Бог не печели особено много от готическите фантасмагории. Човек узрява едва в деня, в който умът му успее да възприеме в цялата й пълнота и простота представата за бога. Разчлененият бог на античността е всъщност единственият, който би могъл да бъде разбран през Средновековието. Христос се отклонява твърде малко от фетишизма. Някакво християнско езичество се размножава бързо в Евангелието. Наследеното от Олимп влиза в употреба. Свети Михаил се въоръжава с копието на Аполон. Питон е назован Сатана. Третата теологическа добродетел, Милосърдието, наследява шестогърдата  Кибела 185. Подозирам, че любезният бог Бонус Евентус се увековечава хитроумно с името Свети Бонавантюр 186. Провидението, въплъщавано някога от множество лари и пенати, се разпръсква и ето че отново е едва забележимо. То се превръща във фея на дома, в нощен дух, витаещ над алкова, в криещ се в огнището щурец. От гръмотевица се превръща в щурче. Превъплъщава се в домашна котка, дебне и лови изпод краката на хората тази странна  порода мишки - дяволите. Езичеството вече едва се забелязва, но продължава да съществува. Вечерята с  приятели се превръща в черковен курбан; вакханалията се превръща в карнавален маскарад. Езическият бог се превръща в демоничен дух, фавънът се превръща в таласъм, циклопът се смалява до гном.

Суеверието е всъщност присадка върху издънка. Идолопоклонството поражда идолопоклонство; един фетиш се присажда върху друг. Общият фонд от човешки заблуди никога не се изгражда върху само една химера. Юпитер Капитолийски е използван два пъти, веднъж като Юпитер, втори път като Свети Петър. Отидете и го разгледайте, той все още може да се види в голямата базилика съградена от Микеланджело; усърдните католички са изтъркали бронзовия палец на крака му с целувките си. Гръмотевицата му е заменена от връзка ключове. Бях съвсем малък, когато майка ми, като ме развеждаше из Рим, ми го показа. Един гренадир от папската войска стоеше на пост до статуята; смехотворна, сякаш измислена от Воълтер, беше тази войска, която никога не е водила битки. Като видях седналия, излят от бронз брадат мъж, аз попитах: “Какво е това?” -  “Това е един светец”  -  отговори майка ми. - Не - каза войникът, - това е Юпен-Юпитер Земетръсът; добрият Господ на дявола.”

