Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04 14:35 - ПИЕР БРЮНЕЛ - Литературният мит МЕДЕЯ /подбор и превод на доц. Г.Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове:
0



 М е д е я/Duarte Mimoso-Ruiz/, с.1008 – 1018

 

 С. 1008 Опасната магьосница, дъщеря на Ает, царят на Колхида, внучка на Хелиос /Слънцето/, участва в пет епизода на гръцката митология, които са възникнали  през различни периоди на Античността. Името й се свързва с търсенето на Златното руно, когато е омагьосана от Ерос и Афродита, тя помага на Язон, предводителят на Аргонавтите, по време на изпитанията доказващи геройните възможности наложени от Ает. След като дава на Аргонавта магически мехлем срещу изгарянията на биковете с огнен дъх, тя дава съвет да хвърли камъка на Раздора срещу великаните на полето на Арес и му предлага трева, която може да приспи Дракона, пазителят на Златното руно.

   За да охранява бягството на Аргонавтите Медея съучаствува в убийството на брат й Абсирт. Последният загива от ръката на Язон, а Медея разпръсква със собствените си ръце парчетата от трупа му.

  Във втората митологична поредица събитията се разиграват в Йолкос, в Тесалия, където се завръща Язон, съпътстван от Медея, за да предаде Златното руно на чичо си Пелий. Според една първа версия на мита Язон и Медея установяват добри отношения и съжителстват мирно с Пелий. Медея подмладява с омагьосващи сокове Езон, бащата на Аргонавта, Язон и Хиадите, дойките на Дионис. Според една друга версия на мита Пелий е представен като узурпатор, който избива роднините на Язон. Медея помага на Язон да си отмъсти.

        Дъщерите на Пелий следвайки съветите на магьосницата, която преобразява един стар овен като му връща младостта, след като го насича на парчета и го сварява в един казан, й подражават и извършват същото с баща си. След ужасяващата смърт на тирана на Йолкос, Язон и Медея са прогонени от царството от Акаст, синът на Пелий.

С. 1009  Следващата най-дълга поредица от мита представя събития, които протичат в Коринт. В нея се наблюдава сложно смесване на традиции: Медея, почитана като богиня затова, че е спасила града от глад, е приобщена към култа на Хера. За да възнагради Медея, която отблъснала любовта на Зевс, Хера обещала безсмъртие за синовете на своята съперница. По време на церемонията децата, заровени от Медея в земята под храма, умрели. Една друга версия вменява на коринтяните отговорността за убитите в храма деца. Областта е връхлетяна от страшна болест и се учредява ритуал за изкупуване на провинението на жителите на Коринт: седем момчета и седем момичета, облечени в траурни одежди, са принуждавани да прекарат една година в храма.

    Около смъртта на децата кристализира представата за чужденката Медея, изоставена от Язон, който иска да се ожени за Главка /Glauké/, дъщерята на Креон, тиранът на Коринт. Прогонена от града магьосницата изпраща, за да си отмъсти, на съперницата си една напоена с отрова туника. Смъртта на децата убити от коринтяните е представена като последствие от това деяние и жителите на Коринт приписват престъплението на Медея.

   В трагедията на Еврипид /431 г.пр.н.е./ Медея сама убива децата си и избягва с колесницата изпратена й от Слънцето, нейн прадядо.

   В четвъртата митологическа поредица /разказ/ Медея излекува лудостта на Херакъл в Тива. След като опрощават миналите й престъпления, Медея намира убежище в Атина при цар Егей, който се жени за нея. Когато Тезей се завръща от Тезена, Медея се опитва да отрови героя и му заповядва да излезе на бой с бика на Маратон. По този начин Тезей се превръща в двойник на Язон в Колхида по време на търсенето на Златното руно.

  В последната митологическа поредица /разказ/ Медея, прогонена от Атина, отива, според една версия, в Ефира, област Елида, според друга версия, в Колхида, където се завръща със син, чийто баща е Язон, Егей или някой азиатски принц. Медея връща трона на Колхида на баща си Ает и допринася, с помощта на сина си Медос, за повторното завладяване на областите принадлежащи към Колхидското царство, което ще се превърне в империята Медес.

      Митичните схеми центрирани върху магията се обвързват било с установените в някоя определена област традиции, било с легендарните разкази за големи морски експедиции. Коринтското наративно ядро се оказва по този начин присадено в разказа за търсенето на съкровище разположено в отдалечени земи, които са известни като опасни територии. Магьосницата, притежателка на Златното руно, символна вещ указваща богатството на земята, плодородието и царската власт, е свързана с дракона, въплъщение на хтоничните сили, чиято тайна знае само Медея. Съпоставена с Язон, стремящ се към царска хегемония и възстановяване на реда, Медея е образ на хаоса и злотворните сили. Когато магьосницата се проявява като съюзница на Язон, нейните благодеяния се свеждат до въвеждането на камъка на Раздора, подхвърлянето му сред въоръжените великани, родени от зъбите на дракона. Точно върху земята разорана от Язон, полето на Арес, богът на войната, противопоставяща се на земята на Деметра, надлежно изорана, се проявява мощта и знанието на Медея. Превъзходството на Медея изявено в една запазена за мъжа сфера отпраща към митичния образ на изкушената да покаже своята независимост от Зевс Хера. Господството на Медея над света на човека се потвърждава чрез обезсмъртяването, в което Медея се опитва да роди отново децата си от почвата на коринтския храм като не използва мъжко семе, и чрез използването на казана, който в архаичния гръцки свят се обслужва обикновено от мъжете.

