Постинг
09.08.2018 18:41 -
СТАЯТА ми...
СТАЯТА ми...
Беше месец ноември, 1962 година.
Уволних се от армията като офицер от общовойсковото разузнаване и преминах в запаса. През двегодишната си редовна служба преживях първо Берлинската, после Кубинската криза.
През есента на 1961 година дори три месеца служихме заедно три набора; аз подготвях ускорено третия набор след мен. Подготвях ги за войници в общовойсковото разузнаване.
Третата световна война бушуваше в световната публична атмосфера.
Аз обаче имах други планове за своя живот, отказах обучение във Военна Академия ФРУНЗЕ и се уволних, макар и със закъснение от два месеца.
Не ме допуснаха през лятото на 1962 година на кандидатстудентски изпити, защото пътувах през нощта от втори полк на 13 танкова бригада в Сливен, в който втори полк бях командир на разузнавателния взвод, до София през нощта, пристигнах рано на гарата, нямаше къде да отида, задрямал съм за час на гаровата пейка и някой ловък крадец успя да измъкне портомонето на офицера от разузнаването, поради което останах без документи.
Уволних се, но бях завършил техникум по геология и нямах проблем с работата.
Уволних се и пристигнах на село; настаних се в тази стая, в която се намирам сега. Беше ноември, виното беше прекипяло, намираше се и сирене за мезе.
Изкарах аз 5 дена полегнал на леглото, до главата ми стол, на стола кана вино и чиния със сирене. В устата ми ЛУЛА, напълнена с тютюн от кесията на дядо ми по майка Иван, а радиото свири ли, свири.
На шестия ден в стаята влезе баща ми.
Сине, вика той леко и уважително, добре си пиеш виното и пушиш лулата, но днеска е шести ден, откак си се уволнил.
Спокойно, татко, утре заминавам за Северозападна геологопроучвателна бригада Михайловград и почвам работа.
На следващата година бях приет като първи класиран кандидат за следване по инженерна геология и хидрогеология в Ленинград, но и по.... ФИЛОСОФИЯ.
Записах се студент по философия, останах в България и днес преценявам, че съм постъпил много, много мъдро за моите години.
Сега в същата моя стая ще пия чаша бира, ще си разпаля лулата и ще преживявам живота на и с моите покойни родители Данка Иванова Дунова и Тошо Дунов Тошов.
Беше месец ноември, 1962 година.
Уволних се от армията като офицер от общовойсковото разузнаване и преминах в запаса. През двегодишната си редовна служба преживях първо Берлинската, после Кубинската криза.
През есента на 1961 година дори три месеца служихме заедно три набора; аз подготвях ускорено третия набор след мен. Подготвях ги за войници в общовойсковото разузнаване.
Третата световна война бушуваше в световната публична атмосфера.
Аз обаче имах други планове за своя живот, отказах обучение във Военна Академия ФРУНЗЕ и се уволних, макар и със закъснение от два месеца.
Не ме допуснаха през лятото на 1962 година на кандидатстудентски изпити, защото пътувах през нощта от втори полк на 13 танкова бригада в Сливен, в който втори полк бях командир на разузнавателния взвод, до София през нощта, пристигнах рано на гарата, нямаше къде да отида, задрямал съм за час на гаровата пейка и някой ловък крадец успя да измъкне портомонето на офицера от разузнаването, поради което останах без документи.
Уволних се, но бях завършил техникум по геология и нямах проблем с работата.
Уволних се и пристигнах на село; настаних се в тази стая, в която се намирам сега. Беше ноември, виното беше прекипяло, намираше се и сирене за мезе.
Изкарах аз 5 дена полегнал на леглото, до главата ми стол, на стола кана вино и чиния със сирене. В устата ми ЛУЛА, напълнена с тютюн от кесията на дядо ми по майка Иван, а радиото свири ли, свири.
На шестия ден в стаята влезе баща ми.
Сине, вика той леко и уважително, добре си пиеш виното и пушиш лулата, но днеска е шести ден, откак си се уволнил.
Спокойно, татко, утре заминавам за Северозападна геологопроучвателна бригада Михайловград и почвам работа.
На следващата година бях приет като първи класиран кандидат за следване по инженерна геология и хидрогеология в Ленинград, но и по.... ФИЛОСОФИЯ.
Записах се студент по философия, останах в България и днес преценявам, че съм постъпил много, много мъдро за моите години.
Сега в същата моя стая ще пия чаша бира, ще си разпаля лулата и ще преживявам живота на и с моите покойни родители Данка Иванова Дунова и Тошо Дунов Тошов.
Следващ постинг
Предишен постинг
Но не фиктивно, а като войник, и служил истинска казарма, и чел и слушал за традициите и войнската чест и достойнство на българските офицери…
А дали сега ще намерим войници, които да мобилизираме и строим даже в редица… че и офицери да го сторят ?
цитирайА дали сега ще намерим войници, които да мобилизираме и строим даже в редица… че и офицери да го сторят ?
На човешките кръстовища в живота-няма пътни знаци.Ч.Чаплон
Всеки човек е герои за себе си, в своето време. Хемингуеи.
цитирайВсеки човек е герои за себе си, в своето време. Хемингуеи.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.