Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2018 12:02 - РЕЧ НА ВИКТОР ЮГО, произнесена при откриването на МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНГРЕС НА ЛИТЕРАТОРИТЕ, 17 юни 1878 година /Превод на доц. Г. Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1459 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.04.2018 12:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Господа,

Паметната година, в която се намираме, е величава с това, че независимо от всичко, въпреки крясъците и воплите, налага властно прекъсване на враждебните действия, предоставя думата на цивилизования свят. За нея може да се каже: ето една година, на която се подчиняват всички. Каквото пожелае да направи, го прави. Заменя стария дневен ред, войната, с нов дневен ред, напредъка. Налага се над съпротивителните сили. Заплахите се сгъстяват, но съюзът на народите ги посреща с ведра усмивка. Делото на 1878 година ще се окаже неразрушимо и осъществено докрай. Нищо не е изоставено по средата. Във всичко, което се прави, се чувствува необяснима завършеност. Тази славна година възвестява чрез Изложението в Париж съюза на всички занаяти; чрез стогодишнината от смъртта на Волтер - съюза на всички философски школи; чрез събрания тук конгрес - съюза на всички литературни школи. (Аплодисменти.) Всеобединяваща федерация на всички форми на труд. Величествен паметник на човешкото братство, чиято основа са селяните и работниците, а върхът му са будните умове. (Възгласи: "Браво!")

Индустрията се стреми към ползата, философията се стреми към истината, литературата се стреми към красотата. Ползата, истината и красотата, това е тройната цел, към която е насочено всяко човешко усилие. А триумфът на този възвишен стремеж, господа, е цивилизованото общуване между народите и мирът между хората.

Пристигнали от всички краища на света, вие сте се събрали тук, за да утвърдите този триумф. Вие сте видните водещи умове, които народите обичат и тачат, вие сте се прочули с таланта си, със саможертвените си призиви, в които се вслушват всички, с душите си, отдадени в служба на напредъка. Вие сте воини миротворци. Вие излъчвате в тази зала лъчезарното сияние на известността си. Вие сте посланиците на човешкия дух в този велик Париж. Добре дошли! Писатели, оратори, поети, философи, мислители и борци, Франция ви поздравява! (Продължителни аплодисменти.)

Вие и ние, всички сме жители на световния град. Всички, ръка за ръка, утвърждаваме единството и обединяването си. Нека всички заедно влезем във великото мирно отечество, в царството на абсолютната истина, която предполага справедливостта, в царството на идеала, който предполага истината.

Вие не сте се събрали тук заради някакъв личен или частен интерес. Вие сте се събрали заради интереса на всички хора. Какво представлява литературата? Тя дава тласък на движението на човешкия ум. Какво представлява цивилизацията? Това са непрекъснатите открития, които прави на всяка крачка човешкият ум. Така се ражда думата Напредък. Може да се каже, че литературата и цивилизацията са тъждествени.

Народите се измерват според тяхната литература. Една войска от два милиона се забравя, но "Илиадата" остава. Ксеркс предвожда войска, ала му липсва епопея и той бива забравен. Гърция е малка по територия страна, но се прославя с Есхил. (Раздвижване.) Рим е просто град. Но с Тацит, Лукреций, Вергилий, Хораций и Ювенал този град изпълва света. Ако си спомните за Испания, в паметта ви изниква Сервантес. Ако заговорите за Италия, пред вас се възправя Данте. Ако споменете Англия, пред вас е явява Шекспир. В някои моменти Франция се въплъщава от един-единствен гений, озарението на Париж се смесва с ярката светлина, която излъчва Волтер. (Неколкократно повтаряни викове: "Браво!")

Господа, вашата мисия е високоотговорна. Вие сте един вид учредително събрание на литературата. Вие разполагате с пълномощието, ако не гласувате законите, то поне да ги диктувате. Говорете справедливи неща, предлагайте мъдри идеи и ако поради невъзможност не ви послушат, тогава поставете законодателството на мястото му.

Вие сигурно ще учредите фондация, литературно владение. Тя има право на съществуване и вие сигурно ще я узаконите. Защото, уверявам ви, вашите решения и съвети ще бъдат несъмнено взети под внимание.

