Чрез мъдростите  на   МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН

Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.

Страхливостта е майка на жестокостта.

Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде…

Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?

Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.

Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си – всичко зависи от това, каква е беседващата душа.

И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си.

Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си.

Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.

Този, който налага тезата си чрез шум и команди показва, че има слаб разум.

ФРАНСОА ДЬО  ЛАРОШФУКО

Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме често да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.

Ако има нещо, което често ни пречи да се отдадем само на един порок, то е, че притежаваме много пороци.

Ако сами не бяхме тъй горделиви, не бихме се оплаквали от гордостта на другите.

Блаженството е във вкуса, а не в нещата. Човек е щастлив, когато притежава това, което обича, а не когато притежава онова, което другите харесват.

Вежливостта на ума се състои в способността да мислиш честно и изтънчено.

Върховната проницателност се състои в това, да знаем истинската стойност на нещата.

Голяма лудост е да искаш само ти да си мъдър.

Голямото име не издига, а унижава онзи, който не знае да го поддържа.

Досаждаме често на другите, макар да смятаме, че не можем да им бъдем досадни.

За да изучим добре нещата, трябва да познаваме всичките им подробности; и понеже последните почти нямат край, нашите знания са всякога повърхностни и несъвършени.

За да се утвърдим в обществото, ние правим всичко възможно за да изглежда, че сме вече утвърдени.

Изглежда, че природата е начертала за всеки човек още при раждането му границите на неговите добродетели и пороци.

Има хора, хвалени от обществото, чиято единствена заслуга са пороците, използвани във всекидневните житейски отношения.

Истината не постига толкова добро в обществото, колкото зло причинява нейното привидно наподобяване.

Каквито открития и да правим в областта на самолюбието, все пак там остават доста непознати места.

Колко е лесно да измамим самите себе си, без да забележим това, толкова е трудно да измамим другите, без те да го забележат.

Мнимо почтени хора са тези, които крият недостатъците си не само пред другите, но и пред себе си; истински почтените хора знаят отлично недостатъците си и ги признават.

Не презираме тези, които имат пороци, а презираме онези, които нямат ни една добродетел.

Никога не сме тъй смешни с качествата, които имаме, както с онези, които страстно бихме желали да имаме.

Някои хора приличат на модни песнички, които се пеят само известно време.

Няма нищо по-глупаво от желанието да бъдеш винаги по-умен от всички.

Ограничеността на ума води към твърдоглавие; ние не вярваме лесно това, което е отвъд нашия кръгозор.

По-лесно е да изглеждаш достоен за служби, които не заемаш, отколкото за служби, които изпълняваш.

По-трудно е да не допуснеш да бъдеш управляван, отколкото да управляваш другите.

Престорената простота е само изтънчено лицемерие.

Самолюбието е най-големият ласкател между всички ласкатели.

Славата на големите хора трябва да се мери всякога по средствата, с които те са успели да я достигнат.

Съдбата поправя много от недостатъците ни, които разумът не би могъл да поправи.

Стойността на мъжа се оценява в този свят според поведението му.

Мъдрият нито се страхува да бъде управляван, нито се опитва да управлява другите.

ЖАН ЖАК РУСО

Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.

Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.

Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си