Поемата на БОЯРДО “Разгневеният Орландо” засенчва предишната поема “Влюбеният Орландо”, с която е безспорно свързана. Много често се подценяват личността на Боярдо и значимостта на поемата, а чувствителността и ерудицията на нейния създател са типични за хуманистичния дух, който се настанява трайно в италианската култура през XV век.
Активно изграждащ облика на своето време хуманист
В околностите на италианското градче Реджо, в областта Емилия, се издига дворец за развлечения, с високи прозорци и квадратни кули в двата края на дългата централна фасада, със сводести отвори за изстрелване на снаряди, които днес не се използват, но придават носталгичен вид на цялата постройка. Това е замъкът Скандиано. В него през 1441 година се ражда Матео Мария Боярдо, предопределен да стане с навлизането в пълнолетие граф Скандиано. В този замък той прекарва, в компанията на дядо си, страстно привързан към литературата, по-голямата част от младостта си, отдадена повече на учението, отколкото на удоволствията.
Фамилията му отстоява интересите на аристократичния дом Есте, тъй като наема под аренда негови земи. Матео продължава традицията на дедите си да служи лоялно на рода Есте. Първото му съчинение, което е оцеляло до нас, е една написана на латински поема във възхвала на управниците на Ферара. Преди да навърши 30 години той създава на латински десет еклоги, всака от сто стиха, които доказват, че той познава много добре творчеството на древноримския поет Вергилий. След тази му творба и още осем епиграми той съчинява само на простонароден език /волгаре/. Сред ранните му творчески изяви са и преводите му на Херодот, Ксенофон, Лукиан и Апулей. Той се явява предвестник на поколението, към което принадлежат Ариосто и Бембо, чиято страст като млади е да доказват задълбочените си познания по латинско стихосложение. По-късно те възприемат простонародния език като изразно средство достъпно за всички и създават най-вдъхновените си творби.
« Три книги за любовта»
През периода 1469 – 1471 година Боярдо е обсебен от страстно обожание на непостоянната светска дама Антония Капрара. Разочарованията и униженията, които му носи това всеотдайно любовно чувство той излива в сборника си “Три книги за любовта”, който е създаден между 1471 и 1477 година. В трите книги са включени сто и осемдесет /180/ стихотворения като във всяка книга са поместени по петдесет /50/ сонета и по десет /10/ творби в други жанрове. В тези стихотворения размишленията за любимата жена са помрачени от тъга и съжаления. Интимният опит на Боярдо и пресъздаването му не са в синхрон с художествените търсения на тогавашните петраркисти. В стиховете на безнадежно влюбения поет преобладават описанията, стилизираните пейзажни зарисовки, така че психологическият анализ на чувството е изместен на по-заден план. Много често авторът на “Три книги за любовта” се отдава на импулса да разказва в стихове, който по-късно го обсебва изцяло, когато се заема да пише поемата “Влюбеният Орландо”.
Почести
След 1471 година Боярдо все по-често се появява в салоните на Ферара, където активно участва в светските обреди и празници. През упоменатата година той е в свитата на Борсо от фамилията Есте, когато този благородник отива в Рим за да получи от папата херцогска корона. През следващата година той отново в екскорта на Борсо, когато херцогът на Ферара отива в Неапол за да поиска ръката на испанската принцеса Елеонора Арагонска. През 1476 година, след като влиза в ожесточени разпри с фамилията си за наследството на баща му / успява да се спаси по чудо от чаша с отрова, приготвена за него/, той е принуден да приеме разделянето на части на семейното богатство. След тези премеждия е почетен с важно светско признание – влиза в кръга на царедворците, които са призвани да служат ежедневно на херцога на Ферара. Той получава височайшето благоволение, до което напразно се домогва през следващите години неговия събрат по перо Лудовико Ариосто. За да го подтикне да се отдаде всецяло на поемата си “Влюбеният Орландо” през следващите години херцогът го освобождава от светски ангажименти извън Ферара без да го лишава от паричното възнаграждение като почитан благородник в антуража му.
Първите две книги на поемата, включваща общо шейсет /60/ песни, са писани в продължение на четири или пет години. Междувременно поетът завършва поредица от десет еклоги, написани на простонароден език, в които се разработват политически теми и се обсъжда военната мощ на Ферара. През 1479 година той се жени за млада жена от фамилията Гонзага.
През периода 1480 – 1482 година Боярдо изпълнява функциите на губернатор на Модена. С финансовата подкрепа на херцога на Ферара през 1482-1483 година се появява първото /непълно/ издание на “Влюбеният Орландо”, от което не е оцелял нито един екземпляр. След това поетът работи повече от десет години за да съчини девет /9/ песни. През лятото на 1494 година крал Шарл VІІІ предприема завоевателен поход, за да присъедини Ломбардия /Северна Италия/ към Франция. Предполага се, че Боярдо прекъсва поемата си потресен от жертвите, които понасят италианците. Във финалната октава на последната песен на “Влюбеният Орландо” авторът упоменава покрусен, че “Италия е в пламъци”.