Изчезването на реалността е характерно както за Античността, така и за Средновековието. Християнството, поради множеството си светии в него, е всъщност политеистична религия. Няма все пак явно подражание на миналото, няма раболепно копиране; само тук-там се появяват смътни сходства. При логаритмите на въображението добавянето на един член е достатъчно, за да се промени цялото. Появява се един нов невероятен свят. Броят на невероятните светове съответства на броя на разновидностите на човешката доверчивост. Никой от тези светове не е по-богат от легендарния свят на готиката. Във висините се явява миражът, на земята - главозамайването. Всички резки промени на изпълненото с чудновати хрумвания въображение внасят  странен безпорядък в хоризонта: морето се появява там, където би трябвало да бъде земята, земята се появява, където би трябвало да бъде морето. Възниква една породена от кошмарни видения география. Историята се нанася върху нея като променя изцяло облика си. Лондон става Тройневан. Тамерлан става Тамбурлейн 187. Свети Маглоар не се различава от Свети Мало, който не се различава от Свети Маклу, който не се различава от Мег Клейн, който е всъщност Линей 188. Англия е дъщеря на Юл, внука на Асканий 189. Споменава се някой си лорд Укалегон, роден в двореца на Троя, който, като видял , че целият град е в пламъци, подканил Еней да бяга по-бързо. Пред очите ни преминават, плъзгат се, носят се из въздуха и препускат трудно различими същества, направени от материята на сънищата, замесени в облаци души: Робин-Гудфелоу, Бялата дама, Черната дама и Червената дама, Само, царят на вендите, Уил от Уисп, Хоби-Хорс, Адонис и Амадис, мрачният монах, лордът на Мизрул, Палмерин от Олив, всички девици-лилии, всички жени-лалета, Йоланда, Изолда, Янта, Гризелда, Вивиан, красивата Глинира, копнееща за херцог Каврьоз, красивата Еклармонда, копнееща за Юон от Гюел, красивата Маглона, копнееща за Пиер от Прованс, красивата Реймонда, копнееща за красивия Реймонд, и красивата Мариана, копнееща за вече не знам кой си 190. В дъното се вижда Годис, адмиралът на Вавилон. Срещу Годис се намира Галафър, адмиралът на Анфалерн; друг един адмирал, Ивоарин, снове насам-натам. Всички те са сарацини 191. В края на съседната гора се появява Катерицата, дърводелец на кралица Меб 192, бъбри с Червея, кочияш на феите. В долината бавно се придвижва, влачено от трийсет впряга волове, Майското дърво, цялото в цветове, огромна китка за пролетта 193. Тръбният зов от рога на Юон от Бордо се разнася чак до царството на духовете, и е не по-малко мощен от звука излизащ от раковината на Тритон 194, който кара великаните да се разбягват от страх. Света Марта 195 стъпва без страх върху главата на дракона. Вълкът Уриан 196 върши лудориите си из Екс ла Шапел. Феята Воклюза, облечена в прозрачна вода, развлича Свети Трофим докато той строял църквата в Арл 197. Четири жени воини се бият с идола Борво-Томона 198, който е дал името си на рода на Бурбоните. Под арка от чемшир се появява Главата на тамплиера 199, която от време на време, както онези извори, от които блика ту топла, ту студена вода, бълва ту предсказания, ту богохулства. Малко игриво дяволче крещи: Хо-хо-хо! Джуджето Тронк се върти около кръглата маса, на която се е облакътил Исай Печалният 200, синът на Тристан и Изолда. Порокът казва: Аз съм Амбидекстер 201, Двете нощи, в които се явяват магьосниците, Еньовден и Коледа, излъчват огнени огньове в двата края на годината. Който иска да води битка с духовете, трябва само да отиде и да събере, в средата на нощта преди Еньовден, семе от папрат, което прави човека невидим. Това семе пониква в часа, в който се е родил Свети Йоан. Всяка селянка, която, когато отива към чешмата, дъвче лупина от коледната елха, се връща оттам с наметало, обсипано със скъпоценни камъни. Девойките, като се скитат из полето, изскубват всички живовляци, които намерят, с надеждата да открият в корените им въглена, който, ако го пъхнат вечерта под възглавниците си, ще им помогне да видят насън бъдещия си съпруг.

Прочутите мечове - Дюрандал, Жоаьоз, Куртен, Екскалибур, огласят всичко наоколо със звъна си 202. Херцог Дьо Гюен влиза триумфално във Вавилон 203. Шарльоман 204 гори от желание да изтръгне четирите големи кътни зъба на врага си, адмирал Годис. Царят на Хиркания дава вечеря на няколкото судана 205, негови приятели. Аграпард, принц и великан от Нубия, се опитва да сплаши ангелите, които донасят храма на Светата Дева в град Лорет 206. По същото това време Астолф се издига до луната 207.

Самата луна, такава, каквато си е в действителност, толкова необикновена, толкова неправдоподобна, толкова страховита, че предизвиква смут у не един от поредицата мъдреци - от Платон  до Фурие - се оказва недостатъчна да удовлетвори тези мечтатели обладани виденията, които предлага готиката. Луната е не само Диана, тя е също Титания 208. Лунната светлина е феерия. Отидете след пости и влезте в преддверието на някоя църква, изчакайте до полунощ на Еньовден, и в светлината на луната ще видите как духовете на тези, на които е отсъдено да умрат през годината, преминаватт през близкото гробище. Нощните свади на лунните зли духове изпълват със смут сънищата на заспалите. Държите ли да имате дълги уши? Натъркайте си главата при изгряването на луната със сперма от младо магаре, cum semine aselei 209, и ще постигнете желаното, ще придобиете магарешка глава. Луната според Чосър 210 е “Цинтия с черни крака и бели рога”. Всички знаят, че върху диска на луната се вижда, понесъл наръч дърва, следван от куче, човек. Който не види този човек, ще се превърне във върколак.Защо? Защото този човек е Каин. Данте не казва: Луната залязва, а пише:

...Каин в този миг нали

           на запад слиза към полукълбата,

           талазите докосвайки с бодли... 211

Такава е природата на бляновете. Promontorium somnii.

