Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2015 13:43 - ТИЦИАНО ВЕЧЕЛИО /ок.1485/90 - 1576/ - Презентация на доц. Г.Генов
Автор: ggenov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1407 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.12.2015 13:45


                              

    През 1590 година италианският писател Паоло Ломацо заявява: «Както светлината на Слънцето е по-силна от блясъка на звездите, така ип Тициан блести по-ярко от другите художници не само в Италия, но и в целия свят.» Тази прослава е свидетелство за всеобщото съгласие относно известността на този художник както сред ценителите, така и сред купувачите на творбите му. Тициан е наистина един от върховете на европейската ренесансова живопис. Той издига живописния език на Венецианската школа, експлоатиращ всички ресурси на цветовата гама, до ненадмината изразителност. Неговите художествени постижение оказват влияние не само върху творчеството на големите художници през XVII век – Рубенс и Веласкес, но и върху френските импресионисти.

     Продължителната му творческа дейност се разполага върху първите три четвърти на XVI век. Той е вдъхновен от порива да надмине античните образци, в които на човека е отредена ролята на главно действащо лице в историята на света. Този художник пресъздава крехкостта на човека изправен пред тъмните пориви на душата и пред невидимите сили, които ръководят Космоса. Изкуствоведите чесдто сравняват приноса на Тициан в живописта с постиженията на Шекспир в театъра.

Художник на владетелите

     Тициано Вечелио се ражда в Пиеве ди Кадоре през периода 1488-1490 година. Сведения за него откриваме от 1508 година, когато той е зает с разкрасяването на Склада на немците във Венеция. Според сведения от неговите съвременници Долче (1557) и Вазари (1568) тогава той още не е навършил дведесет години. Основните правила на занаята той усвоява в ателието на Джентиле Белини и Себастиано Дзукато.  Но той се учи главно от великолепните творби на двамата венециански майстори-живописци Джовани Белини и Джорджоне. Преждевременната смърт на Джорджоне издига бързо Тициан до ранга на негов приемник и достоен духовен наследник, който се заема да дорисува недовършените творби на Майстора. Споровете относно авторството на много творби от този период, приписвани ту на Джорджоне, ту на Тициан, продължава до днес.

   Известността на Тициан привлича вниманието на купувачи, които принадлежат към благородническата знат. Така художникът бива радушно приеман във редица прочути владетелски дворове на Ферара и Мантуа. Той придобива три деца от жена с името Чичилия, за която се жени през 1525 година. Тя умира през 1530 година. Двамата му сина Помпонио и Орацио стават художници. Съдбата на дъщеря му Лавиния остава неизяснена. От 1527 година художникът се привързва към верните си приятели Аретино и Сансовино, които намират убежище във Венеция сред грабителското нашествие и опустошаването на Рим. През 1530 и 1533 година Тициан пребивава известно време в Болоня, където изработва портрет на Карл V – това е началото на сближаването му с кралския двор на Испания, от където му възлагат многобройни поръчки. След кратък престой в Урбино, художникът се установява през 1545 година в Рим, където е радушно приет от аристократичните му покровители. Благодарение на покровителството на Карл V той придобива титлата “граф” и е обявен за рицар. През 1548 година могъщият император го извиква при себе си в Аугсбург, където художникът рисува портретите на владетелите и електорите свикани за участие в Диетата/?/. През този период Тициан получава истинско признание и постига славата. Десет години по-късно в диалога си за живописта озаглавен “Аретино” Долче противопоставя на станалите вече митични майстори Рафаело и Микеланджело гениалният художник Тициан. След като пребивава за втори път в Аугсбург всепризнатият майстор се завръща във Венеция през 1551 година, където работи непрестанно и упорито, за да получи достойно възнаграждение за поръчките, които му възлагат прочути принцове и крале. Тициан издъхва в къщата си, купена от фамилията Бири /?/, през 1576 година, когато чумната епидемия се развихря из областта.

