Великият немец на днешното време не е Гьоте, не е дори Шилер, а Бетховен.
По-горе споменахме Молиер.
Ако нещо може да докаже мощта на мечтанието в изкуството, достатъчно е да видим как то завладява Молиер.
В деня, в който планините започват да подскачат като овни, пророкът устоява на слисването от чудото до мига, в който вижда как планината Арарат се включва в танца им. Ето така и Молиер, както всички останали поети, навлиза в света на мечтите.
Рожденото име на Молиер е Поклен, така както Волтер се е казвал Аруе 70; Молиер е син на постоянен клиент на Халите, ученик е на Гасенди 71, опитва се да да превежда Лукреций, скептик е и постоянен критик на собствения си ентусиазъм; превъплъщава се в Алцест, но е и Филент 72; Молиер е великият, непрестанно размишляващ мъдрец, който за щастие не стига както Волтер до онази степен на разсъдъчност, която затлачва комедията; Молиер е гениалният кралски тапицер; въпреки това този човек без илюзии, този философ, зает с изработването на леглото на краля, се отдава, през свободните си часове, на мечтите си. “Луната, както казва Отело, преди малко премина твърде близо до земята.” Свършено е. Молиер попада в плен на мечтанието, така както и Шекспир. Внезапно, отведнъж Молиер се оказва в плен на опиянението. В плен е на великото мрачно опиянение, което довежда трагедията до кървавото клане, а комедията извежда на панаирджийската сцена. Възвишено клане; великолепен панаир. Молиер, попаднал изведнъж в плен на безумието, се олюлява, след като изпива препълнения божествен потир, и като Хораций изпъшква: “Ох! Dicit Horatius! Ohe! 73 Мъдрецът обезумява; и ето че фантастичното настъпва, а след него гротескното, смешното, пародията, карикатурата, ексцентричното и извънмерното; Боало, скован от ужас, “не може вече да познае” Молиер 74; в комедията нахлуват интермедиите, а фарсът я взривява; устата на грубо изваяната маска на Талия се разтваря чак до ушите и започва да бълва танцуващи сатири, танцуващи диваци, танцуващи циклопи, танцуващи фурии, танцуващи прокурори, танцуващи досадници, пеещи испанци, биещи с тояги турци, премятащи се в опасни скокове дяволчета, мюфтии и дервиши, говорещи на диалект фанфарони, мечката. Морон се качва на дървото, Скапен влиза в чувала, Юпитер възсяда облака си, Меркурий влиза в ролята на Зози, появяват се Сбригани, Пурсоняк, Диафоарюс, Дефонандрес 75; буржоата-благородник и мнимият болен си разменят реплики с иронични поклони, Арган налага на главата си бутафорно нощно гърне, латинистите от Сорбоната изпадат в ярост; Мамамуши 76 бръщолеви неразбираеми слова, палят се свещи върху тиари, появява се вихър от спринцовки, триумфът на аптекарите се озарява от пламъци; и всичките тези лудории, о, Молиер, се прибавят към твоята мъдрост.
Ако това се е случило на Молиер, може да се случи на всеки.
Поетът е синът на музата; той е и нейното дете.
Но неговото детство прилича на детството на Назарянина преживяно в храма. То поучава.
Книжниците го слушат; то поучава с вдигнат пръст.
Тези луперкалии 77 на изкуството са изпълнени със сериозно и дълбоко значение. Това е показаният пред всички порок, това е смехотворното, некадърно изрисувалото самото себе си, това е избилата по челото на пияницата утайка от изпитото вино. Грозното се превръща в гротеска. Гримасата откроява лицето. Това е излъчваща пределно мрачно изражение физиономия. Всеки, който е бил само страхливец, е подлец, всеки, който е бил само педант, е слабоумен, всеки, който е бил само глупав, е тъпак, всеки, който е бил само подлец, е мерзавец. Всяка една философия е произлязла от смехотворните фарсове. Това е белязаният от крайностите порок. Създава се впечатлението, че фарсът развързва ръцете на Молиер. Чрез него той отправя най-дръзките си предупреждения; чрез него дава може би най-дълбокомъдрите си съвети на хората. Това не пречи на херцог Сент Енян да се възмущава от “буржоата-благородник” и да се възползува от мълчанието на краля, за да сипе хули: “Молиер е в упадък, Молиер вече не съществува. Балашон, Балаба, какво означават тези имена? Молиер просто бълнува!”
Нека споменем между другото, че херцог Сент Енян, толкова лишен от здрав разум, е същият, който през 1664 година се появява на празненствата във Версай като адютант на маршала, въоръжен по античен маниер, наложил шлем, увенчан с дракон и алени пера, облякъл ризница от везан със сребро плат, осеяна с малки, златни рибени люспи, обут в копринени чорапи от същата материя и изпълнява ролята на дивака Гидон.
