Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2016 10:40 - Школата във Фонтенбло - първата самобитна живописна школа във Франция
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1001 Коментари: 0 Гласове:
0



                    Школата във Фонтенбло

 Изразът се използва за първи път от виенския писател и гравьор Адам фон Барч в шестнайстия том на неговия Опис на художниците и гравьорите в Европа, появил се във Виена през 1821 година. Той е използван за да се означи поредицата от гравирани щампи изработени във Фонтенбло през периода 1542 - 1548 година като се е следвал италианския модел на офорта, използван за първи път от италианския художник Франческо Мацола, известен като Parmesan (1503-1540).

  През втората половина на царуването му Франсоа І пренасочва вниманието си към изграждащата се негова резиденция край Фонтенбло, в строежа на която се използват дотиженията на италианските ренесансови сградостроители. Кралят кани във Фонтенбло прочули се вече италиянски майстори, скулптори, художници и декоратори, като Челини, Приматичо, Росо и Леонардо да Винчи, който умира във Франция през 1519 година. Да Винчи вероятно е помогнал на краля меценат със свой проект за замъка в Шамбор.

   “Кралете на Франция привличали в замъците си все повече художници, на чиито шедьоври се били възхищавали в Италия: често пъти лично купували платната им - свидетелствува Пиер Микел. - Франсоа І се бил сдобил с “Джокондата” на Леонардо. Той купил и художника, който трябвало да прекара остатъка от живота си в двореца…

      Флорентинецът Бенвенуто Челини направил за Франсоа І своята “Нимфа” от Фонтенбло, предназначена за замъка в Ане. Много от златните накити, изработени от него по поръчка на краля, сега се пазят в Лувъра. Заслугата на италианците била тази, че благодарение на меценатството те дали на артиста един вид социален статут.”/стр.129/.

     Майсторите на естампи и гравьорите са обаче първите, които са свикани от краля Франсоа І още през 1531 година за да украсяват апартаментите му в замъка Фонтенбло. Тази група се оказва ядрото, около което ще се конституира и разрасне Школата на Фонтенбло. Сред майсторите на гравюри би трябвало да упоменем Антонио Фантуци, автор на композицията “Марс и Венера в банята”, Майстор L.D., създал “Язон убива змея” и Жан Миньон, изработил “Превращението на Актеон”. Те работят като следват моделите и напътствията на вече утвърдените италиански художници в жанра като Росо, Приматичо и Лука Пени. Не може да подминем и тримата майстори на офорти Жофроа Дюмутие, Леонар Лимузен и странния Праведникът на Праведния, който е автор на екцентричната композиция “Пирамиди от голи мъже”.

   Първият от вече изявените италиански ренесансови художници, който се отзовава на поканата на Франсоа І да дойде, за да работи в замъка край Фонтенбло е флорентинецът Джовани Батиста ди Якопо де Роси, прославил се под псевдонима Росо (1494-1540). Той се подготвя като живописец в школата на Микеланджело в Рим, но постъпва на служба при френския крал като “Ръководител на изваянията от щук и живописването на централната  галерия”. Росо остава до края на живота си отговорник за вътрешната украса на тази галерия, която започва да се назовава  “Франсоа І”. Негов главен помощник става фламандския художник Леонард Тири.

     Всички сюжети за композициите, които са изписани по стените и тавана й, са заимствани от древногръцката митология: “Смъртта на Адонис”, “Опожаряването на Троя”, “Битката между Кентаврите и Лапитите”. Всяка комрозиция е обрамчена от пищни изваяния от щукатура, които са дело на известните тогава майстори, работещи с мраморен прах и гипс, Лоренцо Налдино, Доменико дел Барбиере, Франсоа от Орлеан и Симон от Париж, които са вложили в тях целия си талант.

   По препоръка на ученика и сътрудника на Рафаело Джулио Романо (1499-1546), спечелил вече доверието на Франсоа І, във Фонтенбло е поканен прославилия се вечи художник от Болоня Франческо Приматичо (1504-1570). Приматичо посвещава почти четиридесет години от живота си на разкрасяването на прочутия замък на високообразования френски крал. Той с помощниците си работи по същото време във Фонтенбло, в което там се труди с екипа си от сътрудници и Росо, но двамата италиански майстори предпочитат да живописват в стриктно обособени за изява на таланта им помещения в голямата кралска резиденция.

   След смъртта на Росо Приматичо е назначен за Главен директор по подръжката на сградите във Фонтенбло. Под негово ръководство работят художниците Лука Пени, Антоан Карон, Жан и Симон Корний, скулпторите Пиер Бонтан, Шибек дьо Карпи, Жулио дьо Троа и още много дърворезбари и мозайкаджии.

    Живописната стратегия на Приматичо е явно повлияна от напътствията на Джулио Романо и от задълбоченото изучаване на техниката на Кореджо и най-вече на картините на Parmesan.  Той е авторът на 171 композиции, намерили място в дворцовата галерия “Одисей”, от които се вдъхновяват поколенията живописци, които се изявяват в течение на следващия ХVІІ век във Франция. По време на царуването на Луи ХV тази галерия е разрушена и голяма част от творбите на Приматичо не са достигнали до нас.

