Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03 08:58 - ДЖЕЙМЗ ДЖОЙС /1882 - 1941/ - лекция на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
0



 

                         

     Ражда се в едно от предградията на Дъблин на 2 февруари 1882 година. Той е десетото дете в едно благочестиво католическо семейство, което преживява драматични обрати заради пиянството и многобройните дългове на бащата. Детето Джеймз учи в най-престижните йезуитски колежи на града - Клонгоуз Ууд Колидж, а после в Белведере Колидж. Получава солидно образование, белязан е от ирландската словоохотливост и чувство за хумор на рядко трезвия си баща. Още в пансиона, като дете, чете много и започва да пише. Постепенно изоставя католическата вяра, защото се посвещава на ново вероизповедание - изкуството, за приобщаването си към което пише в романа си“Портрет на художника като млад”.

  На 16 години постъпва в Юнивърсити Колидж/Дъблин/, където се изявява като изключително даровит ученик. Изучава усърдно чуждите езици, през 1900 година пише есе за Ибсен, с което става известен сред състудентите си в колежа. През същата година създава една театрална пиеса, която две години по-късно ще унищожи, пише поеми в стихове и проза.

  Дипломира се през 1902 година и заминава за Париж да учи медицина, но скоро се отказва от тази наука. Останал без пари се завръща за малко в Дъблин и след месец отново го напуска, за “да трупа житейски опит”. Отдава се на литературно творческа дейност и си изработва своя естетическа система. През април 1903 година се завръща в Дъблин, тъй като майка му е тежко болна. Тя умира през август същата година и за Джеймс настъпва труден период - няма пари, липса на семейно покровителство, комплексът, че е ирландец, го измъчва, започва да злоупотребява с алкохола.

   През януари 1904 година скицира автобиографичен роман, който отначало озаглавява “Стивън Героят”, но десетина години по-късно го назовава “Портрет на художника като млад”/1916, публ.1976/. През лятото се влюбва в младата  Нора Барнакъл, която е родена в Галуей, пристанище на западния бряг на Ирландия. Той я убеждава да го придружи в пътуването му до континента, където има намерение да преподава английски език. Писателят и спътницата му напускат Ирландия през есента на 1904 година.

    Двамата прекарват няколко месеца в Пола/?/, а през 1905 година се установяват в Триест, където Джеймс намира работа - учител по английски в училището “Берлиц” в града. Води разгулен живот, пие много и макар че остава привързан към Нора “семейният” им живот преминава през сериозни кризи. Женят се чак през 1931 година. През 1905 година им се ражда син, кръщават го Джорджо. Двамата затъват в дългове, Джеймс не умее да управлява парите си, бяга от семейните задължения и се отдава отново на алкохола.

     След като загубва работата си в Триест Джеймс с Нора и сина си заминава за Рим, където работи известно време в една банка, но пилее парите си и отново затъва в дългове. Завръщат се в Триест. Джеймс започва да пише за вестниците и изнася лекции за родната си Ирландия. През 1907 година, точно когато Нора ражда дъщерята Лучия Джеймс трябва да постъпи в болница за да лекува остър ставен ревматизъм. След раждането на Лучия писателят често се връща в Ирландия. През 1912 година посещава със семейството за последен път родината си.

  Въпреки семейните кризи и недоимъка продължава упорито да пише. През 1905 година завършва сборника с разкази “Дъблинчани”, опитва се да го издаде през 1912 година, но издателите се отдръпват, тъй като преценяват че разказите подриват моралните устои на обществото. Сборникът е отпечатан едва през 1914 година в Лондон благодарение на подкрепата на Ерза Паунд, който се запознава с Джойс чрез посредничеството на ирландския поет Йеитс. Паунд помага на Джойс да публикува романа си за Стивън Дедалус в лондонското литературно списание  The Egoist”. Ирландският писател си връща надеждата, но Италия влиза в Първата световна война и той трябва да напусне страната.

  Установява се в швейцарския град Цюрих, където отново повежда разсипнически живот. Дава частни уроци, но постоянно му липсват пари, принуден е да сменя често квартирите си. Оцелява благодарение на помощта на приятели и ценители на публикуваните му творби. Изтъкнаните английски творци Езра Паунд, Йеитс и Т.С.Елиот го ценят като велик писател и се опитват да му внушават самочувствие. През 1916 година излиза  “Портрет на художника като млад”, а през 1918 година се появява пиесата на Джойс “Изнанниците”, която ще бъде поставена на сцена в Лондон през 1926 година.