Съновидения наяве. Защото, нека се знае, сънят не е неотменно изискване. “Зверовете, които вижда човек по време на сън”, израз, взет от една древна книга, могат да се видят при добра воля и в будно състояние. Съвсем естествено е да срещнеш сатир сред езическа гора и таласъм сред християнско блато. През свободното си време Бербигие от Нова земя на мащерката ходел на лов за зли духове с две четки, които удрял изненадващо пъргаво една в друга.

Няма ограждащ нива плет, който да не е възсядан посред нощ от някой дух. По време на нощните им сборища вещиците танцуват хорото си сред овощните градини, а заранта краварките си показват една на друга космите от косите на вещиците, висящи по ниските клони на ябълките. Вятърът по здрач огъва и превива водните лилии, които са превъплъщения на обитаващите блатата жени с кръшни и гъвкави тела. Има самодивски поляни, сред които през деня пасат кози, а през нощта бръмбари-рогачи. Не сме съвсем сигурни дали пустите степи и полята, обрасли с изтравниче, не виждат понякога да стават и прохождат, призовани от далечния звън на камбаната за утринна молитва, , за да отидат да пийнат вода от близките извори, всички онези долмени, менхири, кромлехи и други чудновати каменни грамади, на които в ранни зори се обляга замисленият пастир, който се вглежда нагоре, като че ли мислите му търсят да скроят одежди от широко развените, изпокъсани плащаници на облаците.

Уви, средновековието е мрачна епоха. Не бива да търгувате са мечтите на клетия феодален крепостник. Те са почти всичко, с което разполага той. През онази епоха нито нивята му, нито стряхата му, нито кравата му, нито семейството му, нито дъхът му, нито душата му са били негови лични притежания. Феодалът разполагал с тялото му, духовникът разполагал с душата му. Крепостният селянин умирал бавно между двамата, едната му половина отдадена на един ад, другата - на друг. Той тъпчел с босите си крака върху съдбата, каквато е била за него орната земя. Принуден да крачи из нея, той я е носел на петите си като кал или като прах. Той се е превръщал наполовина в земя. Пълзял, влачел, тикал, носел, пъшкал, робувал и плачел. Бил облечен в дрипи; окаченото на кръста му въже при най-малкото нарушение на закона се вдигало до шията му; господарят му го посрещал неизменно с тояга; децата му били малки, жена му, погрозняла от бедността, била вече полужена; той живеел в мизерия, мълчание, смирение, треска, зловоние, унижения и смрад, в леговището си бил съквартирант с кокошките, свинята и животинските изпражнения; през зимата бил мокър от дъжд, през лятото - от пот; печал бял хляб, а ядял чер; дължал на господарите си всичко, което те можели да поискат: почитта, ангарията, десятъка, жената. Ако жената му била стара и прекалено отблъскваща, вземали дъщеря му. Всяко дърво можело да им послужи за негова бесилка. Яремът, който тегнел над главата му, тежал повече от ярема на вола; ако берял плодове, се оказвал крадец; ако ловувал, се оказвал бракониер; ако дишал, се оказвал нахалник; ако гледал, се оказвал досадник; ако говорел много, го гонели като мошеник. Топло му било, студено му било, гладен бил,  постоянно го преследвал страхът. Работата му от сутринта била тежък труд, а вечер бил напълно изтощен. Завръщал се с падането на нощта съсипан, тъжен, смирен и си лягал. Какво е било леглото му? Малко слама. Каква е била възглавницата му? Някоя цепеница, някоя хубава, кръгла цепеница, казва Харисън. A good round log  212. И ето че този земен червей заспивал. Действително това е било единственото възможно приключение, което му оставало - странствуването из Безкрая.

