Постинг
19.01.2017 18:08 -
ДЖУЛИАНО ПРОКАЧИ, ИСТОРИЯ НА ИТАЛИАНЦИТЕ, Кама, 2004 г - С А В О Н А В О Л А / подбор на Г.Г./
С А В О Н А В О Л А
с.121...Роден във Ферара през 1452 г., доминиканецът Савонарола се установява във Флоренция през последните години на управлението на Лоренцо Великолепни и започва да проповядва в града, жънейки все по-голям успех. Религиозното му ораторство е необичайно както поради яркия, жив и картинен език, с който си служи, така и поради дръзките твърдения, които изказва. В навечерието на 1493 г. Савонарола проповядва, че светът е покварен, покварена е Църквата, чиито прелати предпочитат да четат класиците, вместо Евангелието, и се занимават само с “поезия и словесно изкуство”; и “докато в изначалната църква потирите са били дървени, а прелатите – златни, сега църквата има златни потири и дървени прелати”; покварени са владетелите, техните дворци и дворове са станали свърталища на мошеници и негодяи, които не мислят за нищо друго освен за “нови налози, за да свалят и последната риза от гърба на народа”; покварени са интелектуалците, “които с безброй измислици и лъжи доказват божествения произход на тези зли владетели”; покварени са законите и обичаите... Молитва на Савонарола: “О Господи, Боже наш, ти си постъпил като разгневен баща, ти си ни отритнал от Себе си. Прати поне по-бързо наказанието и бича, за да можем скоро да се върнем към Теб. Effunde iras tuas in gentes! / Излей гнева си върху людете!/ И недейте да се стряскате, о, братя, от тези думи, а напротив, когато видите, че добрите желаят бич, това е, защото те желаят злото да бъде изкоренено и в света да процъфтява царството на благословения Исус Христос. Нам днес не остава друга надежда освен тази, че мечът Господен ще се стовари скоро над земята.” ...И “мечът Господен”, за който призовава Савонарола, “потопът”, с който той заплашва, “новият Кир” – отмъстител и очистител, когото той очаква, идват. През септември 1494 г. малко повече от година след разпалените проповеди на Савонарола, войските на Шарл VІІІ с неговата швейцарска пехота и страховита артилерия нахлуват на Апенинския полуостров, без да се натъкнат на практика на никаква съпротива...Новата поява на “варварите” на Апенинския полуостров отприщва отдавна назряващите недоволства и желания за реванш и вои до истински поврат в съществуващата обстановка: неаполските барони, които са претърпели поражение през 1484 г., сега надигат отново глава; венецианците бързат да поставят под свой контрол пристанищата в Апулия; херцогът на Милано Лудовико Моро се възползва от случая, за да се отърве от своя сродник Джан Галеацо Сфорца и така да елиминира един от съперниците си за херцогската титла; Пиза отхвърля властта на Флоренция, а в самата Флоренция Медичите са прогонени от града и се обявява република. С. 122... Кой друг, ако не Савонарола – човекът, който е предрекъл катастрофата и е проповядвал необходимостта от реформа и изкупление на греховете – може3 да стане законодател на новата република. Савонарола не чака дълго да го молят и нахвърля проект за констхитуция: тя се основава отчасти върху старите общински устави на Флоренция и отчасти върху венецианската държавна уредба и накланя везните в полза на привържениците на едно широкопредставително и “универсално” – както казва Савонарола – управление, вместо в полза на привържениците на олигархията... ...Според Савонарола Божият закон не търпи изключения и компромиси и религиозният реформатор не може да измени на своя дълг да бъде и законодател. На забележките на своите критици Савонарола възразява: “И ако чуете, че държавите не се управляват с “Отче наш”, спомнете си, че това е правилото на тираните...правилото, което служи за потискане, а не за издигане и освобождаване на града. Ако искате добро управление, трябва да го отдадете само Богу. Аз, разбира се, нямаше да се меся в държавните дела, ако не беше тъй.”... с.123...Според Савонарола Божията повеля за благочестиво, справедливо, милосърдно управление не е само безусловна, а и всеобхватна... “А, ти народе на Флоренция, ще почнеш тъй реформата на цяла Италия, ще разпериш крилете си над света, за да отнесеш реформата до всички народи. Помни, Господ е дал очевиден знак, че иска да обнови всяко нещо, и че ти си народът, който е избран да подеме това велико начинание, стига да изпълняваш повелите на Бога, Който те призовава.” В продължение на близо четири години – от септември 1494 г. до май 1498 г. Флоренция на Савонарола живее така – в атмосфера на колективна екзалтация, в превратните условия на една “интегрална” и интегрално изживявана реформа, която обхваща всичко и всички, която е нещо ново и необичайно в историята на Италия...и учените и великите мъже на епохата са били така увлечени от Савонарола, че пожелават да станат негови съратници. Освен Джовани Пико дела Мирандола можем да прибавим племенника му Джан Франческо, който е ученик и биограф на Савонарола, прочутия лекар Антониоа Бенивиени и братята му Доменико и Джироламо /първият – богослов, а вторият – автор на поезия с платоновски уклон/, а сред художниците и скулпторите – Джовани Дела Рабия, Фра Бартоломео и накрая – самият Ботичели. Колкото до Лука Синьорели, има основание да се смята, че неговият голям цикъл от фрески в катедралата в Орвието, също е вдъхновен от личността и делото на Савонарола... Това, което у Савонарола привлича и омайва личности от такава величина, не е, разбира се, културата му /когато се опитва да пише на философски и богословски теми, той се проявява само като доста схоластичен компилатор/, а неговият екстремизъм и неговата сангвинична и инстинктивна прямота, неговото – ако щете – “учено невежество”, към чието обаяние интелектуалците са по-чувствителни от всеки друг. Чрез словата и делата на Савонарола интелектуалците започват да осъзнават, че са изолирани и че аристократичната култура е неспособна да отговори на изискванията на едно изпаднало в криза общество... С. 124...Микеланджело ще чете жадно произведенията на Савонарола, а Макиавели, който на младини е бил един от най-критичните и най-дистанцирани негови слушатели, ще открие в него дарбата на един нов владетел, на “законодател”, на човек, който, ако не беше “невъоръжен”, щеше да успее да въведе във Флоренция “нов ред”. ... най-ожесточен срещу Савонарола е папа Александър VІ – един от папите, който влиза в историята като най-чужд на светостта. Александър VІ не може да прости на Флоренция нейната вярност към Франция, а на Савонарола, срещу когото през май 1497 г. произнася най-сетне анатема – реформаторската му неумереност. И все пак, в продължение на близо две години Савонарола успява да поддържа висока морална и политическа температура в града и да запази своето силно влияние в него. В карнавалите дни през 1497 г., вместо да се организират традиционните празненства, във Флоренция се извършва необичайна церемония за “изгаряне на суетите”: дрехи, книги, картини изчезват в пречистващите пламъци на огъня. ...Савонарола напразно се опитва да си възвърне популярността с един последен зрелищен жест, изказвайки готовност да приеме предизвикателството на неприятелите си францисканци, които го приканват да се подложи на изпитанието на огъня. На 7 април 1498 г. на красивия градски площад “Сеньория” всичко е готово за необичайния спектакъл, но Савонарола намира достатъчно претексти, за да се измъкне от изпитанието. Това е краят, и той – както става с всички рухващи идоли – главозамайващо бърз. На следващия ден Савонарола е арестуван, а на 22 май е обесен и изгорен на клада.
Няма коментари