   В Цюрих ирландският писател започва да пише романа “У л и с”, чийто план е вече разработил още през 1906 година. Този роман излиза отначало в американското литературно списание  Little Review” и първите му глави предизвикват огромен интерес. Но когато е отпечатана в пореден брой главата “Навзикая” в Ню Йорк възбуждат процес срещу Джойс. През 1921 година американският съд забранява романа “Улис” и Джойс напразно се опитва да си намери издател. По-късно ще му помогне американската му приятелка Силвия Бийч, която открива подписка за набиране на читатели на “скандалната” творба.

     Войната свършва, подписано е примирието. Джойс се връща за малко в Триест, а след това се установява в Париж, където пристига през 1920 година предшестван от репутацията си на  “п а п а  на  м о д е р н и з м а”. Френският поет и романист Валери Ларбо го представя и въвежда в елитния парижки литературен кръг, в който са американката Силвия Бийч, уредничка на английската книжарница Shakespeare and Company в Латинския квартал, Адриен Моние, директорка на Дома на приятелите на книгата в Париж, престижна литературно творческа лаборатория по онова време, френският писател Леон Пол Лафарг, който малко след това ще напише романа си “Пешеходецът от Париж”.

   През 1921 година Джойс започва да пише последната си творба, която отначало носи заглавието “Напредваща творба”, а после, след 16 години упорит труд върху нея, е прекръстена “Бдението на Финеган” и издадена от автора й чак през 1939 година.

   Джойс започва да чувства непоносими болки в очите, прави си няколко операции, за да избегне пълната загуба на зрението си. Той изстрадва мъчително психическите разстройства на дъщеря си, чиято шизофрения се проявява в края на 1920 година. Джойс прави опити да я излекува - отначало в Париж, по-късно в Швейцария. Очаян Джеймс отново се отдава на алкохола. Нора заплашва, че ще го напусне, въпреки че издателските й права над творбите му постоянно се увеличават. Когато избухва Втората световна война Джойс се настанява временно в свободната зона, а след това, през декември 1940 година, получава разрешение да се засели отново в Цюрих. С изчерпани физически сили той издаъхва малко след това, на 13 януари 1941 година.

 

Wikipedia:

Джеймс Огъстин Алойсиъс Джойс е смятан за един от най-влиятелните писатели на ХХ век. Заедно с  Пруст, Кафка и Музил той е ключова фигура в развитието на модерния роман. Известен е най-вече с романа си „Одисей” “ (1922). Други важни негови творби са сборникът с разкази „Дъблинчани” “(1914) и романите „Портрет на художника като млад” “(1916) и „Бдение над Финеган“ (1939).

    Въпреки че по-голямата част от живота му като възрастен преминава извън страната, ирландските преживявания на Джойс са много важни за творбите му и предоставят всички сцени за прозата му и голяма част от нейните теми. По-специално неговите трудни ранни отношения с Ирландската католическа църква са отразени в подобен конфликт в героя му Стивън Дедалус, който присъства в няколко от творбите му.

    Вселената в неговите творби е здраво установена в Дъблнн и отразява живота му в семейството и случки и приятели (и врагове) от неговите ученически и студентски години. Действието на „Одисей“ се развива с точност в истинските улици и улички на града. Като резултат от комбинацията на това внимание към мястото и дългите му пътувания из Европа той става както един от най-космополитните, така и един от най-местните от всички големи англоезични модернисти.[5]]

В Дъблин (1882-1904)

Джеймс Огъстин Алойсиъс Джойс е роден на 2 февруари 1882 година в семейството на Джон Джойс и Мери Джейн Мъри в Ратгар, предградие на Дъблин. Той е най-голямото им дете от десетте доживели до зряла възраст. Семейството на баща му произлиза от Фърмой в графство Корк, където в миналото притежава малко предприятие за производство на сол и вар. През 1887 година бащата на Джеймс Джойс е назначен за общински данъчен служител и семейството се премества в градчето Брей. По това време Джойс е нападнат от куче, което предизвиква у него до края на живота му фобия към кучета. Дори в зряла възраст той страда и от силен страх от гръмотевици.

