Полуостровът на бляновете
1. Арлекин и Пиеро (Арлекино и Педролино, ит.) - постоянни персонажи в комедия дел арте.
2. Тея (мит.) - една от титанидите, дъщеря на Уран и Гея, майка на Хелиос (Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Зората).
3. Quae silentia regis. (Лат.) - която ръководиш мълчанието.
4. Лунус - това африканско поверие не е отразено в енциклопедиите.
5. Астарта (мит.) - финикийска богиня на луната, плодородието и майчинството.
6. Ализа - берберско божество.
7. Милитра - гръцката форма на името на вавилонската богиня Белит - итлани, царицата на боговете, богиня на Вечерницата.
8. Вероятно Юго има предвид Серапис, едно от главните божества на елинистическия Египет, бог на умиращата и възкръсваща природа.
9. Adita (Адити) - едно от най-древните божества на арийска Индия, името му се превежда "липса на връзка", олицетворение на Безкрая.
10. Кромлехи - големи вертикални камъни, които образуват един или няколко концентрични кръга, в средата на които се намира долмен или менхир (надгробни паметници от побити камъни).
11. Арлон - град в Белгия.
12. Цирцея (мит.) - морска нимфа, магьосница, дъщеря на Хелиос и океанидата Перса; Трофоний - прочут строител на храмове и съкровищници през античността, роден в Елида; Зороастър - ирански мъдрец, религиозен реформатор (700-630 г. пр. Хр.).
13. Кротон - град в Италия, основан от ахейците (710 г. пр. Хр.), прочул се през античността с гадателите си.
14. Анаксимандър (610-547 г. пр. Хр.) - гръцки философ от йонийската школа.
15. Фарелис - името вероятно произхожда от гръцката дума "фаретра", означаваща "колчан".
16. Диана (мит.) - непорочна богиня на лова, луната и нощните вълшебства; Феба - поетичен епитет на Диана, често използуван от римските автори; Прозерпина - римското съответствие на Персефона, богинята на плодородието и пролетния цъфтеж, отвлечена от Аид в подземното царство; Тизифона - една от трите еринии, дъщери на Нощта, обитателки на подземния свят.
17. Хеката (мит.) - според Хезиод богиня на подземния свят, магьосница с власт над тайнствените природни сили, името й означава "улучваща отдалеч".
18. Диктина (мит.) - епитет на критската богиня на изобилието и плодородието Бритомартида.
19. Луцина (мит.) - епитет на Хеката като причинителка на зловещи сънища, означаващ "извеждаща на бял свят"; Бубастис - египетска богиня, съответствуваща на Диана.
20. Тривия (Кръстопътната) - епитет на Диана като богиня, почитана по кръстопътищата.
21. Калисто (мит.) - аркадска нимфа от ловната свита на Артемида, прелъстена от Зевс, превърната в мечка от Хера; Актеон - прочут тивански ловец, превърнат в елен от Артемида; Дедалион - син на Луцифер, превърнат в ястреб от Аполон.
22. Ендимион (мит.) - син на Зевс, овчар или ловец, най-красивият мъж на земята.
23. Латмос - планина в Мала Азия, в близост до Егейско море, място за срещите, според легендата, на Артемида с Ендимион.
24. Юго напомня, че Диана е богиня и на луната; във фреските, пресъздаващи Благовещението, Дева Мария се изобразява със светъл ореол около главата, напомнящ лунните лъчи.
25. Luna, lumen minus (лат.) - луна, по-малко светлина.
26. Конюнкция (астр.) - среща на две или повече звезди в една и съща част на небосвода.
27. Еклиптика (астр.) - голям кръг от небесната сфера, който се получава от пресичането й с плоскостта на земната орбита.
28. Франц Урлих Хок (1724-1802) - немски физик и лекар.
29. Джовани Батиста Ричиоли (1598-1671) - италиански астроном.
30. Мастодонт - огромно изкопаемо животно с хобот, предшественик на днешния слон; хидра - многоглаво чудовище; дракон - митическо чудовище с крака на лъв, криле на орел и опашка на змия; бехемот - грамадно митично животно, считано за символ на дявола (вж. Йов); Левиатан - грамадно морско чудовище (вж. Йов).
31. Океаниди - морски нимфи, дъщери на бог Океан; херувими - ангели в небесната йерархия, следващи след серафимите; менади - изпадналиге в екстаз почитателки на бог Дионис; андриади - митични двуполови същества.
32. Луций Апулей (125-180) - римски писател, автор на романа "Златното магаре"; Ернс Теодор Амедеус Хофман (1776-1822) - немски писател романтик, автор на новели изпълнени с всяващи страх фантазми.
33. Разказ на Теодор Хофман, включен в сборника "Разкази на Серапионовите братя" (1821).
