Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 17:07 - ПИЕР ДЬО РОНСАР /1524 - 1585/ - лекция на доц. Гено Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове:
3



 

Живот и творчество: Роден е в замъка Поасониер, в областта Вандом, на 11. ІХ. 1524 година. Произхожда от известна аристократична фамилия, чиито мъжки чада се отличават като достойни войни на краля. Като млад следва  установената в семейството традиция и изучава усърдно военното дело. Скоро става паж на Орлеанския дук и пред него се открива възможността за осъществяване на престижна военна кариера. Но на 18 години, след тежко боледуване, изгубва слуха си и решава да опита да компенсира неизлечимия си недостатък чрез съчиняването на поезия.

    От 1560 година той спечелва благоволението на младия крал Шарл ІХ, който харесва поезията му и го прави официален придворен поет. “ В това деликатно положение Ронсар успява да запази достойнството си на поет, - твърди нашият уважаван философ Слави Боянов, - макар и да изпълнява придворните поръчки, без да изгуби оригиналността и самобитността си.”/стр. 137/.

    Той не е най-възрастият, но е най-талантливия в сформираната през 1549 година школа     “П л е я д а”. Сред поетите в тази самобитна творческа група преди него са родени Пелтие/1517/, Тияр/1521/ и Дю Беле/1522/. По-младите в състава й са поетите  Бело /1528/, Жодел и Баиф/1532/.

  Ронсар се посвещава сравнително късно на поезията. На двайсет и пет години, след като натрупва богата култура в колежа Кокре, разположен на хълма Сент Жьоневиев в Париж, той започва да пише стихове. Първоначалното му намерение е да си изгради кариера в кралския двор, където отначало е паж на Дофина, а след това секретар на прочутия френски хуманист и авторитетен  дипломатически посланик на краля Лазар дьо Баиф. След като загубва слуха си смирено приема духовнически обязаности и се ползва от благодеянията достъпни за придворния клир. След посвещаването си на литературата той не крие своите творчески амбиции като поет и си запазва покровителството на висшите сановници на Църквата.

  През 1550 година се появява сборника на Ронсар “Оди”. Две години по-късно поетът завършва първия си цикъл “Любовни песни”/1552/, посветени на благопристойната светска дама Касандра. Съвсем различна е атмосферата в следващата му лирическа поредица “Любовни песни”/1555/, в която се възхвалява природната мъдрост и пленителната откритост на жизнерадостната селска девойка Мария. Човешкото величие, благородство и героизма се възпяват в сборника на Ронсар “Химни”/1556/. През 1560 година се появава за първи път цялостно издание на лирическите творби на Ронсар, което има забележителен успех сред френските читатели и се преиздава още шест пъти до смъртта на автора през 1585 година. През зрелия си творчески период  корифеят на “Пеядата” създава историческата поема “Франсиадата”/1570/ и нов цикъл с интимна лирика “Сонети за Елена”/1576/, в който се отдава почит на вродения чар и богатата ерудиция на придворната дама на Катерина Медичи  Елен дьо Сюржер, завладяла сърцето на жизнелюбивия поет.

  Още с навлизането в средата на тогавашните поети той решава да си осигури достойно място в кръга на новаторите и сътрудничи всеотдайно за създаването на програмния текст-манифест на “Плеядата”  “Защита и прослава на френския език”/1549/, чийто автор е Жоашен Дю Беле. Ронсар отрано усеща интуитивно, че в поезията има нещо  неизразимо. Това, което е изказано, съчетаните думи и спонтано изникналите образи, не е всичко. Има нещо  д р у г о, което поетът не може да определи, но смътно усеща. Той се стреми да го изрази с всичките духовни сили на своето същество. За Ронсар е скандално поезията  да се свежда до реторичното словоблудство. Той схваща съчиняването на стихове като висше изкуство, в което поета ангажира своята човешка отговорност към другите хора. Създателят на поезия трябва да следва някаква пречистваща аскеза, благодарение на която той трябва да усвои пълното себеотдаване и духовното служене на себеподобните си. Поетът трябва да се изкачи на хълма на вдъхновението, където може да му се разкрие висшата истина, заложена във всички неща. В своето самотно съзерцание той трябва да обхване целия космос като си задава непрекъснато въпроси, благодарение на които може да се приобщи към същността на Бога, уредбата на света, смисъла на историята и въжделенията на човешкия род.