     През 1891 година Джеймс Джойс пише стихотворението „Et Tu Healy“, посветено на смъртта на протестантския политик Чарлс Стюарт Парнел. Баща му е недоволен от отношението на католическата църква към Парнел, което довежда до провал на усилията за установяване на автономно управление на Ирландия. Джон Джойс отпечатва стихотворението и дори изпраща копия във Ватиканската библиотека в знак на протест. През ноември същата година той банкрутира и е временно отстранен от работата си.

     През 1893 година е освободен с малка пенсия, след което семейството изпада във все по-голяма бедност, главно поради пиенето на Джон Джеймс и лошото му управление на семейните финанси.

    Джеймс Джойс започва образованието си в йезуитския колеж Клонгоус Уд край Клейн, където постъпва през 1888 година, но през 1892 година е принуден да напусне, поради липса на средства. След това учи у дома, а за кратко и в друго католическо училище в Дъблин. През 1893 година му предлагат място в йезуитския колеж Белведере в Дъблин, с надеждата, че може би в бъдеще би се присъединил към ордена. Тя остава неоправдана, тъй като още шестнадесетгодишен Джойс отхвърля католицизма, макар че философията на Тома Аквински оказва влияние върху него през целия му живот.

     През 1898 година се записва в Университетския колеж Дъблин, където учи английска, френска и италианска филология. Той се включва активно и в театралния и литературния живот на град. През 1900 година излиза първата му публикация, критичен анализ на драматургията на Хенрик Ибсен, за която получава благодарствено писмо от самия Ибсен. През този период пише още статии, както и поне две пиеси, който не са запазени. Много негови приятели от това време се появяват като герои в по-късните му книги.

1902 — Джойс завършва колежа и заминава за Париж да следва медицина.

1903 — Връща се в Дъблин малко преди смъртта на майка си. Напуска семейството си и живее кратко време в кулата Мартело в Сандикоув, останала от укрепленията по източния бряг на Ирландия от времето на войните с Наполеон. Започва да пише „Стивън хероят“.

1904 — Пише есето „Портрет на художника“ и започва „Дъблинчани“. Среща Нора Барнакъл и заедно с нея напуска Ирландия и се установява най-напред в Пола, Югославия, където си намира работа.

 

В Триест и Цюрих (1904-1920)

1905 — Премества се в Триест, учителства, завършва „Дъблинчани“, ражда се синът му Джорджо, пристига брат му Станислас.

1906 — Кратък престой в Рим като банков чиновник. Първи неуспешен опит да публикува „Дъблинчани“.

1907 — Отново в Триест. Ражда се дъщеря му Лучия. „Стивън хероят“ прераства в „Портрет на художника като млад“, над който продължава да работи. Публикува в местните вестници есета за ирландската политика.

1909 — Две кратки пътувания до Дъблин — за договора за „Дъблинчани“ и за откриването на киносалон. Пише писмата си до Нора, измъчван от ревност. Начало на футуризма и кубизма.

1911 — Чете лекции върху Шекспир в Триест.

1912 — Семейството посещава Голуей и Дъблин, след което Джойс повече не се връща в Ирландия. Поради конфликт с редактора на „Дъблинчани“ отпечатаните 1000 екземпляра са изгорени.

1914 — Езра Паунд се свързва с Джойс и „Портрет на художника като млад“ започва да излиза като подлистник на сп. „Егоист“. Издаден е и сборникът „Дъблинчани“. Джойс започва да пише „Одисей“. Избухва Първата световна война.

1915–1916 — Семейството се премества в Цюрих, Джойс работи върху „Одисей“. „Портрет на художника като млад“ излиза в САЩ и във Великобритания.

1917–1918 — Започва публикуването на „Одисей“ на части в списанието „Литъл Ревю“. Първата от многобройните очни операции на писателя. След края на войната семейството се завръща в Триест. Излиза „Въведение в психоанализата“ на Фройд. Пенчо Славейков публикува „Книга на песните“.

 

В Париж и Цюрих (1920-1941)

1920–1921 — Джойс се преселва със семейството си в Париж по съвет на Езра Паунд. Съдебно решение спира отпечатването на „Одисей“ в „Литъл Ревю“. Кратък успех и погром на движението за независимост на Ирландия „Шин Фейн“.

1922 — „Одисей“ излиза в Париж благодарение на американката Силвия Бийч, собственичка на книжарницата „Шекспир и компания“. Романът е приет само във Франция, другаде е забранен.