След преодоляването на влиянието на Джорджоне

    През дългия си живот Тициан /той живее почти цял век/ преминава през сложните промени на умствените си нагласи и през духовните трансформации на епохата. В начало разгръщането на творческата мощ на този художник е подбудено от концепциите на Джорджоне, които бележат първия му период, в който могат да се обособят два етапа. Относно първия етап има малко сигурни сведения, но е прието, че тогава Джорджоне подражава съзнателно на покровителя си Джорджоне (вж. Портрет на мъж). През втория етап художникът изявява самобитната си индивидуалност, когато заедно с Джорджоне работи по разкрасяването с фрески на Склада на немците (1508). Характерни особености на стила на Тициан, които се открояват тогава, са развитият му художествен усет и влечението му към драматичните сцени.

  Нарасналата творческа свобода у Тициан откриваме и в цикъла фрески за Училището на светеца на Падуа (1510-1511), в които художникът на мястото на символните изображения на Джорджоне залага драматичните наративни моменти, откроени чрез пламтящи цветове върху фона на красноречиви пейзажи. Но в края на 1510 година, след като Джорджоне умира заразен от чума и оставя недовършени творби, се наблюдава еволюция в отношението на Тициан към доскорошния му майстор-покровител. Неговите съвременници свидетелстват за намесата му в довършването на картината “Спящата Венера” (Дрезден). Изкуствоведите предполагат с основание, че той се е намесил в довършителните работи при окончателното оформяне на “Полския конпцерт” (Лувър, Париж) – творба, в който по блестящ начин е доразвита интуицията на Джорджоне за човешката участ и връзката й със скрития живот на природата. Но Тициан използва заредени с високо напрежение ярки цветове и отчетливи, но деликатни, мазки на четката.

    Някои картини на Тициан, като “Девата и двама светци” (Прадо) и Noli me tangere / Не ме докосвай/ (Лувър), се явяват резултат от напрегнатото размишление на художника върху маниера на Джорджоне, върху градежа на формите и чистотата и светлинното излъчване на цветовете. Творбите, които този художник създава до 1515 година, се характеризират с равновесие на формалните елементи, с прецизното разполагане на персонажите и съгласуването им със зобикалящата ги природна среда: “Алегория на трите възрасти” и “Светата беседа” (Единбург), “Портет на мъж” (Музея Метрополитен) и загадъчната “Небесната и земната любов” ( Вила Боргезе, Рим).

    Сюгестивната мощ на майстора Джорджоне е подействала дълбоко върху формирането на художника Тициан, внесла е мяра във влечението му към драматичните ситуации в живота. Служенето на красатота се превръща в ритуал за младия художник, който заимства от класическите образци завладяващия тържествен ритъм, излъчващите светлина цветове. Главната му грижа е да възстанови чрез пъргавото си въображение заложената във Вселената хармония. В това усилие да се пресъздаде даденото свише на света равновесие се проявява дълбоката интуиция за драматичния характер на човешката участ. Това интуитивно прозрение намира израз в оживената композиция “Успение Богородично” (1516-1518), изработена за църквата на Фрари във Венеция и в полиптиха за Бреша (по-точно за църквата на светците Назарий и Целзий, 1522), върху чието централно пано е представено Възкресението. В тази поредица творби Тициан възвеличава победата на смъртта чрез необичайно силно въздействащи формални решения и сгъстяване на драматичния ритъм в композицията.

 Период на търсене на възвестената от Олимп истина

  За работния кабинет на Алфонсо І от прочутата фамия Есте Тициан изработва една поредица от картини с митологични сюжети, в които поразяват заредените с напрежение форми, сложната и наситена с оживление композиция. Това са “Дарове за Венера” и “Вакханалия” (Прадо), “Бакхус и Ариана” ( Национална галерия, Лондон, 1518-1523). Тези творби създават усещането за промяна в културния контекст и в способността на художника да възкресява античните митове, които са залегнали трайно във въображението му. Той черпи вдъхновение от знаменити епизоди в литературните произведения на Филострат, Катул и Овидий, които не могат да се приемат като автентични свидетелства за древната култура, но пресъздават по превъзходен начин смесването на аполоновския и дионисиевски дух в атмосферата на тази култура.