Така че вместо недостатък, както го оценяват повърхностните критици, споменатото количество мечти, лелеяни от поета, представлява най-висшата му дарба. Във всеки поет е скрит един философ, но и нещо друго. Онзи, който не притежава това дарено му свише количество мечтание, си остава само философ. В своите новели Волтер влага това quid divinum. Само в тях той се изявява като поет. Обърнете внимание, в новелите си Волтер е в плен на мечтанието, но не изоставя размишлението. Той излиза от реалността и навлиза в истината. Глътката илюзорни мечти, която изпива с разума си, го преобразява и той придобива пророческа мощ. В новелите си Волтер почти предугажда, а предугажда благодарение на любовта, края, бихме казали, края на осемнадесети век, катастрофата, която, ако си бе останал само историк, би го изпълнила с ужас. Той съчинява, отдава се на въображението си, отдава се на догадките си, губи почва под краката си; той излита нагоре. Ето го, вече се носи из безбрежния лазур на предположенията и хипотезите. Озарената от звездите мисъл си оставала до този момент недостъпна за него. Това е богинята, която му се разкрива: Patuit dea 78. Във всички останали творби на великия Аруе тревогата на господаря го подръпва за ръкава, потребността да се харесва на силните на деня противодействува на добрите му намерения; дали ще е доволен Траян? 79 Раболепието го тормози непрекъснато. Царедворецът издевателствува над мислителя. Слугата разубеждава титана. Във Версай се държи като обикновен благородник; в Потсдам зад гърба му затварят вратата и я заключват 80. Оттам се раждат множеството нелепици, противоречащи на очевидните факти. В сферата на въображението умът му възвръща свободата си. Кандид е чистосърдечен; Микромегас прави това, което му харесва. Когато човек направи една крачка и се озове на Сириус 81, значи е свободен. В историята Волтер би могъл да се упоменава като философ; благодарение на новелите му той би могъл да се почита като апостол.
Поети, тайнственият закон гласи: преминете в отвъдното.
Оставете глупаците да го превеждат с extravagare 82.
Пренесете се отвъд, отдайте се на бляновете си, но както Омир, Йезекиил, Пиндар, Соломон, Архилох, Хораций, Свети Павел, Свети Йоан, Свети Йероним, Тертулиан, Петрарка, Алигиери, Осиан, Сервантес, Рабле, Шекспир, Милтън, Матюрен Рение, Агрипа д"Обине 83, Молиер, Волтер, отдайте се на бляновете си, както тези учени глави, отдайте се на бляновете си, както тези праведници, отдайте се на бляновете си, както тези мъдреци (quos vult augere Yuppiter dementat) 84.
Онова, което педантите наричат прищявка, глупаците - безумие, невежите - халюцинация, онова, което понякога се е назовавало свещено вдъхновение, това, което днес се назовава според това дали е едното или другото проявление на бляна, меланхолия или фантазия, това особено състояние на духа, което, обсебвайки всички поети, ги кара да възприемат като реалности символните абстракции, лирата, музата, триножника, неизменно призовавани или възхвалявани, тази необикновена възприемчивост, открита за непознати вдъхновения, са необходими за зареждането на изкуството неизчерпаем порив за живот. Изкуството вдиша с лекота въздуха, който би задушил земния човек. Да се задушава вдъхновението, означава да се затварят подстъпите към Безкрая. Мисълта на поета трябва да се издига до нивото на онзи хоризонт, който е недостъпен за човешките сетива.
Митичният Силен е бил, според Епикур, мъдрец, толкова дълбоко погълнат от мислите си, че приличал на безумец. Той обезумял след като проникнал в Безкрая. След като вникнал дълбоко в нещата той стигнал толкова далеч, че излязъл извън живота, като опиянен от изпитото вино човек. Това вино е притежаващото страшна мощ мечтание.
Въображението на постигналия съвършенството поет е обсебено три видения: Човешкият род, Природата и Свръхестественото. Представянето на Човешкия род и Природата се постига благодарение на наблюдението; представянето на Свръхестественото се постига благодарение на интуицията.
Необходима е предпазливост; поетът трябва да се зареди с познание за човека. Бъдете най-напред и преди всичко човек. Не се страхувайте, че ще се претоварите с твърде много човечност. Освободете ума си от тежеста на реалността и едва след това се хвърлете в морето.
Морето е всъщност вдъхновението.
По-точно казано, цялата възвисяваща духовна мощ идва от това вдъхновение - непознатото. Вдъхновение, което е проява на волята. Flat ubi vult 85. Това са всъщност висши духовни излъчвания. Фактите от различно естество, които подхранват вдъхновението, изпълват до краен предел владенията на бляна и творенията на родената от въображението поезията. Това величествено психическо състояние, вдъхновението, управлява цялото изкуство – трагедията както и комедията, песента както и одата, псалма както и сатирата, епопеята както и драмата. Но засега ще разгледаме само една съставка на това необхватно и неделимо цяло.
