Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04 11:53 - СВОБОДА НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Реч на ВИКТОР ЮГО, произнесена на 15 януари 1850 г. /Превод на доц. Г.Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Господа,
когато започва дискусия, засягаща един от най-сериозните проблеми в съдбата на страната, веднага трябва да се подходи без колебание към същността на въпроса. Още в началото ще изложа това, което бих искал да бъде осъществено, а след малко ще кажа онова, което не приемам.

Господа, ето коя е според мен труднодостижимата и без съмнение далечната цел, към която трябва да се стремим при решаването на важния въпрос за образованието. ("По-високо!" "По-високо!")

Господа, всеки въпрос има свое идеално решение. За мен идеалното решение на въпроса за образованието е следното: задължително и безплатно образование. Задължително само до края на първата му степен и безплатно до края на всичките му степени. (Недоволство сред десницата. Одобрение сред левицата.) Задължителното начално образование е неотменно право на детето (раздвижване), което, не се заблуждавайте, е много по-неприкосновено от правото на бащата и представлява неделима част от правото на държавата.

Повтарям отново. Според мен идеалното разрешение на въпроса е следното: задължително и безплатно образование в обхвата, който току-що набелязах. Едно всеобхватно народно образование, осигурявано и управлявано от държавата, започващо от селското училище и преминаващо от степен в степен до Колеж дьо Франс, а може и още по-нагоре, стигащо до Френската академия. Дверите на науката трябва да бъдат широко отворени за всички умове. Навсякъде, където има възможност, навсякъде, където се появи талантлив ум, трябва да набавят книги. Не бива да има нито едно село без училище, град без колеж и областен център без висше училище. Трябва да се създаде широка образователна общност или, по-точно казано, всеобхватна мрежа от интелектуални средища - лицеи, гимназии, колежи, катедри, библиотеки, които да изпълняват просветителското си дело из цялата страна, да пробуждат навсякъде способностите, да разпалват навсякъде призванията. С една дума, стълбата на човешкото познание трябва да се придържа от твърдата ръка на държавата, да се издига от най-дълбокия мрак, сред който живеят народните маси, и да достига до светлината на просветата. Да няма никакво прекъсване; душата на народа трябва да бъде непрекъснато свързана с ума на Франция. (Продължителни аплодисменти.)

Ето как виждам в бъдеще общественото възпитание на народа. Господа, наред с това великолепно безплатно образование, подпомагащо даровитите в различните научни области умове, предлагано от държавата, предоставящо на всички безплатно най-добрите учители и най-добрите методи, представляващо образец на наука в отделните предмети; истинска, френска, християнска, либерална, която би осигурила без никакво съмнение върховния разцвет на националния ни гений. Аз бих препоръчал без колебание свободата в преподаването, свободата в преподаването на частните учители, свободата в преподаването на религиозните сдружения, пълна, цялостна и абсолютна свобода в преподаването, подчиняваща се на всеобщите закони, както всички други свободи, без ни най-малко да й предписвам обезпокояващата власт на държавата като надзирателка, след като й придавам безплатното образование, осигурено от държавата като противовес. 2(Викове: "Браво", сред левицата. Ропот сред десницата.)

Това е, господа, повтарям, идеалното разрешение на въпроса. Не се смущавайте от него, до него не може да се стигне така бързо, защото решаването му предполага съществуването на значителен финансов въпрос, подобен на всички днешни социални въпроси.

Господа, подобно идеално разрешение, необходимо е да се отбележи, защото непрекъснато трябва да припомняме към какво се стремим, предоставя безброй гледни точки, макар че сега не е времето да ги уточняваме. За да спестя време за разискванията, навлизам във въпроса с оглед на своевременното му разрешаване. Подхождам към него съобразно сегашното му състояние, до което е съответно назрял под влияние, от една страна, на събитията, от друга, на общественото мнение.

От тази ограничена, но полезна на практика гледна точка относно сегашното положение настоявам, заявявам го, за свобода на образованието. Но настоявам за контрол от страна на държавата и тъй като настоявам за резултатен контрол, държа на една светска, чисто светска, изключително светска държава. Почитаемият господин Гизо 1 вече се изказа преди мен, че що се отнася до образованието, държавата трябва и може да бъде само светска. И тъй, аз искам свобода за образованието под контрола на държавата и в този толкова деликатен и труден за осъществяване контрол, който изисква съдействието на всички здравомислещи сили в страната, предполагам държавата да бъде персонифицирана само от водещи безупречен живот, нямащи никакви, нито верски, нито политически амбиции, различни от интересите на националното единство хора. Това означава, че изключвам от висшия съвет по контрола, от помощните съвети всякакви епископи, всякакви наместници на епископите. Възнамерявам да отстоявам тази моя собствена позиция и при нужда да обоснова дълбокото си, неизменно убеждение, че прастарото благотворно разделяне на църквата от държавата, което някога се е считало за утопия от нашите бащи, е в интерес както на църквата, така и на държавата. (Одобрение сред левицата. Протести сред десницата.)