    Натрупаното от Тициан знание се изявява в композирането на неговите творби с митологически сюжети, сред които поразява със силното си внушение “Дворът Пезаро” (предназначена за църквата на Фрари, 1526 г.). В нея преместването на Девата надясно и дълбокото пространство, което се отваря между двете монументални колони, придава живот на цялото и на великолепните портрети на фамилията Пезаро, излъчващи мека и стопляща светлина.

   Този “възвисяващ” маниер, по който са тълкувани религиозните теми, по същото време влиза в противоречие с търсенето на по-голяма интимност във възпрозвеждането на драмата заложена в “Свалянето от кръста” /ок. 1525 г./ (Лувъра, Париж) и с идиличната поетичност, която излъчват някои «свети беседи » като “Девата със заека” (Лувър), чиито персонажи и изящен колорит са разположени сред полето около Венеция. В прочутата композиция “Въвеждането в храма” (Галерията на Академията, Венеция) евангелското събитие се разиграва пред очите на братята от Ордена на Милосърдието, които следят внимателно изкачването на Богородица по стъпалата на Храма, който се откроява върху фона на планината Кавдор /?/. В тази сцена присъства известна живописна “реторика”, каквато откриваме и във “Венера от Урбино” / 1538 г./ (Уфици, Флоренция, 1538), която свидетелства за способността на Тициан да обхване конкретната реалност, точния момент в бяга на времето и особената обстановка. Образец за художника е била излегналата се гола богиня на любовта в картината “Венера” на учителя Джорджоне. Но тук обстановката е много по-пищна, оживена от присъствието на слугините. Погледът на жената, която следи съзерцаващия я зрител разчупва митологичната изолация, в която Джорджоне затваря своя идеал за красотата. От една поредица великолепни портрети на Тициан познавачите извеждат период в творчеството му, който назовават “олимпийски”, т.е. вдъхновен от боговете на Олимп. Към тази поредица принадлежат “Карл Пети с куче”/1532 г./ (Прадо), “Бела” /1536 г./ (Палацо Пити, Флоренция) и “Франсоа Първи” (Лувър).

Увлечение по маниеризма

     Промяната във вкусовете на художника без съмнение съответства на интимните му духовни въжделения, но е мотивирана и от предизвикателствата на променящата се действителност. През 1527х година във Венеция се установяват Пиетро Аретино и Франческо Сансовино, с които Тициан установява приятелски връзки позволяващи му да следи еволюцията на духовните процеси в Централна Италия, довела до възцаряването на маниеризма в изкуствата. През периода 1537-1538 година в серията “Портретите на Цезарите”, предназначени за двореца на херцога на Мантуа, недостигнали до нас, се усеща промяната в стила на Тициан / Установена от оцелелите щампи и копия на тези портрети./. Вероятно тази трансформация във вкусовете на художника е активизирана от грубоватия маниеризъм на прочутия тогава майстор-живописец Джулио Романо.

    В творби като мрачната и силно въздействаща композиция “Приветствието на Алфонсо от Авалос” /1541 г./ (Прадо, Мадрид) и монументалното платно “Увечаването с трънния венец” Тициан поставя вече категорични акценти върху пластиката, а не върху цветовата гама. Явно е, че той държи по-скоро на приповдигнатия стил, отколкото на тоналността, когато атакува чувствителността на ценителите. Като кулминационна точка в тази стилова трансформация, през която преминава художникът, може да се приеме украсата на потона /сводовете/ на църквата на Спасението (Salute), която всъщност е подготвена за църквата “Свети дух” (San Spirito) в Изола. Персонажите, свързани един с друг чрез отривисти движения и жестове, са обляни от стопляща и променлива светлина.