34. Пиер Камброн /1770 – 1842/, френски генерал, командващ един от последните отряди на Старата гвардия в битката при Ватерло, който отвърнал на обкръжилите го вражески офицери, призоваващи го да се предаде: „ Гвардията умира, но не се предава!”; Ботъм (Кросното) – персонаж в комедията на Шекспир "Сън в лятна нощ", чието име означава „задник”.
35. "Бурята" (1612) - драматизиран романс на Шекспир, изпъстрен с много феерични сцени.
36. Теодор Жофроа (1796-1842) - френски философ.
37. Касандра (мит.) - троянска пророчица, дъщеря на Приам и Хекуба; Тривлен, Тарталя, Панталоне и Скарамуш - постоянни драматургични типажи в италианската “комедия дел арте”, съответно те означават на сцената хитрия слуга, стария мърморко, опърничавия старец и веселия храбрец.
38. Командорът – странен персонаж в комедията на Молиер "Дон Жуан" (1665), възприеман като олицетворение на Божието възмездие.
39. Раул Глабер (Х-ХI в.) - френски летописец.
40. Пиеро - вж. бел. 1.
41. Арлекин - вж. бел. 1.
42. Коломбина – постоянен сценичен типаж в италианската “комедия дел арте”, персонификация на всеотдайната любов.
43. Филип Мюзар (1792-1859) - френски музикант, цигулар и диригент.
44. Stryga vel masca (лат.) - вещица или маска.
45. Риголбош - постоянна сценична фигура, шегобиецът, във френския фарсов театър; Канидий - характерно римско родово име.
46. Куртий - градската градина в Белвил, квартал на Париж, в която се провеждат често маскарадни балове; Йосафат (IХ в. пр. Хр.) - четвъртият цар на Юдея, възстановил култа към Йехова.
47. "Паркът на елените" - къща за тайните любовни срещи на крал Луи ХV във Версай, поддържана от фаворитката му Мадам дьо Помпадур.
48. Давид Пареус /1548 – 1622/ - немски теолог, защитник на протестанството; Somnium sine dubio omnio sum. (Лат.) - Сън съм без съмнение.
49. Пиер Жюриьо (1637-1713) - протестантски теолог, прочул се като опонент на католика Босюе през периода 1680-1699 г.
50. Пиетро Помпонаци (Помпонас, фр.) (1462-1525) - италиански философ, ратуващ за разделянето на философията от религията.
51. Insomnis et insanus (лат.) - безсънен и безумен.
52. Скорпиус/Юг де Гроот/ - холандски юристконсулт и дипломат /1583 - 1645/.
53. Поредица от измислени имена, някои от които съвпадат с имената на известни мислители, художници и скулптори, творили в Европа през ХV-ХVI в.
54. Карл Пети - император на Свещената римско-германска империя (1519-1556); Домициан - римски император (51-96) от фамилията на Флавиите.
55. Териака - чудотворен мехлем, забъркан според легендата от Митридат, сътоящ се от 45 растителни, минерални и животински компонента.
56. Даниел Сенер /1572-1637/ - известен немски лекар, химик и философ.
57. Юго има предвид твърденията на Галилей, изложени в труда му "Механиката", преведен на френски през 1674 г.; Уилям Харви (1578-1657) - английски лекар, откривател на кръвообращението.
58. Свети Ком - мъченик, лечител, живял по време на управлението на Диоклециан (III в.); Свети Лука - евангелист, лечител, верен сподвижник на Свети Павел (I в.).
59. Махаон (мит.) - син на Ескулап, лечител на ахейците при обсадата на Троя;
60. Езекиа - третият цар на Юдея (715-686 г. пр. Хр.), син и наследник на Ахаз, насърчавал усърдно развитието на науките и мъдростта; катаплазма - топъл лечебен компрес.
61. Клод Фльори (1640-1723) - френски проповедник, изповедник на крал Луи ХV, автор на "История на Църквата".
62. “Теаген и Хариклея” е подзаглавието на романа “Етиопика”, приписван на Хелиодор от Емес /ІІІ в./; Лонг (II-III в.) - гръцки писател, автор на пасторалния роман "Дафнис и Хлоя".
63. Друиди - жреци у древните келти; Линьон - река във Франция, приток на Лоара.
64. "Екстравагантният овчар" – роман (1627) от Шарл Сорел, пародия на сантименталните романи.
65. Астрея - дъщеря на Зевс и Темида, богиня на справедливостта; Ронсар използува променено името й (Естрея) в сб. "Пасторали" (1565).
66. През периода 1622-1625 г. Рубенс рисува в Париж 21 едроформатни платна, представляващи моменти от живота на Мария Медичи, сред които се открояват два шедьовъра: "Слизането от корабите в Марсилия" и "Коронацията на Мария Медичи".