Какви куполи! Какви портици! Какви колонади! Колко много звезди! Хората винаги са се стремяли да влязат в двореца на невъзможното. Той е великолепен, висок, неизброден, изпълнен с чудеса, с възхитителни неща, гигантски, но крехък. Най-често рухва, преди да сте престъпили прага му, понякога в мига, в който, озовали се пред него, понечвате да преминете прага му, понякога, след като се настанявате в него, след като поживеете, похапнете, попийнете, повеселите се, поналюбите се и прекарате няколко нощи в него. Постепенното изчезване на всички блянове не разстройва никога надеждата ни. Ние живеем от въпросите, които задаваме на въображаемия свят. Цялата ни съдба представлява очакване на някакъв отговор. Всяка сутрин всеки един от нас натъпква куфара си с мечти и поема за бленуваната Калифорния. Не се опитвайте да му обяснявате: мечтите ти са безумни! Сам ще се окажете безумец. Всички вярват на мечтите, никой не се съмнява в тях.

Каквито и да сме, ние се превръщаме в авантюристи следващи идеите на въображението си. Няма човек, преминаващ по тази земя, който да няма някакво въжделение, прищявка, страст, дързост, залог, стремеж към слава, добродетел или изгода, възход или провал, своя вътрешна съдба. Един предприема някакви разкопки с неясна цел. Друг гради някакъв таен проект. Всички следват някаква следа. Без никакво колебание, с пълна увереност. Нищо не може да се сравни със самоувереността на илюзията. Всички тези празни човешки сенки, те, вие и аз, всички ние, всичко следва някаква посока, всеки призрак е обладан от собствената си амбиция. Цезар възстановява империята в Рим, Наполеон изгражда континенталната система, Александър I подбужда изкусно Свещения съюз, всички са Перети, крепящи на главите си всяка своето гърне с мляко, властта над света 213. Историята събира парчетата от счупеното гърне: едно от статуята на Помпей, друго от остров Света Елена, третото от Таганрог 214. Земните сметки се объркват поради някое непредвидимо усложнение. Понякога първоначалният замисъл не дава плод, но се ражда нещо друго, по-добро или по-лошо. Същият Цезар, който мечтае да създаде родословие от крале, поставя началото на род от императори, които се оказват по-могъщи от кралете. Мъти се ястреб, черупката на бляна се разпуква и от нея излиза лешояд. Понякога от две противоположни надежди жизнеспособна се оказва само едната. Анибал мечтае да унищожи Рим, Катон мечтае да разруши Картаген 215; зловещ двубой между две идеи останал загадка; римската мечта се сражава с пуническата и я убива.

Човекът живее в малкия свят на своите илюзии. Всеки си има свой поход срещу Русия. Непременно се явява някой непредвиден Ростопчин 216. Москва ще изгори, клетото ми момче. Но няма значение. Хората вървят все напред. Бонапарт не допуска, че може да се появи Ростопчин, както и Цезар не допуска, че може да се появи Каска; така както единият пресича Неман,  другият пресича Рубикон 217. Проявете милосърдие към тях, а и към себе си. Вие сте като тях.

Могъществото на човека расте и укрепва чрез мечтата. Има едно нещо, което човек никога не успява да измери, това е продължителността на надеждата. Коя от двете протягащи се ръце ви се струва по-невероятна и коя от двете илюзии по-неприемлива: императорът, мъчещ се от висотата на трона си в Тюйлери да завладее Москва, или Мале 218, мъчещ се от затвора да завладее императора. Неосъществимото предизвиква непостижимото, към това се стреми човекът; невестата, която ни е нужна, носи точното име Юнгфрау 219; човек като че ли иска да захапе нажеженото до червено желязо, макар че не може да се изравни с Тразибул, Ян Хус или Христофор Колумб 220. Множеството от мечтатели и честолюбци обикновено се задоволява със забранения плод. Но захапването на нажеженото желязо, не е ли то разяждащо само великите души сладострастие! Vitam impendere vero 221. Впрочем отплатата за страданията никога не закъснява. Човек търси Китай, а открива Америка. Що се отнася до катастрофите, те се харесват. Човек завижда на метеора. Откъде се спускаш ти, къс от непознатото? Кой ти е придал тази форма? Кой те е запалил? Какво си срещнал по пътя си? Каква е тайната ти? Къде си тръгнал? Каква възхитителна съдба, да се спускаш отгоре? Ти не си просто камък, ти си чудо. Да паднеш от  небето, каква възхитителна съдба! Бил си просто камък, а сега си чудо. Да се сгромолясаш от зенита значи, че си постигнал славата. Паданията от небето разпалват апетита на дръзновените. Фаетон вдъхновява дързостта им и ако Икар не съществуваше, Пилатр от Розие 222 би го измислил. Спомнете си за великите пътешественици. Коя е посоката, в която поемат с най-голямо желание? Към Африка. Африка, каква неизбродна мечта! Изворите на Нил, езерото Нагаин, Лунните планини, безкрайната пустиня, Дарфур, Дахомей, тигрите, лъвовете, змиите, грамадните слонове, чудовищните животни, останките от Картаген отпред, на по-заден план - призрачните очертания на Тамбукту 223. Afrika Portentosa 224. Този блян ги привлича един след друг. Всички, озовали се там, умират и все пак всички отново тръгват за там. Какво представлява това изкушение, какъв е този ентусиазъм, който кара хората да поемат натам, откъдето никой не се е върнал! Тези възбуждащи любознателността бездни са една от градивните съставки на прогреса. Те непрекъснато привличат благородните умове. Благоразумието разубеждава мислителите, но те никога не се поддават на страха, който е заложен в благоразумието. Гърците напразно създават безкрилата Минерва и издигат над Атина храм на мъдростта без крила, това не попречва на Сократ, пренебрегнал фаталната десница, която му подава в мрака бучиниша, да се отдаде на мечтата за Непознатия Бог 225.