1923–1929 — Джойс пише „Произведението в процес“, който впоследствие издава като „Бдение над Финеган“. „Одисей“ излиза на френски.

1930–1931 — Джеймс Джойс и Нора Барнакъл сключват официален брак в Лондон. Умира бащата на писателя Джон Станислас.

1932 — В Париж се ражда внукът на писателя Стивън Джеймс и той му посвещава Ecce Puer. Дъщеря му Лучия е диагностицирана с психическо заболяване.

1933–1934 — „Одисей“ излиза в Ню Йорк като издание на „Рандъм Хаус“ след историческото решение на съдията Улси.

1936 — „Одисей“ е публикуван във Великобритания.

1939 — Щом избухва Втората световна война, Джойс и семейството му се преместват в Южна Франция. „Бдение над Финеган“ е издаден в Лондон и Ню Йорк.

1941 — Само няколко месеца след като се е установил в Цюрих, Джойс умира 3 седмици преди да навърши 59 години.

1951 — Нора умира в Цюрих и е погребана отделно. Едва 15 години по-късно двамата са събрани в семеен гроб.

1975 — Ричард Елман издава епистоларното наследство на Джойс в „Събрани писма“.

 

Значение

    Джеймс Джойс, макар и не особено тачен приживе, особено в родната си Ирландия, е един от най-влиятелните писатели на ХХ век, и творчеството му е емблематично за литературното течение на модернизма. Писането на Джойс и най-вече романът "Одисей" извършва революция в литературата, като заменя общоприетите средства на реализма с нови, експериментални похвати, целящи по-адекватен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Джойс революционизира езика, като смело словотворства, комбинира думи на асоциативен принцип, премахва границите между изреченията и използва т.нар. "поток на съзнанието".

    Романът "Бдение над Финеган" на практика е написан на свой собствен език, комбиниращ елементи от множество познати езици, и е спорно доколко изобщо може да бъде "преведен". За този роман френско-ирландският писател Самюъл Бекет, тогава личен секретар на Джойс, казва, че "тази книга не е за нещо, тя е самото нещо".

   Творчеството на Джойс е изключително богато на символи, алегории и синестезии, например в "Одисей" героите се свързват с персонажи от "Одисея" на Омир, освен това отделните глави на романа се съотнасят към определено изкуство, реторическа техника, цвят. Творчеството на Джойс поражда огромен корпус от изследвания и коментари.

   Названието на елементарната частица кварк произлиза от фразата от "Бдение над Финеган" "три кварка за мистър Марк".

 

Творчество:  Написал е романите “Портрет на художника като млад”/1916, публ.1976/, “У л и с” /1922/, “Бдението над Финеган” /1939/.

  Издал е сборника с разкази  “Дъблинчани” /1914, публ.1927/.

  Създал е също психологическото есе “Джакомо” /1914, публ.1969/.

    Животът и творчеството на Джойс са неразривно преплетени и по различен начин въпроизвеждат универсални ценности. Така катто човекът Джойс се спасява с бягство от затворената в провинциалната си еснафщина и ревностен пуринатизъм Ирландия, така и писателят Джойс се извисява от творби, изпълнени с простодушен лиризъм, към творби, които с оглед на обхвата и аналитичността на повествованието им могат да се определят като енциклопедични.

   Сборникът с разкази  “Дъблинчани” /1914/ се състои от петнадесет новели, във всяка от които се изследва вътрешния мир на един жител на родния град на автора. В него се преминава от първо към трето лице в повествованието сякаш Джойс пресъздава еволюцията на собствения си имагинерен свят от драмата към мита при преминаването му през духа на епоха. Не без ироничен подбив последният му разказ “Мъртвите” е написан като своеобразно резюме на случилото се в предишните и е изведен до великолепен лиричен финал.

 В романа “Портрет на художника като млад”/1916/ чрез една поредица живописни платна се пресъздава духовната еволюция на всецяло отдадения на изкуството творец Стивън Дедалус. Героят е изцяло погълнат от търсенето на самия себе си, посветил се е на преоткриването на собствената си самоличност. Една девойка на плажа при падането на здрача е последрното му видение, което отключва у героя интуицията за неограничените възможности на изкуството да издигне човека над тесногърдието и постискането на духа, които насажда в страната му Католическата църква.