Всъщност похода на крал Шарл VІІІ полага началото на поредица от разорителни за Апенините войни. Тези войни вериятно са само една, но не най-важната причина, за прекъсването на “Влюбеният Орландо”. Има предположение, че вдъхновението просто е изневерило на поета. Учудване поражда и изборът на Боярдо да поеме отново през 1487 година управлението на Модена – ангажимент, който той отстоява до края на живота си.
“Влюбеният Орландо”
Без съмнение заглавието “Влюбениият Орландо” е звучало по-необичайно за тогавашните читатели отколкото “Яростният Орландо”, с което Ариосто озаглавява поемата си, макар че той заимства сюжет от незавършената творба на Боярдо. Творбата на граф Скандиано е първото съчинение, в което царедворецът Орландо, познат на италианците от два-три века благодарение на предаваната устно легенда, е изцяло обсебен от любовта. В устните декламации на тази “история за героя на франките”, организирани по площадите на Болоня още през 1288 година, племенникът на Карл Велики е представян неизменно като всеотдаен на върховния си повелител рицар. Боярдо извършва достатъчно дръзко начинание като съчетава сюжет от “епоса за франките” с куртоазна история, в която личи влиянието на повествованията, възникнали през Средновековието в Бретания, посветени на безрезервната всеотдайност на прочути рицари на тяхната Дама на сърцето. Поетът отдава почит на покровителстващия го владетелски дом Есте като вмъква епизода, в който протагонисти са Роже и Брадаманте, предци на династичната фамилия, която управлява Ферара.
ВЛЮБЕНИЯТ ОРЛАНДО /Резюме/ : Поема написана в октави /осмостишия/ от Матео Боярдо /1483 – 60 песни в 2 книги; 1495 – 69 песни в 3 книги/. Поемата е разделена на три части: І част – 29 песни; ІІ част – 31 песни и ІІІ част – 9 песни, от които последната е незавършена.
Изключително красивата дъщеря на краля на Катайо /?/ Анжелика присстига в двора на Карломаньо /Карл Велики/, придружена от брат Аргалия, който предизвиква всички войни претенденти за ръката й. Облогът е, че победителят ще получи Анжелика за жена, но когато Ферагуто убива Аргалия красавицата не спазва договореността и избягва на Изток. Преследват я всички влюбени в нея царедворци, сред които са непобедимият Орландо и Раналдо. В Арденската гора Раналдо за зла участ пие от извора на омразата и оттогава започва да отбягва Анжелика, докато Анжелика, напротив, отпива от извора на любовта, влюбва се в храбрия младеж и започва неотстъпно да го преследва. В Анжелика е влюбен и сарацинът Агрикане. Заради нея той обсажда град Албрака и там бива убит от ръката на Орландо. Междувременно Аграманте, царят на маврите, повежда война срещу Франкия /кралството на франките/ съпътстван от най-прославените си рицари: Градасо, Руджиеро, Ферау и Родомонте. Анжелика продължава да преследва любимия си Раналдо, непрекъснато охранявана от верния й Орландо, но в Арденската гора героите стават отново подвластни на магическата мощ на двата извора. Този път, обаче, ролите се разменят: Раналдо се влюбва до полуда в Анжелика, а красивата девойка сега отпива от извора на омразата и е обречена да го отбягва. От любов към Анжелика Орландо и Раналдо се сбиват помежду си в Париж. Двубоят им е прекъснат от Карломаньо, който предава Анжелика на херцог Намо, за да я пази и обещава да я даде за жена на онзи, който успее да победи сарацините. Поетът стига до този епизод и не успява да завърши поемата си.
Източници
В библиотеката на херцога на Ферара били съхранявани на почетно място прославящите епохата на Карл Велики епическите поеми и възхваляващите рицарската любов романи от “Бретонския цикъл”. В нея много лавици били запълнени с сборници със съчинени на френски език разкази за подвизите и любовта на прославили се рицари както и адаптации на същите сказания, написани на простонароден език /волгаре/. Специалистите назовават тези сказания “франко-венециански поеми” и твърдят, че те възхождат на мода в Италия в края на ХІІІ век и продължават да бъдат популярни през първата половина на ХІV век. По-известните от тях са анонимната поема “Влизането в Испания” и поемата на Николай от Верона “Превземането на Пампелуна”. Вероятно Боярдо се е вдъхновявал и от многобройните компилации в проза, предназначени за непретенциозни читатели, най-популярната от които е тварбата на флорентинеца Андреа да Барберино “Кралските фамилии на Франция” / Reali di Francia/.