Мечти, мечти, мечти. Едните - величави, другите - болни. Изпълването на бляна с живот е човешка способност. Емпиреята, Елисейските полета, Земният рай, портикът, през който се извисяваме до далечните звезди на мечтата, статуите от светлина, извисяващи се върху лазурни корнизи, свръхестественото, свръхчовешкото са обектите, към които е усремен отдалият се на съзерцанието човек. Човекът се чувства като у дома си сред облаците. Той смята, че е съвсем естествено да се броди насам-натам из небесната синева и да крачи из съзвездията. Той спокойно сваля и оглежда една след друга всичките пурпурни наметки на идеала, подбира си одежди от неговия гардероб. Въпреки че живее на земята, човекът не се отказва от дръзновението на бляна. Магарешката кожа 226 иска да бъде облечена в рокля от слънчеви лъчи.

Идеалите впрочем са най-различни. Идеалът може да бъде глупав. Има хора, които бленуват рай, в който се яде само супа със сланина. Вашият идеал отразява вашата мярка за нещата.

Не, никой не би могъл да живее без мечти. Затова те са неизчерпаеми. Независимо какви сме, мечтите населяват тавана над главите ни. Този таван е изграден от най-различни неща: от слама, от парчета гипс, от мрамор, от дим, от развалини, от дървета, от звезди, от този таван, от това селение на бляна ние възприемаме като реалност Безкрая. В зависимост от това дали е по-висок или по-нисък той ни подбужда да осмислим доброто или зло. Но нека не се заблуждаваме, тук съдбата не се намесва; влиянието й върху нас зависи от самите нас, защото си я създаваме самите ние. Низката душа лети на ниско. Така както човек гради мечтата си, така гради и живота си. Нашето съзнание е архитектът на нашата мечта. Възвишената мечта се зове дълг. Тя е също великата истина.

Хората, почти всички, които поне малко приличат на буржоата Журден, героя на Молиер, се отдават на мечтата някак несъзнателно: борсовият посредник изобщо не предполага, че е всъщност човек, който предварително залага мечтите си. Бележникът му, изпълнен с цифри, представлява своеобразен регистър на въображаемите му илюзии; премията за отсрочка е толкова неразбираема, колкото и Етейла 227. Алберт Велики 228 би могъл да бъде борсов посредник, а жените залагащи на борсата са всъщност гледачките на карти. Идете вечерта у тях; след като получат бордеро си те смятат, че са постигнали успеха. Да зависите от новината на деня, да обвързвате състоянието си с телеграфната жица, да ставате палячо според покачването и спадането на акциите, означава, че сте заболял от сомнамбулизъм; същото ще ви се случи, ако всеки ден четете вестник “Монитор”, за да узнаете дали утре ще бъдете богаташ или бедняк, или ако непрекъснато разчитате на дама пика. Няма жив човек, за когото да не е отредена преградка в шкафа с творенията на въображението. Няма глава, върху която да не може да се залепи етикет с някаква мечта; върху един четем “амбиция”, върху друг - “богатство”, върху трети - “слава”, върху четвърти - “наслада”, върху пети - “суета”, върху шести - “щастие”. Хубавата безкрайна вечеря е мечта, която е непостижима за бедняка заради кесията му, а за богаташа - заради стомаха му. Венера никога не е могла да сключи хармоничен брачен съюз с гръбначния стълб. Този, който успее надене за малко несигурните крила на Купидон, се озовава на земята без крака; спомнете си за Хайнрих Хайне. Всички протягат ръце, но печалба - никаква.