Вие безспорно ще успеете да убедите законодателите, които биха искали да превърнат литературата в обикновено местно достояние, че тя е универсално достояние. Литературата, това е управление на човешкия род, осъществявано от човешкия дух. (Възглас: "Браво")

Литературното владение е открито за всички. Старите монархически законодателства са отричали и отричат владенията на литературата. С каква цел? С една-единствена цел - да я заробят. Писателят, влязъл в тези владения, е вече свободен писател. Да му се отнемат тези владения, означава да му се отнеме независимостта. Такова е поне желанието им. Оттам се ражда странно звучащият софизъм, който би ни се сторил детински, ако не беше толкова коварен: мисълта принадлежи на всички, така че тя не може да бъде владение на никого, така че владение на литературата няма. Странно объркване, най-напред на присъщата за всички способност да се мисли с индивидуално неповторимата мисъл. Мисълта, това е човешкото "аз". След това следва объркването на мисълта като абстракция, с книгата като нещо материално. Мисълта на писателя, като всяка мисъл, се изплъзва от ръката, която би искала да я сграбчи. Тя прелита от душа в душа; има тази способност и сила; virum volitare per ora 1. Но книгата е нещо различно от мисълта. Като книга тя е уловима, до такава степен уловима, че понякога я залавят. (Смях в залата.) Книгата, произведена в печатницата, принадлежи на индустрията и предизвиква във всичките си превъплъщения дълбоко раздвижване в търговията. Тя се продава и се купува. Тя е собственост, създадена, а не придобита стойност, богатство, прибавено от писателя към националното богатство и, разбира се, от всички гледни точки, най-неопровержимото от всички богатства. Тази неприкосновена собственост често се нарушава от деспотичните правителства. Те конфискуват дадена книга с увереността, че могат да конфискуват и автора й. Така се създава механизмът на кралските пенсии. Взема се всичко и се връща малко. Ограбване и заробване на писателя. Първо го ограбват, после го купуват. Това е впрочем безполезно усърдие. Писателят винаги се изплъзва. Превръщат го в бедняк, но той си остава свободен. (Аплодисменти.) Кой би могъл да подкупи гордата съвест на Рабле, Молиер или Паскал? Въпреки всичко опитите продължават, но резултатите са печални. Монархията изсмуква по невъобразимо ужасен начин жизнените сили на всеки народ. Историографите увенчават кралете с титлите "баща на народа" и "баща на литературата". Всичко е обвързано в зловещата монархическа държава. Данжо, ласкателят, установява това по един начин. Строгият Вобан 2 - по друг. И така, колкото до века, който се назовава "велик", начинът например, по който кралете доказват, че са бащи на народа и бащи на литературата, поражда двете бедствени последствия: народът остава без хляб, Корней остава без обувки. (Продължителни аплодисменти.)

Нима може да има по-дебело зачеркване на великата кралска власт!

Ето докъде води конфискацията на придобитата с труд собственост, тя заплашва или народа, или писателя.

Господа, да се върнем отново към принципа: собствеността трябва да се уважава. Нека утвърдим литературната собственост, но нека едновременно основем и общественото владение. Нека отидем по-далеч. Нека го разширим. Нека законът предостави на всички издатели правото да публикуват всички книги след смъртта на авторите им при едно-единствено условие: на преките наследници да се изплаща една съвсем малка сума, която в никакъв случай да не надхвърля пет или десет процента от чистата печалба. Този съвсем прост механизъм, който примирява неотменната собственост на писателя с не по-малко неотменното право на общественото владение, беше предложен на създадената през 1836 година комисия от този, който ви говори сега. Това предложение може да се намери, с всичките му допълнителни постановки, в протоколите на комисията, публикувани навремето от министъра на вътрешните работи.

Принципът има, да не забравяме, две тълкувания. Книгата, като книга, принадлежи на автора, но като идея принадлежи - изразът е толкова неопределен - на човешкия род. Всички будни умове имат право над нея. Ако едно от тези две права, правото на писателя и правото на човешкия интелект, се налага да бъде пожертвувано, това би трябвало да бъде, разбира се, правото на писателя, защото общественият интерес е нашата единствена грижа и всички други, заявявам открито, трябва да минат преди нас. (Многобройни знаци на одобрение.)

Но, аз вече казах, подобна саможертва не е необходима.

