Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2019 15:40 - АНДЖЕЛО ПОЛИЦИАНО /1454 – 1494/ - Презентация от доц. Гено ГЕНОВ
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове:
0



     Анджело Амброджини Полициано е роден през 1454 година в Монтепулчиано. Прочува се бързо се като високо ерудиран хуманист и талантлив поет. Налага се като един от оригиналните представители на флорентинската школа в италианската литература през ХV век. Като оценява високо изумителната му начетеност Лоренцо Медичи го кани да стане възпитател на синовете му.

    Полициано принадлежи към поколение ерудити, които са привлечени повече от философските изследвания, отколкото от лирическите изповеди. При него обаче разсъдъчната нагласа се съчетава в хармония с поетическата му дарба, която се развива от общуването му както с античната, така и с християнската лирическа традиция. Често са го упреквали, че недооценява мъдрите послания на Светото писание, тъй като се отдава прекалено ревностно на изучаването на древногръцките и латински мъдреци и стихоплетци. Укоряват го, че предпочитал  одите на Пиндар пред “Псалмите” на Давид. Тези упреци са до голяма степен основателни, тъй като, получил образование в кръга на неоплатоника Марсилио Фичино, Полициано се заема да преподава с впечатляващо усърдие древногръцки език във Флоренция и да съчинява научни трактати.

     Спечелил благоволението и получил покровителството на Лоренцо Великолепни Полициано изучава вдъхновено посланията на Епикур. Започва да пише стихове на гръцки, латински и тоскански / Вж. “Силве”, Sylvae, 1482-1486 г./ Създава изтънчена, мелодична и подчинена на разнообразни ритми поезия. Стиховете му са изпълнени с меланхолия породена от бързия бяг на времето, от кратковечността на земните радости. Той изоставя сложната символика въведена като натрапчива мода от петраркистите, в която доминират митологични и легендарни персонажи.

      По повод победата на по-малкия брат в рода на Медичите, Джулиано, в един рицарски турнир Полициано създава лирическата поредица “Станси за турнира” (Stanze per la giostra, 1475 – 1478). Като следва тогавашната традиция той пише тези стихотворения по поръчка на покровителя му Лоренцо Великолепни. Сборникът остава незавършен, може би защото Джулиано става жертва на покушението, организирано от фамилията Паци. Той е убит с кинжал на 26 април 1478 година. Но най-вероятно след като е написал прелюдията към цикъла, която му се отдава лесно /Става дума за 125-те октави на първата книга и интродукцията /46 октави/ към втората/ Полициано е осъзнал, че възпяването на бойните подвизи е трудна задача за изтънчения му интелект, който е по-склонен да пресъздава изпълнени с грация сцени, да описва идиличните природни пейзажи, сред които Джулиано Медичи се отдава на любимото си развлечение – ловът. Той предпочита да предаде възхищението на героя на цикъла от срещата му с прелестната Симонета Катанео, чиято красота е възвеличена в известната живописна композиция на бароковия художник Сандро Ботичели “Пролет” /Primavera/. Знае е се, че Симонета пробужда страстно въжделение в неукротимата душа на Джулиано, който изпада изцяло под властта на Венера, богинята на любовта.

     През 1471 година Полициано написва пасторалната поема “Сказаниие за Орфей” (Fabula di Orfeo), която по-късно вдъхновява италианския композитор Монтеверди да създаде операта “Орфей” /1607/. Тази творба е създадена в традицията на “свещенодействията” /rappresentazioni sacre/. Тези импровизирани спектакли се устройват много често по площадите на италианските градове по онова време и имат за цел да приобщят невежите зрители към Светите тайнства на християнската религия. Макар че Полициано представя на сцената езически герои и богове, вместо Девата и католическите светци, той няма претенцията да реформира един традиционен за Италия сценичен жанр. Развитието на действието е преднамерено бавно, външните събития играят незаначителна роля във формирането на моралната поука. По-важното е да се представи пред простодушните зрители впечатляващата поредица от идилични картини. Предполага се, че “Сказание за Орфей” е написано набързо, тъй като импровизацията е трябвало да бъде показана през наближаващите два празнични дни в Мантуа. Тази творба на Полициано не е първото “свещенодействие”, в което на сцената се появяват антични герои и езически божества, но тя се радва на широка известност до днес. Може би заради популярността, на която се радва в народностното съзнание на италианците митическия певец-магьосник.

     В творчестово на Полициано се отразява многоликия и динамичен живот на ренесансова Флоренция, която си остава разкъсана от подмолни конфликти и явни битки. От една страна са ерудираните меценати, които поощряват изкуствата възвеличаващи чувствените наслади. От другата страна са загрижените за чистотата на вярата католически прелати, чиято доктринална строгост ще подхрани заплашителните и назидателни проповеди на ревностния монах Савонарола. Тези проповеди, възраждащи авторитета на поучителните библейски притчи и средновековните мистични нагласи, макар че не засягат драматично затворения свят на княжеските домове и аристократичните салониа, неворятно бързо завладяват съзнанието на простодушните хора от народа.

    Полициано умира във Флоренция през 1494 година.

Бицили, с. 119: “В “Станси” на Полициано фабулата липсва дори в пряк смисъл: само ред очарователни картини, внушили, както е известнпо, на Ботичели неговите “La Primavera” и “La nascita di Venere”. Както призрачният, болезнено нежен, сякаш готов всеки миг да се разпадне като облак свят на Полициано ни напомня за Ботичели, така също толкова далечният от живота, но неизмеримо по-точен, по-пластичен, по-запленяващ със строгостта и чистотата на линиите си свят на Ариосто и Тасо се родее в нашите представи с ватиканските фрески на Рафаело.”




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 604325
Постинги: 515
Коментари: 49
Гласове: 258
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031