Докато надеждата винаги се съобразява с интелекта, формата на мечтаното щастие постоянно се мени. За лихваря е голямата печалба, която предполага измама; за ловеца е добре прикритият капан за вълци; за полагащия клетва е наивният слушател. Завистливият живее с надежда за Елдорадо от зло за другия. А, подчертавам, осъществяването на подобни желания е малко вероятно или невъзможно. Дори да сте адвокат или нотариус, вие не можете да се спасите от закона; дните на човека са поредица от обречени на забрава завоевания. Разлчните религии от техните амвони се обвиняват една друга, че разпространяват заблуди. Брахма, ти повтаряш все едно и също нещо! Мохамед, ти непрестанно лъжеш! Лутер, ти подмамваш душите! Тълпа от умове, стълпотворение от празни мечти. Философът разглежда с насмешка тези мечтатели, всеки един удобно настанил се в своя блян, играчът залага на удвоения си залог, скъперникът залага на неизброимите си купчини злато, войникът залага на надеждата си да получи почетен кръст, старата мома залага на мечтата си за съпруг, чудотворецът залага на сътвореното от него чудо, проповедникът - на тиарата си, ученият - на лабораторията си, невежият -на суеверието си. А накъде гледаш ти, философе? Към утопията.

Има възвишени утопии. Но както идеалът може да се окаже глупав, така и утопията може да се окаже безсмислена. Мечтата може да се насочва и към миналото. Съществуват утописти, обръщащи се назад. Желанието бъдещето да навлезе по-скоро в живота ни изпълва мечтите и усилията на благородните души; но със своеобразен мъртъв живот да се изпълва старият теократичен феодален свят, отдавна отдалечилото се от нас и вече разлагащо се някога да се връща при нас и да се свързваме, ние, настоящето, с този труп, ние, светлината, с тази нощ, представлява също опит, представлява нещо изключително, което си струва да бъде предприето, представлява мечта, която би била възприета от не един мечтател. Какъв успех би могъл да бъде провалът! Какво извисяване би могъл да бъде упадъкът! Какво красиво убийство би могло да бъде задушаването на прогреса! Нима може да се крещи “браво”, когато превръзката се стяга все по-здраво върху очите, когато на лика на зората се надява черна маска, когато човек се оказва принуден да крачи назад! Имам честта да ви представя миналото, запушвайте си, ако искате, носа, но го приемете в обятията си. Утопията на Жозеф дьо Метр представлява всъщност усъвършенствуване на ешафода. Утопията на Атила представлява всъщност подклаждане на огън в четирите края на цивилизования свят. Утопията на Малтус представлява обезлюдяване на земята. Утопията на милитаризма представлява казарма. Утопията на комунизма представлява манастир. Инквизицията представлява всъщност стара, угаснала главня; добре известният ни литературен католицизъм днес я раздухва с надеждата, че от нея ще пламне искрата 229; неговата утопия е аутодафето на всички книги и тъй като, уви, няма сили да прати на кладата мислителите и писателите, този католицизъм ги засипва с хули; клеветата се оказва своеобразно san-benito 230; поне за момента. Но вие, мои добри приятели, просто мечтаете!

Всяка глава е като звънче; в зависимост от това дали онова, което я изпълва, е силно желание или идея, заблуда или прогрес, грешка или истина, то издава  глъхнещ звън или божествен глас.

