Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 12:21 - БОАЛО - ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО /Фрагменти/ - подбор на доц. Г. Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Трета песен

(Фрагменти)

 

Изкуството дори чудовище най-зло

да ни представи с вид приятен би могло:

в умелата, добре написана пиеса

и най-зловещ предмет на всички ще хареса.

И ще ни възхити със жив сценичен чар

съдбата на Едип сред кръв и плач макар.

Нещастен е Орест ­ в театъра обаче

с пречистена душа човек за него плаче.

 

О, вие, щом за вас е сцената кумир

и гръмки стихове създавате безспир,

желаете ли днес пиеса ей-такава,

че цял Париж с възторг да є се наслаждава

и да е пълна с тъй изящна красота,

че да я гледат пак след двадесет лета?

В творбата ви навред, във всички думи, трябва

да блика буйна страст, която да ни грабва.

Ако ли порив нов към чисти висоти

не ни подтиква все, ако не затрепти

човешката душа, от милост озарена,

напразна би била една изкусна сцена:

студената ви реч съвсем ще охлади

слушателя и тъй недоверчив преди,

така че, уморен от вашата тирада,

навярно ще заспи или ще ви напада.

А тайната е в туй: харесвай се, трогни,

опитай и открий какво ще ме плени.

Започвайте така, че без да се отлага,

сюжетът да личи чрез действие веднага.

Ядосва ме актьор, тъй муден на слова,

че главната си цел загатва ми едва,

и с туй, което уж интрига се нарича,

досажда и гнети, наместо да развлича.

Ще бъде по-добре да се представи сам1 ­

поне че е Ахил или Орест ще знам ­

а инак чрез това наддумване голямо

не стига до ума, а до слуха ми само...

Избрания сюжет отрано изясни.

 

Картината добре по място уточни.

Поетът може в ден години да помести;

Пиеси с ход такъв в Испания2 са чести ­

героят може там отпърво да е млад

и да се появи накрая белобрад.

Това у нас умът не може да приеме;

единствата помни: на случка, място, време.

Когато спазваш с тях, тогава само, знай,

ще гледат с интерес творбата ти докрай.

 

Не бива да твориш невероятни сцени:

познавам истини от истинност лишени.

Не би ме възхитил абсурдният герой:

не му ли вярвам, с труд ще ме затрогне той.

За показ щом не е поредната ви сцена,

чрез разказ нека с нас да бъде споделена;

това, което зле приемаме с очи,

за нашите уши по-иначе звучи.

 

Заплита се, расте, но трябва да достига

развръзка с лекота умелата интрига.

Внезапният ефект е най-добър финал:

една загадка в миг човек е проумял

и както сенчест кът под слънце ще засвети,

добиват облик нов познатите предмети.

 

За нашите предци ­ със дух набожен, свят,

театърът е бил за дълго непознат.

Поклонници веднъж със скромните си сили

за първи път в Париж спектакъл устроили

и непохватно, в дух на верски порив строг,

представили светци, светата Дева, бог.

Но просветен, умът доказал, че не бива

на тази слепота, макар благочестива,

да бъде даван път ­ тогава най-подир

възвърнали се тук Елена, Хектор, Пир,

ала актьорът бил без маска пред народа,

цигулка вместо хор създала съпровода.

 

Любовният сюжет, най-търсен за роман,

оказал се и тук ­ в театъра ­ желан.

Безспорно е, че той е средството, с което

достигаш най-добре на зрителя сърцето.

Приемам аз герой от обич премалял,

ала не го правє овчар от пасторал.

Ахил като Тирзис не бива да обича,

а Кир1 на Артамен е смешно да прилича;

показвай любовта в терзание голямо ­

и като слабост в тях, не добродетел само.

 

Невзрачен лик търпим в роман, но не на сцена.

Ала в духа велик и слабост е стаена:

харесвам, че скръбта изстрадва с плач Ахил ­

по-малко избухлив, по-книжен той би бил.

 

У действащи лица със слабости такива

умът, задоволен, природата открива.

Щом за Агамемнон създавате портрет,

да бъде горделив, от алчността обзет,

да дава дан Еней на боговете свои,

да са с различен нрав различните герои.

Различия търси в земи и времена:

оформя облик свой отделната страна.

 

Природна пъстрота цъфти необозрима,

за всяка наша страст различен изказ има ­

гневът с надменен тон се проявява в миг,

говори немощта с по-малко горд език.

Хекуба в злия час е страдала така, че

не бива в стил надут за своя град да плаче

и да разказва как под смръщената вис

Евксинското море приема Танаис1.