67. Отличителният знак на Меркурий като бог на търговията е кадуцеят - обвит със змии жезъл.
68. "Размишления върху Тит Ливий" - трактат на Николо Макиавели, създаден през периода 1513-1519 г.
69. Credo quia absurdum. (Лат.) - Вярвам, понеже е абсурдно.
70. Рожденото име на Молиер е Жан Батист Поклен, а на Волтер - Франсоа Мари Аруе.
71. Пиер Гасенди (1592-1655) - френски философ, математик и физик, оказал силно влияние върху Молиер.
72. Алцест... Филент - герои в комедията на Молиер "Мизантроп" (1666).
73. Dicit Horatius" Ohe! (Лат.) - Рече Хораций: Ох!
74. В трета книга на "Поетическото изкуство" (1674) Боало негодува, че Молиер допуска в комедиите си персонажи и ситуации от простолюдния фарс.
75. Сбригани... Дефонандрес - герои в комедиите на Молиер, чрез които се осмиват неефективните "изцерителни" похвати на лекарите шарлатани и на самозваните лечители.
76. Мамамуши – измислено от Молиер смешно звучащо име на “герой” в комедията на Молиер "Буржоата-благородник".
77. Луперкалии - древноримски разгулни празненства в чест на бог Пан, закрилник на стадата.
78. Patuit dea (лат.) - богинята се открила.
79. Марк Улпий Траян - един от най-могъщите римски императори (98-117), назован заради своята мъдрост, ученост и предприемчивост Оптимус (Най-добрия).
80. Волтер престоява три години в Потсдам (1750-1753), след което той е грубо прогонен като „персона нон грата” от Прусия по заповед на нейния крал Фридрих II Велики.
81. Сириус - звезда от съзвездието Голямото куче, най-ярката на небосвода. В новелата на Волтер „Микромегас” героят слиза от звездата Сириус на планетата Земя, за да опознае земните хора и да изучи нравите им.
82. Extravagare (лат.) - скитам извън живота.
83. Матюрен Рение (1573-1613), Агрипа д"Обине (1552-1630) - френски поети, прославили се със сатиричните си поеми.
84. Quos vult augere Yuppiter dementat. (Лат.) - Юпитер лишава от разум тези, които иска да направи мъдри пророци.
85. Flat ubi vult. (Лат.) - Витае където си иска.
86. Джоузеф Хол (1547-1656) - английски прелат и писател сатирик; Mundus Alter (лат.) - другият свят; Баратария - така е наречена мечтаната от Дон Кихот и Санчо Панса страна в романа на Сервантес; Салент - така се нарича приказната страна, до която стигат Телемах и Ментор в романа на Фенелон "Приключенията на Телемах" (1699).
87. Торквато Тасо (1544-1595) - италиански ренесансов поет; Блез Паскал (1623-1662) - френски философ и писател; Емануел Сведенборг (1688-1772) - шведски учен, религиозен мислител.
88. Хермодор (V в. пр. Хр.) - гръцки философ от Ефес, приятел на Демокрит.
89. Евмолп (Сладкопевец) - баща на орфическия поет Музей, откривател на винарството; Посидоний (135-50 г. пр. Хр.) - гръцки философ и писател, частен учител на Цицерон на о-в Родос.
90. Талес от Милет (640-548 г. пр. Хр.) - древногръцки философ и математик, един от Седемте мъдреци на древността; Теофраст (372-287 г. пр. Хр.) - гръцки учен и философ; Питагор ( VI в. пр. Хр. ) – древногръцки философ и математик; Епикур (341-270 г. пр. Хр.) - древногръцки философ живял през елинистичната епоха, оказал силно влияние върху редица древноримски мислители..
91. Лапис - измислен от Юго бог, името му се превежда "камък".
92. Нереиди (мит.) - морски нимфи, дъщери на морския бог Нерей; лимниади - речни нимфи, дъщери на речния бог Гант.
93. Егеон (мит.) - второто име на сторъкия великан Бриарей, син на Уран и Гея.
94. Мулцибер и Тардип – с тези два епитета се означава римския бог на ковашкото изкуство Вулкан; единият се превежда "Размекващ желязото", другият - "Бавно крачещ".
95. Ешинади - малък архипелаг в Йонийско море; Нептун Ипеус (мит.) - Нептун Конния, тъй като свещеното животно на този бог е конят.
96. Телмес - град в Ликия, в близост до границата й с Карпия, прочул се с прозорливите си гадатели.
97. Палемон (мит.) - първоначално фригийско божество, по-късно морско божество.
98. Главките (мит.) - нисши морски божества, почитани от рибари и моряци, на които те се появявали, за да им помогнат в трудни моменти.