Тъй като никому не е отредено да избяга от мечтата, налага се да я приемем. Да се опитаме единствено да бъдем добри с нея. Хората изпитват ненавист, вършат насилия, бият, лъжат. Вземете за пример която и да е цивилизация, независимо дали е древна или съвременна, вземете за пример който и да е век, независимо дали е вашият или някой друг, и ще установите, че навсякъде и всякога е имало измамници, размирници, завоеватели, разбойници, убийци, палачи, злодеи, лицемери; всички те са били обхванати от своеобразен сомнамбулизъм. Оставете ги в тяхната ожесточеност и кръвожадност, зареяни из кървавочервения им облак. Оставете ги сред безполезния ураганен бяс на насилието и заслепението. Колко жалки и безцелни са изстъпленията на обхванатите от бурята на гнева си хора! Те приличат на призраци, преследващи химери! Оставете мечтата на подобни привидения! Споделяйте хляба си с малките деца, гледайте никой около вас да не остава без обувки, поздравявайте с усмивка застаналите пред сламените колиби жени с пеленаче на ръце, разхождайте се без зложелателство сред природата, не тъпчете без причина разцъфналите треви, не рушете птичите гнезда, грижете се отдалеч за народите и отблизо за бедняците. Ставайте, за да се трудите, лягайте с молитва, заспивайте, взрян в непознатото, нека Безкраят ви стане възглавница; обичайте, вярвайте, надявайте се, живейте, бъдете като човека, хванал лейка в ръце, но с вашата лейка поливайте само добрите дела и добрите думи, не губете никога смелост, станете магьосник, станете баща и ако имате ниви, обработвайте ги, ако имате синове, възпитавайте ги, а ако имате врагове, благославяйте ги с онази добротворна неразгадаема власт, която придобива душата благодарение на търпеливото очакване на неизбежното зазоряване.

Това, разбира се, са рисковани твърдения. Наистина ли зазоряването е неизбежно? Безумие е да се изпише такова твърдение! Да се очаква по-добър бъдещ живот! Къде са доказателствата? Откъде би могла да дойде подобна увереност? От непоколебимата твърдост на “аз”-а, каква самоизмама! Вяра в подобния на теб, та това е чиста измама! Безсмъртието си остава безразсъдна надежда. Тя само увеличава групата на скептиците. Познавам добронамерени нихилисти, които се обявяват изрично за атеисти, сред тях беше и покойният вече сенатор Старец, който беше сред онези, които се отнасят с уважение към разума на католиците и клерикалите; явно е обаче, че клерикалът не вярва на нито една дума от онова, което казва Старецът, защото той всъщност е дявол, така поне смята той. Съвсем друго нещо е религиозният философ, праволинейният деист;  този, който не би могъл да бъде лицемер; какво печели той с това, в което вярва? Нищо. Очевидно такъв човек е глупак. Хората му се присмиват. С дълбоко презрение, отвисоко. Ние притежаваме забележителна самоувереност! Ние сме надарени с толкова ученост и мъдрост! Да не съществуваш вече, това е толкова красиво бъдеще! Да изчезнеш, да станеш невидим, да се стопиш, да се разпаднеш, да се превърнеш в дим, в прах, в сянка, в нищо, все едно, че никога не си живял, нима има по-голямо щастие, по-окуражаваща подбуда от тази да се живее! Нима има нещо по-сладостно от това да не очакваш Нищо! И така, хората застават в кръг около вярващите, за да им се присмиват. Ясновидците с вяра в живота биват осмивани от ясновидците на отрицанието. Е, добре, тъй да бъде, аз също си имам своя мечта. О, премъдри учени, позволете ми да вярвам, че като човек съм смъртен, а като душа безсмъртен. Аз се усещам като атом от Безкрая.

Ние вече заявихме, човек има нужда от бляна.

За човека блянът е бягство извън реалния живот. Едно опасно бягство, рисковано напускане на затвора, изкачване по стръмнината на невъзможното, увисване над бездната на въжен мост, след което често следва пропадането в нея. Ние вече назовахме с име това пропадане в бездната - лудост.

Ако човек не таи никакъв блян у себе си, той си го създава. Средствата, които помагат на човека да се отдава на мечтите си, са чаят, кафето, цигарата, лулата, наргилето, тлеещите благовонни треви и тамянът.