 Поезията на Ронсар: “Ронсар е философ, защото размишленията му върху природата на човешката душа са изпълнени с идеи, дошли от античността, - преценява нашият философ Слави Боянов, -  които той се опитва да разреши по свой почин със средствата на поетичния образ. Отначало той приема, че човешката душа е нещо съвсем различно от тялото. Това го сближава с Платоновите идеи. Но скоро поетът забелязва, че душата е свързана премного с тялото, и затова е склонен да приеме мисълта на епикурейците, че тя е съставена от материя. Ако и да е вярващ християнин, върху него оказва голямо въздействие епикурейската идея, че усещанията са свързани с тялото и изчезват заедно с него.” /стр.141/.

       Първият лирически сборник на Ронсар “О д и”/първите четири книги излизат през 1550, а петата през 1552 година/ е предназначен за отбран кръг читатели, които познават добре древногръцката и римска митология и умеят да разчитат сложните образи на поета, вдъхновен от изкуството на Пиндар. Френският поет е покорен от ерудицията, рационалната яснота и творческата дисциплина на старогръцкия поет, който експлоатира блестящо достойнствата на всички жанрове, учредени от поетите на Древна Елада през Архаична епоха. Със същия ентусиазъм той подражава в този сборник и на древноримския майстор на одата Хорации, който възхвалява прелестите на природата /горите, изворите и потоците и т.н./ като ги одухотворява и беседва с тях.  Ронсар преднамерено извежда подготвените читатели във високонравствената атмосфера, където се изграждат с повече прецизност и взискателност непреходните, валидни за всяка благородна натура, морални ценности - героизмът, мъжеството, жертвоготовността и патриотичният дълг.

  Ронсар работи търпеливо, като съвестен версификатор, върху ритъма и римата в одите, тъй като ги подготвя за музикален съпровод.

“Любовни песни” Този сборник се състои от две книги. В Първата книга са поместени “Любовните песни за Касандра” /1552/, а във Втората книга Ронсар включва “Любовни песни за Мария” /1556/. В целия сборник са включени общо 350 стихотворения, по голямата част от които са сонети, а останалите са канцони, мадригали и елегии.

 “Любовните песни”/1552/ е сборник от 240 стихотворения, от които 229 са сонети, написани в десетостъпни стихове. В него френският поет следва общо взето модата на      п е т р а р к и з м а. Посветен е на любимата му Касандра Салвияти, чието име позволява многобройните съотнасяния към митологичния персонаж на пророчицата от Троя. Италианският произход на възлюбената подтиква френския поет да я асоциира с любимата на Петрарка, да я представя като по-достойна за възхита от легендарната за петраркистите Лаура. Но Ронсар вече не се оплаква от жестокостта на Дамата, а все по-често мечтае за безсмъртната слава на поета, който осъзнава собствените си дарби и приноси.

  Следващият сборник “Любовни песни” /1556/ Ронсар посвещава на жизнерадостната пастирка Мари Дюпен от Бургьой, село в областта Тюрен, на югозапад от Париж, край което поетът често ходел на лов. Той е композиран от 96 стихотворения, от които 68 са сонети. В него френският поет решително се освобождава от влиянието на Петрарка и се вдъхновява от първосъздателите на развлекателната любовна лирика: древногръцкия поет Анакреонт и древноримските поети Катул и Хораций. Той се увлича и по тъй наречения “нисък стил” на пасторала, чрез който внася по-ведра атмосфера и повече грация в любовните си канцони. Тук поетът е по-непристорен и естествен в изказа си, стреми се да вникне в същността на всяко настроение и на всяка емоция, която пресъздава.