Заявих пред вас това, което бих приел. Сега ще заявя онова, което не бих приел.

Не приемам закона, който ви се представя за одобрение.

Защо?

Господа, този закон е оръжие. Едно оръжие не представлява нищо само по себе си. Оръжието се превръща в сила в ръката, която го употреби.

И така, коя е ръката, която ще употреби този закон? Това е всъщност въпросът.

Господа, това е ръката на клерикалната партия. (Раздвижване сред десницата. Викове сред левицата: "Това е цялата истина.")

Господа, аз се страхувам от тази ръка. Настоявам да се унищожи това оръжие, отхвърлям този проект.

.......

Не приемам вашия закон. Отхвърлям го, защото слага ръка върху началното образование, подценява средното образование, снижава нивото на науката, уронва престижа на страната ми. (Удивление.)

Отхвърлям го, защото съм от тези, които посрещат със свито сърце и със зачервено от срам лице всяко уязвяване на престижа на Франция независимо от причината - било накърняване на териториалната й цялост, причинено от подписаните през 1815 година споразумения, било накърняването на интелектуалната й мощ, което би предизвикало приемането на вашия закон. (Бурни аплодисменти от страната на левицата.)

Господа, преди да завърша, позволете ми да дам оттук, от тази висока трибуна, един сериозен съвет на клерикалната партия - партията, чието влияние се разпростира все по-нашироко. (Негодуване сред десницата.)

Действително, съвсем не й липсва ловкост. Когато обстоятелствата й помагат, тя е силна, много силна, твърде силна! (Раздвижване.) Тя владее изкуството да обрича една нация на едно неопределено плачевно състояние, което все още не е смърт, но вече не е живот. Такова е разбирането й за управление. Тя управлява, като предизвиква летаргия. (Викове от левицата: "Това е самата истина!")

Но нека да внимава, защото подобно управление съвсем не подхожда на Франция. Играта става опасна, ако на тази същата Франция се предостави възможност да осъзнае, само да осъзнае, идеалното разрешение, което й се предлага: независима църква, но няма да има свобода, сломена и лишена от права интелигенция, унищожени книгите, проповеди вместо свободен печат, черните раса ще доведат нощта сред будните умове, а гениите, объркани от клисарите! (Одобрение от страната на левицата. Разгорещени протести от страната на десницата.)

Истината е, че клерикалната партия е необикновено ловка. Но това не й пречи да бъде наивна. (Одобрителни смехове.) Как! Нима се страхува от социализма?! Как! Нима се страхува от вълната, която се надига?! Нима надигащата се вълна може да бъде спряна от плет?! Тя вижда, че вълната се надига, но си въобразява, че обществото може да бъде някак спасено чрез нейните комбинации, благодарение на които, за да го защитава, съчетава социалното си лицемерие с въоръжен отпор, като навсякъде, където липсва полицай, наема някой йезуит! (Смехове и аплодисменти.) Колко жалко!

Аз отново я предупреждавам да внимава, защото деветнайсети век й се п2ротивопоставя. По-добре е да се откаже от упорството си, да се откаже от намерението си да подчинява една толкова велика, изпълнена с толкова нови и дълбокомъдри намерения епоха, защото иначе ще я разгневи, ще разбуди неблагоразумно страшните сили на времето ни и ще предизвика всички възможни ужасяващи последствия. Така е, чрез образователната система, която е подготвила, повтарям, тя предлага ръководено от амвона възпитание, ръководено от изповедалнята правителство.

(Дълго прекъсване. Викове: "Тишина!" Много от представителите на десницата стават на крака. Председателят и Виктор Юго си разменят реплики, които не достигат до нас. Бурни пререкания. Ораторът продължава речта си, обърнат към десницата.)

Господа, вие се обявявате настойчиво за свобода на образованието, опитайте се поне за малко да уважите свободата на трибуната. (Смехове. Шумът затихва.)

С подобни доктрини, които се охраняват от една непреклонна и предопределена, противопоставяща се на волята на хората, които пораждат само злини, с тези доктрини, които предизвикват панически ужас, когато се разглеждат в историята... (Нови викове: "Тишина!" Ораторът прекъсва фразата си.)

Господа, клерикалната партия, вече казах, налага влиянието си върху всички нас. Аз съм се обявил вече срещу нея и в момента, в който тази партия представи някакъв проектозакон, моето право на законодател е да изкажа мнението си за този закон и за дейността на тази партия. Вие няма да ми попречите да изпълня задълженията си. ("Много добре!") Продължавам.