А просветата! Непрекъсната просвета! Просвета навсякъде! Всички се нуждаят от просвета. Просветата е в книгата. Разтворете широко книгата. Дайте възможност на просветата да заструи от нея, дайте й възможност да огрее навсякъде. Който и да сте, щом искате да облагородявате, да вдъхвате живот, да образовате, да раздавате нежност, да внасяте спокойствие, разпространявайте книгите навсякъде. Разпространявайте знания, показвайте, доказвайте. Увеличавайте училищата. Училищата са излъчващите просвета огнища на цивилизацията.

Ако сте загрижени за градовете си, ако искате да се чувствувате на сигурно място в къщите си, естествено е да сте обезпокоени от опасността, която ви грози от неосветените улици. Но замислете се за другата, много по-голяма опасност, която създават непросветените човешки умове. Будните умове са открити пътища. По тях сноват насам-нататък хора, по тях преминават с добри или лоши намерения пешеходци, по тях могат да преминат и носещи гибел странници. Една злонамерена мисъл е като среднощен крадец, в душата също проникват злосторници. Разпръсквайте светлина навсякъде. Не оставяйте тъмни ъгли в човешкия ум, в който може да се сгуши суеверието, може да се скрие грехът, може да се свре лъжата. Невежеството е тъма. Из нея скита злото. Помислете за осветлението на улиците, то е необходимо. Но не забравяйте да помислите преди всичко за просветлението на умовете. (Продължителни аплодисменти.)

За това е нужно, разбира се, да се изразходва щедро светлината на просветата. За този разход на просвета Франция е загрижена от три века. Господа, позволете ми да кажа няколко синовни думи, които впрочем напират и във вашите души, както в моята: нищо не може да победи Франция. Франция представя обществения интерес. Франция огрява хоризонта на всички народи. Ах, ликуват те, разсъмва се, Франция ни изпраща светлината си! ("Така е!" "Така е!" Повтарят се викове: "Браво!" "Браво!")

Ще бъде чудо, ако към Франция се появят възражения. И въпреки всичко те се появяват. Франция си има неприятели. Това са обикновено враговете на цивилизацията, на книгата, на свободната мисъл, на еманципацията, на свободата на съвестта и защитниците на робството. Тези, които възприемат догмата като несменяем господар, а човешкия род като обречен на непълнолетие слуга. Но трудът им е напразен, миналото е минало, народите не се връщат към тези, които са отрекли, заслепението има край, невежеството и грешките се изживяват. Направете си изводите, хора на миналото, ние не се страхуваме от вас! Хайде, противодействувайте ни, ние ви очакваме с любопитство! Опитайте силите си, обиждайте 89-а, развенчайте Париж, проклинайте свободата на съвестта, свободата на печата, свободата на словото, проклинайте гражданското законодателство, проклинайте революцията, проклинайте веротърпимостта, проклинайте науката, проклинайте напредъка! Противопоставяйте ни се неуморно! Въобразявайте си, докато можете, че може да се състави един Силабус, който да включва цяла Франция, че може да се направи гигантска машина, която да угаси слънцето. (Единодушно въодушевено одобрение. Троен залп от аплодисменти.)

Не искам да завършвам с горчиви слова. Да се издигнем и останем в неизменно ведрата вис на мисълта. Започнахме с утвърждаването на съгласие и мир. Нека продължим това непреклонно омиротворително дело. Другаде съм казвал и сега повтарям, че цялата човешка мъдрост може да бъде изразена със следните две думи: съгласуване и сдобряване; съгласуване на идеи и сдобряване на хората.

Господа, тук сме хора философи, нека се възползуваме от случая, нека не се притесняваме и да казваме само истини. (Усмивки и знаци на одобрение.) Ето, аз ще изрека една истина, една ужасяваща истина: човешкият род е болен от една болест - омразата. Омразата е майка на войната. Майката е безчестна, дъщерята е отвратителна.

Нека им отвърнем на удара с удар. Омраза към омразата! Война на войната! (Бурно всеобщо оживление.)

Знаете ли какво означават думите на Христос: "Обичай ближния си!" Те означават всеобщо разоръжаване. Те означават излекуване на целия човешки род. Истинското изкупление се състои именно в това. Обичайте се помежду си. Човек обезоръжава най-добре неприятеля си, като му подава ръка, а не като размахва юмрука си пред него. Този съвет на Исус е Божа заповед. Той е полезен. Ние го приемаме. Ние всички сме последователи на Христос. Писателят крачи редом с апостола. Този, който размишлява, крачи редом с онзи, който обича. (Викове: "Браво!")

