Постинг
27.09.2016 14:37 -
ВИКТОР ЮГО - Предговор към сборника „ЛЕГЕНДАТА НА ВЕКОВЕТЕ”/превод на доц. Гено Генов
ВИКТОР ЮГО - Предговор към сборника „ЛЕГЕНДАТА НА ВЕКОВЕТЕ”, т.е. лирико-епически сборник, който вдъхновява нашия Иван Вазов при замисъла и осъществяването на "ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ"
Тези, които пожелаят да прегледат тази книга, не биха могли да си създадат точна представа за нея, ако търсят в нея нещо повече от скромно начало. Впрочем дали тази книга е само фрагмент? Не. Тя съществува самостоятелно. Има си, както ще се види, въведение, среда и край. Но същевременно тя представлява, така да се каже, първата страница на една друга книга. Дали едно начало би могло да се възприема като завършено цяло? Безспорно. Перистилът 18 също е сграда. Дървото, начало на гората, също е завършено цяло. То живее свой собствен живот чрез корена си и заедно с другите чрез влагата, подхранваща всички дървета. Взето отделно, то си е дърво, но предизвестява гората. Тази книга, ако в сравнения от подобен род нямаше известна претенциозност, би трябвало да притежава двойствен облик. Тя съществува самостоятелно и представлява завършено цяло; съществува взаимообвързано и представлява част от цяло. Какво ще представлява завършеното цяло? Ще изразява човешкия род в своеобразна циклична творба; ще го обрисува последователно и едновременно във всичките му изяви, история, притча, философия, религия, наука, които отразяват обединителния, всеобщ, възходящ подем към светлината; ще покаже в своеобразно огледало, отразяващо едновременно светлината и мрака - огледало, което ще се строши с естествения край на земните дни на автора, вероятно преди той да го разшири до предвидените размери - този величествен образ, единен и многолик, зловещ и лъчезарен, обречен и свещен, Човекът; ето от каква мисъл, от каква амбиция, ако може да се каже така, се роди “Легендата на вековете”. Томът, който ще прочетете, съдържа само първата й част, първата серия, както е отбелязано в заглавието. Стихотворенията, които са събрани в тях, представляват всъщност последователни отливки от лика на човека, снемани ден след ден: от Ева, майката на хората, до Революцията, майката на народите; отливки, снети веднъж през епохата на варварството, друг път през епохата на цивилизацията, отразяващи най-бурните времена в историята; отливки, запечатващи маската на вековете. Когато към този том се прибавят и другите томове и цялото постепенно придобие окончателния си вид, тази поредица от отливки, изложени в не особено строг хронологичен ред, ще се превърне в своеобразна галерия от релефно пресъздадени човешки лица. За поета, както и за историка, за археолога, както и за философа всеки век внася промяна в облика на човешкия род. В този том ще намерите отразени, макар че, повтаряме, той ще бъде продължен и допълнен, някои от промените в този облик. Тук ще откриете нещо от миналото, нещо от настоящето и своеобразно смътно предизвестие за бъдещето. Между другото, тези стихотворения, разнообразни по теми, но вдъхновени от една мисъл, са свързани от една-единствена нишка, нишка, която понякога дотолкова изтънява, че става невидима, но никога не прекъсва великата неразгадаема нишка, която следва човечеството из лабиринта - Прогреса. Както в мозайката всеки камък има своя цвят и своя собствена форма; в цялото се очертава някакъв образ. Образът, който се очертава в тази книга, както споменахме по-горе, е Човекът. Нека впрочем читателят не забравя, че спрямо произведението, в което ще се включи и което ще бъде издадено по-късно, този том е това, което е увертюрата спрямо симфонията. Той не може да създаде точна и завършена, но съдържа предварителна представа за цялото произведение. От цялата поема, която авторът носи в ума си, тук е само зародишът. Що се отнася до този том, разглеждан отделно, авторът би трябвало да каже поне няколко думи. Човешкият род, възприеман като необхватен колективен индивид, извършващ през всяка следваща епоха поредица от подвизи на земята, може да се представя от две гледни точки: от гледна точка на историята и от гледна точка на легендата. Втората гледна точка е не по-малко правдива от първата; първата гледна точка е не по-малко условна от втората. От последната фраза не следва да се прави заключението - нека междувременно поясним, - че в мисълта на автора би могло да се промъкне намерението да принизява високата стойност на изучаването на историята. Сред бляскавите достижения на човешкия гений няма слава, която заслужава повече почит от славата на великия историк-философ. Без да принизява значението на историята, авторът иска само да напомни за значението на легендата. Херодот създава историята, Омир създава