Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2017 14:19 - ДЬОНИ ДИДРО - ЗА ДРАМАТИЧЕСКАТА ПОЕЗИЯ (Фрагменти)
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
1




Защо да търсим автора и неговите персонажи? Какво общо има Расин с Аталия, Молиер с Тартюф? Това са гениални хора, съумели да проникнат в глъбините на човешката душа и да изтръгнат оттам характерното, което ни поразява. Да съдим пиесите и да оставим на спокойствие личностите.

Нито вие, нито аз смесваме човека, който живее, мисли, действува и се движи сред себеподобните си, с ентусиаста, който грабва перото, лъка, четката или се качва на сцената. Докато е извън себе си, той е изцяло подвластен на вдъхновилото го изкуство. Но щом като премине моментът на вдъхновението, той идва на себе си и отново става това, което е бил  -  често пъти съвсем обикновен човек. Защото разликата между ума и таланта се състои в това, че единият е почти винаги налице, а вторият често пъти липсва.

Една сцена не бива да бъде разглеждана като диалог. Умният човек лесно ще се справи с диалога. Сцената обаче винаги е творба на гений. Всяка сцена има свое движение и времетраене и никога не можем да открием вярното движение без усилията на въображението, нито пък точната мярка на времетраенето без помощта на опита и вкуса.

Никой може би не е владеел в такава степен трудното изкуство на драматическия диалог, както Корней. Неговите персонажи се тълпят в пиесата без всякакъв порядък, едновременно нанасят и отклоняват удари  -  това е истинска битка. Отговорът не се закача за последната реплика на събеседника, а засяга самата същност, основата на въпроса. Спрете, където искате, и винаги ви се струва, че говорещият има право в момента.

Когато целият се бях отдал да изучавам изящната литература и четях Корней, често пъти затварях книгата по средата на някоя сцена и търсех отговора: безполезно е да казвам, че усилията ми обикновено ме довеждаха до ужас пред логиката и силата на мисълта на този поет. Бих могъл да приведа хиляди примери за това, но ето един, който си спомням. Той е от трагедията "Цина". Емилия е убедила Цина да отнеме живота на Август. Цина се е съгласил и тръгва. Но той трябва да прободе гърдите си със същия меч, с който ще отмъсти за нея. Емилия остава с довереницата си. В мъката си тя се провикна: " -  Тичай след него, Фулвия...  -  Какво да му кажа... -  Кажи му..., че той трябва да удържи думата си и после да избира между мен и смъртта."/ Корней, Цина (III, 5)

По този начин Корней опазва характера и съумява с малко думи да изрази величието на римската душа, отмъщението, честолюбието, любовта. Цялата сцена между Цина, Максим и Август е непостижима. Според Дидро цялата сцена между Цина, Максим и Август е непостижима поради величието на нейната инвенция.

Все пак тези, които претендират, че имат изтънчен вкус, твърдят, че този начин да се води диалог е сух, че в него има твърде много аргументация и че той по-скоро удивява, отколкото вълнува. Те предпочитат сцени, където разговарят не така сурово и където са вложени повече чувства и по-малко диалектика. Лесно може да си въобразим, че тези хора са луди по Расин, и аз признавам, че също съм такъв.

Не познавам  нищо по-трудно от диалог, където всички реплики са свързани с такива изтънчени чувства, такива бегли мисли, такива стремителни душевни вълнения, такива неуловими намерения, че изглеждат несвързани, особено за онези, които не са създадени да изпитват подобни преживявания при подобни обстоятелства.

...Те не ще се видят никога вече...

...Те ще се обичат вечно! /Расин, Федра (IV, 6)/

И ти ще бъдеш заедно с нас, дъще моя... /Расин, Ифигения в Авлида (II, 2)/.

Страстите, най-лесни за подражание, са също така най-лесни и за изобразяване. Душевното величие е измежду тях. То допуска навред някакъв фалш и преувеличение. Като се възвисява до душевното величие на Катон /Катон Млади или Утически, римски републиканец, известен с твърдостта на характера си./, авторът намира и възвишени слова. А поетът, който е накарал Федра да каже:

О, богове!

Защо не съм сега край тихите гори?

Кога ще видя как прекрасната квадрига

Със буйния си бяг в простора прах да вдига. /Расин, Федра (I, 3)./

Дори този поет не би могъл да обещае такъв откъс, преди да го е почувствувал. И аз се гордея повече с това, че чувствувам величието му, отколкото с всичко, което бих написал през целия си живот.

Разбирам как с цената на упорит труд човек успява да напише една корнейевска сцена, без да е роден Корней, но не мога да разбера как човек би успял да напише една расиновска сцена, без да е роден Расин.

Молиер е често пъти неподражаем. Той има сцени с 4 - 5 лица, с едносрични думи, където всеки от тях произнася не повече от една дума. Но тази дума е характерна за него и го обрисува. Има места в "Учени жени", които те карат да оставиш завинаги перото. Дори и да имаш някакъв талант, и той изчезва. По цели дни не можеш да напишеш нищо. Ставаш противен на себе си. Смелостта ти се възвръща постепенно едва когато изчезне споменът за прочетеното и впечатлението от него се разсее.

Макар и този удивителен човек да не си е дал труд да прояви целия си гений, той все пак се чувствува. Елмира би могла да се нахвърли върху Тартюф и той би имал вид на глупак, попаднал в явна клопка. Но вижте как той се измъква оттам. Елмира е изслушала без негодувание изявленията на Тартюф. Наложила е мълчание на сина си. Тя самата отбелязва, че влюбеният мъж е лесен за съблазняване. И по този начин авторът измамва зрителя и подготвя една сцена, която без  тази предпазливост би изисквала повече изкуство, отколкото той е вложил в нея. Но когато Дорина в същата пиеса проявява повече остроумие, повече чувство, повече финес в мислите си и дори благородство в начина на изразяване от всичките си господари, взети накуп, и казва:

 

Едва пооцветяват постъпките ни те

И мислят, че с това кредитът им расте.

Сравнявайки се с нас, неволно се надяват,

Че греховете им полека избледняват,

Че щом ни придадат от техните черти,

Те свой собствен срам ще заличат почти. /Молиер, Тартюф (I, 1)/.

(прев. П. Симов)

 никога не бих повярвал, че тази, която говори, е само една камериерка...

 

ДИДРО, Естетика и теория на изкуството, НИ., С., 1981 г., с. 382 - 386

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075579
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031