99. Сирените (мит.) - красиви като музите девойки, но дръзнали да се надпяват с тях и естествено били победени; след това музите оскубали перата им и обкичили лицата си с тях.
100. Ериниите (мит.) - богини на възмездието, обитаващи подземния свят; Евменидите (Благосклонните) - евфемистичен епитет на Ериниите.
101. Линкей (мит.) - съпруг на данаидата Хипермнестра, единствената от 50-те си сестри, която, въпреки забраната на баща си, спасила мъжа си от гибел през първата им брачна нощ; Лариса - град в областта Тесалия.
102. Тетида (мит.) - дъщеря на Нерей и Дорида, най-известната от 50-те нереиди, ръководеща техния хор; Тетия - дъщеря на Уран и Гея, богиня олицетворяваща морската стихия.
103. Бузирис (мит.) - син на Посейдон, жесток цар на Египет, който залавял всички пришълци и ги пренасял в жертва върху олтара на Зевс; крал на Испания - Юго вероятно намеква за испанския крал Педро I Жестокия (ХVI в.).
104. Евдемония (Богатата) (мит.) - епитет на римската богиня Юнона; Луциний Лукул (106-57 г. пр. Хр.) - римски политик и оратор, живял в приказен разкош и охолство през последните години на живота си.
105. Демогоргон – бог въплъщаващ Изначалната сила, която, според английския поет Пърси Биш Шели, създала някога света (вж. Шели, "Освободеният Прометей").
106. Пемфредо и Енис (мит.) - две от граите (старици), дъщери на Форкин и Кето, сестри на горгоните.
107. Сиртите - персийско племе; акрокенорите - жители на Акрокеравния, скалист морски нос в средиземноморски Епир, опасен за мореплавателите.
108. Бонус Евентус (Щастлив изход) (мит.) - божество, даряващо успех, тачено от древноримските селяни и земевладелци.
109. Робиго (мит.) - божество, което предпазвало житата от "ръжда".
110. Тмол - планина и град в Лидия, област в Мала Азия.
111. Шестте двойки благосклонни божества (мит.) - вероятно става дума за хорите, природни сили, богини на часовете и редуващите се годишни времена, на ясното време, жътвата, младостта и красотата.
112. Аскалаф (мит.) - син на бога на подземната река Ахеронт, според Овидий издал, че Персефона яла в подземния свят, затова тя го превърнала в кукумявка.
113. Цирцея (мит.) - морска нимфа, магьосница, дъщеря на бога на слънцето Хелиос и на океанидата Перса.
114. Атлантите (Носителите) (мит.) - морски великани, синове на Япет и океанидата Климена, прочули се с необикновената си сила.
115. Мелона (мит.) - една от нимфите Мелиси, подхранвали Зевс с мед.
116. Менедем от Еретрия (III в. пр. Хр.) - гръцки философ, ученик на Платон.
117. Домидукас - измислено от Юго име, в което се откроявяат двете латински съставляващи го думи: domi - в къщи и duco - тегля към.
118. Югатинус/Jugatinus/ - измислено от Юго име, в началото на което е вграден латинския глагол iugo/свързвам, оженвам, омъжвам/.
119. Опс (мит.) - староримска богиня на жътвата и плодородието, по-късно на богатството и изобилието; Идия - майката на Медея; Берецинтия (Кибела) - фригийска богиня на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и плодородието; Диндима - свещената планина на Кибела във Фригия, Мала Азия; Веста Приска и Веста Телус - Веста е древноримска богиня на огъня и домашното огнище, чието съответствие в дривногръцката митология е богинята Хестия; prisca/лат/ - древен; tellus/лат/ - земя; Телус е древноримската персонификация на Земята-кърмилница, назована по-късно Terra Mater, чието съответствие в древногръцката митология е богинята Гея.
120. Хименей (мит.) - божество, олицетворяващо сватбената песен, син на Аполон и музата Калиопа.
121. Дактили (мит.) - древни фригийски божества, жреци на Кибела, обитаващи планината Ида във Фригия.
122. Левкотоя (Бялата бегачка) (мит.) - нимфа, любимка на Аполон и Хелиос, превърната от последния в тамяново растение.
123. Менади (Безумствуващи) - епитет на вакханките, почитателките на бога на виното Дионис.
124. Дионея (мит.) - епитет на Афродита, с който се напомня, че тя е дъщеря на титанката Диона.
125. Нептун Хипиус (мит.) - вж. бел. 95.
126. Приап (мит.) - божество, олицетворяващо оплодителната сила на природата; Лампсака - град в Мизия, Мала Азия, пристанище на Хелеспонт (Дарданелите); Протей (мит.) - служещо на Посейдон морско божество, което живеело на о-в Фарос, разположен близо до египетския бряг, притежаващо неизчерпаема способност да се преобразява; Протей според Херодот е цар на Египет и властвува в Мемфис; Юго приема версията на Херодот, че роден град на Протей е Тентирис в Египет.