  Стивън Дедалус учи в колеж покровителствуван от йезуитите. Далеч от родителите си, които вижда само по време на ваканциите, той изживява значимите и дребните авантюри съпътстващи детството: силна простуда, несправедливо наказание, разпален, твърде смътно разбран, диспут. С преминаването в друг колеж идват и смущенията на пуберитета, първото суксуално преживяване в един вертеп на Дъблин. Духовното уединение и красноречието на един проповедник подтикват младежа да заживее нов живот,  обречен на святостта, и неговото усърдие е толкова голямо, че директорът на колежа му предлага да приеме свещенически сан. Но скоро идва неудовлетворението и постоянно нарастващото безпокойство. А после в университета,между 17 и 20 години, Стивън доусъвършенства сдвоя естетически идеал, проумява различните ограничения, които му налагат религиозните и политическите институции, както и обичаите в семейството. Романът завършва с няколко страници от дневника на младежа, който се готви да напусне Ирландия. Както Дедал избягва от лабиринта, така и той трябва да си прикачи крила, за да избяга от Дъблин, където се чувства като затворник, и да се посвети на своето призвание – художеството /живопистта/.

 

Контекстът на “Улис” на Джойс

 

   “Улис” представлява модернистична реконструкция на Омировата поема “Одисея”. Това е първият роман на Джойс с епически обхват на повествованието. Ирландският писател вече е публикувал един сборник с разкази “Дъблинчани” и една полубиографична новела “Портрет на художника като млад”, чийто протагонист Стивън Дедалус се появява отново в “Улис”. Романът е посрещнат веднага като творба на гений. До днес той се счита за най-високото художествено постижение на писателя Джойс. Написан е в продължение на няколко години, през които Джойс продължава самоналоженото си изгнание от родната Ирландия. “Улис” е публикуван в Париж през 1922 година, когато излиза и поемата на Т.С. Елиът “Опустошената земя”.

      Фигурите, които налагат модернизма в европейската литература, работят между Двете войни. Джойс, Елиът и Вирджиния Уулф се разглеждат като първоначинателите на “модернистката революция”, която е реакция на “прекалената цивилизованост” на Викторианската епоха. Днес “Улис” се разглежда навсякъде като “най-революционният литературен преврат” през ХХ век, най-вече заради въведения от Джойс в този роман “поток на съзнанието”. В усилията му да създаде модерен герой Джойс се връща към класическия мит само да деконструира древногръцкия воин като пародия на Скитника-евреин. Героят на Джойс Леополд Блум е обречен да изстрадва емоционалните травми от предателството и загубата във времето, когато/през 1904/ в Дъблин се води борба с анти-семитизма. На мястото на гръцкия стоицизъм и сила Джойс разполага едно объркано, разбито, печелещо симпатията ни човешко същество. Докато в “Одисеята” Омир разработва само високо достойни епически теми, Джойс посвещава много детайлизирани описания на най-баналните и табуирани човешки дейности: лакомията, изхвърлянето на изпражнения и урина, деменцията, мастурбацията, онанизма, алкохолизма, садо-мазохизма и корпофилията /телесния нарцисизъм/, които в повечето случаи са приписвани на Блум.

     Джойс разглежда романа си като съчетание от предишните му две произведения. От сборника “Дъблинчани” се заемат фаталистичните и натуралистични описания на един градски център с твърд и издържлив дух. “Улис” впечатлява с географията си, с прецизно разчертаната карта на странстването на героя /почти 20 часа/ из улиците на Дъблин, с “отбиванията” в кръчмите и търговията с богатствата на морето. Макар че Джойс непрекъснато сменя местожителството си /Швейцария, Италия и Франция/, той описва благодарение на перфектната си памет своя роден град с най-големи подробности. Макар че Леополд Блум е главното действащо лице в творбата, Джойс посвещава доста време на представянето на Стивън Дедалус - протагонист в първия му роман. Посредством Стивън Джойс разисква спорните разрешения на религиозните и политически проблеми, които са изнесени на преден план в по-ранния му роман. Не е изненадващо, че Джойс описва Дъблин като полусъучастническа жертва на британската агресия и подтисничеството на Римокатолическата църква. Джойс продължава разработката на тази тема като неконформист. Той твърди, че структурата на Римокатолическата църква улеснява корупцията и най-много допринася за отчуждаването и развалата на човешката душа като се противопоставя на облагородяването и извисяването й.