И така, отдайте се на мечтанието, поети; отгдайте се на мечтанието, художници; отдайте се на мечтанието, философи; мислители, станете мечтатели! Мечтанието е всъщност зачеване, непрестанните пориви на бляна у човека обясняват една устойчива тенденция в историята и пораждат една устойчива тенденция в изкуството. Платон бленува за Атлантида, Данте за Рая, Милтън за Земния рай, Томас Мор за Града Утопия, Кампанела за Града на Слънцето, Хол за Mundus Alter, Сервантес за Баратария, Фенелон за Салент 86. Само не забравяйте следното: мечтателят трябва да овладява бляна си, иначе възниква опасност. Всеки блян предполага борба. Възможното не може да се пренесе в реалноста без онзи необяснимо загадъчен пристъп на гняв. Един мозък може да бъде постепенно разрушен от някоя празна мечта.
Кой не е наблюдавал във високо избуялата през пролетта трева една ужасна драма? Майският бръмбар, една нещастна безформена ларва, лети, пърха с крилца, жужи; той среща други животинки, блъска се в стени, в дървета, в хора, пасе по клоните, по които открие зеленина, връхлита срещу стъклата, зад които види светлина, но в крайна сметка не успява да изживее пълноценно живота си. Той само се опитва да го живее. Идва вечерта, той пада, навършил е само осем дни, а е вече стогодишен. Реял се досега из въздуха, сега се влачи по земята; катери се изтощен по туфите трева, по мъховете, камъчетата го спират, всяко пясъчно зрънце го спъва, най-малкият житен клас се превръща в препятствие за него. Изведнъж, едва преодолял някоя тревичка, върху него връхлита някое чудовище. Това е животното, което чака в засада, насекомото известно като „гробар”, насекомото опустошаващо градините, красивият пъргав скарабей, зелен, ален като пламъка, жълт като златото, приличащ на въоръжен скъпоценен камък, който напада устремно и щипе с пипалата си. Това е едно войнствено насекомо с шлем, с ризница, с шпори, с щит: рицарят разбойник върлуващ из тревата. Нищо не е по-величествено от мига, в който го виждаш как излиза от сянката, пъргаво, изненадващо, непредвидимо. Връхлита върху преминаващия майски бръмбар. Старецът няма вече сили, крилата му са изсъхнали, не може да бяга. Тогава се случва най-ужасното. Хищният скарабей разпаря коремчето му, завира главата си в майския бръмбар, после цялото си стегнато в медна броня тяло, рови в него, дълбае го, поглъща го жив. Плячката се мята, опитва да се освободи, напъва отчаяно силите си, вкопчва се в тревичките, дърпа се, прави опит да избяга, но само повлича чудовището, което го изяжда. Така изглежда обзетият от лудост човек. Често се срещат мечтатели, които, подобно на клетото насекомо, не успяват да се научат да летят, които не могат да ходят по земята. Блянът, заслепяващ и заплашителен, връхлита върху тях, изкормва ги, изсмуква ги отвътре и ги унищожава.
Мечтанието е вглъбяване. Напускането на повърхността, било за да се изкачиш, било за да слезеш, е винаги приключение. Спускането надолу е особено сериозно начинание. Пиндар се издига нагоре, Лукреций се спуска надолу. Начинанието на Лукреций е много по-рисковано. Задушаването е много по-страшно от падането. Оттам у лириците, които се вглъбяват в себе си, се заражда по-голямо безпокойство, отколкото у лириците, които щурмуват небето. Всъщност съкровеното аз на човека представлява главозамайваща спирала. Проникването в него предизвиква страх у мечтателя. Впрочем всички сфери на бляна би трябвало да бъдат много предпазливо изследвани.
Бавното проникване в мрака не е безопасно. Мечтанието ражда своите мъртъвци – обсебените от лудостта. В неговия мрак тук-там се срещат труповете на постигнали славата умове като Тасо, Паскал и Сведенборг 87. Тези изследователи на човешката душа са непрестанно рискуващи живота си рудокопачи. В нейните дълбини често се раждат опустошителни бедствия. Там често възниква огнени експлозии от газа гризу.
Полуостровът на бляна, чиято проектираща се върху човешкия ум сянка обсъждаме сега, става до голяма степен постижим за хората благодарение на античния Олимп. На Олимп се появява върхът на бляна. Обсебващата мисълта на човека химерична мечта никога не е придобивала толкова ясни очертания. В митологията блянът става достъпен за очите благодарение на определящата го форма. Следите от Олимп, запечатани в мозъка на човека, са до такава степен неизличими, че дори в наши дни, след две хиляди години непрестанно настъпление на християнските представи във въображението на хората, е достатъчно човек да положи съвсем малко усилие, за да съзре на хоризонта, благодарение на много полезното за него класическо гръцко и римско възпитание, очертанията на неподвластната на времето планина, на чийто връх продължават празниците на всемогъщите богове. Там, сред небесния лазур, непрекъснато се смеят дванайсетте богини въплъщаващи дванадесетте страстни стремления на човека.