127. Силeн (мит.) - син на Пан, най-старият от сатирите, спътници на Дионис; Малея - нос в залива Лакония, югоизточно от Пелопонес.
128. Нептун е либиец - вж. Херодот, "История", Част първа, Книга II, 50.
129. Юпитер Хориус, т. е. Баща на хорите, богините на времето; Юпитер Терминалис, т. е. покровител на границите.
130. Меркурий (мит.) - бог на търговията и печалбата; Отрий - планина в Тесалия.
131. Антикира - с това име в античността се назовавали три града съответно във Фокида, Локрида и Тесалия; не е ясно за коя "четвърта Антикира", задигната от Меркурий, намеква Юго.
132. Тестудополис (лат.) - град на костенурките.
133. Ана Перена (мит.) - римска богиня, вероятно на Луната, олицетворяваща сменящите се лунни фази.
134. Стерквилин (мит.) - другото име на староиталийското божество на земеделието Пикумн.
135. Супери /мит./ - название на обитаващите небесните селения духове; инфери (мит.) - название на обитаващите ада царство духове.
136. Дис (Дивес, Богатия) (мит.) - латинското наименование на Плутон, бога на подземния свят и богатството; Хадес - друга транскрипция на името Аид, бог на подземния свят; Оркус - бог на смъртта, на когото римляните придали качествата на Аид; Фебруус - етруски бог на подземното царство.
137. Гадател от град Телмес, вж. бел. 96.
138. Вероятно става дума за Ксенофонт Млади от Ефес (II в.) - гръцки писател, прочул се със своите "Ефески разкази".
139. Кротониати - жители на град Кротон, основан според легендата от Херакъл в Бруциум, древното наименование на областта Калабрия в дн. Италия.
140. Според легендата Бакхус е доотгледан от нимфите в пещера, намираща се в планината Низа; Калисто (мит.) - аркадска нимфа от ловната свита на Артемида, прелъстена от Зевс.
141. Ехо (мит.) - планинска нимфа, олицетворение на природната сила на планината, танцувала често с Пан, бога на Вселената, на планината Ликей в Аркадия; Питис - вероятно име на влюбена в Пан друга планинска нимфа.
142. Легендата гласи, че бръснарят на цар Мидас, след като видял магарешките уши на господаря си, с които го наказал Аполон, тъй като не смеел да сподели с никого чудото, изкопал дълбока яма и извикал в нея: "Цар Мидас има магарешки уши." Скоро от затрупаната яма израсла тръстика и тя, щом повеел вятърът, разнасяла тайната за царските уши.
143. Ономакрит (VI в. пр. Хр.) - гръцки поет, надарен с магьоснически дарби.
144. Вж. Тукидит, "История на Пелопонеската война", I кн., 16-19.
145. Ономакрит (ок. 530 – 480 г. пр. Хр.) – древногръцки събирач на гадателски пророчества, живял в двора на тирана на Атина Пизистрат, подбудил с пророчествата си персийския цар Ксеркс I да поведе война с Гърция; Леонидас I - спартански цар (490-480 г. пр. Хр.), прославил се като защитник на прохода Термопили, атакуван от войската на Ксеркс.
146. Somnia, terrores magicos, miracula, Sagas
Nocturnos lemures, portentaque Thessala rides?
(Осмиваш ли сънищата, магьосническите ужаси, чудесата, гадателките, нощните привидения и тесалийските предсказания? - бел. Тесалия се смятала в античността за средище на магьосниците.)
147. Non temnere divos. (Лат.) – Боговете не бива да се пренебрегват.
148. Бел (мит.) - митически цар на Египет, баща на Данай, Египет и Кефей; Камбиз I (600-559 г. пр. Хр.) - персийски цар, син на Кир I, баща на Кир II Велики, цар на Персия от 558 до 528 г. пр. Хр.; масагети - скитско племе, Кир II се опитва да ги покори безуспешно през 529 г. пр. Хр.
149. Сатурн (мит.) - староиталийски бог, рано отъждествен с гръцкия Кронос; Есхил се отнася с изключителна почит към старите божества и древните предания.
150. Форкиди (мит.) - епитет на горгоните като дъщери на морския дракон Форкин.
151. Според едно предание оракулът в Делфи предрича, че Филип Македонски ще бъде "наследен от този, който мине през центъра на Пела, яхнал коня Буцефал", т. е. от сина му Александър; Пегас бил укротен от героя Белерофонт със златните юзди, които му спуснала Атина.
152. De terra anguis, de coelo sanguis. (Лат.) - От земята - змията, от небето - кръвта.
153. Еврилох (III в. пр. Хр.) - гръцки философ, последовател на Пирон, основоположник на античния скептицизъм.