И тъй, да нададем бойния вик на цивилизацията! Не! Не и не! Ние не приемаме нито варварите, които воюват, нито диваците, които убиват! Ние не приемаме нито войната, противопоставяща народите, нито войната, противопоставяща хората. Всяко масово избиване на хора не е само дивашко, но и безсмислено деяние. Мечът е безразсъдство, а камата е глупост. Ние сме ратници на ума и сме задължени да предотвратяваме кръвопролитията в заобикалящата ни реалност. Нашето призвание е да заставаме неотстъпно между двете войски. Правото на живот е неприкосновено. Ние не признаваме короните, ако все още ги има, ние признаваме само главите. Да се раздава милосърдие, означава да се раздава мир. Когато настъпват гибелни времена, ние настояваме да бдят за живота на императорите. (Аплодисменти.)

Най-щастлив за изгнаника е денят, в който той успее да убеди народа да пощади някой принц или да внуши да се приложи в полза на някой император най-великодушното право да се раздава милост, което е правото на изпращане в изгнание.

Да, съгласуването и сдобряването. Това е призванието, което ни е присъщо на нас, философите. О, мои братя, всички вие, работещи в областта на науката, поезията и изкуството, защитавайте достойно цивилизаторското всемогъщество на мисълта. Нека с всяка крачка, с която човешкият род се приближава до мира, усещаме как в нас нараства всепроникващата радост от истината. Нека изпитваме гордо задоволство от ползотворния си труд. Истината е една и не предполага никакви разногласия. Единственият й синоним е справедливостта. Няма две светлини, светлината е само една, светлината на разума. За човека няма друг начин да бъде честен, разумен и искрен. Лъчът, който излиза от "Илиада"-та, не се различава от светлината, струяща от Философския речник. Този неотклоним лъч преминава през вековете, целенасочен като стрела и чист като зора. Той ще победи мрака, т. е. антагонизма и омразата. Това представлява великото чудотворство на литературата. Няма нищо по-красиво от него. Силата, объркана и овладяна от правото, войната, задържана под арест от ума, това значи, о, Волтер, че насилието е попаднало в плен на мъдростта; това значи, о, Омир, че Ахил е в плен на Минерва, вкопчила се в косите му. (Продължителни аплодисменти.)

А сега, в края, позволете ми да изкажа едно пожелание, едно пожелание, което не отправям към някоя отделна партия, а към всички сърца.

Господа, имало един римлянин, който някога се прочул с една фикс-идея. Той призовал: "Да разрушим Картаген!" Аз също съм обладан от една мисъл и тя гласи: да разрушим Омразата! Ако литературата, създавана от хората, има някаква цел, тя е именно тази: Humaniores litterae 3.

Господа, най-успешното разгромяване на омразата може да се постигне посредством прошката. О, нека тази година да не свършва без постигане на окончателно омиротворение, нека я приключим в мъдрост и сърдечна обич, нека, след като премахне войните с чужди страни, да потуши и гражданските войни. Това е искреното пожелание, което изпълва нашите души. В този час Франция доказва на света гостоприемството си, нека му докаже и милосърдието си! Нека увенчаем главата на Франция с тази корона! Милосърдието! Всеки празник е установяване на братски съюз. Празник, който не носи прошка на никого, не е истински празник. (Бурно вълнение. Повтарящи се викове: "Браво!")

Една обществена радост логично води до амнистията. Нека с нея завършим това възхитително тържество, Световното изложение. Нека се сдобрим! Нека се сдобрим! Няма съмнение, че тази обединяваща всички усилия на човешкия род среща, тази среща на чудесата на индустрията и труда, тази тържествена размяна на поздрави между шедьоврите, които се съпоставят и сравняват, представлява величествена гледка. Но има още една много по-внушителна гледка - това е изправеният на хоризонта изгнаник и разтварящата обятията си родина! (Бурно продължително одобрение. Френските и чуждестранните участници в конгреса обграждат оратора, поздравяват го и му стискат ръката.)

БЕЛЕЖКИ:

1. Virum volitare per ora (лат.) - Летят пред очите на мъжете.

2. Абат Дьо Данжо (1643-1723) - раболепен литературен съветник на крал Луи ХIV; Себастиан дьо Вобан (1633-1707) - маршал на Франция, главен комисар по укрепленията при Луи ХIV.

 

3. Humaniores litterae (лат.) - По-благородната наука.

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074862
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031