Прекаленото общуване с митологията я превръща в повърхностно забавление; но все пак е достатъчно да се вгледаме по-внимателно в нея, за да проникнем до великия й тайнствен смисъл. Тълпата до такава степен се захласва по измислените сюжети, че все по-рядко насочва вниманието си към митологията; но неизчерпаемо разнообразните митове въпреки всичко си остават силно въздействащи творения на човешката мъдрост и всеки, който размишлява върху вътрешната връзка между религиите, ще възприема винаги напълно сериозно тази езическа символика, която е била изработвана, според свидетелствата, които излага Хермодор в неговите “Дисциплини” 88, от всички азиатски магьосници в продължение на пет хиляди години, а по-късно от всички гръцки мислители, като се започне от Евмолп, бащата на Музей, и се стигне до Посидоний, учителя на Цицерон 89. Измислените сюжети са изтъкани от факти покривала. Алегорията говори безразсъдно, но логиката внимателно я слуша. Митологията, привидно лишена от смисъл и бълнуваща несвързано, побира в себе цялата реалност. Историята, географията, геометрията, математиката, навигацията, астрономията, физиката, моралът, всички тези науки се вливат в нейния непресекващ резервоар; цялото това знание може да бъде открито под мътната вода на нейните измислени сюжети. Нищо не буди такова възхищение, нищо не изглежда, бих могъл да кажа, толкова патетично, колкото съзерцанието на този Извор, от който се разнася дима и се чува кипежа на врящите в него блянове, от който извират двата велики потока, напояващи човешката мисъл, йонийската и италийската философия; единият извира от Талес и се влива в Теофраст, другият извира от Питагор и се влива в Епикур 90.
Християнството е по-човеколюбиво в един смисъл и по-малко човеколюбиво в друг, ако се сравнява с езичеството. Заслугата на християнството е, че е човеколюбиво само към добрите. Езичеството не прави това разграничение; то се приспособява непрекъснато към човешкия род, към цялото човечество такова, каквото е. В това се състои предимството и съвършенството на езическата символика. Вникнете в същността на Бога и вие ще откриете човека.
Както и да подхожда този, който изучава внимателно политеистичната митология, възприета от поетите и философите, той придобива усещането, че прави откритие; тази, определяна като банална, митология придобива живот и свежест; непрекъстнатото вглъбяване в нея допринася за обновлението й. Религиозният смисъл е навсякъде завладяващ, детайлът в легендата е често неочакван.
Ние отдавна сме занемарили близкото ни общуване с тези богове. Но всеки един от нас може да си даде мислено сметка какво е било влиянието на езическата теогония върху античната цивилизация. Някаква странна светлина струи от Олимп и озарява човека, животните, дърветата, вещите, живота и човешката съдба. Това лъчезарно сияние витае над всички умове. То буди възхита и тревога, излъчва понякога трагична светлина.
Опитайте се да станете езичник и да заживеете спокойно; невъзможно е; вездесъщността на Бога непрекъснато ви измъчва. Тя тегне като бреме върху мисълта на пантеиста; обсебва мисълта на политеиста посредством проявата и изчезването й. Тя си слага маска, сваля я, надява я отново; подлага човека на непрекъснато преследване, а нищо не е така смущаващо както невъзмутимото сноване на свръхестественото из природата. За езичника Бог гъмжащо множество. Цялата му религия прилича на човек, който постоянно мени облика и мнението си. Езичникът живее в постоянно напрежение. Какво е това тук? Това е ливада; не, това е може би някоя самодива. Какво е онова там? Това е хълм; не, това е може би някое планинско божество. Какво е това тук? Това е камък; не, това е може би бог Лапис 91, който може да ви превърне в костенурка или жаба. Какво е онова там? Това е дърво; не, това е може би Приап. Какво е това тук? Това е вода; не, това е може би някоя жена. Пазете се от водата. Тя е коварна като Венера. В океана има нереиди, в езерото - лимниади 92. Ако пътувате с кораб по море, там дебне Посейдон; пазете се от Кораборазрушителя. Под пяната се крие Егеон 93. Внимавайте да не се озовете край седемте острова на Вулкан; няма да успеете да се измъкнете от протоците между тях. Не бихте могли да се спасите, ако не си отсечете дясната ръка ,като жертвоприношение за Мулцибер, и лявата ръка, като жертвоприношение за Тардип, които са двете проявления на един и същи бог - Вулкан 94. Това е куцият бог, който иска да бъдете еднорък. Избягвайте също островите Ешинади; из тях Нептун Ипеус крие девойките, които отвлича, и никак не обича любопитните 95. Ще намерите правия път и ще разкриете смисъла на предзнаменованията, пред които ще се озовете, само ако в екипажа ви има моряк от Телмес, тъй като в този град всички се раждат гадатели 96. Ако някое пристанище ви предложи убежище, в никакъв случай не се приютявайте в него, по-добре си останете в открито море, сред бурята; то се