154. Орфей Теспрот - според легендата най-великият певец на древността е роден в Тракия, а не в Теспротия, област в Епир.
155. Йоан Стобей (V в.) - древен философ и писател, роден в гр. Стоба, Македония; Секст Емпирикус (II в.) - гръцки лекар и философ, поддръжник на скептицизма.
156. Аполодор (II в. пр. Хр.) - известен атински философ, назован от Юго Сметководителя заради подробните му коментари относно изброените във Втора песен на "Илиада" кораби.
157. Церера - древноримска богиня, покровителка на реколтата и земеделците, чието съответствие в древногръцката митология е богинята Деметра.
158. Ескулап (мит.) - римският аналог на Асклепий, гръцкият бог на лечебното изкуство, чието жертвено животно не е изрично посочено.
159. Горгоните (мит.) - трите дъщери на морския дракон Форкин, чиито имена са Медуза, Стено и Евриала.
160. Ферекид от Сирос (VI в. пр. Хр.) - старогръцки автор на космологичните трудове с митологична интерпретация.
161. Питагор от Сирос (540-500 г. пр. Хр.) - ученик на Ферекид (вж. бел. 160), но се заселва в Южна Италия, в гр. Кротон, бележит древногръцки философ, за когото през античността се разказват много легенди.
162. Кратос (Сила) (мит.) -бог - олицетворение на силата, син на Стикс.
163. Павзаний (II в.) - пътешественик и географ, писал трудовете си на старогръцки; Трофоний - легендарен строител на храмове от Елида, обезглавил брат си. Заради светотатственото си престъпление наказан по своеобразен начин от боговете: земята се разтворила и го погълнала в пастта си.
164. Шарл-Албер Демустие /1760-1801/ - френски писател; Никола-Морис Шомпре /1750 – 1825/ - френски писател; Исихий от Александрия / VI в. сл. Хр./ - древногръцки филолог и лексикограф, съставител на речник на гръцкия език; Graecus Iliadis et Odysseae" (лат.) - Гръцки лексикон на "Илиада" и "Одисея".
165. Аполоний Родоски (III в. пр. Хр.) - старогръцки поет и философ, роден в Александрия, автор на поемата "Аргонавтика".
166. Хезиод (VIII-VII в. пр. Хр.) - старогръцки епически поет; "Теогония" - поема, в която се описва "посвещаването" на Хезиод на музите; "Щитът" - поема, в която Хезиод описва изобразените върху Херакловия щит митологични и битови сцени.
167. Евстатий от Византия - архиепископ на Солун (1175), автор на коментарии върху поемите на Омир "Илиада" и "Одисея".
168. Юго има предвид "Лексикона" на Суда, съставено на гръцки език съчинение, появило се през византийската епоха (IХ в.), по-известен като енциклопедията Суда; Луций Лактанций (240-320) - римски християнски поет, автор на "Божи наставления".
169. Лактанций – вж. 168; Цирцея (мит.) - морска нимфа, посветила се по-късно на изкуството на магическите заклинания; в оригинала наименованието на река Марица е изписано Марика, както е прието, според Уикипедията, в международната лексика; Фавън - праиталийско доброжелателно божество на полята и горите.
170. Телебои - митическо племе, заселило се праз ранната античност на о-в Капрея (дн.Капри).
171. Капрея - латинското наименование на о-в Капри, където римският император Тиберий прекарва в разгулни оргии последните години от живота си.
172. Схолиастът на Аполоний - сборник със схолии (обяснителни бележки) от Аполоний Родоски (вж. бел. 165).
173. Тенедос - малък остров и град в Егейско море, прочути с храма на Аполон Сминтейски (Изтребител на мишките).
174. Никандър от Колофон (II в. пр. Хр.) - старогръцки поет, автор на дидактични поеми, една от които е озаглавена "Alexipharmaques" ("Противоотрови").
175. Virgam asini (лат.) - магарешката тояга; Никола Ришле /втората половина на ХVI в./ - адвокат в Парижкия парламент.
176. Вж. Шекспир, "Сън в лятна нощ".
177 Алунги, леспиоли, диакожини, унголеки, вулти, фали... - страховити кръвожадни чудовища, тероризирали въображението на хората живяли в различни градове на Франция през Средновековието, предизвиквали панически пристъпи на масова психоза и суеверни страхове; троглодит - първобитен пещерен човек; тараск - чудовище, чието предизвикващо ужас изображение се разнасяло из улиците на Тараскон в деня на Света Марта (29 юли) .
178. Самовила - друго название на самодивата.
179. Кемох – бог отначало на аморейците, а по-късно на моабитите, на който се принасяли човешки жертви; аморейци - жители на град Аморион във Фригия, Мала Азия; патагонци - жители на Патагония, област в Аржентина.