    Стихотворенията във Втора книга на “Любовни песни” не са така откровено изповедни, не са така пряко свързани с личната биография на поета, макар че в тях се търси близост с читатеря и слушателя като авторът не скрива слабостите и противоречията, които са му присъщи. Засилва се нарцистичната тенденция у Ронсар да се любува на собственото си майсторство на талантлив стихоплетец. Освободил се от модното увлечение по Петрарка, осигурил си радушен прием в Кралския двор, макар че изгубва почти напълно слуха си, Ронсар става все по-дързък и игрив в интимната си лирика, все по-откровено изповяда жаждата си да се наслаждава пълно от благата на живота.

 

          Недей да спиш, Мари, стани, ленивке млада:

          дочувам песента на чучулига вън

          на славея гласът излива в сладък звън.

          любовния си зов в ранната прохлада.

 

          Побързай, да вървим към росната ливада,

          където снощи ти седя на онзи пън

          и аз ти пожелах един прекрасен сън

          да влее през нощта в покоя ти наслада.

 

          А ти подир това тържествено се кле

         да ме превариш днес, да се събудиш първа;

         но утринният сън над теб е свел криле,

 

         към мене твоят взор все още не надзърва.

         Ще нацелувам аз уста и гръд дори -

         ще те науча тъй да ставаш във зори.

 

  Ронсар е първият сред признатите като класици поети на Франция. Макар че е обявен за класик от традиционната френска литературна критика той често се държи в сонетите си като романтик. Сборникът “Любовни песни” е зареден с по-скоро романтически тип атмосфера. Очевидна е склонността у поета да съгласува чувствата, емоциите и настроенията си със сътоянията на природата - с ослепителната зеленина, с бистрите извори и със сладкопойните птички. Впечатлява и предразположеността му към меланхолията, от която той се старае да избяга като преминава с главозамайваща пъргавина от един обект към друг, от един пейзаж към друг, от една настройка на друга.

         Въжделенията и терзанията на влюбения застаряващ мъж доминират в последния, безспорно най-самобитен, лирически цикъл с интимна лирика на Ронсар “Сонети за Елена”/1576/. И този път Дамата на сърцето/придворната дама Елен дьо Сюржер/ носи име, което позволява на поета да насели любовните си изповеди с ефектни реминисценции отвеждащи към древногръцката митология. Поетът често установява сходство между магическото излъчване на прелестната аристократка от антуража на Мария Медичи и легендарната красота на митичната възлюбена на троянския герой Парис.

       Ронсар става все по-чувствителен към чувствените провокации на любовта, все по-често споделя пред читателя сладостните си тръпки от надеждата да изживее любовта и чрез тялото си. Той се освобождава от страхопочитанието пред любимата, осъзнава ясно, че жената използва слабостите си като своя сила, но нейното интимно въжделение е да се предаде на атакуващия, обзет от пламъка на любовта, мъж. Освен това Ронсар все по-често напомня, че животът е кратък, че човек трябва да се възползва от мига. Той си дава сметка, че съзряващото тяло се приближава до смъртта и приканва своята възлюбена да не лишава тялото си от чувствените удоволствия.

 

         Когато натежи над тебе старост сива,

         ще шиеш неведнъж до късно край свещта

         и мои стихове ще казваш с мисълта:

        “Ронсар възпя ме тъй, когато бях красива.”

 

         Слугинята след труд усилен ще почива,

         но името ми щом дочуе във нощта,

         от дрямката си в миг ще се събуди тя,

         с хвалебствия към теб ще смесва скръб горчива.

 

        Тогава ще съм в гроб, нетленният ми дух

        под някой кипарис ще спи, за всичко глух;

        за любовта ми ти ще спомняш със охота,

 

        ще се разкайваш, знай, за строгостта към мен.

        Повярвай ми: живей, не чакай следващ ден,

        а днеска откъсни цветята на живота.

 

      Страстта на мъжа Ронсар към Елена се преплита със страстното въжделение на поета Ронсар да постигне съвършено лирическо майсторство. Наистина в този сборник са комбинирани всички модни за времето лирически жанрове, кодове и стилове със всички желания, които излизат на яве в тогавашния светски “кодекс на любовта” изработен в придворната среда.

