание, приема последователно, през всеки следващ век, облика на всички тези велики размирници! Безсмъртният човешки дух се е назовавал последователно Ян Хус и не изгаря върху издигнатата в Констанца клада, Лутер и внася разцепление в правата вяра, Волтер и внася колебание у вярващите, Мирабо 18 и разтърсва самоувереността на монарсите. (Продължително всеобщо вълнение.) Същият този човешки дух, който, откакто съществува историята, преобразява обществата и правителствата съобразно с един все по-приемлив от ума закон, служи на теокрацията, аристокрацията и монархията, а днес служи на демокрацията. (Аплодисменти.) Същият този човешки дух се въплъщава от Вавилон, Тир, Йерусалим, Атина, Рим, а днес от Париж. Той служи последователно, а понякога едновременно, на грешката, илюзията, ереса, схизмата, протеста и истината. Същият този човешки разум е велик пастир на потомците, който, общо взето, неотклонно се стреми към справедливостта, красотата и истината, разпространява просвета сред множествата, възвисява душите, насочва народа към правдата и човека към Бога. (Бурни възгласи: "Браво!" "Браво!")

И така, обръщам се към партията на страха, която се намира не само в тази зала, тъй като съществува навсякъде из Европа, и я предупреждавам: преценявайте внимателно това, което ви се иска да извършите! Размислете върху това, което предприемате! Размислете върху последствията от начинанието, на което се обричате! Предполагам, че ще успеете! След като унищожите печата, ще остане още нещо за унищожаване - Париж. След като унищожите Париж, ще остане още нещо за унищожаване - Франция. След като унищожите Франция, ще остане сще нещо за унищожаване - човешкият дух. (Продължително раздвижване.)

Да, предупреждавам, че великата европейска партия на страха трябва преди всичко да прецени непосилността на начинанието, което, подмамена от героизма си, предприема. (Смехове и викове: "Браво!") Тя би могла да унищожи печата, да спре последния му вестник, Париж - да вдигне последното му паве, Франция - да срути последната й колиба, но подобно начинание няма да доведе до нищо. (Раздвижване.) Непрекъснато ще остава нещо, все още живо и здраво, което ще трябва да се разрушава, нещо, неподвластно на сегашното поколение, нещо, заемащо мястото между човека и Бога, нещо, което е написало всички книги, открило всички изкуства, проникнало във всички светове, поставило основите на всички цивилизации, нещо, което непрекъснато се възражда под формата на революции, непрекъснато се самоотрича под формата на напредък, нещо, неуловимо като светлината и недостъпно като слънцето, нещо, което е известно като човешки дух! (Продължителни одобрителни аплодисменти.)

(Голям брой членове на левицата стават от местата си и идват да поздравят оратора. Заседанието се закрива. Обявена е почивка.)