охранява от бог Палемон 97, който държи ключ в дясната си ръка. Внимание: струва ми се, че туфата водорасли, която се носи по водата, е някой от Главките 98; Главките са трима и са много зли. В Елпис принесете жертва в чест на богинята Надежда и в чест на музите, надянали отвратителни крила, изтръгнати от сирените 99; пазете се от Ериниите, по-големите сестри на евменидите 100; а вечер не заспивайте в хамака си, изтъкан от платно, преди да сте отдали почит на седемте звезди от венеца на Клото, парката, която преде, но не е така лоша като Лахезис, парката, която върти чекръка, нито като Атропос, парката, която прерязва нишката. Треперете от страх, ако забележите през стелещата се над морето мъгла огъня на Линкей над кулата в Лиркос и огъня на Хипермнестра над кулата в Лариса 101. Тези огньове са призрачни. Не докосвайте този търбух; в него може би се крие някой великан. Всеки спукан мях може да породи ураган. В никакъв случай не бъркайте Тетида с Тетия 102, иначе сте изгубен. Не влизайте в спор със зората, майка на Ветровете. Опитайте се да поддържате добри отношения с Бузирис 103, бог на пиратите и крал на Испания. Полезно е също да се обръщате от време на време към Евдемония, богинята на Лукул 104. Ако Демогоргон, старецът, обитаващ центъра на земята 105, се закашля, ще се вдигнат високи вълни и може да се окажете жертва на корабокрушение. Изгорете изрезките от ноктите си в чест на двете кръвожадни сестри Пемфредо и Енис 106, които са родени с побелели коси. Едната е разрушителната вълна, другата е вълнението. Няма да говоря за сиртите, акрокенорите, за подводните скали и за лаещите под вълните кучета 107. Колкото са вълните, толкова са кръвожадните муцуни. Изпейте химн в чест на Бонус Евентус 108, съпруга на Водата, и на Робиго 109, съпруга на Флора. Бонус Евентус би могъл да измоли Водата да ви изхвърли, а Робиго би могъл да измоли Флора да ви приеме. Флора е земята. Ако Земята е в добро настроение, ако Нощта не е смазала грубо нейната пламтяща факла върху главата й, ако й отслужите възлияние с делва, която напълните с най-хубавите вина от планината Тмол 110, ако сте достатъчно богат и разполагате на кораба си със статуя на Юпитер и със статуя на Ескулап, и двете от злато и слонова кост, ако статуята на Ескулап е два пъти по-малка от статуята на Юпитер, ако сте били предан на Горгоната и сте готов да целувате ръката й от жива плът, за да се измъкнете от ръката й от бронз, ако през целия си живот сте почитали със смирен поклон олтарите на всевишните богове и изградените в чест на боговете от долното царство гробници, ако накрая никога не сте осквернявали брачните тайнства на жените, вие ще можете да разчитате на щастливата случайност да стигнете до брега. Вие сте вече на твърда земя. Добре. Но сега възниква въпросът: след като сте слезли на брега, помислили ли сте за шестте двойки благосклонни божества? 111 Не. Жалко за вас. Доносникът Аскалаф вече сигурно ви е издал 112. Цирцея 113 ще побеснее. Тя ще разбунтува Атлантите 114 срещу вас. Очакват ви нещастия. Съвсем скоро в ушите ви ще забръмчи Мелона, богинята пчела 115. Ето, тя е вече тук. Ужилва ви. Излиза ви цирей. Менедем умира от цирей 116. Бубона, богинята на воловете, ще ви намушка с рогата си. Бог Домидукас 117 ще откаже да ви върне у вас; бог Югатинус 118 ще ви сложи рога. Оправяйте се както можете, поздравете на висок глас Опс, Идия, Березинтия, Диндима, Веста Приска и Веста Телус 119, поднесете риган и жълто пурпурен воал на Хименей 120, ударете барабана в чест на десетте Дактили 121; сега може да бъдете малко по-спокоен. Слезте на земята. Не сядайте върху онази билка; тя може да ви превърне в риба. Ако водите някоя пленница, не влизайте в този храм, това е храмът на Левкотоя 122; забранено е въвеждането на робини в него; не влизайте и в онзи храм, преминете по-бързо край него; това е Опертум – храм, в който не бива да влизат мъже. Не преминавайте през онази горичка, тя е свещена, населена е с менади 123 и някой техен рис може да ви ухапе. Пазете се от листа, през които преминава светлината, това е съцветието на Дионея 124. Сега пък конят ви се изправя на задните си крака и ви хвърля на земята, не се учудвайте, всичко е много просто, забравили сте, че Нептун е назоваван Хипиус 125, а вие сте забравили да хвърлите снопче косми в морето. Нека това да ви бъде за урок. Изстискайте гръдта на първата срещната кърмачка, изцедете по капка от кърмата й в чест на всеки град, в който се е родил някой бог. Защото боговете си имат свои родни мяста. Приап е от Лампсак, Протей е от Тентирис в Египет 126; сигурно знаете, колкото и малко да сте чели Пиндар, че Силен е от Малея 127, и колкото и малко да сте чели Херодот, не може да не знаете, че Нептун е либиец 128. Тук е уместно да попитам дали, преди да предприемете подобно пътуване, дали сте поверили наследството си на Юпитер Хориус от Елада и на Юпитер Терминалис 129 от Лациум?