легендата. Безметежно спокойните картини са рядкост в тази книга, тъй като те не се срещат често в историята. Както ще видите, разказвайки за човешкия род, авторът не го изолира от земното обкръжение. Той понякога сближава човека, съпоставя човешката душа, за да я накара да зазвучи с истинската си мелодия, с онези същества, различни от човека, които ние назоваваме животни, предмети, мъртва природа, изпълняващи неизвестно точно какви съдбовни функции в смайващото равновесие на творението. Това представлява тази книга. Авторът я предлага на публиката, без да крие, че е твърде несъвършена. Тя е само опит за издигане до идеала. Нищо повече. Последната фраза може би се нуждае от обяснение. Надяваме се, че по-късно, когато бъдат публикувани останалите части, ще се забележи връзката, която според замисъла на автора свързва “Легендата на вековете” с други две поеми, вече почти завършени, които представляват нейни завръзка и край - “Бог” и “Краят на Сатаната”. Така че авторът, за да завърши това, което започна да излага по-горе, не вижда никакво препятствие, което би го възпряло да разкрие още сега онова, което е замислил през самотните си часове - своеобразна поема с трудно определим обем, в която ще се отразява един-единствен проблем, Битието, в трите му проявления: Човечеството, Злото и Безкрая; прогресивно развиващото се, относителното и абсолютното; отразени, ако могат да бъдат наречени така, в три песни: “Легендата на вековете”, “Краят на Сатаната”, “Бог”. Днес той обнародва първата част от своя проект. Другите ще се появят по-късно. Никой не може да бъде уверен, че ще завърши това, което е започнал, не ни е осигурена нито една минута за разработването на започнатата творба; накъсаност, уви, това е всъщност човекът; но всекиму е позволено, дори на най-слабия, да се вдъхновява от добри намерения и да ги изказва. А намеренията на тази книга са добри. Постепенният разцвет на човешкия род с всеки следващ век, изкачването на човека от царството на мрака към идеала, преобразяването на земния ад в рай, бавното разцъфтяване и окончателният разцвет на свободата, право на този живот, отговорност за другия; своеобразен религиозен химн от хиляда строфи, носещ в себе си дълбока вяра, и като кулминация - възвисяваща молитва; драмата на творението, осветена от образа на Създателя, ето какво ще представлява, вече завършена, тази поема като цяло; ако Бог, господарят на живота на хората, се съгласи да я напишем. Отвил-Хаус, петък, 12 август 1859 година
Превод на доц. Гено Генов
Тези, които пожелаят да прегледат тази книга, не биха могли да си създадат точна представа за нея, ако търсят в нея нещо повече от скромно начало. Впрочем дали тази книга е само фрагмент? Не. Тя съществува самостоятелно. Има си, както ще се види, въведение, среда и край. Но същевременно тя представлява, така да се каже, първата страница на една друга книга. Дали едно начало би могло да се възприема като завършено цяло? Безспорно. Перистилът 18 също е сграда. Дървото, начало на гората, също е завършено цяло. То живее свой собствен живот чрез корена си и заедно с другите чрез влагата, подхранваща всички дървета. Взето отделно, то си е дърво, но предизвестява гората. Тази книга, ако в сравнения от подобен род нямаше известна претенциозност, би трябвало да притежава двойствен облик. Тя съществува самостоятелно и представлява завършено цяло; съществува взаимообвързано и представлява част от цяло. Какво ще представлява завършеното цяло? Ще изразява човешкия род в своеобразна циклична творба; ще го обрисува последователно и едновременно във всичките му изяви, история, притча, философия, религия, наука, които отразяват обединителния, всеобщ, възходящ подем към светлината; ще покаже в своеобразно огледало, отразяващо едновременно светлината и мрака - огледало, което ще се строши с естествения край на земните дни на автора, вероятно преди той да го разшири до предвидените размери - този величествен образ, единен и многолик, зловещ и лъчезарен, обречен и свещен, Човекът; ето от каква мисъл, от каква амбиция, ако може да се каже така, се роди “Легендата на вековете”. Томът, който ще прочетете, съдържа само първата й част, първата серия, както е отбелязано в заглавието. Стихотворенията, които са събрани в тях, представляват всъщност последователни отливки от лика на човека, снемани ден след ден: от Ева, майката на хората, до Революцията, майката на народите; отливки, снети веднъж през епохата на варварството, друг път през епохата на цивилизацията, отразяващи най-бурните времена в историята; отливки, запечатващи маската на вековете. Когато към този том се прибавят и другите томове и цялото постепенно придобие окончателния си вид, тази поредица от отливки, изложени