   В същото време ирландците са управлявани от британците и са под строго наблюдение. Британските окупационни власти унижават ирландските патриоти и постоянното им военно присъствие е едно от главните препятствия по пътя към ирландското “самоуправление”. Въпреки ненавистта на Джойс към британския колониален надзор, драматичната му политическа еволюция след “Портрета…”, той не приема зараждащия се ирландски национализъм. Патриотите и фанатизираните националисти са представяни неизменно в “Улис” като шутове и негодници. Те са често пияни, а националистичните им лозунги излъчват женомразство и анти-семитизъм. Съвсем очевидна е присмехулната нагласа на Джойс срещу кампанията да се “възроди” ирландския език. Не бива да се забравя, че чрез “Улис” Джойс си създава славата на най-изящния стилист, владеещ до съвършенство английския език, и едновременно на ирландски бард и епически поет.

Контекстът, в който е създаден “Улис” на Джойс

 

   “Улис” представлява модернистична реконструкция на Омировата поема “Одисея”. Това е първият роман на Джойс с епически обхват на повествованието. Ирландският писател вече е публикувал един сборник с разкази “Дъблинчани” и една полубиографична новела “Портрет на художника като млад”, чийто протагонист Стивън Дедалус се появява отново в “Улис”. Романът е посрещнат веднага като творба на гений. До днес той се счита за най-високото художествено постижение на писателя Джойс. Написан е в продължение на няколко години, през които Джойс продължава самоналоженото си изгнание от родната Ирландия. “Улис” е публикуван в Париж през 1922 година, когато излиза и поемата на Т.С. Елиът “Опустошената земя”.

    Фигурите, които налагат модернизма в европейската литература, работят между Двете войни. Джойс, Елиът и Вирджиния Уулф се разглеждат като първоначинателите на “модернистката революция”, която е реакция на “прекалената цивилизованост” на Викторианската епоха. Днес “Улис” се разглежда навсякъде като “най-революционният литературен преврат” през ХХ век, най-вече заради въведения от Джойс в този роман “поток на съзнанието”. В усилията му да създаде модерен герой Джойс се връща към класическия мит само да деконструира древногръцкия воин като пародия на Скитника-евреин. Героят на Джойс Леополд Блум е обречен да изстрадва емоционалните травми от предателството и загубата във времето, когато/през 1904/ в Дъблин се води борба с анти-семитизма. На мястото на гръцкия стоицизъм и сила Джойс разполага едно объркано, разбито, печелещо симпатията ни човешко същество. Докато в “Одисеята” Омир разработва само високо достойни епически теми, Джойс посвещава много детайлизирани описания на най-баналните и табуирани човешки дейности: лакомията, изхвърлянето на изпражнения и урина, деменцията, мастурбацията, онанизма, алкохолизма, садо-мазохизма и корпофилията /телесния нарцисизъм/, които в повечето случаи са приписвани на Блум.

   Джой разглежда романа си като съчетание от предишните му две произведения. От сборника “Дъблинчани” се заемат фаталистичните и натуралистични описания на един градски център с твърд и издържлив дух. “Улис” впечатлява с географията си, с прецизно разчертаната карта на странстването на героя /почти 20 часа/ из улиците на Дъблин, с “отбиванията” в кръчмите и търговията с богатствата на морето. Макар че Джойс непрекъснато сменя местожителството си /Швейцария, Италия и Франция/, той описва благодарение на перфектната си памет своя роден град с най-големи подробности. Макар че Леополд Блум е главното действащо лице в творбата, Джойс посвещава доста време на представянето на Стивън Дедалус - протагонист в първия му роман. Посредством Стивън Джойс разисква спорните разрешения на религиозните и политически проблеми, които са изнесени на преден план в по-ранния му роман. Не е изненадващо, че Джойс описва Дъблин като полусъучастническа жертва на британската агресия и подтисничеството на Римокатолическата църква. Джойс продължава разработката на тази тема като неконформист. Той твърди, че структурата на Римокатолическата църква улеснява корупцията и най-много допринася за отчуждаването и развалата на човешката душа като се противопоставя на облагородяването и извисяването й.