  Съвремените тълкуватели на творчеството на Тициан отдават важно значение на увлечението му по маниеризма, поради което той се оказва изтръгнат от ведрото му съзерцание на природата. Художникът изоставя природосъобразния стил на младостта си, отдаващ предимство на драматизма и изразителния хроматизъм, и възприема по-свободните изобразителни похвати, подсказвани му от неговото богато въображение. Престоят на Тициан в Рим (1545-1546) не внася обновление във вкуса му, който вече се е ангажирал в търсене на нови пластични решения. Попаднал в новата среда на Папския двор художникът е въвлечен в напрегната борба между човешките интереси и страсти. Тази драматична атмосфера вероятно го е вдъхновила да създаде шедьовъра си “Портрет на Павел ІІІ и племенниците му”, в който композицията, изградена по маниера на маниеристите, е уплътнена чрез избраната сугестивна цветова гама, подчертаваща драматичния контраст на портретираните характери. Благодарение на дълбокото вникване във взаимоотношенията между персонажите и в смисъла на представяните събития Тициан утвърждава авторитета си на меродавен свидетел на духовната история на неговата епоха. Безпогрешният му усет за характера на персонажа се проявава по впечатляващ начин в “Портрет на Карл Пети на кон”, на който прославеният владетел е представен като непреклонен митологичен герой.

Последният период на Тициан

   През 1551 година, надхвърлил шейсетте години, Тициан се завръща окончателно във Венеция, където се отдава на напрегнат труд, за да изпълни многобройните поръчки от прочути европейски принцове и крале. Творческата енергия, физическата устойчивост и предприеманите с нестихващ ентусиазъм стилови експерименти позволяват на гениалния творец да се изработи нови изобразителни похати, да усвои нови изразителни форми. Съвременните тълкуватели на творчеството на великия венецианец отдават едва през ХХ век подобаващо внимание на художествените постижения през късния му творчески период.

    В някои религиозни картини на Тициан се се ражда нов усет за драматизма, който се проявява в начина на разполагане на събитията и в насищането им с мрачна атмосфера, съживявана чрез магическото въздействие на червените отблясъци на залеза или на горящи факли. Подобен драматизъм откриваме в “Разпятието”, рисувано за църквата Сан Доменико в Анкона, и в “Мъченичеството на Свети Лаврентий”, композиция изработена за църквата на йезуитите във Венеция, завършена през 1559 година.

       По същото време, през десетилетието 1552-1562 година, художникът се посвещава на създаването на картини със светски сюжети, на поредицата наречена условно “Поетични откровения” – творби по митологични теми, осъществени по поръчка на Филип ІІ. И тук, ако се върнем към разработката не митологическите теми през младостта на художника, ще открием съществена промяна в чувствителността му и, вследствие на това, в начина му на изразяване: появата на драматични акценти в “Сбогуването на Адонис и Венера” (Прадо, Мадрид; Националната галерия, Лондон), където се усеща предчувствието на твореца за настъпващата смърт; нов драматизъм се появява в митологичната поредица за Каликсто /?/ и Актеон /1556 – 1559 г./ (Национална галерия, Единбург), които са наказани от неумолимата Диана.

       В “Актеон разкъсан от кучетата”  (Националната галерия, Лондон) и в “Отвличането на Европа” / 1562 г./ (Колекция Гарднър, Бостон) се наблюдава деконструкция на рисунъка под натиска на наситената материалност, оживена от променливото осветляване на цветовете й.  В тези две картини откриваме език белязан от осъзнаването на тревогата като неизменна съставка на човешката природа, на играта на изменчивите сили, които се стремят да я унищожат. Екстазът, породен от голото женско тяло, който привлича властно дълбоката чувственост на Тициан, е експлоатиран като мотив в различните варианти на картината “Венера и свирачът на орган” (първият от които се експонира в Музея на Прадо и е от ок. 1550 г.). Същият този екстаз е пресъздаден с повече драматични акценти в митологичната поредица за Даная.