180. Изенгрен... Сапиенс - имената на вълка и бухала във френския средновековен "Роман за Лисицата (Рьонар)" (ХII-ХIII в.).
181. Според едно средновековно поверие, разпространило се във Франция, появата на тарантулата (голям отровен, но безопасен за човека паяк) означава нещастие.
182. Реватон - измислен от Юго “връх на бляновете”..
183. Ула - стръмен склон от планински хребет до разположената под него равнина; Еас - наименование на поток в Централните Пиринеи.
184 Гаварни - почти отвесна скална стена в Алпите, ледников улей (ула).
185. Кибела (мит.) - фригийска богиня, майка на боговете и на всички живи същества на земята, изобразявана като многогърда жена.
186. Бонус Евентус - вж. бел. 108; Свети Бонаватюр - светец, чието име представлява превод на френски на Бонус Евентус (добър успех).
187. С измисленото от Юго някогашно название на Лондон, изписано като Тройневан, той намеква, че този град е може би възобновената Троя; Тамерлан (1336-1405) - тюрко-монголски пълководец; в заглавието на трагедията на английския ренесансов драматург Кристофър Марлоу „Тамерлан Велики”/1590/ името на този прославен азиатски пълководец е изписано Тимбурлейн..
188. Свети Маглоар (525-586) - епископ на гр. Дол в Бретания, по-късно отшелник на о-в Джързи; Свети Мало (Маклу) (VII в.) - арморикански монах, основател на епископство в гр. Алет; Мак Клейн - шотландски вариант на същото име; Линей (мит.) - древен певец и музикант.
189. Юл (мит.) - според Вергилий син на Еней и Креуса, родоначалник на римския род на Юлиите, чийто представител, Гай Юлий Цезар, завладява Англия през средата на I в. пр. Хр.; Асканий (мит.) - гръцкото име на сина на Еней и Креуса.
190. Робин-Гудфелоу /мит./ - легендарен горски дух; Уил от Уисп /мит./ - дух явяващ се през нощта или по здрач като огън; Хоби-Хорс – наименованието на дървеното конче /любима детска играчка/; лорд от Мизрул – авторитарен владетел, диктатор, т.е. управник налагащ личното си „право”; Палмерин – вероятно прозвище на миролюбив рицар, т.е. носещ палмова клонка; Изолда - героиня в средновековна легенда от бретонския цикъл, „дама на сърцето” на младия рицар Тристан; Янта - красива девойка от критския град Фестос, дъщеря на Телест, „дама на сърцето” на Ифис; Гризелда - героиня в "Декамерон" (Х ден) на Бокачо, образец за вярна и добродетелна съпруга; Вивиан - героиня в рицарския роман "Ланселот"; Глинира... Мариана - героини в средновековни легенди, рицарски и галантно-авантюрни френски романи.
191. Годис, Галафър, Ивоарин - герои в средновековни френски рицарски легенди и романи.
192. Меб - кралицата на феите в келтската митология; Катерицата и Червея – персонажи в келтските легенди.
193. Майското дърво - украсено с пищни гирлянди зелено дърво, което се засажда на 1 май за здраве или в чест на герой или прославил се човек.
194. Юон от Бордо - вж. бел. 17 към "Уилям Шекспир", IV книга; Тритон - нисше морско божество, известявало волята на Посейдон, като надувало ечаща раковина.
195. Света Марта - според евангелиста Йоан сестра на Мария-Магдалена и Лазар, празникът й е на 29 юли.
196. Уриан - вълкът, който според една средновековна легенда тероризирал с воя си суеверните граждани на град Екс-Ла-Шапел.
197. Воклюза - легендарна фея, обитаваща според преданието живописните околности на южноафренския град Авиньон; Свети Трофим - местен (за Арл) светец, покровител на майсторите строители.
198. Борво-Томона - горско божество, почитано в градовете с лечебна вода, считан за галския Аполон.
199. Темплиери - членове на военно-религиозния монашески орден, основан през 1119 г., просъществувал до 1312 г., притежавал огромни богатства, натрупани от грабежи.
200 Исай Печалният - според една средновековна легенда син на Тристан и Изолда.
201. Амбидекстер - името се превежда, означава "човек с две десници".
202. Дюрандал, Жоаьоз, Куртен, Ескалибур - наименованията на мечовете съответно на рицарите Роланд и Карл Велики (вж. "Песен за Роланд") и на Марк и Артур, герои в бретонските рицарски легенди.
203. Херцог от Гюен - рицар от френската провинция Гюен (Аквитания); има се предвид Осмият кръстоносен поход, организиран от Луи IХ през 1270 г.
204. Шарльоман - името, с което се представя франкският владетел Карл Велики в средновековния френски героичен епос.