Защото може и да не се намерите нивата, когато се завърнете. Меркурий така изкусно открадва планината Отрий 130, че местният цар никога не успява да си я възвърне. Антикира 131 били четири; останали са само три; Меркурий задига едната. А следствието от тази кражба е, че сега само един от четирима луди може да се излекува успешно. Същият Меркурий отмъква широкия път, водещ за Тестудополис 132, така че този град не може вече да бъде открит. Вървете, но бъдете внимателен. Кого срещнахте? Един селянин, който тори земята си, и друг селянин, който мели житото си. Не е вярно. Това са два духа. Единият е Пилумнус, бог на браздата, а другият е Пикумнус, бог на воденичния камък. Бъдете нащрек, богинята Ана Перена 133 е застанала зад онези пастири, които обезпаразитяват стадата си със серен дим. Отдайте почит на купчината тор, това е може би Сатурн. Сатурн е известен и като Стерквилин 134.
Кучето ви джафка; веднага трябва да излезете пред къщата си. Вратата е затворена. У вас ли е ключът? Да се надяваме, че металният жлеб и езичето не са изкривени от злобната братовчедка на Аполон - Клатра, богинята ключарка на етруските. Ключът превърта, вратата се отваря; можете да влезете. Не прегръщайте никого, изтичайте най-напред при домашния бог. Дали сте се погрижили достатъчно добре за него? Той трябва да се постави в някой ъгъл, а не да се завре в някоя дупка. Този бог обича сумрака, но не понася прахът. Не забравяйте да окачите на врата му табличката с името на малкото ви дете. Той е вашият домашен закрилник. Трябва да му бъдете много по-благоговейно предан, отколкото на собствения си баща. Всеки човек си има бог на домашното огнище в къщата и бог, очакващ душата му в гробището. Горко на онзи, който пренебрегне тези двама негови приятели! В такъв случай те се превръщат в неприятели. Имайте страх от Суперите, пазете се от Инферите 135. Не забравяйте нито за миг духа Плутон, Тъжния богаташ, който ни помага да вървим напред и ни пречиства. Dis, Ades, Orcus, Februus 136; четири имена, будещи тревога у всеки от нас. Долното царство е полуоткрехнато и оттам се следят всички постъпки на човека. Там са владенията на ужаса. Харон означава Гняв. Някъде из адската тъма текат реките Ахерон, т. е. тревогата, Коцит, т. е. сълзата, Стикс, т. е. мълчанието, Лета, т. е. забравата. Олимпийците са неумолимо строги. Аристандър от Телмес 137 слиза в долния свят и вижда там душата на Хезиод, привързана за бронзов стълб и скърцаща със зъби, и душата на Омир, обесена на едно дърво. Омир и Хезиод са се озовали там, защото са разкрили твърде много неща от живота на боговете. Петият от седмината Ксенофонти 138, авторът на “Книга за чудесата”, също се е скитал из ада; той видял изтезания, с които се наказват мъжете, неизпълнявали мъжкия си дълг към своите жени, и неговият разказ му осигурява име на философ сред Кротониатите 139. И тъй, когато се завърнете в къщи, прегърнете жена си. Поинтересувайте се дали във ваше отсъствие тя е следвала усърдно препоръките на домашния ви бог, които са следните: “Не чистете стола си с благовония! Не носете пръстен с гравиран върху него образ! Не сядайте върху крината за жито! Заличавайте следите от тенджерата върху пепелта в огнището! Сутрин оставяйте завивките си винаги добре сгънати! Не изхвърляйте вода от корема си с лице обърнато към слънцето!” А сега поздравете съседа си; бъдете внимателен с него, защото той може да има по-могъщ домашен бог от вашия. Духовете, неотстъпно охраняващи всеки човек, не са еднакви по форма; духът на Антоний се е страхувал от духа на Август. Когато говорите с някой свой съсед, постарайте се да вникнете в мисълта му, като призовете съвсем тихо Момус, бога, който отваря прозорец към душата на човека. После се поразходете наоколо. Ах, не забравяйте хамадриадите. Припомнете си за Лукас, бога на клонаците; той е мнго потаен и странен. Горите са владения на пиячите и крадците; не ходете из тях без да си осигурите предварително препоръката на нимфата Никея, приятелката на Бакхус, и на нимфата Иптиме, любовницата на Меркурий. Дано, заети с Никея и Иптиме, не забравите за Калисто, любовницата на Юпитер 140; а що се отнася до Ехо, в никакъв случай не й напомняйте за Пан, защото ще пробудите ревността на Питис 141. След като вземете тези предпазни мерки, можете да отидете да се разходите спокойно из гората. Вечерта, след всичко, когато се връщате у дома си, вървете по-далеч от съседното блато и не слушайте клюките на тръстиките за цар Мидас 142. Този цар е бил магаре, но е бил почитан като бог.