    Преобразяващата мощ на цвета, който поглъща в себе си всички други елементи на композицията – очертанията, релефа и разполагането в пространството – изпълва всички шедьоври на Тициан, които той създава през късния си творчески период от 1564 до 1576 година. В композицията “Благовещение”, създадена за църквата “Сан Салваторе” във Венеция, Ангелът нахлува устремно в стаята на Богородица през сноп от гръмотевични светлини. В изпълнената със загадъчност сцена “Детето с кучетата” (Музеят на Ротердам) светлините от пожара озаряват едно обзето от ужас бебе. В “Нимфата и пастира” (Музеят за история на изкуството, Виена) наситеността на цветовете придава на любовната сцена изключителна изобразителна мощ.

    Страданието на “Свети Себастиян” (Ермитажът) La souffrance du Saint Sйbastien  de lErmitage, вихрената динамика и ужасът в “Тарквиний и Лукреция” (последният вариант е изложен в Академията на Виена), жестокостта в “Мъченичеството на Свети Лаврентий” /1567 г./ (Ескуриал, Испания) или “Мъченичеството на Марсий” /ок. 1570 г./ илюстрират по превъзходен начин богатото въображение на ясновидеца Тициан. Художникът рисува мигновените представи появили се във фантазията му, минирани от страданието и страстите, в мрачно, нереално обкръжение, което е изпълнено с физически осезаема динамика. Тициан често си служи с ръцете за да внесе последните поправки върху в продължително обработваните платна.  Мисълта и четката на маестрото се посвещават през последните дни на живота му на изработването на една излъчваща тържественост религиозна композиция “Пиета” (Галерията на Академията, Венеция), която не успява да завърши. Завършва я италианският художник Палма Младият.

 

Алпатов:

С. 88 Тициан /Тициано Вечелио, ок.1485/90 - 1576/ – най-значителният представител на венецианското изкуство. Неговото творчество изпълва почти целия ХVІ век...Във вакханалиите му царят и развихрените страсти, и необузданата веселост, както в “Сън в лятна нощ” на Шекспир. Тук виждаме палави закачливи амурчета, глъч и танци, образи на пищна женска красота. Двете най-забележителни картини от първия му период са “Небесната и земната любов” / Рим, Галерия Боргезе, ок. 1512-1515/ и малко по-късната “Бахус и Ариадна” /Лондон, Национална галерия, 1525/...

С. 89  През двадесетте години съзряло дарованието на Тициан като портретист. Редицата на неговите портрети започва с “Младеж с ръкавица” /Лувър, ок. 1510 – 1520/ и “Томазо Мости” /Палацо Пити, ок. 1520/.

    Към забележителните портрети на Тициан принадлежи и портретът на Иполито Риминалди...В своите портрети Тициан си поставя задачата да изрази в лицето и в цялата осанка на модела общественото значение и духовната стойност на човека, без да пожертвува правдивостта на портретния образ. В черната си дреха с бели маншети и златна верижка Риминалди се откроява на тъмния фон с цялото си благородство и достойнство. Бледното, сякаш белязано с печата на съдбата лице и обкръжено от къдрава коса и редичка брада, в трескаво искрящия му поглед се долавя сдържана тъга. Тук неволно си спомняме за създадения половин век по-късно образ на Хамлет и неговите опити, въпреки враждебното обкръжение, да отстоява правото на човека на щастие. Вглеждайки се в лицата на Тициановите герои, ние долавяме техния богат вътрешен живот. Но Тициан ги съзерцава трезво, с ясно съзнание за тяхната същност...

С. 90...В портретите си на държавни мъже, пълководци и владетели Тициан съчетава жизнената правдивост на характеристиката и психологическата задълбоченост с чертите на представителност, за да изрази особеното достойнство на човека...

...В Тицианово “Похищение на Европа” се долавят по-богатия жизнен опит и трагичното светоусещане на художника. Фигурата на възлегналата се Европа е сладострастна, почти безсрамна, но страстта й е могъща и всесилна едва ли не като в някои статуи на Микеланджело. Покритото с гъсти облаци небе, бурното, разпенено море и могъщият бик Зевс с красноречиво обърнатия му към зрителя поглед – всичко говори, че в тази вакхическа чувственост художникът е доловил дълбоко скритите сили на живота...