Структура
Във “Влюбеният Орландо” базисната структура на повествованието се откроява отчетливо, макар че то е незавършено. Главната тема в първата книга на поемата са опустошенията, които предизвиква в Париж, т.е. в кралския двор на Карл Велики, триумфиращата красавица Анжелика, устремният поход на Изток, по време на който център на събитията се оказва дворът на Агрикан, царят на “Татария”. В похода участват рицари запленени от замайващата хубост на Анжелика, сред които се откроява влюбеният до полуда Орландо.
Действието във втора книга се пренася отново в Париж по времето, когато краство Франция е изложено на опасност от нашествието на маврите, предвождани от вожда им Аграмант. В началото на трета книга се въвежда синът на царя Агрикан Мандрикар, който е решен да отмъсти за баща си, убит от Орландо в необичайно протекъл рицарски двубой. Но във втора книга поетът вгражда в повествованието нова история, която измества интереса от участта на отмъстителя Мандрикар и от “безумието” на влюбения Орландо. Това е историята на родения като мавър Роже и на закърмената с християнската вяра девойка Брадаманте – предопределените от съдбата основатели на аристократичната фамилия Есте. Тази история е замислена от автора като кулминация на поемата, но той не успява да я изведе докрай. Прекъсването на повествованието за участта на прародителите на семейство Есте се оказва съдбовно за целостта на творбата. Издаденият през 1506 година във Венеция вариант на поемата я представя по-скоро като нестройна поредица от епизоди, които се умножават до такава степен, че читателят загубва интерес към развръзката им. Обзетият от вдъхновението си и загрижен за лирическата тоналност автор като че ли забравя, че в епическата поема най-важното е вплитането на епизодите в главната фабула, чрез която се стига до основната идея.
Единството
Поетът Боярдо разчита преди всичко на универсалната мощ на любовта, присъстваща в повечето средновековни куртоазни романи, и като подчинява изцяло вдъхновението си на това чувство смята, че творбата му ще придобие нужното единство. Като стожер на поемата “Влюбеният Орландо” е положена омайващата хубост на Анжелика, която хипнотизира всички рицари, които участват в турнира организиран в двора на Карл Велики. Двубоите се провеждат в деня на постигнатото кратко примирие между воюващите маври и франки. В тях се противопоставят войни неверници и рицари християни. Авторът нарушава преднамерено типичното за средновековния епос манихейско противопоставяне на добрите на злосторниците.
Под въздействие на омагьосващата любов Правоверни и Неверници се озовават в една духовна общност. Старият херцог Наим се оказва разтърсен и покорен от красотата на Анжелика. Рицарят Орландо и мавърът Фера са обсебени само от една мисъл – как да завоюват благоволението на изумителната красавица. Но принцеса Анжелика, след като е пила вода от омагьосан извор, е обзета от непреодолима отврата към всички, които я преследват заради женските й прелести. Тя отблъсква искрената любов на Орландо и откликва на суетното влечение на царедвореца Рено, който, след като е отпил от “извора на омразата”, се отвръща с презрение от пламенната й /на Анжелика/ страст.
Всичко ще се промени след като красивата принцеса отпива от “извора на любовта”. Общо взето Анжелика следва стереотипното поведение на “фаталната жена”, макар че нейната несговорчивост е предопределена от магията. Чудотворният извор обаче не само я надъхва с омраза, но я облагодетелства с пръстен, която я прави при нужда невидима. Въпреки това хрумване героинята на Боярдо се оказва много “по-фатална” от героинята в по-късната поема на Ариосто “Яростният Орландо”.
Значението на поемата
При оценката на поемата на Боярдо не бива да свеждаме посланието й до екзалтираното или разнежено признание на неподвластната мощ на любовта. Това прибързано ограничаване на смисъла на творбата се опровергава от радостното усърдие на автора й да ни приобщи към събитията, да ги предаде по-живо и завладяващо, да ни внуши разведряващата мощ на разказването. Истина е, че читателят с удоволствие навлиза в меандрите на сюжета на “Влюбения Орландо”, трудно се откъсва от драматичния ритъм, с който го увличат изпълнените с обрати епизоди. В по-късно време двама изтъкнати лингвисти, Берни и Лодовико Доменики / Domenichi / отдават достойна почит на разказваческото изкуство на Боярдо като пренаписват поемата като следват новите граматични правила възприети в тосканския език. “Влюбеният Орландо” си остава изключителен писмен паметник на наративното изкуство в Италия преди възшествието на класицизма в литературата й.