Това непълно изложение изгради у вас известна представа за твърде неспокойния живот на езичника. Политеизмът е всъщност един пробуден блян, който непрекъснато преследва човека.
Но дали хората са вярвали на всички тези легенди? Не бива да има никакво съмнение. Ономакрит 143 е бил изгонен от Атина, след като го изненадали в момента, когато използувал заклинанията на Мавзол с намерението да предизвика морето да погълне съседните на Ламнос острови. Той избягал в Персия и си отмъстил за изгнанието, като настървил Ксеркс срещу Гърция 144. Така започнало нашествието на Азия в Европа. Така от вярата в неосъществимите мечти произлязла всеопустошителната катастрофа, която едва не погълнала цялата гръцка цивилизация, и вижте последователността, ако не беше се появил безумният предател Ономакрит, нямаше да се появи героят Леонид 145.
О, неосъществимите мечти, нима вярвате в тях! А знаете ли кой се учудва от вашето учудване? Това е Хораций:
Somnia, terrores magicos, miracula,Sagas,
Nocturnos lemures, portentaque Thessala rides? 146
А Вергилий добавя: Non temnere divos. 147
Великите олимпийци, помолени по съответен начин, драговолно идват на помощ на малките народи; силните помагали на слабите; благодарение на Белус-Аполон етиопците разгромили Камбис, а благодарение на Мегале, която е всъщност Юнона, масагетите разбили Кир 148. При все това боговете не обичат да им се досажда. “Опасно е, казва Херодот, да се пожелават много неща.” Хората са “за” или “против” боговете, но не се отрича съществуването им. Никой не се съмнява, че те съществуват. Есхил е бил враг на Юпитер заради предаността си към Сатурн 149. Същият този Есхил говори не без тревожен страх за трите Форкиди 150, които разполагат само с едно око и с един зъб, с които си служат, като всяка изчаква реда си. Магьосникът Ацератос всявал страх у Александър, като му предлагал да смени Буцефал с Пегас, коня, който хвърля от гърба си белерофоните и с един разтег стига чак до звездите, единствено достойния за него яхър 151. Всеки благоразумен пътник, когато преминава през Либия, обува високите си ботуши, за да се предпази от змии, и слага плащ върху главата си, за да се предпази от капките кръв, които се отцеждат от отсечената глава на Медуза, която се носи насам-натам из небето на тази страна (De terra anguis, de coelo sanguis 152). Еврилох 153, този толкова избухлив философ, който гонел готвача си из улиците с димящ шиш, с нанизани на него мръвки, този Еврилох, който, макар че бил последовател на Пирон, отправял молитвите си към бога Орфей Теспрот 154 с надеждата, че той ще отключи вратата на килията му. Самият Пирон, според думите на Стобей и Секст Емпирий 155, вярвал непоколебимо във всички богове; той бил върховен жрец, но това не доказва нищо. Аполодор Сметководителят 156 разказва, че Питагор извършвал жертвоприношение в деня, в който открил квадрата на хипотенузата. Демокрит, след като разбрал, че агонията му ще съвпадне с празненствата, заповядал да държат топъл хляб под ноздрите му, за да не издъхне по време на игрите в чест на Церера 157. Сократ не се осмелил да умре, преди да поднесе петел в жертва на Ескулап 158.