С. 1010  Въплъщаваната от Медея магия, свързана тясно с “métis” /?:/, с хитростта, се явява ту благотворна / подмладяването на Езон/, ту като злотворна измама / смъртта на Пелий, Креон и дъщеря му Главка/. Този контраст отпраща към една етична опозиция, която е заложена в митологичната реч, между благотворното и злотворното практикуване на магията.Сотериологичният характер на мита е заложен в инициационната роля на Медея спрямо младите герои като Язон от Колхида, в използването на “diasparagmos” /”раздробяването на парчета”/ суровото тяло на Абсирт или на варенето /на овена/ Пелий/, което открива достъпа до отвъдното и до света на успешната или неудачна метаморфоза. Детеубийството, практикуването на неуспешното обезсмъртяване като изкривен спомен за инициационните ритуали или престъплението от любов се превръща в моногозначно и “варварско” деяние, което довежда до “злезвучащия слух”, който съпътства името на медея от античността до наши дни. Паралелизмите и опозициите, които изграждат мита, се включват в двете схеми на нормалните и извратени, тясно свързани, семейни връзки и гостоприемство, защото роднините са често и гости /Ает, Пелий/

  Един друг аспект на мита е двойствения характер на връзката, която свързва и противопоставя Медея на Язон и на роднините от мъки пол на Аргонавта /Езон, Пелий, Креон/ и противопоставянето на Медея на властта на тираните /Креон, Егей/. Разрешаването на тези обтегнати отношения е белязано от бягството на магьосницата, която познава промяна с екземплярен статус: от принцеса тя се превръща в “чужденка” или изгнаница.

  Съпоставена с последната поредица /разказ/, създадена много по-късно, където Медея възстановява нормалните семейни връзки, магьасницата поддържа връзки преимуществено със света на скиталчеството и се превръща в образ идващ от някакво “обезпокояващо” отвъд. От трагедията на Еврипид насетне се подчертават от магьосницата опозициите варварско/цивилизовано и чужденка/туземка оповестени чрез присъствието на царя на Атина Егей, който приема да подслони в Атина Медея. Героинята отстоява своята изключеност и отстраненост като се отдава на “варварски” и разрушителни деяния. Именно този “чудовищен” характер на Медея, разположена в плана на екземплярни и смайващи антиномии обяснява изключителния литературен успех на мита до наши дни.

С. 1011.........В “Дойките на Дионис” Есхил напомня как Медея е подмладила Хиадите. В “Коринтянките” Софокъл подчертава ролята на магьосницата като помощничка на Язон в рискованото му начинание и като съубийца на брат си Асирт...

  С “Медея” /431/ Еврипид придава на Колхидката чертите на майка убийца като следва за образец творбата на Неофрон /Néophron/. Ако трагедията на Еврипид придава ново измерение на детеубийството, трябва да се отбележи все пак, че Медея носи следата от традицията, която приписва на коринтяните убийството на децата. Показателно е, че героинята се страхува, че коринтяните ще нанасят обиди и ще отмъстят на децата й за смъртта на Креон и на дъщеря му Главка предизвикана чрез украшението на Слънцето изпратено от магьосницата на съперницата й като сватбен дар /стих.1240-1241/ и като измамен знак за примирение след разрива с Язон.

  Представянето на детеубийството извършено от майка “варварка” предоставя по-големи възможности на трагическия поет и се съгласува с персонажа на убийцата на Абсирт и Пелий. Еврипид, като намеква няколко пъти за това изпълнено с кръвопролития минало, придава достоверност на възможността за предизвикващо божите и човешки закони убийство и така придава единство и кохерентност на мита.  При Еврлипид Медея се проявява в аспекта на унизена жена сипеща обвинения срещу Язон и несправедливостта на Креонт, който я изпраща в изгнание в Коринт, и в аспекта на опасно същество обладано от вътрешен “демон”.

  Еврипид ни представя психологията на една героиня, която се изразява с пламенна страст, жертва е на вътрешни терзания, които са най-добре изразени в знаменития монолог, в който, завладяна от съжаление за децата си и от дивата жажда за отмъщение, тя решава да убие синовете си / от стих. 1078 насетне/. Но Еврипид закотвя трагедията си в лоното на известен феминизъм /ситуация на жената в семейното огнище/ и в един политически контекст / намесата на Егей, царят на Атина, дошъл да предложи града си като убежище/. Все пак, като се съпостави със семейната драма развръзката на трагедията, остро критикувана от Аристотел /”Поетика”, 1454/, свързва отведнъж със свещеното чрез появата на Медея върху колесницата на Слънцето, нейният прадядо, теглена от крилати змии. Появява се екземплярна нерешителност: дали става въпрос за един същностен аспект на чужденката, която от всеотдайна съпруга и майка се преобразява, чрез една учудваща прогресия, за да разкрие пред Язон своята божествена същност или  в  к р а я Еврипид е пожелал да уважи една изпълнена с чудотворни превращения традиционна образност. Тези именно напрежения и опозиции придават на “Медея” на Еврипид особена трагическа дълбина...




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 394046
Постинги: 405
Коментари: 48
Гласове: 234
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031