   След смъртта на краля Франсояа І /1547/ дейността на школата във Фонтенбло не прекъсва по време на управлението на следващите владетели на трона на Франция Анри ІІ /1547-1559/, Шарл ІХ /1560-1574/ и Анри ІІІ /1574-1589/. През царуването на Анри ІІ дейността по разкрасяването на кралската резиденция се ръководи от Николо Дел Абате, италиански художник, който доказва уменията си в занаята като декоратор на Балната зала във Фонтенбло.

   По време на кризисния за Франция период на управление на Анри ІІІ дейността на школата във Фонтенбло почти затихва. Тогава нейни членове участват в изработването на осем великолепни гоблена за галерията на Уфиците във Флоренция, в които се представят сцени от дворцовия живот във Фонтенбло, празненствата и забавленията, които се уреждат от Анри ІІІ.

      Първата самобитна френска художествена школа, създадена във Фонтенбло благодарение на изключителната предприемчивост на Франсоа І, един от най-интелигентните владетели от фамилията Валоа, допринася много за усвояването на оснавните тенденции в италианската ренесансова живопис. Под въздействие на вече утвърдени италиански майстори френските живописци възхваляват женската красота, отдават почит на физическата сила на мъжа като действаща редом със силите на природата, пресъздават творческата енергия на природата и подвизите на античните герои без да изпадат в изкуствена екзалтация пред извънмерната им мощ.

   Именно Франсоа І полага изключителни грижи за обогатяването на кралската библиотека и я отваря към тогавашните учени, като им осигурява свободен достъп в нея, учредява кралска колекция, в която преобладават творби от антични и италиански ренесансови художници. Той превръща кралската си резиденция Фонтенбло в оживен център на изящните изкуства. Този френски крал се прочува сред поданиците си като ревностен колекционер на произведения на италианските ренесансови майстори и на антични скулптори.

Скулптура: Френският историк Пиер Микел смята, че през първата половина на ХVІ век “италианското влияние било много по-ясно проявено при скулптурите и живописците отколкото при архитектите, които трябвало да се съобразяват с традиционните вкусове на своите клиенти”: “В Париж френският скулптор Жан Гужон преоткрил античната голота, създал множество статуи на Диана и Венера, издигнал в сърцето на столицата, недалеч от Лувъра, възхитителния Фонтан на Невинните, кядето нимфите и гениите си съперничат по прециозност. Другите двама известни скулптори на епохата Пиер Бонтан и Жермен Пилон украсявали гробниците на Франсоа І и Анри ІІ, подчинявайки се и на италианската мода.” /стр. 129/

  Руският изкуствовед Алпатов описва петте релефа на Гужон от Фонтана на Невинните така: “Представени са стройни нимфи с делфи в ръцете и в прозрачни дрехи, които образуват ситни дипли. Без влиянието на италианците и особено на школата от Фонтембло такова произведение едва ли би могло да бъде създадено…Но в работите на майсторите от Фонтенбло се чувствува едня крайна изтънченост, когато понякога преминава в студена маниерност и вяла умора. Фигурите на Гужон са изпълнени с грация, свежест, чистота и целомъдрие. Тук човек неволно си спомня за френския ренесансов поет Ронсар, който умее да направи най-чудноватата стихотворна форма естествена и красива.” /стр.154 - 155/.

  Същият познавач на изкуството представя по следния начин гробницата на Анри ІІ, изработена от Жермен Пилон: “Той лежи до съпругата си върху нещо средно между смъртен одър и брачно легло. Голите фигури на покойниците са патетично проснати като “Мъртвият Христос” на Холбайн. Майсторите на френските гробници пресъздават безмилостната истина за смълтта още по-нагледно и последователно от немските художници.” /стр.157/.

    Франсоа І уважава и брюкселските майстори, чието влияние е явно върху официалните дворцови портретисти от прочутата фамилия художници К л у е. Към нея принадлежи изтъкнатия живописец Жан  Клуе/1475 - 1541/, който работи от 1516 година в кралския двор, създава един блестящ портрет на своя покровител и ценител. В него той представя Франсоа І като безспорно духовна личност. Лицето е издължено, внушава интелектуална острота. Очите са будни, погледът остър, осанката - достолепна, ръцете - внушаващи едновременно напрежение и финес.

    “Съпротивата, устойчивостта на един определен френски вкус в живописта, както и в архитектурата, свидетелстват за това, че италианското влияние било по-скоро стимул, една мода, отколкото действителна колонизация - обобщава Пиер Микел. - Париж никога не заприличал на Флоренция, ноа френските артисти отишли да живеят в кралските и аристократичните дворове - наравно с един Ботичели в двора на Лоренцо Медичи.”/стр.130/.

      Малко преди смъртта на Краля започва реконструкцията на парижката резиденция на френските крале Лувъра. Сдържаният иначе корифей на лирическата школа “П л е я д а”  Пиер  дьо  Р о н с а р възхвалява в патетични стихове личните нравствени добродетели и възвишените приноси на краля Франсоа І за издигането на културния престиж на Франция.

 

                                                              Доц. Гено  Генов                                           




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1074852
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031