ДЖОВАНИ БОКАЧО /1313 - 1375/
Житейска участ: Роден е във Флоренция или Черталдо през 1313 година. Вероятно е бил незаконородено дете на Бокачино, състоятелен италиански търговец от Черталдо. “Дълго време биографите вярвали, че обектът на разсеяността била една благородничка парижанка, Жан дьо ла Рош, влюбена от пръв поглед в любовника южняк, и че Джовани се родил именно в Париж, извънбрачен потомък на синя кръв. Най-новите проучвания опровергаха тази романтична хипотеза, заключавайки, че поетът се е родил в Тоскана, в Четалдо или във Флоренция” /Чезаре Марки, с.30-31/. Когато Бокачо се родил Данте бил на 48 години, Петрарка на 9, Джото на 46, Марко Поло на 59.
Бащата Бокачино бил делови човек и желаел синът му да израстне като него, но едва седемгодишен, Джовани почнал да пише стихове.
През есента на 1327 г. “юношата Бокачо се преместил в Неапол, където баща му поел управлението на местния филиал на Барди. Оставил мащеха се във Флоренция – и тя, и той доволни, че се разделят, - минал през Сиена и след две седмици пристигнал в града, който щял да окаже решително влияние върху интелектуалното му формиране и съдбата му на човек на изкуството” / Чезаре Марки, с. 41/. Бащата решава, че синът му трябва да се учи едновременно за юрист и търговец за сметка на богатата търговска фамилия Барди.
Младият Бокачо е веднага завладян от магията на красивия крайбрежен град и се отдава на всички удоволствия, които тогавашният Неапол му предлага. Той успява да влезе в местния кралски двор, става любовник на красивата светска дама Мария д’Акуино, дъщеря на краля Робер.
Преживява мъчително прекъсването на любовната му връзка с Мария д’Акуино и е принуден да се завърне във Флоренция/1341/., където се установява окончателно след смъртта на баща му /1349/. Навлиза в политическия живот на Флоренция, натоварен е с редица важни политически и дипломатически мисии.
Установявя кореспонденция с Петрарка, който го насърчава да изучава културата на Античността. До края на живота си / Черталдо, 1375 година / Бокачо пише само на латински език и черпи теми и сюжети от живота на древните елини и римляни.
Realtа e leggenda si uniscono nella vita di Giovanni Boccaccio
Към 1327-28 година Джовани е изпратен от баща си в Неапол, за да усвоява банковото дело в местния клон на банката на фамилия Барди. Тази фамилия заедно с фамилиите Перуци и Ачайьоли притежава монопола върху финансовите операции и сделки на неаполитанския крал Робер от Анжу. Младежът се оказва напълно неприспособим към изкуството да се изчисляват лихви и определят дивиденти. Той пропилява в това неудачно начинание шест години от младостта си. По настояване на бащата следва шест години каноническо право, посещава редовно лекциите на поета от Долче стил нуово Чино да Пистоя, но и тези му занимания не са изведени до степента да гради върху тях бъдещата си кариера...
Бокачо сам усвоява хуманитарните науки в най-големия културен център на Италия по онова време – Университетът на Неапол, в чиято изключително богата кралска библиотека прекарва по-голямата част от времето си. Тогава в Неапол се срещат и общуват благонамерено ерудити и учени, които са подвластни на две мощни културни влияния – итало-френското и арабо-византийското. По това време в града пребивава първия значим художник на Ренесанса в Италия Джото, който рисува фреските в неаполитанския Нов замък /Castel Nuovo/.
В динамично развиващата се аристократична културна среда на неаполитанския кралски двор Бокачо опознава светския блясък, придобива изящни маниери, влюбва се пламенно в легендарната Мария от графската фамилия на Акуино, която е била /предполага се/ извънбрачна дъщеря на Робер от Анжу...
През 1340-41 година, след фалита на банковата компания на Барди, призован от баща си, Джовани се завръща във Флоренция. Там създава “Комедия за нимфите на Флоренция” (1341-42), «Видението на любовта” (1342), романа “Елегия за мадонна Фиамета” (1343-44) и накрая “Поема за нимфите на Фиезола” (1344-46).
През периода 1345 – 1346 година Бокачо пребивава в Равена, в двора на Остазио да Полента, после следва Франческо дели Орделафи във Форли (1347-48). Завърнал се през 1348 година във Флоренция той става свидетел на чумната епидемия, на която става жертва и баща му. Ужасите на покосяващата стари и млади вълна на чумата отзвучават в шедьовъра на Бокачо “Декамерон” (1349-51).
Благодарение на славата му на талантлив писател той спечелва благоразположението на Управата на Флоренция, която му възлага важни дипломатически мисии. През 1350 година той изпълнява отговорна посланическа роля в Романя, през 1351 г. е изпратен при Лудвиг Баварски, възложени са му преговори с папа Инокентий VІ в Авиньон (1354) и с папа Урбан V в Авиньон и Рим (1365, 1367). През 1350 година е изпратен в Равена, за да предаде на дъщерята на Данте, сестра Беатриче, изкупително дарение заради прогонването на великия поет от Флоренция. А през 1351 година се озовава в Падуа при Петрарка за да върне бащиното му наследство, иззето от Управата на Флоренция, и за да му предложи катедра в новоучредения Флорентински университет.
След създаването на “Декамерон” за Бокачо настъпва нов период - период на медитация, за постигане на духовно съвършенство. Той изучава ревностно древните автори, разменя ценни стари текстове с Петрарка, с когото поддържа тесни приятелски връзки. Ревностно разпространява из Италия и Европа най-новите литературни открития - фрагменти и цели творби от Варон, Марциал, Тацит, Апулей, Овидий, Сенека и др. По негова инициатива през 1359 година в Университета на Флоренция е създадена катедра по гръцки език, чието ръководство е възложено на Леонцио Пилато...
Това е период на оживена творческа дейност на Бокачо за популяризиране на античната култура, история и литература: “За генеалогията на езическите богове” (De genealogiis deorum gentilium), “За планините, горите, изворите, езерата, реките, блатата и имената на моретата” (De montibus, silvis, fontibus, lacubus, fluminibus, stagnis seu paludibus, et de nominibus maris), “За знаменитите жени” (De claris mulieribus) и “За образцовите знаменити мъже” (De casibus virorum illustrium).
През 1355 и 1365 година е посветен на писането на “Корбачо” (Corbaccio). Непреодолими морални скрупули тласкат Бокачо да се откаже от авторството на “Декамерон”, но Петрарка, в писмо от 1364 година, го разубеждава и го приканва да поразмишлява върху духовните ценности, с които обогатява човека литературно-творческата дейност. След като приема духовно посвещение, през 1360 година той получава от папа Инокентий VI разрешение да изповядва и води грешните души. На следващата година Джовани се оттегля в Четалдо в бащи4ния си дом, където заедно с Филипо Вилани, Луиджи Марсили и Колучио Салутати учредява център за хуманитарна култура.
Веднъж през 1362, а после през 1370 година отива в Неапол с надеждата да се устрои там, но опитите му пропадат. През 1373 е натоварен от Управата на Флоренция да коментира пред публика, в църквата Санто Стефано ди Бадия “Комедията” на Данте Алигиери. Заболява тежко и е принуден да прекъсне лекциите си до песен XVII на “Ад”.
Изтощен, болен и подтиснат от мизерията, Бокачо се оттегля в Четалдо, където умира на 21 декември 1375 година – една година и половина след кончината на приятеля му Петрарка.
