Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2016 10:35 - Доц. Гено Генов - Фрагмент от фамилната ми психография
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 481 Коментари: 0 Гласове:
1



cНа днешния ден /17.07/, преди 102 години /1914 г./ се е родил баща ми Недялко Генов. Баща му /моят дядо/ е бил суров, властен, саможив и имотен селянин, станал кмет на селото по време на правителството на Ал. Стамболийски. Придобил трима сина, от които баща ми бил най-малкият. На първите двама завещал ниви и къщи, на баща ми осигурил следването в Полепривредния /?/ факултет на Университета в Земун /предградие на Белград/, където баща ми придобива, малко преди  Втората световна война, диплома като инженер-агроном. Дядо ми като инат имотен селянин отказва да даде нивите си в ТКЗС след 1946 г. и „Народната“ власт му лепва зловещия за онова време социален етикет „к у л а к“. И така, макар и дипломиран агроном, баща ми влачеше като спъващо гюлле през цялата му професионална кариера дамгата на „син на кулак“. Баща ми беше мъдър, толерантен и сговорчив човек. Давал ми е много съвети, някои от които си припомням сега с просълзяване: Когато ме приеха за студент в СУ по два  мои избора – Френска филология и История – на семеен съвет преди записването ми в Университета, той кротко рече:“Сине, Франция е страна с богата култура, изучи езика и лиратурата й, остави историята. /С извинение към историците!/ Тя курвенска наука!“ Друг съвет: Купихме си парцел, за да строим еднофамилна къща в почти идеалния център на ВТ. Построихме я /1955/ и заживяхме сред шарена агитка от съседи с връзки – бръснар, обущар, закупчик, банков чиновник. Много скоро, след редица коварни подпитвания от съседите ни татко предохранително отсече пред мен: „Сине, заобиколени сме от доносници на Службите! Внимавай!“ Затова много по-късно, вече като ръководител на катедра „Чужди литератури“ във ВТУ, когато моят бивш студент и вече член на катедрата ми - Христо Бонджолов – уж ученолюбиво, ме подпита: „Вие, доц. Генов, какво сте чели във Франция, и как приемате писанията на Солженицин?“ , вътре в мен още оттогава се запали една прогаряща с подозрение червена лампичка спрямо сегашния „свободно избран“ Ректор на ВТУ.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1089420
Постинги: 664
Коментари: 49
Гласове: 369
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930