             За да се съхрани от век на век представа

             за чувствата към вас, пламтели у Ронсар,

             за да се помни как изгарял в буйна жар

             като обезумял от красота такава,

 

            през бъдни дни от син на внук да се предава

            че вашият дълбок, неописуем чар

            на мислите му бил изцяло господар -

             невехнещи цветя Ронсар ви подарява.

 

            Зеления цвят ще пазят дълго те,

            безсмъртие чрез мен сърцето ви постига:

            достойно моят стих за да ви почете,

 

            чрез добродетелта прослава ви въздига

            и ще живее тя и още ще расте,

            остане ли в света поне едничка книга.

                               Преводите са на Пенчо Симов  

   Ронсар схваща изкуството на поезията по-скоро като природна дарба, отколкото като следствие на някаква школска подготовка. Той го възприема като свръхестествена способност, която се дава от Бог. Това обяснява и маниера, по който твори Ронсар. Той пише само в миговете на вдъхновение, затова създава самобитна лирика, макар че началният импулс за поетическо съчиняване в ранното му творчество идва от древногръцките и древноримски поети.

      “Мъдростта на Ронсар се колебае между два повика: удоволствието, което ражда душата, и спокойствието - пише Слави Боянов. - Занапред моралът на Ронсар не е вече пресечната точка или срещата на общите изисквания, но щастието, което предполага едно постоянно възстановяващо се равновесие, родено от противоположните тенденции. Щастието и доволството са възможни, защото поетът вярва в свободата, че човек може да моделира съдбата си. Тук той се издига до най-високия връх на ренесансовата мисъл, че звездите и съдбата не могат да възпрат човешкия възход, стига човекът да успее да стане господар на себе си.” /стр.143/.

Речите на Ронсар:  В тях поетът се изявява и като ангажиран да въведе народа си в актуалните политически проблеми възпитател. През 1562 година Ронсар завършва своето “Наставление към юношата именуван Шарл ІХ, най-ревностния християнски крал” /Institution pour ladolescence du roy roy tres chrestien Charles IX-e de nom, в което поетът напомня на младия крал на Франция с дълбокомъдри и велеречиви стихове, че му предстоят трудни за разрешаване проблеми и той трябва да изпълни достойно новите си отговорности.

  Ронсар посвещава на Мария Медичи своята “Реч за нещастията на тази епоха” / Discours sur les miseres de ce temps /1562/, която заедно с “Продължението на Речта за нещастията”/ Continuation du Discours des miseres/ представлява най- проникновения патетичен анализ на политическия живот на Франция, появил се през третата четвърт на ХVІ век. Същият патос поетът влага и в “Укорителна реч към народа на Франция” / Remontrance au peuple de France/ написана през същата година. Тъй като протестантите реагират веднага на гневните атаки на поето, той се чувства задължен да им отвърне с един “Отговор” / Reponse /1563/, в който се обръща към духовните им пастири, протестантските пастори. Тази реч на Ронсар е забележителен политически памфлет в защита на Римокатолическата църква??? За да се защити от нападките, които уязвяват гордостта му Ронсар написва през следващата година /1564/ едно “Послание към читателя” / Epitre au lecteur/. Тази полемична творба можем да окачествим като забележителен продукт на увещателната реторика на един поет с високо развита гражданска съвест.

      “В своето творчество Ронсар засяга всички въпроси, които са вълнували ренесансовия човек - обобщава Слави Боянов. - Защото поезията му е като паметник на вълненията, преминали през сърцата на съвременниците му и дошли до нас. Ронсар като всеки голям човек не е криел своите слабости и своите тревоги. Той ги е изказвал открито, като Монтен по-късно. Той не се щади да се покаже такъв, какъвто е бил в действителност. Това е една от особеностите на ренесансовата епоха: хората са имали смелостта да погледнат на себе си през очите на другите и да се обрисуват такива, каквито са.”/стр.145/.

                       




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 417045
Постинги: 432
Коментари: 48
Гласове: 242
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930