Под блясъка на туй обилие словесно

любов към празен шум се разпознава лесно.

Пред клюмналия в скръб и ти сведи очи;

за да заплача аз, ти първи заплачи.

Най-гръмките слова в актьорското изкуство

са плод на хладен ум, а не на силно чувство.

 

Театърът е днес със съдници богат ­

опасност дебне тук твореца непознат

и застрашен е той от изпитни сурови.

Да го освиркват все мнозина са готови,

да го ругае кой не би си позволил ­

чрез таксата за вход туй право е добил.

За автора безброй премени са потребни:

възвишени неща да предаде и дребни,

на благороден дух да бъде пример жив,

да бъде и дълбок, и верен, и красив,

да ни развесели с различни изненади,

същински чудеса на показ да извади,

та да запаметим творбата му завчас

и споменът за туй да трае дълго в нас.

Трагедията тъй е длъжна да изглежда.

 

Дори по-величав е епосът, изрежда

събития, съдби ­ с фантазия богат,

създава цял един въображаем свят.

За да ни възхити, тук всичко се е вляло,

сдобива се с лице и се оформя в тяло,

тук всеки наш талант си има символ ­ бог ­

Венера значи чар, Минерва ­ ум дълбок;

когато някой гръм внезапно се стовари,

това е Зевсов гняв, а не кипящи п–ри;

когато буря зла погълне кораб цял,

това пък е Нептун, морето разлюлял;

и Ехо1 ек не е, а глас на нимфа млада,

която и до днес за Нарцис още страда.

Възвишеният свят от митове безчет

е подтик за творби; умелият поет

подбира с тънък вкус, излъсква, украсява,

откъсва цвят след цвят от пъстрата морава.

 

За трайния успех потребен е герой.

За да ме увлече обаче, трябва той

да бъде и в дела, и помисли отличен,

и в слабостите чак да бъде героичен,

по мисли и дела наравно да стои

и с Александър той, и с Цезар, и с Луи2,

а не на Полиник3 и брат му да прилича ­

вулгарният герой досажда, не увлича.

 

Творбата губи, щом премного побере:

един Ахилов гняв, използуван добре,

достатъчен е бил за цяла Илиада;

сюжетът неведнъж от много случки страда.

 

Разказвайки, напред без мудност ни водє;

описвайки с цветист и ярък слог бъди ­

това е сгоден миг за стилови изяви.

Отбягвайте неща и пошли, и дребнави,

за де на сте като един поет1 без ум,

разказващ ни, че щом посред морето друм

намерил Моисей, подкрепян с божи сили,

в прозорците ята от риби се явили,

а мъничко дете, увлечено в игра,

“подава камъче на майка си добра”.

Не впивайте очи в предмета твърде дребен,

за истинска творба замах ви е потребен.

 

Почнете кротко с прост и неподправен глас,

не стряскайте, едва възседнали Пегас,

с гръмовно страшен вик читателите свои:

“Възпявам аз герой над всичките герои!”2

Какво ще сториш, щом се тупаш тъй в гърди?

Огромна планина мишленце ще роди.

О, колко по-добър за мене е поета,

лишен от празен шум и показност предвзета,

започваш просто, с тон естествено красив:

 

Рисувай не един герой ­ възпей мнозина,

чрез пъстрота създай усмихната картина:

възможно е да си и весел, и велик;

противен е за мен досадният умник.

Затуй бих предпочел смеха на Ариосто

пред тези, чийто хлад ги вцепенява просто

и строги са дотам, че им се струва грях,

ако безгрижен стих изтръгне Феб от тях.

 

Виж, Омир знае как да породи възхита ­

той сякаш пояса е взел на Афродита3:

в творбата си безброй съкровища е сбрал,

на злато става туй, което е допрял,

и придобива чар в ръцете му веднага;

развлича той безспир и нивга не дотяга.

Струяща топлина е неговата реч;

не се отбива той от пътя надалеч.

Чрез методичен ред стиха си не сковава,

а пък сюжетът сам пред нас се изяснява;

естествен е така, че не усещаш ти

как всеки негов стих към случката лети.

Добре ще е, ако за пример ти го взимаш,

умей да го цениш ­ и вече полза имаш.

 

Поемата добра, със случки в строен низ,

не е внезапен плод на някакъв каприз:

изисква време, труд и непосилна тя е

за някой ученик, макар да я желае.

                                                Превод на Пенчо СИМОВ




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 394044
Постинги: 405
Коментари: 48
Гласове: 234
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031