Постинг
13.09.2018 11:18 -
Развълнувано стихче
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3969 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2018 14:44
Прочетен: 3969 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 15.09.2018 14:44
Вълнението ми е признак на море.
Вълнува се човек, комуто родно,
без документ, явява се морето.
Присъства и се влива във растежа
вълна подир вълна,
отвътре
плиска,
бушува
и смирява се
морето,
участва -
съучастник е в живота,
във вените прозира - те синеят,
и пърха,
блъска,
иска да изхвръкне,
да си проправи
път през гърлото сърцето...
Върти се, бие,
тупа-лупа
сърце - вретено
все по-бързо,
бясно
навива време и вълни,
вибрира,
пръска
пера и пяна,
слънчеви откоси,
Все свои хора - във очите носят
море, което, случва се, прелива,
вълнуват ли се -
мигом го разливат,
личат си в неспокойните усмивки -
летят към изтока спонтанните им чайки
и над вълните спускат се,
утихват.
Вълнуват ли се хората - море са.
Прохождали са до морето,
а може би от него са излезли
и после са се учили да ходят...
Това необяснимо безпокойство,
единствено морето го лекува,
единствено налага се със вятър,
солен и плътен вятър,
вятър ласкав,
горчив като кръвта,
която тласка по вените
онова сърце-вретено,
което ни заприда от морето,
което вътре в мен морето вгражда...
Вълнува се човек, комуто родно,
без документ, явява се морето.
Присъства и се влива във растежа
вълна подир вълна,
отвътре
плиска,
бушува
и смирява се
морето,
участва -
съучастник е в живота,
във вените прозира - те синеят,
и пърха,
блъска,
иска да изхвръкне,
да си проправи
път през гърлото сърцето...
Върти се, бие,
тупа-лупа
сърце - вретено
все по-бързо,
бясно
навива време и вълни,
вибрира,
пръска
пера и пяна,
слънчеви откоси,
Все свои хора - във очите носят
море, което, случва се, прелива,
вълнуват ли се -
мигом го разливат,
личат си в неспокойните усмивки -
летят към изтока спонтанните им чайки
и над вълните спускат се,
утихват.
Вълнуват ли се хората - море са.
Прохождали са до морето,
а може би от него са излезли
и после са се учили да ходят...
Това необяснимо безпокойство,
единствено морето го лекува,
единствено налага се със вятър,
солен и плътен вятър,
вятър ласкав,
горчив като кръвта,
която тласка по вените
онова сърце-вретено,
което ни заприда от морето,
което вътре в мен морето вгражда...
Следващ постинг
Предишен постинг
СИНЬО
Каква копринена и мека синева!
Избирам я за шал на птиците,
които си отиват.
Или за езеро,
в което облаците мият своята глава,
или за къща на зората –
бледа и красива.
Избирам синевата за църковен хор,
който трепти
и движи въздуха,
и свети.
Избирам я за кладенец
сред селски двор,
за гуменки на скакалците
и момчетата.
Избирам да е само моя синева.
И малко на петела
с аления гребен.
На синьото магаренце
и синята трева
и на замаяния път,
преминал хребета.
Такава синева си има ден
и пладне,
и следобед,
и прозрачен залез.
Има си даже стих,
писан от мен,
който едва ли ще е синева,
едва ли.
Но все пак аз си мисля, че така
правя дълбок прозореца отворен.
И в тази бъркотия
просто хей така
гледам
как синьото магаренце
върви нагоре.
Николай Милчев
цитирайКаква копринена и мека синева!
Избирам я за шал на птиците,
които си отиват.
Или за езеро,
в което облаците мият своята глава,
или за къща на зората –
бледа и красива.
Избирам синевата за църковен хор,
който трепти
и движи въздуха,
и свети.
Избирам я за кладенец
сред селски двор,
за гуменки на скакалците
и момчетата.
Избирам да е само моя синева.
И малко на петела
с аления гребен.
На синьото магаренце
и синята трева
и на замаяния път,
преминал хребета.
Такава синева си има ден
и пладне,
и следобед,
и прозрачен залез.
Има си даже стих,
писан от мен,
който едва ли ще е синева,
едва ли.
Но все пак аз си мисля, че така
правя дълбок прозореца отворен.
И в тази бъркотия
просто хей така
гледам
как синьото магаренце
върви нагоре.
Николай Милчев
Mорето си играе
забавлява се
реди си мидички и камъчета обли
Направило мозайка ми се хвали
като дете
което съм оставила
във
някаква космична забавачка
и съм забравила да си го взема
Шест-седем месеца със свито гърло
сама не знам
как въздух съм поемала
далече от детето си
морето
което пак оставих
и си тръгнах
разбиват се вълни
угасва пяна в ъглите
море залива
опразнената зала
на сърцето ми
Измъкнало се тайно на брега
останало с
морето си
сърце
Отдалечавам се -
залитащо по сушата
моряченце
цитирайзабавлява се
реди си мидички и камъчета обли
Направило мозайка ми се хвали
като дете
което съм оставила
във
някаква космична забавачка
и съм забравила да си го взема
Шест-седем месеца със свито гърло
сама не знам
как въздух съм поемала
далече от детето си
морето
което пак оставих
и си тръгнах
разбиват се вълни
угасва пяна в ъглите
море залива
опразнената зала
на сърцето ми
Измъкнало се тайно на брега
останало с
морето си
сърце
Отдалечавам се -
залитащо по сушата
моряченце
Търсене
За този блог
Гласове: 11640
Блогрол