   В същото време ирландците са управлявани от британците и са под строго наблюдение. Британските окупационни власти унижават ирландските патриоти и постоянното им военно присъствие е едно от главните препятствия по пътя към ирландското “самоуправление”. Въпреки ненавистта на Джойс към британския колониален надзор, драматичната му политическа еволюция след “Портрета…”, той не приема зараждащия се ирландски национализъм. Патриотите и фанатизиранитге националисти са представяни неизменно в “Улис” като шутове и негодници. Те са често пияни, а националистичните им лозунги излъчват женомразство и анти-семитизъм. Съвсем очевидна е присмехулната нагласа на Джойс срещу кампанията да се “възроди” ирландския език. Не бива да се забравя, че чрез “Улис” Джойс си създава славата на най-изящния стилист, владеещ до съвършенство английския език, и едновременно на ирландски бард и епически поет.

    Въздигането на “Улис” като литературен канон не е обусловено само от факта, че романът се е разпродавал много добре в Париж. Критиците известяват, че е изгрял геният на Джойс, макар че отбелязват невероятната неяснота на произведението, многобройните си разочарования и досадните трудноразгадаеми алюзии. В “Улис” Джойс се опитва да отрази мислите и деянията на реалните човешки същества, но “извънкъщният” хумор на Джойс се насочва критично и към някои от бележитите му съвременници като Вирджиния Уулф. Обявеният за “порнографски” роман е веднага забранен в Обединеното кралство и “приловен” от властите на митницата в Ню Йорк при внасянето му в Съединените щати. Откровената сексуалност, изложена в епизода “Пенелопа”, и садомазохистките “блуждаения” на Блум в главата “Цирцея” предизвикват най-яростните нападки. Въпреки моралното възмущение, романът “Улис” се превръща в контрабандна стока и литературният престиж на Джойс нараства и се утвърждава сред литераторите от двете страни на Атлантическия океан. Той вече е изграден в десетилетието преди издаването на романа за първи път в Америка от Random House - издание, което ще се появи след две години и във Великобритания.

 

   В “У л и с” /1922/  Джойс решително загърбва конвенциите на традиционното повествование и търси по-прецизни и по-близки до действителността средства за да улови мислите и емоциите на своите персонажи. Той използва преднамерено един изключително богат и сложен език за да пресъздаде съвсем обикновените премеждия на “героите” си. Той построява романа си като своеобразна мозайка от стилове и форми, намира явно удоволствие да си играе и жонглира с езиковите обрати, да пародира писателите класици, жълтата литература и научно популярните наръчници. Прозата се превръща в музика, а в един  гигантски по мащаба си вътрешен монолог авторът прави дисекция на зачеването на суровата мисъл в полузаспалия ум на една жена /Моли Блум/.

    В романа се пресъздават събития, които се случват в деня 16 юни 1904 година на различни места из Дъблин. Интригата се развива на фона на поемата “О д и с е я” - нарочен фон на повествованието, който придава митична перспектива на баналните делнични случвания. Персонажите и събитията в рехаво свързнаия разказ напомнят дискретно за популярните епизоди от великата творба на Омир. Протагонистът в романа Леополд Блум, евреин по произход, дребен чиновник и многократен рогоносец,  би трябвало да се възприема като модерна транспозиция на легендарния герой Одисей. Негови, в различна степен, карикатурни допълнения са жена му Моли, кръчмарска певица, вулгарна и невярна, и амбциозният начален учител Стивън Дедалус, високо ерудиран млад поет, чийто прототип е вероятно двадесет и две годишният Джеймс Джойс.

       Сутринта Стивън закусва и се готви за урок по история, а Леополд Блум приготвя закуска за жена си, престоява известно време в тоалетната и след това тръгва да се занимава със своите работи пребивава в пощата, аптеката, обществената баня, отива на погребението на един негов приятел, на обяд, на гости при жената на починалия му приятел. Малко след това следва епизод, заради който романът е забранен - Блум мастурбира на плажа, където се е заплеснал по едно, не особено свенливо, младо момиче, което бавно се съблича и би трябвало да ни напомня за прелесната красавица Навзикая.

      Блум и Стивън се озовават по едно време в болницата, където ражда в същия момент една от тяхните приятелки. След това Блум тръгва след Стивън, който е вече пиян, и го следва до един публичен дом, а след това кани младежа да пият топъл шоколад у дома си. Накрая той отива да си легне при жена си, която, лежаща до него в брачната постеля, дълго време не може да заспи, унесена в спомени и размисли - това е знаменитият вътрешен монолог на задрямващата сладострастница Моли Блум. В края на предългата последна фраза на романа с появява известното на всички английско   y e s /д а/, т.е. трябва животът да се приема такъв какъвто е и просто да се изживее.