в не особено строг хронологичен ред, ще се превърне в своеобразна галерия от релефно пресъздадени човешки лица. За поета, както и за историка, за археолога, както и за философа всеки век внася промяна в облика на човешкия род. В този том ще намерите отразени, макар че, повтаряме, той ще бъде продължен и допълнен, някои от промените в този облик. Тук ще откриете нещо от миналото, нещо от настоящето и своеобразно смътно предизвестие за бъдещето. Между другото, тези стихотворения, разнообразни по теми, но вдъхновени от една мисъл, са свързани от една-единствена нишка, нишка, която понякога дотолкова изтънява, че става невидима, но никога не прекъсва великата неразгадаема нишка, която следва човечеството из лабиринта - Прогреса. Както в мозайката всеки камък има своя цвят и своя собствена форма; в цялото се очертава някакъв образ. Образът, който се очертава в тази книга, както споменахме по-горе, е Човекът. Нека впрочем читателят не забравя, че спрямо произведението, в което ще се включи и което ще бъде издадено по-късно, този том е това, което е увертюрата спрямо симфонията. Той не може да създаде точна и завършена, но съдържа предварителна представа за цялото произведение. От цялата поема, която авторът носи в ума си, тук е само зародишът. Що се отнася до този том, разглеждан отделно, авторът би трябвало да каже поне няколко думи. Човешкият род, възприеман като необхватен колективен индивид, извършващ през всяка следваща епоха поредица от подвизи на земята, може да се представя от две гледни точки: от гледна точка на историята и от гледна точка на легендата. Втората гледна точка е не по-малко правдива от първата; първата гледна точка е не по-малко условна от втората. От последната фраза не следва да се прави заключението - нека междувременно поясним, - че в мисълта на автора би могло да се промъкне намерението да принизява високата стойност на изучаването на историята. Сред бляскавите достижения на човешкия гений няма слава, която заслужава повече почит от славата на великия историк-философ. Без да принизява значението на историята, авторът иска само да напомни за значението на легендата. Херодот създава историята, Омир създава легендата. Безметежно спокойните картини са рядкост в тази книга, тъй като те не се срещат често в историята. Както ще видите, разказвайки за човешкия род, авторът не го изолира от земното обкръжение. Той понякога сближава човека, съпоставя човешката душа, за да я накара да зазвучи с истинската си мелодия, с онези същества, различни от човека, които ние назоваваме животни, предмети, мъртва природа, изпълняващи неизвестно точно какви съдбовни функции в смайващото равновесие на творението. Това представлява тази книга. Авторът я предлага на публиката, без да крие, че е твърде несъвършена. Тя е само опит за издигане до идеала. Нищо повече. Последната фраза може би се нуждае от обяснение. Надяваме се, че по-късно, когато бъдат публикувани останалите части, ще се забележи връзката, която според замисъла на автора свързва “Легендата на вековете” с други две поеми, вече почти завършени, които представляват нейни завръзка и край - “Бог” и “Краят на Сатаната”. Така че авторът, за да завърши това, което започна да излага по-горе, не вижда никакво препятствие, което би го възпряло да разкрие още сега онова, което е замислил през самотните си часове - своеобразна поема с трудно определим обем, в която ще се отразява един-единствен проблем, Битието, в трите му проявления: Човечеството, Злото и Безкрая; прогресивно развиващото се, относителното и абсолютното; отразени, ако могат да бъдат наречени така, в три песни: “Легендата на вековете”, “Краят на Сатаната”, “Бог”. Днес той обнародва първата част от своя проект. Другите ще се появят по-късно. Никой не може да бъде уверен, че ще завърши това, което е започнал, не ни е осигурена нито една минута за разработването на започнатата творба; накъсаност, уви, това е всъщност човекът; но всекиму е позволено, дори на най-слабия, да се вдъхновява от добри намерения и да ги изказва. А намеренията на тази книга са добри. Постепенният разцвет на човешкия род с всеки следващ век, изкачването на човека от царството на мрака към идеала, преобразяването на земния ад в рай, бавното разцъфтяване и окончателният разцвет на свободата, право на този живот, отговорност за другия; своеобразен религиозен химн от хиляда строфи, носещ в себе си дълбока вяра, и като кулминация - възвисяваща молитва; драмата на творението, осветена от образа на Създателя, ето какво ще представлява, вече завършена, тази поема като цяло; ако Бог, господарят на живота на хората, се съгласи да я напишем. Отвил-Хаус, петък, 12 август 1859 година
Превод на доц. Гено Генов
Няма коментари