205. Хиркания - плодородна област на югоизток от Каспийско море, в Северен Иран; судан - наименование на султаните в Сирия и Египет, което се среща в средновековните хроники.
206. Лорет - град в Италия, в който е построена Санта Каза (Свята къща), храм издигнат в чест на Светата Дева.
207. Астолф - легендарен английски принц, един от царедворците в поемата на Лудовико Ариосто "Разгневеният Роланд", в която има много фнтастични сцени.
208. Титания (мит.) - титанка, дъщеря на Уран и Гея, майка на Селена - древноримска богиня персонификация на луната .
209. Cum semine aselei (лат.) - със семето на магарето.
210. Джефри Чосър (1340-1400) - английски поет, автор на сб. "Кентърбърийски разкази".
211. Вж. Данте, "Ад", ХХ песен, 124-126 стих.
212. A good round log (англ.) - хубав кръгъл пън.
213. Юго напомня за баснята на Лафонтен "Млекарката и гърнето с мляко", в която героинята се казва Перета.
214. Прославилият се римски пълководец Помпей е победен от Цезар при Фарсала (48 г. пр. Хр.); Света Елена - островът, на който е заточен Наполеон след поражението му при Ватерло (18 юни 1815 г.); Таганрог - руски пристанищен град на Азовско море, в който умира руският император Александър I (1825).
215. Анибал (247-183 г. пр. Хр.) - прославил се картагенски пълководец; Катон Стари (234-149 г. пр. Хр.) - прочут римски държавник и писател.
216. Фьодор Ростопчин (1763-1826) - руски граф, политик и държавник, губернатор на Москва, който дава заповед да се запали градът при навлизането в него на армията на Наполеон (1812).
217. Неман - река, вливаща се в Балтийско море. Наполеон решава да я пресече и така обявява война на Русия; Рубикон - река, разделяща алпийска Галия от Рим; Цезар решава да я пресече и така заявява претенциите си за престола в Рим.
218. Мале – Най-вероятно тук става дума за банкера Гийом Мале /1747 - 1826/, един от основателите на Банк дьо Франс във Франция.
219. Юнгфрау - вж. бел. 26 към "Вкусът".
220. Тразибул /IV в. пр.Хр./ - управник на полиса Атина, който е яростен противник на Александър Велики; Ян Хус (1371-1415) - чешки национален герой, идеолог на чешката реформация; Христофор Колумб (1446-1503) - испански мореплавател, прочул се с откриването на Америка (1492).
221. Vitam impendere vero. (Лат.) - Да посветиш живота си на истината (Ювенал, "Сатири", IV, 91).
222. Става дума за Франсоа Пилатр дьо Розие (1756-1785) - френски физик и въздухоплавател.
223. Нагаин - африканско езеро; Дарфур - плато в югозападната част на Судан; Тамбукту - град в Мали, Западна Африка.
224. Afrika Portentosa (лат.) - необикновената Африка.
225. Сократ (469-399 г. пр. Хр.) - древногръцки философ, самоотровил се с бучиниш, но преди това сам стигнал до идеята за Непознатия бог, защитник на добродетелите и съдия разобличаващ пороците.
226. Магарешката кожа – от фразеологическия израз "приказки за Магарешката кожа", т. е. небивалици, врели-некипели, бабини деветини.
227. Етейла - псевдоним на известен френски магьосник и гледач на карти, прославил се по време на Великата революция /1789/.
228. Алберт Велики (1200-1280) - теолог и философ-схоластик.
229. Юго намеква зъ кръга от писатели около Жозеф дьо Местр (1753-1821), противопоставящи вярата и интуицията на творческия разум, защитаващи ревностно папския авторитет и кралската власт.
230. San-benito (непр. ит.) - благословия.
231. Вж. бел. 30; ихтиозавър - изкопаемо водно животно; птеродактил - изкопаемо летящо животно.
232. Бегемот - вж. бел. 30.
233. Левиатан - морско чудовище.
234. Епиорнис - грамадна птица, наричана още "мадагаскарски щраус", тъй като се среща само на о-в Мадагаскар.
235. Сторъките - чудовищни великани, синове на Уран и Гея, всеки от които има по 50 глави и 100 ръце.
236. Орниторинкс - човконос бозайник, който снася яйца и има плавателни ципи между пръстите.
237. Лари (мит.) - духове, покровители на родината и домашното огнище.
238. Хермонтис - град в Горен Египет, разположен на левия бряг на Нил.
239. Жофруа дьо Сент-Илер (1772-1844) - френски учен, естественик.
240. Марко Поло (1254-1324) - италиански пътешественик, автор на пътеписи с енциклопедична широкообхватност; Франсоа Льоваян (1753-1824) - френски пътешественик и естественик.