Всички тези фантастични легенди водят след себе си най-различни последици. Трябва да се внимава, защото, ако оскърбите някой бог, може да разгневите някои от другите богове. В този внушаващ страх свят роднинските връзки не се забравят; тези чудовища живеят като едно семейство в селенията на мрака. Горгоните 159 са лели на Полифем и сестри на Дракона, охраняващ градината на хесперидите. И още колко скрити значения се таят в тези алегории! Дали думата “нимфа” произлиза от гръцката дума lymphe, вода, или от финикийската дума nephas, душа? Мистерията заразява всички. Хората попадат в примката й и потъват в нея. Който я изучава, се се заплита в мрежите й. Така философите се озовават въвлечени в живота описван от митовете. Херкулес нарежда на царете на Спарта, като им изпраща сън, да отдават почит на Ферекид 160. Един ден, когато Питагор 161 случайно се съблякал пред тристата си ученици, които управлявали заедно с него Италиотите, всички видели, че едното му бедро е от злато. Друг път, когато преминавал през река Несус, тя му извикала с човешки глас: Питагоре! Кратос 162, Отварящият на портите, слагал пръст пред устните си всеки път, когато забележел дупка в земята, дори ако тя била дупка на червей, и се обръщал към нея с думите: “Те са там!” Павзаний, когато излязял от леговището на Трофоний 163, изглеждал като пиян. Човек не се осмелява, озовал се сам сред някое пусто място, да говори на висок глас от страх, че някой може да му отговори. Всяко нещо предизвиква страх поради предполагаемото присъствие на някой бог. Паническият страх е толкова натрапчив, че озовалият се сред гората човек побягва сам.
Очевидно е, че зад митологията, на която обикновено се позовават в реторичните си съчинения Демустие и Шомпре, съществува една друга митология, почти непозната за нас. Тя се среща тук-там в съчиненията на Апулей, Страбон, Авъл Гелий, Филострат, Лонг, Исикий, в Lexicon Graecum Iliadis et Odysseae 164, в творбите на Аполоний от Александрия 165, в “Теогонията” и “Щитът на Херкулес” на Хезиод 166, в съчиненията на Евстатий от Византия 167, макар че много от тях са изгубени, може да се открие дори у Суда, разчетен по съответен начин, и накрая у Лактанций 168, който, макар че отхвърля езическата религия, я преразказва, обяснява и доразработва. По-горе повдигнахме малко завесата и разказахме някои от легендите. Цялата тази фантасмагория, създадена през времето на политеизма, изучавана веднага след появата й, възвръща истинската си стойност. Тези богове, толкова добре познати и толкова банални, днес изглеждат различни. Така, едва у Лактанций Цирцея, станала популярна чрез оперите и кантатите, се превръща в чудодейна магьосница, примамваща моряците, носеща името Марица, известна като жена на Фавън 169. Така, днес всички познават телебоите 170, които завладяват земите на безразсъдния войнолюбец Амфитрион, докато Юпитер се явява в дома му като Херкулес, същите, които по-късно колонизират предопределената за Тиберий Капрея 171; а за да придобиете представа за полубога Тафиус, на чието име е назован остров Тафос, и за майка му Хипотое, наложница на Нептун, трябва да прочетете тълкуванието на Аполоний 172. Ето как е разгадано в енциклопедията Суда значението на пословичната брадва на Тенедос 173, осветена в храма на Делфи и станала символ на Аполон; в Суда се твърди, че раците в потока Асерина имат желязна черупка, която е направена от острие на тази брадва. Ето още един пример, ако внимателно се проследят описанията на богините в “Alexipharmaques” на Никандър 174, ще се открие една доста необичайна Венера. Тази Венера води разгорещен спор с лилията; кавгата между двете бледолики красавици завършва зле: ревнивата Венера побива точно в средата на лилията онова, което и до днес се вижда там, назовано “срамът на магарето”, virgem asini, от Никола Ришле 175. Всичко това се явява като предизвестие за появата на двойката Титания и Ботъм:
Човекът има нужда да помечтае.
След античната химера идва готическата. 176
Пронизително изсвирване на невидимия машинист. Гигантският декор на невъзможното се сменя. Ивиците небе и облаци не са вече същите. От един измислен свят се озоваваме в друг. Главите с крила глави, назовавани в древността Купидони, се превръщат в херувими.
На хоризонта, от земята и едновременно извън нея, се извисява някоя планина; някога е била Олимп, в днешно време е Голгота. Нищо не е по-зловещо от разпростирането на огромната сянка на някоя планина върху криеща многобройни загадки основа. Тъй като тази планина е някаква идея, тя не е само височина, тя е господство. От гробниците, разположени в подножието й, излизат на свобода нейните призрачни видения и гробовете им остават отворени. Придобили човешка форма светлини започват да блуждаят около нас. Около гъмжи множество от призрачни видения. Суеверните представи придобиват плът. Дяволската оргия започва. На първи план се издигат абатства, замъци, градове с островърхи камбанарии, укрепени хълмове, скалисти възвишения, обитавани от отшелници, виждат се виещи се като змии реки, ливади, огромни рози. Мандрагората заприличва на бдящо око. Пауни разперват кръговете на опашките си наблюдавани от голи жени, които са може би души. Малко по-встрани се явява елен, с разпятие между рогата си, който пие вода от някакво езеро. Ангелът на Страшния съд се възправя върху някакъв връх с вдигната нагоре тръба. Пред портите предат старици. На дърветата е кацнала синята птица. Пейзажът е едновременно отблъскващ и привличащ като магия. Чува се песента на цветята.
