Роден е в замъка Мирандола принц дела Конкордия и още от малък се проявява като детето-чудо. Притежава феноменална памет и едва навършил 14 години се записва да следва каноническо право в университета на Болоня. По-късно влиза започва да води кореспонденция с много съвременни учени, установява контакти с членовете на Флорентинската платонова академия, започва да съчинява стихове вдъхновен от поезията на Петрарка. За да навлезе във философията на древността изучава старогръцкия - за да чете Платон и Аристотел, арабски - за да се запознае с Корана, староеврейски - за да се посвети в тайните на Кабалата, халдейски - за да се приобщи към мъдростта на старите източни мислители.
“Мирандола живее в края на петнадесетото столетие, когато се оформят и избистрят идеите на хуманизма, като сам дава на това движение най-точното и едновременно с това спекулативно определение и характер - уточнява Слави Боянов. - Той поставя човека в центъра на съществата и света като микрокосмос, който може да опознае това, което е над него, и това, което е под него, като може да се издигне до божественото и да изпадне до скотското.”/стр.74/.
При задълбочения си коментар на трактата “За битието и за единството” на Мирандола нашият учен откроява една реплика на Бога, отправена благонамерено според италианския хуманист към човека: “О, Адам, ние не ти даваме нито едно определено място, нито твое собствено лице, нито някой особен дар, за да може мястото, лицето и даровете, които ти би желал да избереш, да ги притежават според твоите собствени пожелания, според твоята собствена воля. За другите същества тяхната определена природа е уредена от законите, които ние сме предписали. Ти не си ограничен от никаква преграда. Това зависи от твоята собствена воля, по силата на която аз те поставих тук да определиш ти сам природата си. Аз те поставих в средата на света, за да можеш оттам да изследваш по-удобно това, което съществува около тебе във Вселената. Ние не те създадохме нито небесно, нито земно същество, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш да бъдеш господар на себе си и притежавайки честта и грижата сам да моделираш собственото битие и да си избереш формата, която би предпочел. Ти можеш да се снижиш до животинското и да се издигнеш до божественото по решението на своя собствен дух.”/стр.76 - 77/.
Слави Боянов прави кратък преглед на трите начина на реакция и на живот, които водят до истината и до откриването на законите на битието според Мирандола: “Първото правило е: нищо прекалено, нищо пресилено. Италианският хуманист изисква да се спазва една норма, една умереност и правила за добродетелта чрез с п р а в е д л и в а т а с р е д а.
Второто правило е: познай себе си. То ни води към опознаване на нещата и на самата природа, защото човешката личност е центърът, където се кръстосват всички посоки и всички лъчи. Защото този, който познава себе си - познава всичко. Тук италианският мислител се основава върху Заратустра и Платон.
Третото правило, което идва, след като сме приложили първите две, ни води до естествената философия, която според мислителя е близка да божеството и би могла да се изрази с убеждението: т и с и.” /стр.84/.
Помирението между адептите на Платон и последователите на Аристотел е един от главните ангажименти на Пико дела Мирандола, авторът на философско дидактичната реч “За достойнството на човека”, който е един от инициаторите на х у м а н и з и р а н е т о на човешките взаимоотношения и литературно творческата дейност.