с. 91...Тициан обикновено нахвърля отначало върху червена основа главните очертания и след това моделира фигурите си. Нанасянето на цветната подложка се е считало от съвременниците му за напълно самостоятелен процес. Тя е трлябвало да служи за основа на композицията и да придаде пластичност на формите...Понякога едрозърнестата тъкан на платното прозира през втритата в него боя, а гъстите мазки боя трептят като мозайка...

Тициан се интересува най-много от изображението на човешките страдания. Той изписва “Увенчаване с тръни”, “Носене на кръста”, “Мъченичеството на Свети Лаврентий” , “Мъченичеството на Свети Себастиан” и “Оплакване Христово”...Подобно на древните гърци той е стигнал през вакханалиите до дълбоко трагичния смисъл на битието. По това време и у италианските поети се пробудил интересът към античната трагедия.

 

 

Джонсън, с.161: Тициан /Тициано Вечелио, ок.1485 – 1576/...Той гради усърдно върху венецианското му наследство, работи усилено през целия си дълъг живот и се изявява в най-различни области на изобразителното изкуство – история, религия, портрети, митология, алегория, - като достига върхове не само на италианската, но и на европейската живопис от средата на ХVІ век...Той работи не само за видни италиански покровители на изкуството /от ателието си във Венеция/, но и за личности от световна величина като император Карл V и сина му Филип ІІ, крал на Испания, той е първият майстор, който обединява европейското  изкуство...

 

Джонсън, с.162:...Неговото творчество, особено в ранния му стадий, е компендиум на италианското ренесансово изкуство от края на първата четвърт на ХVІ век.

   Този дух е прекрасно олицетворен от голямата му картина “Вакх и Ариадна” /Лондонска национална галерия/. Тя е една от трите, които Тициан създава за Алфонсо д’Есте, херцог на Ферара...това е удивително жива и завършена творба: игриви фигури и много действие, едно очарователно дете фавън, кучета и леопарди, както и една змия, богати цветове за одеждите, великолепни дървета, изкусно нарисуван пейзаж, изумително небе...Това е Ренесансът в разкошната му зрялост, спокоен и самоуверен, покоряващ с детайлите си, мощен в порива си...

  Тициан преминава от типично ренесансовите изображения на главата и раменете /често в профил/ към представяне на портретирания до пояс, в три четвърти и дори цял ръст. Рисува лицето от всички ъгли. Извлича максималното от възможно най-богатите драперии и одежди в силни, топли цветови. Рисуваа император Карл V, яхнал бойния си кон, с голям успех, като така поставя началото на нова мода, която ще трае до ерата на Бонапарт. Рисува и портрет на папа Павел ІІІ, излъчващ неуловима, аскетична строгост и религиозност...

 

Джонсън, с. 163: Рисува множество красиви жени, облечени или голи, изтъквайки тяхната чувственост, сластолюбивост и понякога тяхната интелигентност. Портретите му внушават страхопочитание на неговите богати, могъщи и прочути съвременници и ги карат да се редят на опашка при него, а другите художници се стремят да му подражават.

...Той работи директно върху платното, като съвсем леко нахвърля очертанията, често без изобщо да прави предварителни скици...Но Тициан навярно е приемал, че реалният свят се състои не от очертания, а от форми и цветовете са част от тези форми, неразривно свързани с тях. Той изгражда формите от цветове, а не от линии...Методът му дава възможност за злоупотреби и самият Тициаан злоупотребява с него, когато остарява. Той престава изобщо да използва предварителни щрихи и нанася пластове боя, върху които изгражда структурите си. Мазките му стават все по-дебели и груби и наред с четките той си служи и с пръстите си...


                                                                                                 Доц. Гено Генов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ggenov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1075498
Постинги: 662
Коментари: 49
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031