Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2017 17:11 - ПОЕЗИЯТА НА ПАРНАСКАТА ШКОЛА / Подбор на доц. Гено Генов/
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове:
0



               ТЕОФИЛ  ГОТИЕ /1811 – 1872/

 

ИЗКУСТВОТО

 

Да, творбата става по-красива

от материал, що би й дал

          съпротива –

стих, емайл, мрамор и кристал.

 

Не създавай трудности насила!

Но за да пристъпваш леко ти,

            музо мила,

тесните обувки не пести.

 

Скулпторе, изостави веднага

глината, търси по-труден път,

            щом избяга

другаде опиянен духът.

 

Силите си премери с Карара,

Парос предизвикай ти на бой,

            имай вяра -

чиста линия запазва той.

 

Сиракуза нека ти достави

своя бронз, най-ценен може би;

           ще са здрави

летите от този бронз творби.

 

С майсторство и точност на ръката

ни създай чудесен медальон

            от ахата,

с ведрия профил на Аполон.

 

Не избирай акварел за мярка,

на боята дай, творецо вещ,

           свежест ярка

в мрака на емайловата пещ...

 

Всичко мре. Изкуството едничко

с трайност вечността постига, знам;

             бюстът всичко

надживява във града голям.

 

И намереният в древна почва

от орачи дребничък медал

             ни посочва

кой съдбата на света държал.

 

Божествата гинат на небето,

но остават стиховете пак

            властни, ето –

по са яки от метала чак.

 

Дялай чукай, слмагай щрихи леки,

отпечатай своя блян висок

             днес навеки

в твърдия и неотстъпващ блок.

 

                                         Превод на Пенчо Симов

 

 

                                       ЛЬОКОНТ ДЬО ЛИЛ /1818 – 1894/

 

СЪНЯТ НЯ ЯГУАРА

 

Под свод от акажу, сред въздух натежал

и пълен със мухи, висят безброй лиани,

обвивайки стебла и дънери смълчани;

люлеят леко те и пъстър папагал,

и паяк жълтогръб, и стадо павиани.

Ей тук убиецът на биволския род

край стволове със мъх покрити леко стъпва,

жесток и уморен, със равномерен ход;

опашката му все край хълбока потръпва;

от жажда натежал, с раззината уста,

ръмжи и всява страх сред гущери, заспали

обедния си сън навред в околността,

където слънцето достига да ги гали.

В самотен кът, закрит от топлите лъчи,

на някоя скала удобна се изтяга

и лапата си той облизва и веднага

отпуска се да спи с притворени очи;

ала след миг плътта му трепва, разлюляна

от порива на бърз и първобитен ток:

сънува той, че сред далечната поляна

забива нокти с рев, подир огромен скок,

в плътта на някой бик, обзет от страх жесток.

 

                                         Превод на Пенчо Симов

 

 

 

 

                              АРМАН СЮЛИ ПРЮДОМ /1839 – 1907/

 

 

ПУКНАТАТА  ВАЗА

 

Във вазата ми пукнатина

при удар от ветрило се яви;

над нея бързо то премина

и никой даже шум не долови.

 

Но тази сякаш лека рана,

разяждайки кристала всеки ден,

да го дълбае не престана,

догдето той накрая бе сломен.

 

Пресъхна пукнатата ваза,

без капка вехнат клетите цветя,

но никой тук не забеляза;

не пипайте, пропукана е тя.

 

Понякога ръка любима

докосва нежното сърце едва;

повяхва, сякаш в люта зима

цветът на любовта подир това.

 

Сърцето здраво уж остава,

ала потайна рана го гнети,

нараства болката тогава;

разбито е, не го докосвай ти.

 

                                         Превод на Пенчо Симов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075491
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031