През V век на Изток се появяват първите манастирски обители, а през VІ век на Запад се учредяват първите монашески ордени:

      Началото е поставено във френския манастир "Клюни" около 900 г. Първоначално групата монаси си поставили за цел преди всичко повишаване на морала на бялото и черното духовенство. Никой не си и представял, че била възможна всеобща реформа на църквата. Институцията се смятала за изключително затворена и устойчива. Но проблемите валяли един след друг.

Оказало се, че епископските длъжности се заемали от едни и същи родове в продължение на векове. Това корумпирало църквата по цялата и организационна структура. Нещо повече - тези, които трябвало да проповядват словото божие, се оказали най-корумпираните и невярващи хора. Това обричало християнизацията в Европа на провал.

     Трябвали нови отдадени на Христос млади хора. Трябвало да се разбие затворения олигархичен кръг, който затварял вратите на свещеничеството само за благородниците и оставял отвън неблагородниците. Постепенно с тази кауза се ангажирало и Папството. Била разработена програма за очистването на институцията и отварянето и към бедните слоеве.

     Решението било изнамерено в това да се обяви всеощо безбрачие за всички свещеници. Така в системата трябвало да останат действително отдадените на вярата хора. Целибатът бил истинска революция и сблъскал Църквата със светската власт. Въпросът е, че да се осъществи реформата, епископите трябвало да се назначават само от папата, тоест трябвало да има пълна независимост на Църквата от Империята.

    Борбата за реформата бил дълъг, но триумфален процес. Залогът бил една нова християнска Европа, която преминала от отбрана в настъпление, с една млада и просперираща Църква, която допускала и бедните слоеве. Доказателство за това бил изборът на Хилдебрант за папа под името Григорий VII.

Йордан Николов: “На 5 април 529 година Бенедикт Нурсийски основал в околностите на Неапол абатството Монтекасино, с което поставил началото на цяла мрежа от абатства в различните страни на Западна Европа. Абатът на първото общежитие на ордена на бенедиктинците задължил братята да се занимават с изучаване на Библията и с овладяване на църковни песнопения.

    Членовете на абатствата си поставяли за цел да спомагат за развитието на науката. Братята преписвали древни ръкописи. Те трупали знания по естествените науки, за лекуване на болни, отглеждали различни лекарствени растения. Изучавали природните явления. Векове по-късно на базата на бенедиктинците възникнала конгрегацията “Свети Мавър”, организирала събирането и издаването на исторически извори.”

  Бенедиктинският орден (на латински: Ordo Sancti Benedicti, OSB) е най-старият западен католически орден. За година на неговото основаване се приема 529, когато Св. Бенедикт от Нурсия приема монашеството в манастира край Монте Касино /Италия/. Съдейства за т.нар. Каролингски ренесанс. Разроява се на  т р и  конгрегации: цистерианци, селестинци и калмодули.

  Орденът се преорганизира радикално през Х век, когато се настанява в манастира Клюни /Париж/, откъдето започва Клюнийската реформа - дълъг близо 200-годишен процес на реформи в Римокатолическата църква.

     След смъртта на св. Бенедикт през 547 г. основаният от него манастир Монте Касино съществува още не дълго и е разрушен от лангобардите около 577 г (по-късно е възстановен). Монасите, с подкрепа на папа Григорий I Велики се разпръскват по различни страни, разпространявайки по този начин устава и идеите на св. Бенедикт. Скоро бенедиктински манастири възникват в Англия, Франкското кралство, други страни от Западна и Централна Европа, а към ХI век и в Източна Европа.

   Сред известниците бенедиктинци от този период са св. Августин Кентърбърийски, св. Вилиброрд, св. Адалберт Пражки и др.

    Доколкото "Устава на Св.Бенедикт" се предполага централизирана структура, манастирите до ХI век, прилагащи бенедиктински устав са независими.

Орденът на францисканците /Просещите братя/ 1209 г./

  Основан е от италианския монах Франческо от Азиси, одобрен е от папа Инокентий ІІІ през 1215 година.

  Разроява се на   т р и конгрегации: Малките братя /Миноритите/ следващи канона, Малките братя /Миноритите/ следващи монашеския устав и Капуцините

Молитвата на Свети Франческо

Господи, направи ме инструмент

 на своя мир, където има омраза,

 нека сея любов;

 където има рана – милост;

 където има съмнение – вяра,

 където има отчаяние – надежда,

 където има тъма – светлина,

 където има тъга – радост.

 О, Боже Всемогъщи, дари ме

 Да не търся утеха, а да утешавам,

 да не търся разбиране, а да разбирам,

 да не търся обич, а да обичам,

 защото когато даваме, получаваме,

 и в прошката ни прощават,

 и в смъртта се раждаме

 за вечен живот.

Песен за Брата Слънце

Всевишни, всесилни, добри Господи,

 Твои са хвала, слава, чест и всяка благословия.

 Само на тебе, Всевишни, подобават

 и никой човек не е достоен да те спомене.

 Хвала Тебе, мой Господи, с всичките ти твари,

 особено господин брат Слънце,

 който е светъл, и Ти ни осветляваш с него.

 И е красив и лъчив с голям блясък:

 на Тебе, Всевишни, носи прилика.

 Хвала Тебе, мой Господи,

 за сестра Месечина и звездите:

 в небето Си ги създал бистри и ценни, и красиви.

 Хвала Тебе, мой Господи, за брат Вятър

 и за въздуха, и облачно, и ясно, и всяко време,

 с което крепиш Твоите твари.

 Хвала Тебе, мой Господи,

 за сестра Вода, която е много полезна

 и смирена, и ценна, и чиста.

 Хвала Тебе, мой Господи,

 за брат Огън, с който осветляваш нощта:

 и е хубав, и весел, и як, и силен.

 Хвала Тебе, мой Господи,

 за сестра, нашата майка земя,

 която ни поддържа и управлява,

 u ражда различни плодове и пъстри цветя и треви.

 Хвала Тебе, мой Господи,

 за онези, които прощават от любов към Тебе

 и понасят болести и страдания.

 Блажени онези, които ги понасят с мир,

 понеже от Тебе, Всевишни, ще бъдат увенчани.

 Хвала на Тебе, мой Господи,

 за сестра нашата Смърт телесна,

 от която никой жив човек не може да избегне:

 горко на онези, които умират със смъртни грехове;

 блажен оня, който ще открие

 по Твоята пресвета воля,

 че втората смърт няма да му навреди.

 Хвалете и благославяйте моя Господ,

 и благодарете, и служете Му с голямо смирение.

Орденът на доминиканците /Проповядващите братя/ 1215 г./

  Основан е от испанския монах  Д о м и н и к  в Тулуза, монасите му са страстни проповедници срещу албигойската ерес и поддръжници на Светата инквизиция/1232 г./

       Основната дейност на ордена е проповядване на Евангелието, образование и научна дейност, мисионерство, борба срещу ересите. През 2004 г. в състава на доминиканците са 6109 монаси и 3724 монахини в женския клон на ордена. Манастирите са 622.

    Орденът има и трети клон - т.нар. терциарии. Това са хора, които са приели обетите на съответния орден и неговия начин на живот, но са избрали да останат да живеят в света, а не зад манастирските стени.

    Девизът на доминиканците е "Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам!" (на латински Laudare, benedicere, praedicare).

В този орден получават образованието си философите-теолози Тома от Аквино и Алберт Велики.

Орденът на тамплиерите /Рицарите от храма/ 1119 г./

  Основан е в Палестина и тамплиерите се прославят като ревностни пазители /банкери и ковчежници на Папската курия/.