Твърдя, че тази система, тази доктрина и тази история, нека клерикалната партия знае, ще породи навсякъде, където бъде наложена, само бунтове. Навсякъде, за да избегнат Торквемада 2, ще приемат Робеспиер. (Оживление.) Ето, това превръща партията, която се нарича католическа, в сериозна обществена опасност. Затова тези, които като мен еднакво се страхуват за съдбата на нацията, както от анархистичните изстъпления, така и от свещеническото заслепение, отправят тревожни предупреждения към всички. Докато все още е време, нека внимателно да размислим. (Викове на недоволство сред десницата.)

Прекъсвате ме. Виковете и негодуванията ви задушават гласа ми. Господа, обръщам се към вас не като подстрекател, а като порядъчен човек! ("Слушайте!" "Слушайте!") Е, хайде, господа, признайте, може би за вас съм подозрителен? (Викове от страната на десницата: "Да!" "Да!") Какво! Подозрителен ли съм за вас? Ще кажете ли? (Викове от страната на десницата: "Да!" "Да!" Невъобразима суматоха. Една част от представителите на десницата стават на крака и обсипват с въпроси невъзмутимия оратор на трибуната.) Така, добре! Сега ще изясня становището си по този въпрос! (Тишината се възстановява.) Обяснението в известна степен ме засяга лично. Надявам се, ще изслушате обяснението, което самите вие предизвиквате. И така, аз съм подозрителен за вас! Но защо? Просто съм подозрителен. Може би защото миналата година защитавах изложения на опасност ред, както днес защитавам поставената под заплаха свобода, както утре ще защитавам реда, ако отново се появи опасност. (Раздвижване.)

За вас съм подозрителен. Но дали съм бил подозрителен, когато изпълнявах мандата си като представител на Париж, когато предотвратих проливането на кръв на барикадите, издигнати през юни? (Викове: "Браво!", от страната на левицата. Отново викове на неодобрение от страната на десницата. Пререканията започват отново.)

Значи така, дори не искате да изслушате гласа, който защити решително свободата! Ако аз съм подозрителен за вас, вие за мен сте също подозрителни. Страната ще прецени кой от нас е правият. ("Много добре! "Много добре!")

Господа, още една, последна дума. Аз съм може би от тези, които са имали щастието да защитят каузата на реда в трудните времена, в близкото минало, с някои скромни, саможертвени начинания. Тези начинания са може би забравени, няма да ги припомням. Все пак сега, когато говоря пред вас, имам правото да се позова на тях. ("Не!" "Не!" "Да!" "Да!")

Е, добре, като се позовавам на близкото минало, заявявам, това си остава мое убеждение, че това, от което се нуждае Франция, е безспорно редът, но развиващият се ред, т. е. напредъкът. Това е редът, произтичащ от нормалното, мирно и естествено съзряване на народа. Това е творческото дело, осъществяващо се едновременно чрез фактите и идеите, огряно от ума на нацията. Всичко това противоречи на вашия закон! (Възторжено одобрение от левицата.)

Аз съм от тези, които настояват за свобода в тази цивилизована страна, а не за потисничество, за непрекъснато израстване, а не за връщане назад, за могъщество, а не за робство, за величие, а не за забрава! (Викове: "Браво!", от страната на левицата.) А какви са законите, които ни предлагате! Нима вие, управляващите, законодателите, искате да ни спрете, нима искате да спрете развитието на Франция! Нима искате човешката мисъл да се вкамени, божественият плам да се задуши, духът да се материализира! ("Да!" "Да!" "Не!" "Не!) Нима не усещате тенденциите на времето, в което живеете! Но нима можете да живеете във века си като чужденци!

Нима във век като този, в този велик век на обновление, на събития, на открития и завоевания, може да се мечтае за неподвижност. ("Много добре!") Възможно ли е във века на надеждата да възвестявате ерата на отчаянието! (Браво!) Нима ще стоварите като изморени носачи от себе си славата, мисълта, интелектуалната мощ, напредъка, бъдещето и ще речете: стига! Няма да вървим напред! Нека спрем тук! (Викове на негодувание от страната на десницата.) Нима не виждате как всичко върви напред, придвижва се, израства, преобразява се и се обновява! Всичко около вас, над вас, под вас! (Оживление.)

А вие, вие искате да спрете на едно място! Добре тогава! Аз, който мразя катастрофите и разрушенията, аз ви повтарям отново с дълбоко съжаление, предупреждавам ви с дълбоко наскърбена душа, че ако не приемете напредъка, ще избухнат революции! (Всеобщо вълнение.) Пред толкова безумни хора мога да напомня само следното: когато човечеството отказва да върви напред, Бог го подтиква да се раздвижи със земни трусове! (Дълги аплодисменти от страната на левицата. Ораторът слиза от трибуната, заобикаля го тълпа от заседатели, които го поздравяват. Останалите излизат от залата все още завладени от всеобщото неотслабващо вълнение.)




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 480740
Постинги: 461
Коментари: 49
Гласове: 250
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031