      Новаторството на романиста Джойс се проявява при конструирането на романното повествование. В разказа нивата и зрителните точки непрекъснато се размножават, авторът непрекъснато изковава нови думи и фразеологични обрати. Но най-важното нововъведение на разказвача Джойс е несъмнено  в ъ т р е ш н и я т  м о н о л о г, който той довежда до съвършенство. В него всяка мисъл, всяко действие, независимо дали е рутинно или неприлично, са описани в най-малките им подробности. Писателят не прави оценка, не издава чувство. Той само показва, не без хумор, своите персонажи такива каквито са, в тяхното нищожество и величие, тъй като целта му е да представи чрез случванията в личната участ проблемите в човешката съдба.

    Нямаме основание да определяме “Улис” само като роман, защото в тази обемиста творба съжителстват едновременно легендата, епопеята, елегията, разказа, историята, есето, памфлета, репортажа, драмата, алманаха, ораторията, операта, симфонията и др.

    В VІІ глава се разгръщат и анализират 96 реторични фигури; в ХІ глава се имитират всевъзможни звуци със словесни инвенции; в ХІV глава с многобройни примери се проследява развитието на фразеологичните съчетания в английския език от ранносаксонския до съвременния американски сленг.

    Повествованието в “Улис” се гради върху два принципа:

1/ вътрешният монолог, който е разработен въз основа на откритията в дълбинната психология от Фройд, Жане, Бергсон, Юнг и Леви-Брюл.

2/ легендата за Одисей: Леополд Блум – Одисей; Стивън Дедалус – Телемах; Моли Блум – Пенелопа; Герти Мак Донъл – Навзикая; Бела Коен /бардама/ - Цирцея.

 

  Монолог на Моли Блум/фрагмент/ …обичах гримасата която правеше когато пееше и тогава той казваше не е ли ужасно да правиш това на такова място не виждам нищо толкова ужасно в това ще му разкажа някой ден не веднага за да го шашна и ще го отведа и ще му покажа мястото където сме го правили ето приятелю мой ако това не ви се нрави сложете си го някъде той мисли че нищо не може да се случи без да го научи той не знаеше абсолютно нищо за майка ми преди да се сгодим без това той нямаше да ме измами така лесно той беше десет пъти по-лош във всеки случай когато ме молеше да му дам едно малко парче че бих могла да изрежа от моя панталон това беше вечерта когато минавахме край Кенилуърт скуер той целуваше в дупката на ръкавицата ми трябваше да я смъкна той задаваше въпроси позволено ли било да попита как била стаята ми спалнята ми и аз го оставих да си я пази като че ли бях забравила да мисля за себе си видях го да си я плъзва в джоба си разбира се панталоните панталоните те лисно го подлудяват явна е как поглъща с очи онези безсрамнички възседнали велосипедите си с поли които се повдигат чак до пъпа им когато аз и Мили бяхме с него на празненството на открито тя беше облечена в кремава муселинена рокля изправена срещу слънцето той можеше да види всичко което тя носеше отдолу когато ме гледаше отдалече следваше ме под дъжда но аз го бях видяла преди той да ме съзре той се спря на пресечката на Харолдс Роуд точно на ъгъла с нов шлифер и с шарено шалче подбрано за да п одчертава тена му и с кафява шапка и с дяволитото изражение което му беше привично какво правеше там където нямаше никаква работа те могат да си предложат всичко което си поискат от всичко което носи поли а човек няма право да им иска нищо но те искат да знаят къде сте били и къде отивате чувствах го да идва зад мен очите му бегло се пъзваха по тила ми той остана без да дойде в къщи защото намираше че се ангажирал прекалено много тогава аз се полуобърнах и го поизчаках тогава той настояваше да му кажа да докато си бях свалила ръкавицата като го гледах той ме уверяваше че с моите ажурени ръкави ми било сигурно много студено в дъжда независимо какъв претекст да си протегне ръцете към мен после през цялото време панталоните панталоните тогава му обещах да му дам панталонките на моята кукла за да си ги носи в джобчето на жилетката о пресвета дево какъв голям глупак беше подгизнал от дъжда каква красива редица зъби имаше огладнявах като ги гледах…

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 471153
Постинги: 460
Коментари: 49
Гласове: 250
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930