Скован от онази дрямка, пронизвана от проблясъците на прозренията, която турчинът назовава “кеф”, животът като че ли спира, душата и тялото са обхванати от неопределима свързваща ги в хармония унесеност, тялото се отпуска, сякаш потъва в гроб, душата се усеща свободна, сякаш се е пренесла след смъртта. Фантасмагорията, тази нежна бавачка, гали и изпълва със страх отдалия се на бляна. Душевно състояние на омая и униние. Обзета от подобно полуопиянение, Азия се олюлюва в продължение на четири хиляди години, клатушка се без да може да тръгне напред. В Арабия имат хашиш, в Китай - опиум. Днес на Запад хората успокояват душата си с тютюна, замайващо приспивателно за европейската цивилизация. Наркотиците са сътрудници на деспотизма. Човек, отдаден на бляна си, забравя за тирана,. Празните мечтания покриват с леки сенки чудовищата. Печално е, когато човек стигне дотам да намира задоволство в свобода, която прилича на разпръскващ се дим!

Подобно утешение е всъщност самоунижение. Ще дойде може би време, когато човекът ще бъде предпазен от него. Какъвто и да е по природа, той винаги си остава мечтател.

Нима природата в далечни времена не се е отавала на мечти? Нима светът не е придобил очертанията си следвайки нечий блян? Нима първото съзидателно усилие не е било обвито в облаци? Нима не се вижда, че в мастодонта, в мамонта, в палеолитния звяр, в гиганта-денотер, в ихтиозавъра, в птеродактила 231 се е въплътила характерната за мечтата непоследователност? Бегемотът 232 - това материя изпаднала в кошмарно състояние. Левиатанът 233 – това е животно създадено от Хаоса. Трудно е да се отрече, че тези чудовища са съществували. Скелетите на тези блянове са изложени в нашите музеи. Нима не е невероятна високата петстотин стъпки папрат? При разкопаването на каменовъглените мини се доказва, че е съществувала. Невъзможното днес е било възможно в онези времена. Антрацитните находки и вкаменелости са неопровержими доказателства. Какви са били мащабите на тези приказни чудовища? Неразрешима задача. Дали птицата Рок не е епиорнисът 234? Дали Кракен в увеличен мащаб и полипът в умален мащаб не са всъщност сторъките хекатохейри 235? Орниторинксът 236 има човка на птица, люспи на риба, четири крака на четириного животно; прибавете му крила и ще получите грифона. Йов, както и Омир, говори за сирени. В Стария завет се споменава за добрите духове на домашното огнище. Яков взема със себе си ларите 237, които в Библията са назовани Терафими. Протей и Мойсей са съществували, тъй като и двамата участвуват в една свада. Ако вярвате, че Мойсей е съществувал, трябва да вярвате, че и Протей е съществувал. Те се преборват с враговете си, използувайки чудеса пред храма “Хермонтис” в Египет 238. Никой все още не е казал последната си дума относно изложените във витрините на галерията в Хага странни японски чудовища. Забързаната наука се усмихва, минава нататък, след като изказва авторитетното мнение: това са събрани от различни животински видове и съшити заедно органи; няма съмнение, че тук се появяват затруднения и поводи за размисъл у сериозните изследователи, у тези, които представят аналитичното знание, които, подобно на Жофруа Сент Илер 239 например, са доста затруднени когато трябва да определят изложените образци. Някои са го чули да шепти пред споменатите витрини: “Това е загадка!” Някога са се присмивали на Марко Поло заради неговите хора-тигри и на Льоваян 240 заради неговите опашати хора; след като бяха открити горилите и хората от племето ниам-ниам, се оказа, че Марко Поло и Льоваян имат право. Така е, без това да се приема като отрицание или подценяване на идеята за усъвършенствуването, преминаваща през последователните етапи в развитието на природните закони, това е, от човешка гледна точка, необикновеното лутане на мечтата в търсенето на началото на нещата, съзиданието, преди да намери своето равновесие, се колебае между безформеното и безобразното, между облака и чудовището. И до днес слонът, жирафът, кенгуруто, носорогът, хипопотамът ни разкриват колко неизменен и променлив е облика на бляновете, които са преминавали през непознатия за нас и необозрим Разум.

Ясно е, че и Ти, всемогъщи Боже, като нас се отдаваш на своите мечти! Прощавай ни тогава, когато и ние се отдаваме на нашите блянове!